Решение по дело №428/2018 на Районен съд - Велинград

 

                М о т и в и  към решение № 35    ,постановено на 12.04.2019  година по а.н.х.дело № 428   по описа за 2018 година на Районен съд Велинград:

 

                   С постановление от 19.09.2019   година прокурора Асен Василев    е направил предложение  за освобождаване на К.Г. ***   от наказателна отговорност по ><чл. ><343, ><ал.1, ><б."б" от НК във  ><вр. ><чл.342 ><ал. ><1 ><от ><НК ><и чл.20,ал.1 и ал.2   и чл. 116 и чл. 117   от ><от ><ЗДвП  , с налагане на административно наказание  на основание чл.78а от НК.

                   Препис от постановлението е изпратен на  обвиняемия,който в определения му 7-дневен срок от връчването не е дал отговор. Същият в ОСЗ не се признава за виновен,като твърди че не е виновен за настъпилото ПТП  и дава обяснение по обвинението .

 

                   От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

           Малолетните свидетели  Д.Х.    и И.Х. ,които са брат и сестра,  през учебната 2017-2018 година учели в Основно училище „Неофит Рилски” Велинград,находящо се в кв. Чепино. Същите живеят в ромската махала „Анезица” на посочения квартал и за тях било обичайно да не посещават редовно учебните занимания ,както и  сутрин да закъсняват.Посоченото основно училище има двор на няколко нива,като същото е оградено от четири страни с улици – главния вход се намира от към ул.”Братя Маврикови”; част от двора на училището е над улица „Христо Боянов”- налице е подпорна стена – ограда ,която е с височина в началото 5-6 м. , и постепенно намалява,като  от една страна покрай училището е улица  „Кирил Павлов”,която е с голям наклон. От двора на училището няма вход/изход към улица „Кирил Павлов”,но  към 18.10.2017 година са били махнати няколко платна от оградата и по този начин учениците са достигали по-лесно до павилион за закуски,който се намира на ул.”Христо Боянов”. Освен това на ъгъла на ул.”Христо Боянов” и „Кирил Павлов” има бетонов стълб,непосредствено зад  който  към 18.10.2018 година е имало храст и дърво,видно от албума,приложен към огледния протокол и показанията на свид. Т. – директор на същото училище.Няколко дни след 18.10.2018 година ръководството на ОУ „Неофит Рилски” е уведомило Регионална дирекция на образованието  Пазарджик и Община Велинград ,като на следващия ден или по-следващия ден е поставен предпазен железен парапет на изхода от двора на училището към ул.”Кирил Павлов”,а по-късно са премахнати дървото и храста – израстъка около дънер на дърво.

             На 18.10.2017 година,в около 8.30 часа, свид. Д.Х. и сестра му И.Х. отишли на училище,като влезли в двора на ОУ”Неофит Рилски” Велинград от главния вход,който се намира от към ул.”Братя Маврикови”.Преди да отидат в сградата на училището двамата решили да си купят закуска от павилион,който се намира на ул. „Христо Боянов”,като отивайки в тази посока двамата се гонели, тичайки по тази част от двора на училището,която се намира над посочената улица. Преминавайки през двора на училището,свид. Д.Х.,който тичал пръв,изскочил през разградената част на оградата на улица „Кирил Павлов”. Малко преди това обв. К.Г.Д.,който управлявал лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ В 8491 ВА по ул. „Христо Боянов” ,предприел ляв завой  към улица „Кирил Павлов”. В този момент водача забелязал  тичащият свид. Д.Х.,като предприел спиране и след това детето  се ударило в   МПС и паднал в зоната между предно ляво колело и предна лява врата.Водачът   на лекия автомобил – обв. Д. излязъл от автомобила,приближил се до детето,попитал го имали му нещо – то казало,че го боли крака и твърди,че детето му казало,че не го е видяло.Обвиняемият  вдигнал детето и го поставил на тротоара до  оградата. Писъците на детето били чути от свид. В.Ч. – чистачка в училището,която извикала свид. Ю. – охрана в същото училище. Свид. Ч. не е видяла  как е ударено детето,но е чула писъци и като се обърнала – детето е било легнало на средата на колата - отстрани и не е имало закуска в ръка или до него. Свид. Ю. отишъл на мястото на инцидента ,като момчето било вече сложено на парапета на оградата,той се обадил на тел. 112,детето било в шок,казало че го боли крака и треперело. При повторния разпит свид. Ю. установява,че сестричката на удареното дете е била до него и  била уплашена. Този свидетел освен това твърди,че оградата на училището откъм ул.”Христо Боянов”  е висока,масивна,каменна с мрежа и метални платна отгоре,като тя започва от ул.”Братя Маврикови”  и продължава по ул.”Христо Боянов”,като височината й постепенно намалява – в началото е висока 5-.6 метра,а след това  е по-ниска. На мястото на ПТП били свид. д- р Г. и свид. Г..  Свид. д-р Г. се движел пеша по тротоара на ул.”Кирил Павлов” в посока към  ул. „Христо Боянов” и в този момент забелязал,че в двора на училището едно момиченце гони едно момче – пострадалия Д.Х.,като той излязъл на тротоара тичайки и  се ударил в автомобила. Този свидетел не е видял самия удар,тъй като вече бил отминал мястото,на което детето излязло от двора на училището,но чул шум от  удар и  след като се обърнал  видял,че детето е паднало до предна лява гума на автомобила,като шофьора слязъл от колата и той му помогнал да пренесе детето  на тротоара. Детето било изпаднало в шок и го напръскали с вода . При повторния разпит свид. Г. уточнява,че на кръстовището,на което е станало ПТП,има стоманено-бетонен стълб,на 30 см. от стълба имало дърво и до него храст,което намалява видимостта и от едната и от другата страна,като откъм ул. „Христо Боянов” училището има много висока ограда,както и че на мястото на ПТП няма пешеходна пътека.    Свид. Г. *** мястото на ПТП,като той също е видял двете деца да се гонят в двора на училището и че обвиняемия е предприел ляв завой от ул.”Христо Боянов” в посока х-л „Вела Хилс”,като спрял на завоя и чул,че детето изревало и видял,че е седнало до колата  и краката му са били извън колата. 

            На място на ПТП пристигнали полицейски служители,както и екип на ФСМП Велинград. Свид. М. – мл. автоконтрольор към РУ на МВР Велинград бил изпратен на мястото на ПТП,като установил там водача – детето било вече откарано във ФСМП Велинград,като МПС било на средата на пътното платно,като на място е имало спирачен път,но не е имало следи точно къде детето се е ударило в автомобила и водача му казал,че детето е тичало и се е ударило странично в автомобила. При установяване посоката на движение на МПС този свидетел има противоречиви твърдения – веднъж твърди,че автомобила се е спускал надолу и не е завивал,а след това ,че е предприел завой и че е бил нагоре,като не може да установи в коя част от платното е станал удара,тъй като нямало разделителна ивица. Свид. С. – полицейски служител,е бил изпратен на мястото на ПТП,но той твърди че на място не е видял нито пострадалото дете,нито МПС и водача му,като не си спомня нищо за процесното ПТП. На мястото на ПТП били изпратени две линейки на ФСМП Велинград,като   на място е пристигнал дореанимационния екип на д-р С.,като той твърди че детето било паднало и той го взел ,качил го в линейката и го откарал във ФСМП,където бил извикан ортопед за консултация. В другия  реанимационен екип е била д-р К.,като тя твърди ,че е била първия екип,но не са намерили никой и за това след нея е изпратен екипа на д-р С. .

           В показанията си  малолетния свидетел Д.Х. / в присъствие на майка му А.Х. и педагога Й.А. / твърди,че си бил купил закуска,минавал по пешеходната пътека и бил ударен,като водача говорел по телефона и карал силно,след което нищо не помни – събудил се в болницата.Този свидетел на няколко пъти повтори тези обстоятелства – като заучена фраза и не може да обясни точно от къде е минавал, от къде си е купил закуска и къде е била тя по време на удара – впоследствие твърди че я бил сложил вече в раницата,както и че си спомня присъствието на В.Ч.,като отрича да се е гонил със сестра си  в двора на училището. Свид. И.Х.,разпитана в присъствие на майката А.Х. и педагога Х., твърди че с брат й са отишли да купят закуска по пешеходната пътека,но не са влизали в училище,в класната стая,минали са през двора на училището,като е имало коли- тя е минала първа,а след това брат й и една кола го блъснала ,тя седнала и плакала за брат си. Тази свидетелка не отговаря на въпроса какво според нея е пешеходна пътека и как познава,че преминава по пешеходна пътека.  Майката на детето – А.Х. ,установява,че една комшийка й казала,че детето й е в болница и когато тя отишла там то е било вече гипсирано,лежало е 6 месеца в гипс,тя и през това време и след това е носила детето на ръце,като  мъжа й е ходил при обвиняемия  и е искал пари за операция,той първо обещал да даде половината пари,но след това отказал

           Според заключението на извършените по делото съдебно - медицинска експертиза,на пострадалия Д.А.Х.  е било причинено счупване на тялото на големия пищял на дясна подбедрица,довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник за период от около 4-5 месеца,като непосредствено след травмата детето не е изпадало в безсъзнание .На датата на ПТП детето е било оперирано,като му е извършено закрито наместване на счупването и имобилизация; изписано е  от болница на 23.10.2017 година за домашно лечение. В заключението са посочени и охлузвания и квънасядания ,като те и посоченото счупване добре отговарят да са причинени при ПТП т.е автомобилна травма – пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил,като пострадалото дете е било право  и обърнато с дясната си страна към идващата лява предна част на лекия автомобил. В съдебно заседание вещото лице изясни,че за да се получи посочената травма на крака е било необходимо детето да е стъпило на този крак и тежестта на тялото му да е падала върху него,като е възможно удара да е отстрани,като детето е било полуобърнато  на дясно ,както и че  при това  счупването болката е силна.

                         Според заключението на извършената по делото тройна съдебна авто- техническа експертиза, причината за ПТП е внезапно излизане / тичайки/ на Д.Х. от двора на училището,продължило / без намаляване на скоростта/ през тротоара и улицата,до мястото на конфликта,като произшествието не е можело да бъде предотвратено с действия от страна на водача Д.. Този извод на тройна съдебна авто- техническа експертиза е обоснован със следното: Произшествието е станало в зоната на Т-образното кръстовище между ул.”Хр.Боянов” и ул. ’’Кирил Павлов”(с ъгъл на отклоняване на автомобила около 80°).Асфалтовото покритие е износено и с повреди на асфалтовата настилка (износващият слой). (Приемаме коефициент на сцепление (р= 0.6).При огледа на 21.12.2018 се измери ширина на ул.”Хр.Боянов”: 7 м., надлъжен наклон: 8,2%, а ул. ’’Кирил Павлов” има ширина: 5 м и наклон: 8,6%.Липсва вертикална и хоризонтална маркировки по посока на движение на лекия автомобил.На ул. ’’Кирил Павлов” има знак „СТОП”, който е за движещите се по нея към ул.”Хр.Боянов”. Неограничена метеорологична видимост.За завиващите от ул.”Хр.Боянов” към ул. ’’Кирил Павлов” видимостта в ляво {по протежение на последната) е частично ограничена от наличието на храст при Ориентира и в известна степен оградата на ъгъла на училищният двор с височина около 0.7 м над пътното платно по ул. „Кирил Павлов“.За Ориентир е избран стоманобетонен стълб (от ел. преносната мрежа) с означение ТП 2810.По време на огледа на местопроизшествието е извършена проВ.на техническото състояние на процесното превозното средство от в.л. В. и е направен извод, че към момента на произшествието автомобилът е бил технически изправен. На поставения въпрос :  Да уточнят мястото на ПТП , както спрямо пътното платно, така и спрямо предприетия завой, двора на училището и тротоара, включително и мястото на конфликта между лекия автомобил управляван от обвиняемия и пострадалия пешеходец,вещите лица са направили извод,че мястото на удара  се намира на около 3.6метра от Ориентира (север-северозапад) и > 4.3 метра северно от линията па оградата на училището по протежение на ул.„Кирил Павлов“. На поставения въпрос :Да определят скоростта на движение на пешеходеца и на автомобила, вкл. и дали конфликта е станал в района на опасната зона при аварийно спиране на МПС, вещите лица са направили извод,че скоростта на движение на пешеходеца Д.Х. е било около 12.7 км/ч.,а скоростта на движение на автомобила непосредствено преди инцидента е била около 15-5-20 км/ч.,както и че конфликтът е станал в района на опасната зона при аварийно спиране на МПС. Към заключението са изготвени скици,от които е видно траекторията на движение на МПС,на свид. Д.Х.,както и разположението на улиците спрямо двора на училището и съществуващите насаждения около улиците,вкл. и мястото на удара.

                   За да приеме изложеното до тук съдът взе предвид  обясненията на обв. Д.,показанията на свид. В.Ч.,Ю.,Г.,д-р Г.,д-р С.,д-р К. и Т.,заключенията на съдебно-медицинската експетиза и на тройната автотехническа експертиза,Протокола за оглед на местопроизшествие и писмените доказателства,събрани в настоящия процес.  За да даде вяра на обясненията на обвиняемия и на показанията на посочените свидетели съдът взе предвид,че същите са непротиворечиви,правдоподобни и се подкрепят от заключенията на посочените експертизи. Освен това всички свидетели са странични лица т.е не се намират в близки отношения нито с обвиняемия,нито със семейството на пострадалото дете,за да бъде направен извода,че са заинтересовани от изхода на делото.Съдът не дава вяра на показанията на малолетните свидетели Д.Х. и И.Х.,тъй като същите са колебливи,неправдоподобни и описват една обстановка във връзка със станалото ПТП,която не се потвърждава от другите доказателства,събрани в настоящия процес и преди всичко с мястото на настъпване на ПТП. Освен това и двете деца повтарят заучени фрази и не са в състояние да отговарят на поставени въпроси от съда за изясняване на своите твърдения. Нещо повече – между техните показания съществува противоречие – свид. Д.Х. твърди,че  преди ПТП  си е купил закуска и че е станало на пешеходна пътека преди да е влязъл в училищния двор и че не се е гонил със сестра си,докато последната пък твърди че са влезли през главния вход и са минали през двора на училището,за да отидат да си купят закуска. Съдът не взе предвид заключенията на автотехническата експертиза,изготвена по време на досъдебното производство,тъй като в ОСЗ вещото лице не обоснова заключението си – изготвил е варианти за скоростта на движение на МПС съгласно исканията на  пълномощника на майката и на детето ,като не се е съобразил с показанията на свидетелите – очевидци,които са незаинтересовани от изхода на делото.Нещо повече – това вещото лице участва в тройната автотехническа експертиза,подписало е същата и я поддържа .

 

          Обвиняемия К.Г.Д. не е осъждан. От приложената по делото Полицейска справка е видно,че Д. *** и има постоянен и настоящ адрес ***,има родители и  сестра,не е криминално проявен.  Обвиняемият е правоспособен водач  на МПС,като от приложената по делото Справка за нарушения на водача К.Г. *** , е видно,че  от 2014  година до настоящия момент   са му налагани адм. наказания за нарушения по ЗДвП с фишове 5 пъти и с наказателно постановление един път по КЗ.

 

                     С оглед на горното съдът счита,че обвиняемия К.Г.Д. - роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, работи в хотел „Вела Хилс“- портиер, неосъждан, с ЕГН **********,следва да бъде признат  за невиновен в  това, че на 18.10.2017 г. в гр. Велинград в зоната на кръстовището на ул. „Христо Боянов“ и ул. „Кирил Павлов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел Зафира“, с peг. № В8491 ВА, собственост на „НИЛ ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ ********* ,е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП: „(1). Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, чл.116 и чл.117 от Закона за движението по пътищата: водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, като при извършване на маневра при завой на ляво, по непредпазливост е причинил на Д.А.Х., с ЕГН: ********** ***,средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на големия пищял на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, като бъде  оправдан по обвинение за  престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”от НК , във връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства се установи безспорно ,че на 18.10.2017 година на Т-образно кръстовище на ул.”Христо Боянов” и ул.”Кирил Павлов” във Велинград е станало ПТП,с участници – обв.Д.,като водач на МПС и свид. Д.Х.,като пешеходец,при което на посочения свидетел е причинена средна телесна повреда.Всички тези обстоятелства не се отричат  от обвиняемия,видно от неговите обяснения в ОСЗ,като се потвърждават  от Протокола за оглед на местопроизшествие,показанията на разпитаните свидетели    Верка Ч.,Ю.,Г.,д-р Г.,д-р С.,д-р К. и Т.,приетите е по делото съдебно-медицинска и тройна съдебно-автотехническа експертизи. Въпреки това съдът  приема,че обвиняемият Д. не е осъществил състава на престъпление по престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”от НК , във връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП,тъй като деянието му не е извършено виновно т.е той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните последици /случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК/. За да направи този извод съдът взе предвид обстоятелствата,при които е настъпило ПТП,а именно мястото на настъпването му и поведението на пострадалото дете. От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза е видно,че причината за настъпване на ПТП е   внезапно излизане / тичайки/ на Д.Х. от двора на училището,продължило / без намаляване на скоростта/ през тротоара и улицата,до мястото на конфликта,като произшествието не е можело да бъде предотвратено с действия от страна на водача Д.. Този извод на тройна съдебна авто- техническа експертиза е обоснован  от мястото на настъпване на ПТП,вкл. и разстоянието на мястото на ПТП спрямо пътното платно,завоя и двора на училището;техническата изправност на автомобила; скоростта на движение на МПС и на пешеходеца и  това,че конфликтът е станал в района на опасната зона при аварийно спиране на МПС. Нещо повече – този извод на съдебно-техническата експертиза се потвърждава и от установеното по един несъмнен и безспорен начин,че двора на училището се намира на определена височина над ул.”Христо Боянов”,която не позволява на водачите по тази улица,вкл. и на обв. Д.,да възприемат дали има деца в двора или не,както и съществуващите стълб и насаждения точно на ъгъла на двете улици към момента на ПТП; обстоятелството че детето е било гонено от сестра си свид. И.Х. *** от разградено място на оградата т.е не е излязло от вход/ изход на училищния двор ,както и това,че големия наклон на ул.”Кирил Павлов” и предприетия завой вляво от обвиняемия определя твърде ниската скорост на движение на МПС. Действително в случая е налице пострадало дете и за това следва да се постави въпроса дали водача се намира при условията на чл. 15 от НК,макар и че произшествието е настъпило в опасната зона,  т.е дали е бил длъжен да намали скоростта на движение до пределите на безопасност,респ. да спре,когато и най-минималната скорост  представлява опасност за увреждане на детето,което се намира на пътя или в близост до него. В случая не съществува спор,че пострадалия Д.Х. е дете,не само с оглед на неговата възраст,но и с оглед на неговите физически характеристики. Следва да се обсъди  степента на опасност ,която представлява детето и възможността то да навлезе в платното за движение.  Следва да се има предвид,че детето представлява опасност за движението,само когато то се възприема от водача и когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението,щом то се намира на пътя,както и това че появяване на детето в опасната зона,като то предварително обективно не е могло да се възприеме,не е налице виновно нарушение на изискванията на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП,респ. на чл. 123 от ППЗДвП. Съгласно предписанието на нормативните актове  децата трябва да се намират на пътя или в близост до него,за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да възникне за него задължение да вземе мерки за тяхната безопасност. В процесния случай водачът не е възприел детето,тъй като по време на движението му по ул.”Христо Боянов” то не е било на пътя и не би могло да се възприеме от водача в този смисъл, възприел го е едва в района на опасната зона,предприел е спиране на МПС и именно за това детето се е блъснало странично в лекия автомобил. Преди това детето не е било на тротоара,респ. на уличното платно. Причината за настъпване на удара в района на опасната зона  за спиране не е предходно противоправно поведение на водача на МПС,а внезапната поява на малолетния пешеходец  на платното за движение т.е водачът не е допуснал нарушения  на правилата за движение,които са го поставили в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици – при поява на пострадалия е задействал спирачната система на автомобила и по този начин е направил всичко възможно да спре при появата на опасност,както го изисква чл. 20,ал.2 от ЗДвП. В подкрепа на изложеното Тълкувателно решение  № 61 от 26.12.1983 година по н.дело № 58/3 г. на ОСНК и Решение № 103 от 16.05.2018 г.  по н.д.№ 376/2018 г. на І НО на ВКС.

                   След като подсъдимият не само не е  могъл,но и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици ,безспорно е налице хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние и логична последица от този извод е оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”от НК, във връзка с чл. 342,ал.1 от НК,във връзка с чл.20,ал.1 и ал. 2 ,чл.116 и чл.117 от ЗДвП.

 

                   По горните съображения бе постановено настоящето решение.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: