МОТИВИ:
Срещу подсъдимия М.Д. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 26.12.2018 година в град Плевен се заканил с
убийство на лицето Ц.М.И. ***, чрез отправянето на следните реплики : „Сега ще
те убия! Сега вече ще те довърша! Отвори да те убия! Ще те унищожа!",
което заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Приет е на основание чл.84 и сл. от НПК граждански иск
от Ц.М.И. против подсъдимия М.Д.Д. за заплащане на
сумата 10 000лв, представляваща причинените неимуществени вреди в резултат на
деянието предмет на повдигнатото срещу него обвинение, считано от датата на
деянието - 26.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Пострадалият Ц.М.И. е конституиран като граждански
ищец в наказателното производство.
Пострадалият Ц.М.И. е конституиран на основание чл.76
от НПК като частен обвинител в наказателното производство.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Ц.М.И. адв.Н.И. изразява становище, че обвинението срещу
подсъдимия Д. е доказано по несъмнен начин, както и основанието и размера на
предявения граждански иск.
Подсъдимият М.Д.Д. се явява в съдебно заседание
и дава обяснения по повдигнатото обвинение, като отрича изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Навежда
фактически доводи, че с пострадалия Ц.М.И. са имали влошени отношения във
връзка с освобождаването от заплащане на такси на живущите на първи и *** етаж в бл.*** в жк*** гр.Плевен, като на 26.12.2018г. двукратно е бил
провокиран от И., но не му е отправял каквито и да било закани, в т.ч. и за
убийство, а всичките му действия са били насочени към изясняване на въпроса със
заплащането на такси за живущото в апартамента куче. Моли съда да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия Д. адв.В.П.
навежда правни доводи, че подсъдимият не е извършил престъпление, тъй като от
изследваните звукозаписи не се установява подсъдимият да се е заканил с
убийство на Ц.И..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Ц.М.И. заедно с
членовете на семейството си живее в жилищен имот, находящ
се в обособения в град Плевен жилищен комплекс ***.
Подсъдимият М.Д.Д. живее в същия жилищен блок в апартамент ***, собственост
на ***те на *** му свидетелката И.П.Д.. Свидетелката Д. не живеела постоянно в
апартамента, тъй като се грижила за тежкоболната си майка, която живеела на
друг адрес и била неподвижна. В апартамент *** освен подсъдимият Д., живеела и неговата ***, а понякога пренощувал и
приятелят й, който отглеждал като домашен любимец - куче с неустановена по
делото порода.
Взаимоотношенията между подсъдимия
Д. и свидетеля И. през годините се характеризирали с добронамереност и
отзивчивост, като след избора на И. за *** на Управителния съвет на жилищния
блок през началото 2018 година отношенията им се влошили. Причината за
влошаване на отношенията между подсъдимия Д. и свидетеля И. от една страна била
поставената от И. във входа на жилищния блок видеокамера за наблюдение, а от
друга освобождаването на живущите на първи и *** жилищен етаж от заплащането на
такси, без решение на общото събрание на етажната собственост.
Свидетелят Ц.М.И., освен с
подсъдимия Д., бил във влошени междусъседски
взаимоотношения и със свидетеля П.В.К. и с Д.П.П..
През 2015г. свидетелят И.
подал жалба до Районна прокуратура-Плевен срещу Д.П.П.,
в която изложил твърдения, че последният с действията си е сринал а***тета му.
С Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 6.01.2016г., постановено по преписка
№В-5593/2015г., Районна прокуратура-Плевен е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка №В-5593/2015г.
През 2018г. свидетелят Ц.М.И.
подал жалба до *** на Второ РУ при ОД на МВР-Плевен срещу подсъдимия М.Д.Д. и свидетелят П.В.К. по повод възникнали помежду им
спорове относно заплащането на суми във връзка с управлението на етажната
собственост на блока, в който живеят.
С Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 21.11.2018г., постановено по преписка
№В-5133/2018г., Районна прокуратура-Плевен е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка №В-5133/2018г./ преписка
вх.№339100-9137/2018г. и вх.№339100-9654/2018г. и двете по описа на Второ РУ на
МВР-Плевен/. В мотивите на това постановление е посочено, че замесените лица М.Д.Д., П.В.К. и Ц.М.И. са официално предупредени чрез
съставяне на надлежни писмени протоколи по чл.65 от ЗМВР. В мотивите на това
постановление е посочено, че при проверката е установено твърдението на К., че
свидетелят Ц.И. притежава и носи газов пистолет, който е законно притежаван и
регистриран по надлежния ред във Втора РУ на МВР-Плевен. В мотивите на това
постановление е посочено, че свидетелят И. за твърдените от него престъпления
по чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК може да подаде тъжба в шестмесечен
срок от деня, когато е узнал за извършване на престъплението до съответния първоинстанционен съд, в случая Районен съд-Плевен.
На 4.12.2018г. свидетелят Ц.М.И.
депозирал сигнал вх.№339100-10696/2018г. до *** на Второ РУ на МВР-Плевен срещу
подсъдимия М.Д.Д., в който сигнал твърдял, че съседът
му Д. проявявал агресивно поведение към него като го безпокоял, заплашвал го и
му създавал затруднения да си върши работата като *** на етажната собственост.
С Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 3.01.2019г., постановено по преписка
№В-12/2018г., Районна прокуратура-Плевен е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка №В-12/2018г. по писа на същата прокуратура
/преписка вх.№ .№339100-10696/2018г. по описа на Второ РУ на МВР-Плевен/.
На 26.12.2018 година около
18.20 часа свидетелят Ц.И. излязъл от апартамента си да изпуши цигара на
обособената етажна площадка, на която от към страната на стълбището била
монтирана стъклена врата с едностранно вътрешно отваряне.
По същото време, слизайки по
стълбището, преминал подсъдимият М.Д., който направил забележка на свидетеля Ц.И.
за пушенето му в общите части на жилищния блок. Свидетелят И. продължил
тютюнопушенето, а подсъдимият Д. продължил да слиза по стълбището, когато
свидетелят И. решил да го провокира и попитал кога Д. ще се издължи на касиера
на жилищния блок за дължимите такси. Намиращият се на площадката между първия и
***я етаж подсъдим, след като възприел думите на свидетеля Ц.И. се отправил обратно
по стълбите нагоре към ***я етаж на жилищния блок, като застанал на средата на
стълбите и попитал:“Кои такси?“. Подсъдимият Д. и свидетелят И. си разменили
реплики за дължимите такси от Д. и заплащането им.
Подсъдимият Д. се обърнал и продължил
да слиза по стълбището. Свидетелят И. решил повторно да провокира подсъдимия Д.
и се провикнал:“ти ще видиш, от другия месец ще ти пиша 5 души за такса.“.
Намиращият се почти на първия етаж подсъдим Д., след като възприел думите на
свидетеля И., се ядосал, тъй като в апартамента живеел той и *** му, и на бърз
ход се отправил обратно по стълбите нагоре към ***я етаж на жилищния блок, като
през цялото време повтарял:“Кои са тези 5 души?“. Достигайки етажната площадка
на ***я жилищен етаж подсъдимият Д. казал на свидетеля И.: С кого ще се гавриш ти бе?... Докога ще се гавриш ти с мене бе?“. Свидетелят И. затворил от
вътрешната страна стъклената врата на площадката на ***я жилищен етаж.
Подсъдимият Д. искал от свидетеля И. да отвори вратата и да му каже за кои 5
души да плаща, но последният демонстративно тръгнал да се прибира в жилището
си. Тогава подсъдимият Д. започнал да рита с крак по
заключената врата, вследствие на което едно от стъклата се счупило. Подсъдимият
Д. се пресегнал през счупеното стъкло и чрез дръжката от вътрешната страна на
вратата я отворил. Междувременно свидетелят И. се бил прибрал в жилището си, а подсъдимият
М.Д. започнал да блъска и чука по входната врата на жилището на свидетеля Ц.И.,
като през цялото време на висок тон заявявал "Отвори да ми кажеш кои са
тези 5 души.“ на свидетеля И. – свидетелката Г.И., излязла пред входната врата
на апартамента и поискала от подсъдимия М.Д. да преустанови блъскането по
вратата им и да преустанови крясъците си, тъй като *** й на една година и
половина се била разплакала. Междувременно на етажната площадка на ***я етаж
излезли и живущите на същия етаж лица – свидетелите
Ц. С.Т. и Б.Ц.. Свидетелката Т. застанала между подсъдимия Д. и свидетелката Г.И.
и казала на подсъдимия:“М., излез от тука!“ Свидетелят Ц. също се намесил и отстранил подсъдимия от
вратата на свидетеля И.. Подсъдимият Д. излязъл от входа на жилищния блок,
качил се на автомобила и потеглил в неизвестна посока.
Междувременно свидетелят Ц.И.
се обадил на ЕЕН 112. Отзовалите се *** на полицията предприели действия по
установяването на фактическите обстоятелства около възникналата ситуация, по
време на които потърсили подсъдимия М.Д. за снемането на съответните обяснения,
но не го открили.
На следващия ден -
27.12.2018г., свидетелят Ц.И. депозирал сигнал до *** на Второ РУ на
МВР-Плевен, в който твърдял, че подсъдимият Д. на 26.12.2018г. около 18,20 часа
счупил стъклото на етажната врата и крещял, че ще го убие.
С протокол за доброволно
предаване от 1.10.2019г. свидетелят Ц.М.И. предал 1 бр. CD-R
марка ***, 700 МБ, с надпис „М.Д., бл.***, ***
бр.файлове.
От заключението на вещото
лице Д.А. по назначената в хода на разследването комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза се установява, че на представения за изследване 1(един) брой оптичен носител компакт диск
има 6(шест) видеофайла и 2(две) снимки. Записите са заснети на дати
23.11.2018г., 26.11.2018г., 27.11.2018г. и 20.09.2019г. (системно време), през
различни времеви интервали. Записаните действия са описани по дати и часове в
т.2.
От заключението на вещото
лице Д.А. се установява, че на записите са заснети следните
действия и лица:
- На 23.11.2018г. в
17:32:39ч. лице от мъжки пол поставя бележка на вратата.
- На 26.12.2018г. в 18:18:12ч. е заснет разговор между две лица от мъжки пол,
който по късно прераства във скандал.
- На 26.12.2018г. в
18:19:23ч. е заснето скарване между две лица от мъжки пол.
- На 26.12.2018г. в
18:19:35ч. е заснето лице, което чупи долна преграда на врата.
- На 26.12.2018г. в
18:19:41ч. е заснето лице, което през долна преграда отваря врата.
- На 26.12.2018г. в 18:19:44ч.
е заснето лице, което преминава през врата.
- На26.12.2018г. в
18:21:41ч. са заснети свидетели - съседи.
- На 27.11.2018г. в
19:58:38ч. лице от мъжки пол поставя бележка на вратата, където на 26.12.2018г.
в 18:19:23ч. е заснето скарване между две лица от мъжки пол.
Според заключението на
вещото лице Д.А. по назначената в хода на разследването комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза при сравнително изследване, чрез визуално съпоставяне на снимки от
видеозаписите и сравнителна снимка от БДС, се установи сходство и съвпадение на
външните анатомични признаци на главата и лицето, което дава основание за
положителен извод, че на видеозаписите е заснето лицето М.Д.Д.
с ЕГН *********.
От заключението на вещото лице
***.К.Т. по назначената в хода на разследването съдебно-техническа експертиза
се установява, че е обследван видеофайл с наименование „***
на 26.12.2018.mp4”. Според вещото лице ***.К.Т. възпроизвеждането на
речта във видеото е частично –чуват се откъслечни реплики, тъй като действието
се развива във вход на жилищен блок и разговорите между лицата са на висок тон
- чуват се крясъци, смесване на говор на едно лице с друго, има отразяване на
звука, поради акустичната среда на мястото, визията на „*** мъж“ и „Женски
глас“ не се разпознава.
Според вещото лице ***.К.Т. със заключението е възпроизведена и визуализирана следната реч
на Първи мъж – Ц.И. и на *** мъж – М.Д.:
Първи мъж:.. ти си обещал за трима човека по конституция общите решения
от общото събрание...това е правилник, който касае целия вход..Значи няма да го
плащаш този месец?
*** мъж: ... и този к следващия...
Първи мъж:.. следващия от 2016 та компенсация.. .щом не искаш да го
плащаш...
*** мъж: Веднага ела тука..
Първи мъж: Бягай оттука..престани да се
заяждаш с мене..
*** мъж: ... ще си изпатиш много...
Първи мъж: ...Изчезвай...
*** мъж: С кого ще се гавриш ти бе?... Докога ще се гавриш ти с мене бе?
*** мъж: Кой ще го оправи това стъкло?
*** мъж: Той.
*** мъж: Сигурен ли си?., айде изчезвайте и двамата...
*** мъж: .. виж какво..
*** мъж:.. няма какво да та гледам...махай се оттука...
кой ще го оправи...
Женски глас: ... Абе как можа ... вратите...каква простотия ...В
тори мъж: ... да ме ядосва да ме изкарва от нерви...
Женски глас:...защо да те ядосва?...разберете се целия блок кой ще
плаща... кой няма да плаща...
*** мъж: Айде изчезвай оттука..
Женски глас: ... на целия блок ще отворите всички железни врати...щом
тази врата ви пречи...ще отрежете вратите...
*** мъж: ... ти просто не ме познаваш...
Женски глас: махай се оттука...
Според заключението на
вещото лице И.И. по назначената в хода на съдебното
следствие повторна аудио-техническа експертиза при прегледа
на съдържанието на видеофайл с наименование „*** на 26.12.2018“ с помощта на „***“, специализиран
плейър за възпроизвеждане на видеозаписи и аудиозаписи
се установи, че видеозаписът е заснет от една заснемащо устройство с вкопирана в кадъра информация за дата 26.12.2018г. час/тайм код/, като според тази информация видеозаписът е
заснет на дата 26.12.2018г. за времето от 18:17:55 часа до 18:23:46 часа.
Според вещото лице И. възпроизвеждането на речта от видеозаписа между лицата не
е възможно напълно поради следните причини:1.Отдалеченост /различно
позициониране/ на участниците в разговора от звукозаписващото
устройство;2. Наличие на силен фонов шум и отразяване на звука, поради
акустичната среда на мястото.3. Прекъсване на видеозаписа.
Според вещото лице И. текстът от видеозаписа - обект на експертизата, е
снет и представен в писмен вид по-долу в “Текст на звуковия съпровод” при
следната легенда: М: - мъжки глас Ml: - мъжки глас Ж: - женски глас; ../.. -
прекъсване на един от говорещите от друг; ... - продължение на започната фраза;
..?..- неразбираема част от речта.
Според вещото лице И. със заключението е възпроизведена и визуализирана следната реч:
М: ..?.. тиа
цигари ..?.. пуши ..?..
Ml: Със какво ми право са
разсърдиш, щот трима
човека с таксата на човека, нали си си равноправен ..?..
М: Дошли ли писмо.
Ml: Не едно, а ми са две.
М: Ас ..?..
Ml: Не знам.
М: От един ли двама, защото някъв пиши в ..?..
Ml: Със сигурнос
..?..
М: ..?..
Ml: Конституция, точните решения
и общо събрани в правилника. Знае сякой.
М: И сички
други не сме ..?..
Ml: Това е нагло ..?.. разбираш
ли, че тва е срам може
би. Който се знай в целия вход, целия блок ..?.. не е проблем ..?.. /
говорят едновременно и двете лица/
М: ..?.. осемдесе
..?.. / говорят едновременно и двете лица/
Ml: За въпрос часовник, така ли
?
М: ..?..
Ml: Следващия месец ще бъде
компенсация за щом иска да са излага.М: ..?..
Ml: Бегай
от тук
М: Отварям ти вратата и с мени
ще си патиш могу.
Ml: Изчезвай!
М: С кого с дразниш със кого,
а. До кога са гавриш
Ж: Че вий няма ли да са спрайте с тоя домофондум.
Ml: /двете лица викат
едновременно и не могат да се отграничат и определят
М: думите които се произнасят
от кое лице са/..?., кой ша го опрай
..?.. можи, сигурин си? ..?.. Ай ше
донесъ инструкци, маструкции шъ и бия двам. Почвай ..?.. почвай ..?.. давай ..?..ти що не си
..?.. там отдолу.
М: /лицата викат /крещят/
едновременно, като речта не е ясна и не може да сеMl: отграничат
думите които лицата произнасят / ..?..
Ж: Ох, моля ви са ..?..
М: /лицата викат /крещят/
едновременно, като речта не е ясна и не може да се
Ml: отграничат
голяма част от думите които лицата произнасят / ..?.. бе човек. Къде си ..?.. Начи ..?.. Виж кво. Няма кво да та гледам ..?.. писъмце ..?.. мина по коридора, а
той дежурния у мен...?.. така ..?.. Аз ли го ..?..
Ж: Ей, аз не виждам как ни можа
да са тросниш вратите бе. Бе избийте са в майката на
колко е? ..?.. от полиция от етаж на събиране.
М: ..?.. с една курва ..?.. аз
мисля, че не е проблем ..?..Ж: Когато
..?.. тогава ми говори.
М: ..?.. ма ядоса, че не
спазват мерките. / неопределен мъжки глас/
Ж: И що съм ти виновна?
М: Никой не ми е ..?..
Ж: ..?.. да ме зареже пред
целия блок. Кой си плаща и кой не на ..?..
М: ..?..
Ж: ..?..глупости бе М. ..?..
От заключението на вещото
лице ***Н.Л. по назначената в хода на разследването съдебно - психиатрична
експертиза по отношение на освидетелстваното лице Ц.М.И. *** се установява, че
същият вследствие на преживяното на инкриминираната дата е преживял
безпокойство за живота си, като тревожността му е била интензивна към полюса на
паниката – състояние, в което се надценява опасността и същевременно си
подценяват възможностите за контрол над ситуацията. Според вещото лице ***Л. отправените
закани, засягащи безопасността му И. е преживял болезнено с опасения за
осъществяването им. От заключението на вещото лице ***Л. се установява, че при
освидетелстването на лицето не са установени данни за деструкция
във възприемането и представянето на реалността, като от медицинска гледна
точка Ц.И. е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти от значение за разкриването на обективната истина при проведеното
предварително разследване.
От заключението на вещото
лице ***Н.Л. по назначената в хода на разследването съдебно - психиатрична
експертиза по отношение на освидетелстваното лице М.Д.Д.
се установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние същият е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, като липсват медицински пречки за участието му в наказателното
производство. Според вещото лице за личността на обвиняемия са характерни
индиректните форми на агресия, но при значими ситуация, възприети като
ощетяващи го при които би могъл да реагира с инфантилен гняв - от недоволство,
достигащ и до насилие, както е и психическото с цел да породи страх в
отсрещната страна, в уязвимостта и по - лесно да бъде манипулирана и се
подчинява на изискванията и нарежданията му.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимия М.Д.Д., от показанията на разпитаните свидетели Ц.М.И., Г.И.И., Ц.С.Т., В.И.П., Л.А.Б., Б.Д.Ц.,
И.П.И., Б.Д.Д.,
П.В.К., А.В.Б. и И.П.Д., чийто показания съдът кредитира напълно с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие от една
страна със заключенията на вещите лица Д.А., ***.К.Т. и И.И.
по назначените комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, съдебно-техническа
експертиза и повторна аудио-техническа експертиза, а от друга – с приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, в това число Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 6.01.2016г., постановено по преписка №В-5593/2015г., на Районна
прокуратура-Плевен, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 21.11.2018г., постановено по преписка №В-5133/2018г., на
Районна прокуратура-Плевен, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 3.01.2019г., постановено по преписка №В-12/2018г., на Районна
прокуратура-Плевен, протокол за доброволно предаване от 1.10.2019г., справки за
съдимост на подсъдимия Д. и свидетеля Ц.И., и др., и с приобщеното на основание чл.284 от НПК веществено
доказателство – 1
бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис „М.Д., бл.***, ***
бр.файлове. От обясненията на подсъдимия Д. и от показанията на свидетеля Ц.И.
се установява, че подсъдимият и свидетелят живеят в съседни жилищни имоти, находящи
се в обособения в град Плевен жилищен комплекс "***, като И. живее в апартамент
** на *** етаж, а Д. в апартамент ***, на *** етаж. Според показанията на
свидетелката И.Д. апартаментът, в който живеел подсъдимият Д. бил собственост
на нейните ***. От показанията на свидетелката Д. се установява, че тя не
живеела постоянно в апартамента, тъй като се грижила за тежкоболната си майка,
която живеела на друг адрес и била неподвижна. Според показанията на
свидетелката Д. в апартамент *** освен подсъдимият Д., живеела и тяхната ***, а
понякога преспивал и приятелят й, който отглеждал като домашен любимец - куче с
неустановена по делото порода. От обясненията на подсъдимия Д. и от показанията
на свидетеля Ц.И. се установява, че взаимоотношенията им през годините се
характеризирали с добронамереност и отзивчивост, като след избора на И. за ***
на Управителния съвет на жилищния блок през началото 2018 година отношенията им
се влошили. Според обясненията на подсъдимия Д. причината за влошаване на
отношенията му със свидетеля И. от една страна била поставената от последния
във входа на жилищния блок видеокамера за наблюдение, а от друга
освобождаването на живущите на първи и *** жилищен етаж от заплащането на
такси, без решение на общото събрание на етажната собственост. Според
показанията на свидетеля И. причината за влошените му отношения с подсъдимия Д.
била отказът на последния да заплаща такси на етажната собственост за ***,
приятелят на *** си е неговото куче. От обясненията на подсъдимия Д. и от
показанията на свидетеля К. се установява, че свидетелят Ц.М.И., освен с
подсъдимия Д., бил във влошени междусъседски
взаимоотношения и със свидетеля П.В.К. и с Д.П.П..
Според обясненията на подсъдимия Д. и според показанията на свидетеля К.
свидетелят Ц.И. многократно подавал жалби и сигнали срещу тях, които не
отговаряли на истината, по повод спорове относно заплащане на суми във връзка с
управлението на етажната собственост на блока, в който живеят. В тази насока са
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 6.01.2016г., постановено по
преписка №В-5593/2015г., на Районна прокуратура-Плевен, Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 21.11.2018г., постановено по преписка
№В-5133/2018г., на Районна прокуратура-Плевен, Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 3.01.2019г., постановено по преписка
№В-12/2018г., на Районна прокуратура-Плевен. От показанията на свидетеля К. се
установява, че влошените му междусъседски отношения със свидетеля Ц.И. се
дължат на подадена от него жалба против изградена незаконна стена в общите
части на сградата и принудителното й премахване. Според свидетеля К., когато е
подал жалба за незаконната стена и тя е била разрушена, предното стъкло на
колата му било счупено, а когато е имал пререкания със свидетеля И. за
заплащане на дължимите такси на етажната собственост, трите гуми на автомобила
му били нарязани. От приобщеното като писмено доказателство по делото Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 21.11.2018г., постановено по
преписка №В-5133/2018г., на Районна прокуратура-Плевен, се установява, че
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила
преписка №В-5133/2018г./ преписка вх.№339100-9137/2018г. и
вх.№339100-9654/2018г. и двете по описа на Второ РУ на МВР-Плевен/. Видно от
мотивите на това постановление замесените лица М.Д.Д.,
П.В.К. и Ц.М.И. са официално предупредени чрез съставяне на надлежни писмени
протоколи по чл.65 от ЗМВР. Видно от мотивите на това постановление при
проверката е установено твърдението на К., че свидетелят Ц.И. притежава и носи
газов пистолет, който е законно притежаван и регистриран по надлежния ред във
Втора РУ на МВР-Плевен. В мотивите на това постановление е посочено, че
свидетелят И. за твърдените от него престъпления по чл.146 ал.1 от НК и по
чл.144 ал.1 от НК може да подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато е
узнал за извършване на престъплението до съответния първоинстанционен
съд, в случая Районен съд-Плевен.В хода на съдебното следствие не са
представени доказателства от страна на свидетеля Ц.И., че е повдигнал с тъжба
обвинение срещу подсъдимия М.Д. и свидетеля К. за извършени престъпления по
чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК. От приобщеното като писмено
доказателство по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 3.01.2019г., постановено по преписка №В-12/2018г., на Районна
прокуратура-Плевен, се установява, че прокуратурата е отказала да образува
досъдебно производство и е прекратила преписка №В-12/2018г. по писа на същата
прокуратура /преписка вх.№ .№339100-10696/2018г. по описа на Второ РУ на
МВР-Плевен/, образувана по депозиран сигнал вх.№339100-10696/4.12.2018г. на
свидетеля Ц.И. до *** на Второ РУ на МВР-Плевен срещу подсъдимия М.Д.Д.. Видно от мотивите на това постановление в представеното
допълнително обяснение от Ц.И. последният заявил, че с подсъдимия Д. е в
конфликт, заради отказа му да заплаща такса вход за отглежданото в семейството
му куче. В мотивите на това постановление е посочено, че свидетелят И. за
твърдените от него закани за саморазправа, обиди и физическо насилие /удар по челото/
- престъпления по чл.130 от НК, по чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК
може да подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато е узнал за извършване
на престъплението до съответния първоинстанционен
съд, в случая Районен съд-Плевен, с оглед особената разпоредба на чл.161 ал.1
от НК. В хода на съдебното следствие не са представени доказателства от страна
на свидетеля Ц.И., че е повдигнал с тъжба обвинение срещу подсъдимия М.Д. за
извършени престъпления по чл.130 от НК, по чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1
от НК. От обясненията на подсъдимия Д., от показанията на свидетеля Ц.И., от
заключението на вещото лице Д.А. по назначената комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство - 1 бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис
„М.Д., бл.***, *** бр.файлове, чрез неговото видеовъзпроизвеждане
в съдебно заседание на съдебното следствие, се установява, че на 26.12.2018
година около 18.20 часа свидетелят Ц.И. излязъл от апартамента си да изпуши
цигара на обособената етажна площадка, на която от към страната на стълбището
била монтирана стъклена врата с едностранно вътрешно отваряне, като по същото
време подсъдимият Д. слизал по стълбището и направил забележка на свидетеля Ц.И.
за пушенето му в общите части на жилищния блок. От същите доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля И., и от заключението
на вещото лице Д.А. по назначената комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство - 1 бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис
„М.Д., бл.***, *** бр.файлове, чрез неговото видеовъзпроизвеждане
в съдебно заседание на съдебното следствие, се установява, че свидетелят И. продължил
тютюнопушенето, а подсъдимият Д. продължил да слиза по стълбището, когато
свидетелят И. решил да го провокира и попитал кога Д. ще се издължи на касиера
на жилищния блок за дължимите такси. Според същите доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля И., и според
заключението на вещото лице Д.А. по назначената комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза и според приобщеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство - 1 бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис
„М.Д., бл.***, *** бр.файлове, чрез неговото видеовъзпроизвеждане в съдебно заседание на съдебното
следствие, намиращият се на площадката между първия и ***я етаж подсъдим, след
като възприел думите на свидетеля Ц.И., се отправил обратно по стълбите нагоре
към ***я етаж на жилищния блок, като застанал на средата на стълбите и попитал:“Кои
такси?“. Според обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля И. двамата
си разменили реплики за дължимите такси от Д. и заплащането им. От същите доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетеля Ц.И., и от заключението
на вещото лице Д.А. по назначената комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство - 1 бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис
„М.Д., бл.***, *** бр.файлове, чрез неговото видеовъзпроизвеждане
в съдебно заседание на съдебното следствие, се установява, че подсъдимият Д. се
обърнал и продължил да слиза по стълбището, като свидетелят И. го провокирал повторно с думите:“ти ще видиш, от другия месец
ще ти пиша 5 души за такса.“, като намиращият се почти на първия етаж подсъдим Д.,
след като възприел думите на свидетеля И., на бърз ход се отправил обратно по
стълбите нагоре към ***я етаж на жилищния блок, като през цялото време
повтарял:“Кои са тези 5 души?“. От същите доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетеля И., и от
заключението на вещото лице ***.Т. по назначената съдебно-техническа експертиза
се установява, че достигайки етажната площадка на ***я жилищен етаж подсъдимият
Д. казал на свидетеля И.: С кого ще се гавриш ти бе?... Докога ще се
гавриш ти с мене бе?“. От заключението на вещото лице Д.А. по назначената комплексна видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза и от приобщеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство - 1 бр. CD-R марка ***, 700 МБ, с надпис
„М.Д., бл.***, *** бр.файлове, чрез неговото видеовъзпроизвеждане в съдебно заседание на съдебното
следствие, се установява, че свидетелят И. затворил от вътрешната страна
стъклената врата на площадката на ***я жилищен етаж, а подсъдимият Д. започнал
да рита с крак по заключената врата,
вследствие на което едно от стъклата се счупило и Д. се пресегнал през
счупеното стъкло и чрез дръжката от вътрешната страна на вратата я отворил. От
обясненията на подсъдимия Д. и от показанията на свидетеля И. се установява, че
последният се прибрал в жилището си, а подсъдимият Д. започнал да блъска и чука
по входната врата на жилището на свидетеля И.. В тази насока са и показанията
на свидетелката Г.И., според които тя излязла пред входната врата на
апартамента и поискала от подсъдимия М.Д. да преустанови блъскането по вратата
им и да преустанови крясъците си, тъй като *** й на една година и половина се
била разплакала. Според показанията на свидетелите Ц. С.Т. и Б.Ц., същите
живеели на ***я етаж на жилищния блок, и след като чули чупенето на стъкла и
удари по врата излезли от апартаментите си. В тази връзка от показанията на свидетелката
Т. се установява, че тя застанала между подсъдимия Д. и свидетелката Г.И. и
казала на подсъдимия да излезе от тука. Според показанията на свидетеля Ц. той също се намесил и отстранил подсъдимия Д.
от вратата на жилището на свидетеля И.. От обясненията на подсъдимия Д. се
установява, че той излязъл от входа на жилищния блок, качил се на автомобила и
потеглил. Според показанията на свидетеля И. той се обадил на ЕЕН 112, като на
място пристигнали полицейски ***. От показанията на свидетеля И. се установява,
че на следващия ден - 27.12.2018г., той депозирал сигнал до *** на Второ РУ на
МВР-Плевен, в който твърдял, че подсъдимият Д. на 26.12.2018г. около 18,20 часа
счупил стъклото на етажната врата и крещял, че ще го убие. Спорният въпрос в
процеса е свързан с това дали подсъдимият
Д. се е заканил с убийство на лицето Ц.М.И. чрез отправянето на следните
реплики : „Сега ще те убия! Сега вече ще те довърша! Отвори да те убия! Ще те
унищожа!“. Формирани са две групи гласни доказателствени
средства – от една страна, обясненията на подсъдимия Д., а от друга страна
показанията на свидетелите Ц.И. и *** му Г.И.. От обясненията на подсъдимия Д.
се установява, че не се е заканвал с убийство на свидетеля И., а единствено е
искал последният да уточни за кои 5 души следва да заплаща такса. От
показанията на свидетеля И. се установява, че подсъдимият Д. му се е заканил с
убийство като отправил следните реплики
: „Сега ще те убия! Сега вече ще те довърша! Отвори да те убия! Ще те унищожа!“
В тази насока са и показанията на
свидетелката Г.И., според които подсъдимият е чукал на входната им врата и е
казвал: „Отвори да те убия!“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц.И.
и *** му свидетелката Г.И., според които подсъдимият Д. се е заканил с убийство
на И., тъй като показанията им не са конкретни, ясни и последователни, и не
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
изявления и действия на подсъдимия Д.. Освен това по делото са налице данни, които
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели,
и сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия Д. в престъпление, които не
е извършил. В тази връзка от показанията на свидетелката И.Д. се установява, че
след внасяне на обвинителния акт срещу подсъдимия Д. в съда, след
конституирането на Ц.И. като частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство и след приемането за съвместно разглеждане в наказателния процес
на предявения от И. срещу подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата
10000 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултата на деянието, предмет на повдигнатото обвинение,
свидетелят Ц.И. й се обадил на мобилния телефон и изразил желание да купи
апартамент *** в ***, жк***, гр.Плевен, собственост
на нейните *** и обитаван от подсъдимия Д.. Според показанията на свидетелката Д.
апартаментът на ***те й никога не е обявяван за продажба и затова тя много се
зачудила на обаждането на свидетеля И.. Това обстоятелство, че свидетелят И. се
е обадил на свидетелката Д. с искане да купи апартамента, не се оспорва от самия
свидетел, видно от показанията му при проведения допълнителен разпит на
съдебното следствие на 1.07.2020г. Според свидетелката Д. свидетелят И. й
показвал запис на подсъдимия Д. и се опитвал да я манипулира и настрои срещу
него. Според съда е налице градация в действията на свидетеля И., целящи
образуването и провеждането на наказателно производство срещу подсъдимия Д.,
както и закупуването на апартамента, обитаван от Д.. Индиция
в тази насока са подадените от свидетеля И. жалби и сигнали за извършени
престъпления от подсъдимия Д., по повод на които жалби и сигнали са постановени
откази от компетентната районна прокуратура за образуване на наказателни
производства и преписките са прекратени. В тази връзка нито едно от
постановените постановления - Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 6.01.2016г., постановено по преписка №В-5593/2015г.,
на Районна прокуратура-Плевен, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 21.11.2018г., постановено по преписка №В-5133/2018г., на
Районна прокуратура-Плевен, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 3.01.2019г., постановено по преписка №В-12/2018г., на Районна
прокуратура-Плевен, не е обжалвано от свидетеля И. по реда на чл.213 от НПК
пред по-горестоящата прокуратура, в случая Окръжна
прокуратура – Плевен, независимо от обстоятелството, че постановленията са
връчени на И. и той се явява пострадал от твърдените престъпления. Освен това свидетелят
Ц.И. не е повдигнал с тъжба обвинение срещу подсъдимия М.Д. за извършени
престъпления по чл.130 от НК, по чл.146 ал.1 от НК и по чл.144 ал.1 от НК, така
както е разяснено правото му съобразно чл.161 ал.1 от НК в постановленията на
прокурора. Също така следва да се има предвид, че свидетелят И. двукратно е
предизвикал с думи подсъдимия Д. и по този начин го е накарал да се върне точно
на мястото, където е монтирана камера за видеонаблюдение
и която се експлоатира единствено от подсъдимия чрез поставения ДВР в неговия
дом, като с тази провокация са целени действия на подсъдимия Д. към
саморазправа със свидетеля И., които да станат обект на видеозаснемане.
Следва да се има предвид, че с използването на специално техническо средство за
подслушване без разрешение свидетелят Ц.И. е осъществил от обективна и
субективна страна на състава на престъпление по чл.339а от НК, което е останало
извън вниманието на прокурора. В тази
връзка от заключението на вещите лица ***.Т. и И. по назначените
съдебно-техническа и повторна аудио-техническа експертизи и извършеното
възпроизвеждане на речта от видео и звукозаписа не се установяват твърдените от свидетеля Ц.И. реплики, изречени от
подсъдимия Д. : „Сега ще те убия! Сега вече ще те довърша! Отвори да те убия!
Ще те унищожа!“. В тази връзка недоумение буди фактът, че свидетелят Ц.М.И. е предал
видеозаписите не с подаването на сигнала дзо *** на
Второ РУ на МВР-Плевен на 27.12.2018г., а почти една година по-късно – на
1.10.2019г. Съдът кредитира напълно
обясненията на подсъдимия Д., тъй като същите са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от него изявления и действия на свидетеля Ц.И.. Обясненията на
подсъдимия, освен средство за защита са и гласно доказателствено
средство и според съда могат да бъдат кредитирани, тъй като са логически
обосновани, съответстват на обстоятелствата,
при които се е развила ситуацията и кореспондират с показанията на
по-голямата част от свидетелите. В тази връзка обясненията на подсъдимия Д. си
кореспондират напълно със заключението на вещото лице Д.А. по назначената комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и с приобщеното по реда
на чл.284 от НПК чрез неговото видеовъзпроизвеждане в
съдебно заседание на съдебното следствие веществено доказателство - 1 бр. CD-R
марка ***, 700 МБ, с надпис „М.Д., бл.***, ***
бр.файлове. освен това обясненията на подсъдимия Д. си кореспондират напълно от
една страна с показанията на свидетелите К., И.И., Б.Д.
и И.Д., а от друга страна с приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч.
посочените по-горе постановления на РП-Плевен за отказ от образуване на
наказателни производства, и свидетелството за съдимост на свидетеля И.. Съдът
не кредитира и заключението на вещото лице ***Л., според което свидетелят Ц.И.
е преживял безпокойство за живота си, като тревожността му е била интензивна
към полюса на паниката – състояние, тъй като както бе посочено по-горе
действията на подсъдимия Д. по счупването на стъклото на вратата на площадката
на ***я етаж и удрянето по вратата на жилището на свидетеля И., е било умишлено
провокирано и предизвикано от последния. В тази връзка е наивно да се смята, че
свидетелят И., който е носил законно притежаван и регистриран по надлежния ред
във Втора РУ на МВР-Плевен газов пистолет, се е уплашил от действията на
подсъдимия Д. по счупването на стъклото на вратата на етажната площадка и
удрянето по вратата на жилището на свидетеля И.. Не на последно място, поради дългосрочността
на влошените междусъседски отношения прагът на търпимост на свидетеля Ц.И. е
повишен и той обективно да не е бил изплашен от действията на подсъдимия Д..
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият М.Д.Д. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието, както на преки, така и на
косвени доказателства, които да обуславят квалифицирането на дадения субект на
наказателна отговорност, като извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички
признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Съставът на
престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК предполага установяването по несъмнен
начин на всички признаци както от обективната му така и от субективната му
страна. Липсата, на който и да е от
тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия. Престъплението
по чл.144, ал.3, предл.1,
вр. ал.1 от
НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава
II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля
от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление
от деятеля се цели промяна
на поведението и действията на заплашения,
въпреки волята му в желаната
от дееца насока. За осъществяване
му се изисква
обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която
да е приета от лицето/лицата и би могла
да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до
засягане на свободата на заплашения,
необходимо е заканата да бъде отправена
именно към него, за да
може да стигне
до неговото съзнание.
Съгласно задължителна за съда съдебната практика,
а и предвид съдържанието на текста
на закона, не е необходимо
тези заплахи да са възбудили
такъв страх у лицето/лицата, срещу
което/които са
отправени, а само да са били
в състояние да възбудят основателен страх, че заканата
може да бъде осъществена. В този смисъл е
и задължителното за съдилищата
Тълкувателно постановление № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което
се приема, че за съставомерността
на деянието по чл. 144, ал. 3 от
НК, законът не изисква към момента
на извършването му - отправянето на заканата с убийство,
у дееца да има оформено решение
за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да
настъпи. Законът
не изисква да е налице реален уплах при заканата за
убийство, а последната да е от такова естество и с такъв интензитет, че да е
годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й. За да бъде осъществен
съставът на визираното престъпление, респективно за да бъде довършено
изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца
такива действия, с които да обективира закана към
другиго в конкретния случай с убийство. При преценка на последното се вземат
предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното
състояние на дееца. Деянието се счита довършено, когато пострадалият възприеме
заканата с престъпление, в случая с убийство, т.е., когато обективираното
намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на пострадалия. Както
бе посочено по-горе в хода на проведеното
съдебно следствие не се събраха доказателства, които да индицират
по безспорен и несъмнен начин за наличието на осъществен от подсъдимия Д.
състав на престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК, напротив, от събраните по делото
доказателства, в т.ч. обясненията на самия подсъдим Д. и заключенията на вещите лица ***.Т. и И. по
назначените съдебно-техническа и повторна аудио-техническа експертизи, се
установява, че подсъдимият Д. не се е заканил с убийство на свидетеля Ц.И.,
като не е отправил репликите: „Сега ще те
убия! Сега вече ще те довърша! Отвори да те убия! Ще те унищожа!“. Дори да се
приеме, че подсъдимият Д. се е заканил с убийство на свидетеля Ц.И., съдът приема, че отправените думи от страна на подсъдимия „Сега
ще те убия!“ не са били в състояние да възбудят
основателен страх у пострадалото лице, че подсъдимият ще реализира заканата за
убийство. Съставът на това престъпление
приема за достатъчно от обективна
страна приемането на заплахата от
пострадалия /р.№ 37 от 31.01.1991г. по н.д. № 876/1990 г., I н.
о. на ВС/, като в
настоящия случай тези закани от подсъдимия са
стигнали до съзнанието на пострадалия Ц.И.. Заканите за лубийство на пострадалия според настоящия
съдебен състав не са били реални, част от
познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II н.о. на ВКС/. По делото
липсват данни дали у подсъдимия е било формирано решение за извършване
на престъплението, израз на което
са били заканите,
но самото психическо състояние
на последния според съда /силно
раздразнение, съпроводено с агресия/ не прави вероятно
бързо пораждане на такова решение
и действие за осъществяването му /р.№ 10 от
22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., I Н. о. на ВС. Афектът от изявленията
и от действията на свидетеля Ц.И. според съда дават логично и житейско
обяснение на реакцията на подсъдимия Д. чрез казване на инкриминирания израз. Освен
това свидетелят
И. е носил законно притежаван и регистриран по надлежния ред във Втора РУ на
МВР-Плевен газов пистолет и е наивно да се приеме, че същият се е уплашил от
отправената закана за убийство от невъоръжено лице, без каквато и да било
физическа агресия. Също така поради
влошените междусъседски отношения прагът на търпимост на свидетеля Ц.И. е
повишен и той обективно да не е бил изплашен от действията на подсъдимия Д.. За съставомерността
на деянието е необходимо и отправената закана да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението /без
да е задължително същото реално да се е уплашило/, както и да съществува реална
възможност деецът да осъществи намерението, като същевременно личи оформено
решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото
вземане на това решение. Според константната съдебна практика, като напр. Т.Р.
№53/1989г на ОСНК на ВС, Решение №37/31.01.1991г по н.д.№876/1990 Ін.о. на ВС, Решение №851/05.01.2005г по н.д.№459/2004г ІІн.о. на ВКС, Решение №853/05.01.2005г по н.д.№459/2003г ІІн.о. на ВКС, при преценка на съществуващата реална
възможност деецът да осъществи намерението си се вземат предвид обстановката,
начина, по който е отправена заканата, психическото състояние на дееца. В
конкретния случай липсват данни за тази реална възможност деецът да осъществи
намерението си. Предвид
гореизложените съображения съдът прие, че така отправената закана към свидетеля
Ц.И. не сочи на действителна закана за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради недоказаност на особения елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашеното лице за
осъществяване на заканата за убийство чрез казване на думите „Сега ще те
убия!“, както и липсата на каквито и да било действия за
осъществяването на заканата. Нито гласните, нито писмените доказателства,
нито веществените доказателства сочат на поведение на подсъдимия, насочено към
извършване на посочените действия. Поведението на подсъдимия Д. може да се
обсъжда през призмата на съставите на престъпления по чл.325 ал.1 от НК, респ.
чл.216 ал.1 от НК, но срещу подсъдимия не е повдигнато такова обвинение. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, като осъдителната
присъда не може да почива на предположения, съгласно чл.303 и от НПК. С
оглед установеното от фактическа и правна страна съдът прие, че подсъдимият Д. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК, поради което съдът на основание чл.304 от НПК го
оправда по обвинението.
При този изход на процеса съдът отхвърли предявения от
Ц.М.И. против подсъдимия М.Д.Д. граждански иск за заплащане на сумата от 10 000лв,
представляваща размера на виновно причинените неимуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 26.12.2018г, до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
Направените по делото разноски в досъдебната фаза на
процеса в размер на 705,97лв. на основание чл.190, ал.1, предл.1
от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Направените по делото разноски в съдебната фаза на
процеса в размер на 448,46лв. на основание чл.190, ал.1, предл.1
от НПК следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: