Определение по дело №210/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 268
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Ива Димова
Дело: 20214200500210
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 268
гр. Габрово , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500210 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Ай Тръст” ЕООД, подадена чрез
процесуалния представител юрисконсулт В.М. срещу разпореждане на Габровски районен
съд по ч.гр.д. № 238/2021 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата от 133,10 лв.- възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство, сумата от 51,80 лв. –лихва за забава по договор за кредит
за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г., сумата от 27,12 лв.- лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г. и сумата от 61,21 лв.-
административни разноски.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят твърди, че съдът
неправилно приел, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство цели
заобикаляне на чл.33 от ЗПК. Сключеният между длъжника и „Ай Тръст” договор за
поръчителство, не представлявал договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а
договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, в който се съдържала цялата необходима информация
за правата и задълженията на страните и възнаграждението, което ще се дължи на
дружеството. Възнаграждението за поръчителство е насрещна престация и била дължима на
основание поетият от поръчителя ангажимент за обезпечаване задължението на длъжника
по договора за кредит и е дължимо само в периода, в който се ползвала услугата, т.е. било
поставено в зависимост изцяло от поведението на длъжника. Претенцията за
административни разноски е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за
извънсъдебно събиране на просроченото вземане спрямо длъжника. Сумата от 61,21 лв. е
1
разход за събиране на вземането, който е следствие от неизпълнение на задълженията за
погасяване. Счита, че неправилно заповедния съд е отхвърлил претенцията на „Ай Тръст” за
лихва за забава по договора за кредит и за лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство. Сочи, че зоговорът за предоставяне на поръчителство не попада в обхвата на
забраната по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира и
разноски.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 131 от 04.02.2021 г. по ч.гр.д.№
238/2021 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст”
ЕООД срещу М. В. К., в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за присъждане на сумата 133,10 лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство, сумата от 51,80 лв. –лихва за забава по договор за кредит за периода
21.10.2019 г.-09.10.2020 г., сумата от 27,12 лв.- лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г. и сумата от 61,21 лв.-
административни разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т. 3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните вземания. По
отношение на сключения договор за поръчителство и по претенцията за административни
услуги е приел, че със същите се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана изцяло с
хипотезата на забава на длъжника. Позовал се е и на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, според който до два месеца след отмяна на извънредното
положение при забава на плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договор за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции
по чл. 3 от ЗКИ не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да
бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч.гр.д. № 238/2021 г. по описа на Габровоски районен съд заявление
по чл. 410 от ГПК от „Ай Тръст” ЕООД срещу М. В. К., в т. 9 е посочено като претендирано
парично вземане сумата от1617,05 лв., от които: 1200,00 лв.- главница, 143,82 лв.- договорна
възнаградителна лихва за периода 24.09.2019 г.-20.03.2020 г., 133,10 лв.- възнаграждение
2
по Договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 51,80 лв. –лихва за забава по
договор за кредит за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г., сумата от 27,12 лв.- лихва за забава
по Договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г. и
сумата от 61,21 лв.- административни разноски.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит № 2095980 от
24.09.2019 г., приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2095980/24.09.2019
г., сключен между „Кредисимо”ЕАД и М. В. К. като кредитополучател, за предоставяне на
кредит от 1200,00 лв., със срок на кредита шест месеца. Представени са и Общи условия за
предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД , стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за предоставяне на
поръчителство от 24.09.2019 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и М. В. К.Приложение №
1 към договор за предоставяне на поръчителство и Договор за поръчителства от 24.09.2019
г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Производството по ч.гр.д. № 238/2021 г. по описа на Габровски районен съд по
подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Ай Тръст” ЕООД, е образувано след приетите
изменения в чл. 411 от ГПК, обнародвани в бр. 100/2019 г. на ДВ, съгласно които
заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на визираното в ал. 2, т. 2
основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно
чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК искането да не се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това.
В случая процесната сума от 61,21 лв. е претендирана като административни
разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, дължими по
силата на Общите условия. Това задължение не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна на заемателя. Клаузата, която предвижда разноски за събиране на
вземането, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С
процесното вземане се заобикаля забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при забава
потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в
случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата
на длъжника.
Сумата от 133,10 лв. се претендира като възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото
същия е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника
не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е.
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство
има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което
3
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Предвид изложеното, претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя
клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Въззивният съд намира разпореждането в обжалваната му част относно лихвата за
забава в размер на 51,80 лв. и лихва в размер на 27,12 лв. за правилно. В заявлението по
чл.410 ГПК не е посочено как е формирана главницата, върху която е начислена всяка от
двете претендирани лихви и дали в нея се включва вноската по договора за предоставяне на
поръчителство, която формира общия размер на месечната вноска от 223,97лв. съгласно
приложения към договора погасителен план.
Предвид на това и при отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК за сумата,
претендирана като дължимо възнаграждение по договор за поръчителство, не може да се
приеме, че процесните лихви са дължими изцяло само върху сумата, за която е постановено
издаване на заповед по чл. 410 ГПК – главница от 1 200,00 лв.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 131 от 04.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 238/2021 г. на
Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст” ЕООД срещу М. В.
К., в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
присъждане на сума 133,10 лв.- възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, сумата от 51,80 лв. –лихва за забава по договор за кредит за периода
21.10.2019 г.-09.10.2020 г., сумата от 27,12 лв.- лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство за периода 21.10.2019 г.-09.10.2020 г. и сумата от 61,21 лв.-
административни разноски.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5