Мотиви към присъда
по НОХД № 105 / 2021 г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ И
СТРАНИ
Окръжна прокуратура
– гр. Пловдив е повдигнала обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 29
ал. 1 б. „а“ и б.“б“ от НК срещу А.Г.Р. *** за това, че на 09.10.2020 г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК с Присъда №
259/22.07.2015 г. по НОХД № 3449/2015г. по описа на Районен съд гр. Пловдив V
н. с., в сила от 07.08.2015 г., и след като е бил осъждан два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението за наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - с Присъда № 259/22.07.2015 г. по НОХД №
3449/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, V н. с., в сила от 07.08.2015
г. и със Споразумение № 1076/28.12.2017 г. по НОХД № 8412/2017 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, в сила от 28.12.2017 г., е отнел чужди движими вещи,
както следва:
1 бр. дамско портмоне на стойност
8,00 лева;
парична сума от 135,00 лева;
1 брой сребърен синджир със
сребърна плочка с надписи – букви на стойност 30,00 лева;
1 брой сребърен синджир със
сребърен кръст на стойност 50,00 лева;
1 брой сребърно изображение на
Богородица на стойност 10,00 лева;
1 брой златен синджир – 14 карата
– 2 грама на стойност 180,00 лева;
1 брой златен кръст – 14 карата –
4,5 грама на стойност 405,00 лева, като всички вещи възлизат на обща стойност
818,00 лева, от владението на М.К.К., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК
в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. На съдебното производство не са
конституирани акцесорни страни.
В съдебно заседание
представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Счита, че престъплението е извършено от подсъдимия
виновно при пряк умисъл. По отношение на индивидуализиране на наказанието
предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК около средния размер
при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, което да се
редуцира с 1/3 по правилата на чл.58а ал.1 от НК и се изтърпи при строг режим.
Прокурорът отчита от една страна обремененото съдебно минало на дееца, но и
признава съдействието на Р. за разкриване на обективната истина.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка, предвид и протеклото производство по чл.371
т.2 от НПК, но акцентира на изключителния принос на самия подсъдим за
разкриване на престъплението и добросъвестното му процесуално поведение, като
признава отнемането и на всички инкриминирани вещи.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за
виновен, съжалява за стореното, поддържа становището на защитника си по
съществото на делото. Той призна изцяло обстоятелствата, описани в обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият А.Г.Р. е роден на ***
***, българин, български гражданин,
неженен, необразован, работил като събирал боклука в квартала по местоживеене
преди задържането му, с ЕГН: **********.
А.Р. е осъждан седем пъти за
извършени престъпления. Последните му две осъждания са по НОХД № 3449/2015 г.
на ПРС, V състав, в сила от 07.08.2015 г.
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, при което е осъден на 2 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Това наказание Р. е изтърпял
на 27.11.2016 г. По НОХД № 8412/2017 г. на ПРС XXVI състав, в сила от 28.12.2017 г. е осъден за престъпление по чл. 354а ал.3
т.1 от НК на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е
изтърпял на 04.04.2018г. От изтърпяването на
наказанията по тези две осъждания не е изтекъл срок от повече от пет години до
датата на деянието, предмет на настоящото обвинение.
На 09.10.2020 г. свид. М.К. *** часа излязла до кварталния магазин, в
близост до дома ѝ в района на ***. В ръце тя държала
дамско портмоне на стойност 8,00 лева и намиращи се в него парична сума от 135
лева, лична карта на името на К., копие от решение на ТЕЛК, картонче с номер за
ЕВН на името на А. С., както и 1 брой сребърен синджир със сребърна плочка с
надписи – букви на стойност 30,00 лева, 1 брой сребърен синджир със сребърен
кръст на стойност 50,00 лева, 1 брой сребърно изображение на Богородица на
стойност 10,00 лева, 1 брой златен синджир – 14 карата – 2 грама на стойност
180,00 лева, 1 брой златен кръст – 14 карата – 4,5 грама на стойност 405,00
лева или вещи на обща стойност 818,00 лева.
По време на движението ѝ по
посочената улица към нея внезапно се приближил в гръб подс.
А.Р., който със сила издърпал от дясната ръка на свидетелката, с която тя
здраво била хванала портмонето, ведно със съдържащите се в него горепосочени
вещи. След това подсъдимият веднага побягнал. Когато се отдалечил, присвоил
намиращите се вътре вещи, а портмонето с част от личните документи на
пострадалата, изхвърлил в района на ул.“Елба“ в гр. Пловдив между блокове №№ 34
и 36 в междублоковото пространство.
В резултат на проведените
първоначални действия от органите на полицията извършителят бил установен и
заловен, като пред полицейските служители от Шесто РУ при ОД на МВР Пловдив свидетелите
В.Н. и Г.С., подс.Р. признал за извършеното
престъпление и доброволно ги отвел до мястото където изхвърлил портмонето.
Същото било предадено от свид. В.Н. на разследващия
орган с протокол за доброволно предаване от 13.11.2020 г., като в него се
намирали и лична карта № *** на името на М.К.К. издадена на 28.09.2018 г. и картонче с надписано име на
А. П.С. и ИТН № *** ЕВН в горният десен ъгъл на
предната му част.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени
материали:
От показанията на всички свидетели по делото,
дадени в хода на досъдебното производство. Процесът в съдебна фаза протече по
специфичните правила на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи, той и защитникът му, да не се събират
доказателства за тях. Същевременно съдът прецени и с определение обяви
на страните, че няма да събира такива доказателства, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и са
събрани при спазване процесуалния ред в НПК.
Свидетелските показания са в
логическа последователност, непротиворечиви помежду си, обективни, и в
съвкупност с писмените доказателства, веществените доказателства и заключението
по съдебно-оценителната експертиза, подкрепят изявлението на подсъдимия относно
признаването на всички факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Те
водят на безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка. Т.е.
самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а напротив подкрепено от
ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Показанията на пострадалата К. са
преки и тя пресъздава непосредствено детайлите по престъпното отнемане на
вещите й – техния вид и количество, оказаната й принуда чрез рязкото издърпване
на портмонето от ръката й, видяла как след това подсъдимият побягнал. Свидетелите Н. и С. пресъздават фактите по
оказаното от подсъдимия съдействие, признанието на стореното и отвеждането им
до мястото, където е било хвърлено портмонето на К..
Фактите по делото се установяват и от всички
писмени доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал, както и протоколите от извършени процесуално-следствени действия,
които непосредствено се ползват от съда в производството по Глава 27 от
НПК –
протокол за доброволно предаване, заповед за задържане за 24ч., протокол
за разпит на обвиняем, постановление на ОП Пловдив за задържане за 72ч.,
протоколи от разпити на свидетелите, за уведомяване на пострадал, приемо-предавателен протокол и разписка за предаване на
ВД, разписки за изплатено възнаграждение
на вещо лице, характеристична справка, справка
съдимост.
За изясняване на обективната истина по делото
допринасят и приобщените веществени доказателства – откритите вещи на пострадалата, без каквото и да
е съмнение за тяхната принадлежност, тъй като в процесното
портмоне се съдържат документите с личните данни на
пострадалата, както и самият подсъдим е отвел полицейските служители до мястото,
където ги е изхвърлил.
Съдът напълно кредитира заключението, на
което се е позовал и представителят на държавното обвинение в обвинителния акт,
а именно –съдебнооценъчната експертиза на в.л. К.
относно стойността на отнетите вещи,
като без съмнение в същата е допусната техническа грешка с изписването на
златен „пръстен“ 14 карата 4,5 гр., вместо златен „кръст“ със същия грамаж и
материал, тъй като експертизата е назначена за оценка на вещите, посочени
именно от пострадалата. Последната не сочи да й е отнеман златен пръстен с
тегло 4,5 гр.
Следва да се посочи, че липсва основание
съдът да не се довери на изложеното от свидетеля относно отнетите й вещи. Тя
подробно и изчерпателно ги е описала в разпита си пред разследващия орган,
посочила е и причините, поради които ги носила в портмонето си. Не се откриват
и данни за нарочно увеличаване на отнетото по стойност, предвид и
демонстрираната незаинтересованост на пострадалата от наказателния процес и
неговото развитие. Същевременно подсъдимият призна фактите по отнемане на
всички инкриминирани вещи, и това признание не е изолирано. Подсъдимият
добросъвестно още на досъдебното производство е съобщил, че може би накитите са
изпаднали от портмонето, докато е бягал и го е отварял, за да вземе паричната
сума от 135 лева, която в обясненията му съответства напълно на съобщеното за
нея като стойност от самата пострадала.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка и анализът на събраните
доказателства и ангажирани доказателствени средства в
хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние
подсъдимият А.Г.Р. е извършил
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А
и б.Б от НК.
От обективна страна, на 09.10.2020 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66, ал. 1 от НК с Присъда № 259/22.07.2015 г. по НОХД № 3449/2015 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, в сила от 07.08.2015 г., и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК - с
Присъда № 259/22.07.2015 г. по НОХД № 3449/2015 г. по описа на Районен съд –
Пловдив и със Споразумение № 1076/28.12.2017 г. по НОХД 8412/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, в сила от 28.12.2017 г., е отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 бр. дамско портмоне на стойност 8 лв., парична сума от 135 лв.,
1 бр. сребърен синджир със сребърна плочка с надписи-букви на стойност 30 лв.,
1 бр. сребърен синджир със сребърен кръст на стойност 50 лв., 1 бр. сребърно
изображение на Богородица на стойност 10 лв., 1 бр. златен синджир-14 карата-2
гр. на стойност 180 лв., 1 бр. златен кръст-14 карата-4,5 грама на стойност 405
лв. или всички вещи на стойност 818 лв. от владението на М.К.К., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила.
Посочените
в началната част на фактическата обстановка две последни осъждания на подс.Р.,
по НОХД №№ 3449/15 и 8412/17г. на ПРС, обуславят квалификацията на
престъплението, предмет на настоящото престъпление като извършено при условията
на опасен рецидив по двете хипотези на чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ от НК.
Същевременно не са изтекли сроковете по чл.30 от НК, считано от изтърпяване на
наказанията по тези осъждания до момента на престъплението – 09.10.2020г.
За
преодоляване несъгласието на собственика на вещите, която е държала здраво
портмонето си, подсъдимият го е издърпал със сила и е побягнал, за да установи
собственото си владение върху отнетото. Престъплението е довършено, след
отнемането на вещите на пострадалата по описания насилствен начин, подсъдимият
избягал и установил трайна фактическа власт върху тях, а след като взел от
портмонето паричните средства, го е изхвърлил в цепнатина между двата посочени
във фактическата обстановка жилищни блока.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил виновно – при пряк умисъл, който
единствено е възможен при престъплението грабеж. Подсъдимият Р. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той ги е целял.
****
Съобразно правната квалификация
на извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото в закона наказание е от
пет до петнадесет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови конфискация до ½ от
имуществото на виновния.
При индивидуализиране на
наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът намира, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.1 от НК при наличие на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, за което споделя напълно изложеното в пледоарията на защитата в
тази връзка.
Обстоятелството,
което в случая се явява изключително по смисъла на чл.55 от НК касае
безспорното съдействие от страна на подсъдимия в хода на разследването за
установяване на обективната истина. Действително подсъдимият в ранния етап на
разследването, но след едномесечни безрезултатни действия по разкриване на
извършителя, след дадено описание от пострадалата, на 12.11.2020г. след
извършена беседа с полицейските служители, признал за постъпката си и ги завел
на мястото, известно само нему, където е изхвърлил портмонето на пострадалата.
Пред полицейските служители е оказал нужното съдействие, давал е в хода на
досъдебното производство неколкократно уличаващи го
обяснения, самостоятелно и добросъвестно е разказал за действията си по инкриминирано деяние, впоследствие и пред
съда изказа съжаление за стореното и направи изявление за провеждане на
производството по Глава ХХVІІ от НПК. Посоченото обстоятелство по оказаното
съдействие още от стартиране на наказателното преследване е извън привилегията
на диференцираното производство в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, като последното
единствено затвърждава позицията му по признание на
вината и фактите по делото и съжаление за стореното. Още при разследването пред органите на реда, подс.Р. е допринесъл ОСНОВНО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за разкриване
на обективната истина по делото и то в нейните детайли относно всички елементи
от правната квалификация на деянието. Ето защо следва наказанието лишаване от
свобода да се определи значително под минимума от пет години с оглед
предпоставките по чл.55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 58а ал. 4 от НК, във връзка с чл. 373 ал.
2 от НПК.
Съгласно гореизложеното и наред с
факта, че е налице упражнена минимална принуда като метод за реализиране на
престъпното отнемане - портмонето е било
бързо и рязко дръпнато, макар и със сила, и като взе предвид факта, че преди
повече от пет години подсъдимият е осъждан за престъпление против собствеността
/последното му осъждане е за държане на наркотично вещество/ и преди
задържането му е полагал труд, наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода е справедливо и съответно на всички посочени и обсъдени по-горе
обстоятелства, релевантни за отмерване на наказателната отговорност на
предаденото на съд лице.
В случая на така установените
обстоятелства, свързани с манифестираното съдействащо процесуално поведение на
подсъдимия Р. за разкриване на престъплението, наказание в минималния размер от
пет години се явява несъразмерно тежко. Следва да се има предвид, че без
наличното и доказано по делото самоуличаване на дееца
пред полицейските органи, настоящото престъпление едва ли би било разкрито. На
пострадалата не са били представяни за разпознаване лица като евентуални
извършители на грабежа, не са били открити и приобщени по време на
разследването, както в редица сходни случаи, кадри от видеозаснемане
в района на престъплението.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието от две години и четири месеца
лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия А.Р. при първоначален СТРОГ режим, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на
предходните му две ефективни наказания лишаване от свобода.
Съдът на основание чл.
59 ал. 2 вр. ал.1 т.1 от НК приспадна от наказанието на подсъдимия времето, през
което той е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, с постановление на ОП Пловдив за срок до 72 часа
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, наложена от съда, считано от 12.11.2020г. до влизане
на присъдата в сила, като един
ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Липсват по делото доказателства
за имущественото състояние на подсъдимия и притежавани от него движими и
недвижими вещи и други материални блага, поради което съдът не му наложи
наказание по чл.37 ал.1 т.3 от НК - конфискация до ½ на наличното му
имущество.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на присъдата намери, че след
влизането й в сила веществените
доказателства - 1 бр. дамско
портмоне, червено на цвят, затварящо
се с прихлупване и съдържащото се в него картонче с надписано име на
А. П. С. и ИТН № *** ЕВН в горния
десен ъгъл на предната му
част, намиращи се на съхранение
при домакина на Шесто РУ при
ОД на МВР – Пловдив следва да се върнат на пострадалата
М. К.К..
Следва намиращата се във вещественото доказателство портмоне -лична карта № **** на името на М.К.К., издадена на **** г. да се предаде в сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД МВР – Пловдив за унищожаването й по съответния ред, тъй като е
обявена за невалидна и пострадалата се е снабдила с нова такава.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият А.Г.Р.
да заплати направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство, в размер на 73,20 лева за
съдебно-оценъчна експертиза,
в полза на Държавата, по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив, тъй като бе признат
за виновен в извършване на престъплението,
за което бе предаден на
съд.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :