Решение по дело №210/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 92
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Боян Войков
Дело: 20214500500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Р , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С.,
ЕГН: **********, и Ц. М. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес с адрес гр.
Б., кв. „П.“, ул. „В.“ № 28, чрез адв. М.Д. от АК – София, със съдебен адрес
гр. Б., ул. „Ф.“ № 20, ет. 2, срещу Решение № 260050/21.01.2021 г. по гр.д. №
4914/2020 г. на РС – Р, в частта относно правата, при които е била допусната
делбата между жалбоподателите и В. М. Я., ЕГН: **********, С. Ц. Я., ЕГН:
********** и В. В. Я., ЕГН: *********, за следните недвижими имоти:
- Апартамент „А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, състоящ се от дневна,
спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,29 кв. м, при
граници: двор, ап. „Б“ на ДД.Д. и стълбище, с избено помещение № 38, при
граници: изба 37 на Г.А., изба 36 на С.В. и В.Г., коридор и асансьорна шахта,
заедно с 1,391% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж с решение № 17/23.11.1971 г. на ИК на ГНС-Р в кв. 671, по ул. „П.“,
като съгласно Схема № 15-1089257/20.11.2020 г. имотът представлява
самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.150.1.45 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;
1
- Лозе в общия градоустройствен план на гр. Р, находящо се в местност
„П.“, представляващо имот пл. № 1554 в III район по плана на гр. Р – Ч., с
площ 1000 кв. м, при граници: от две страни път, Е.Р. и И.Б.П., при права: 5/8
ид.ч. за В.Я. и по 1/8 ид.ч. за В.Я., Д.Я. и М. С., а съгласно Скица на поземлен
имот № 15-1094530/23.11.2020 г. поземленият имот е с идентификатор
63427.157.1349 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Р,
одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;
при права: по 2/48 ид.ч. за Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН:
**********, и Ц. М. С., ЕГН: **********; 36/48 ид.ч. за В. М. Я., ЕГН:
**********, и по 3/48 ид.ч. за С. Ц. Я., ЕГН: ********** и В. В. Я., ЕГН:
*********.
Жалбоподателите считат решението за неправилно, като изразяват
несъгласие с разпределените съгласно решението на районния съд квоти за
двата недвижими имота. Молят за отмяната на обжалваното решение, а
вместо него да бъде постановено друго, с което квотите на съделителите
спрямо процесните два недвижими имота да бъдат определени така, както са
поискани с исковата молба.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите В. М. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. Р,
ул. „П.“ № 96, вх. 1, ет. 12, С. Ц. Я., ЕГН: **********, и В. В. Я., ЕГН:
********* – последните две с адрес гр. Р, ул. „М.л.“ № 27А, всички
представлявани от адв. Л.М. от АК – Р, със съдебен адрес гр. Р, ул. „Ц.н.“ №
3, ет. 4, офис 15. Въззиваемите считат въззивната жалба за допустима, но
неоснователна, а решението на районния съд – за правилно и
законосъобразно. Съдът правилно е анализирал представените писмени
доказателства във връзка с наследствените права на съделителите върху
недвижимите имоти, предмет на съдебната делба, и правилно е определил
съответните квоти, а именно по 2/48 ид.ч. за Е. П. С., Г. М. С. и Ц. М. С.,
36/48 ид.ч. за В. М. Я. и по 3/48 ид.ч. за С. Ц. Я. и В. В. Я.. Моли за оставяне в
сила на обжалваното решение, като претендира сторените за въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
2
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото, поради което въззивната инстанция я възприема изцяло.
С нотариалент акт за собственост на жилище в жилищен блок „Б“ на ул.
„П.“ в гр. Р № ***, том VIII, дело № ****/**** г. на нотариус Ц.М. при РРС
съпрузите Й.С.Я. и В.М. Я. биват признати за собственици върху апартамент
„А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, съответстващ на самостоятелен обект с
идентификатор 63427.7.150.1.45 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г., вследствие на сключен
договор за продажба между горепосочените лица и СУ „Жилищно
изграждане“ – Р. Й.Я. починал на 13.03.1988 г., видно от представените
удостоверения за наследници. Същият оставил за наследници съпругата си
В.М. Я. и децата си М.Й. С., В.Й.Я. и Д.Й.Я.. С нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност и наследство № ***, том IV, дело № ****/****
г. на нотариус при РРС В. М. Я., В.Й.Я., Д.Й.Я. и М.Й. С. били признати за
собственици по давност и наследство на горепосочения апартамент, както и
на Лозе, находящо се в местността „П.“ в гр. Р, с площ 1020 кв. м, с
идентификатор 63427.157.1349 при права 5/8 ид.ч. за В. М. Я. и 1/8 за
останалите трима. На 10.18.2017 г. починал М.Й. С., като оставил за
наследници жалбоподателите по делото Е.С. – съпруга, Г.С. – дъщеря, и Ц.С.
– син. На 23.07.2018 г. починал и Д.Й.Я., който нямал деца и съпруга.
От така изведената фактическа обстановка, установена въз основа на
писмените доказателства по делото, става ясно, че районният съд правилно е
определил квотите на съделителите при делбата в процесните недвижими
имоти, които съответстват напълно съобразно изложените от ответниците
твърдения пред първата инстанция. Представеният по делото нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давност и наследство № ***, том IV,
дело № ****/**** г. не е оспорен като документ, поради което се ползва с
3
доказателствена сила относно отразените в него права на страните и техните
наследодатели. При това положение към 1994 г. ответницата В. М. Я. –
съпруга на починалия Й.Я., притежава 5/8 ид.ч. от двата недвижими имота,
предмет на делбеното производство. След смъртта на сина Д.Я. неговата,
съгласно нотариалния акт, 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху двата
недвижими имота, на основание чл. 7 ЗН, е преминала върху В.Я., като
нейният дял в съсобствеността на двата недвижими имота е нараснал до 6/8
или 36/48 ид.ч. След смъртта на М. С., неговата 1/8 ид.ч. бива разделена на
три измежду съпругата му Е.С. и децата му Г.С. и Ц.С.. Всеки от тях, на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, получава по 1/24 или 2/48 ид.ч. от
процесните имоти, както в крайна сметка е установил и районният съд. Тъй
като В.Я. има само едно дете – В.Я., то неговият дял в размер на 1/8 ид.ч. бива
разделен на две между дъщеря му и преживялата му съпруга С.Я., като така
всеки от тях двамата получава 1/16, което се равнява на 3/48 ид.ч. при
определяне на общ знаменател съобразно дяловете на останалите
съсобственици.
От това следва изводът, че районният съд правилно е определил
дяловете в съсобствеността на недвижимите имоти съобразно представените
пред него доказателства и наведените твърдения от страните. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По отношение на разноските, съгласно Определение № 131/13.07.2018 г.
по гр. д. № 2471/2018 г., I г.о. на ВКС и цитираната в него практика, когато
съделител оспорва по пътя на обжалването съдебното решение по допускане
или по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване
инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно
изхода на спора по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК. С
оглед изложеното и предвид изхода на спора пред настоящия съд
въззивниците дължат заплащането на сторените от въззиваемите разноски.
Доказателство за направени такива обаче е представено само от името на В.
В. Я., която е заплатила 300 лв. адвокатско възнаграждение. Поради това
обстоятелство жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата В.Я. сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран така, Рнският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050/21.01.2021 г. по гр.д. №
4914/2020 г. на РС – Р В ЧАСТТА относно правата, при които е била
допусната делбата между Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН:
**********, Ц. М. С., ЕГН: **********, и В. М. Я., ЕГН: **********, С. Ц.
Я., ЕГН: **********, В. В. Я., ЕГН: *********, за следните недвижими
имоти:
- Апартамент „А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, състоящ се от дневна,
спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,29 кв. м, при
граници: двор, ап. „Б“ на ДД.Д. и стълбище, с избено помещение № 38, при
граници: изба 37 на Г.А., изба 36 на С.В. и В.Г., коридор и асансьорна шахта,
заедно с 1,391% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж с решение № 17/23.11.1971 г. на ИК на ГНС-Р в кв. 671, по ул. „П.“,
като съгласно Схема № 15-1089257/20.11.2020 г. имотът представлява
самостоятелен обект с идентификатор 63427.7.150.1.45 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;
- Лозе в общия градоустройствен план на гр. Р, находящо се в местност
„П.“, представляващо имот пл. № 1554 в III район по плана на гр. Р – Ч., с
площ 1000 кв. м, при граници: от две страни път, Е.Р. и И.Б.П., при права: 5/8
ид.ч. за В.Я. и по 1/8 ид.ч. за В.Я., Д.Я. и М. С., а съгласно Скица на поземлен
имот № 15-1094530/23.11.2020 г. поземленият имот е с идентификатор
63427.157.1349 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Р,
одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;
ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН: **********, и Ц.
М. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес с адрес гр. Б., кв. „П.“, ул. „В.“ №
28, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. Я., ЕГН: *********, с адрес гр. Р, ул. „М.л.“ №
27А, сумата от 300 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6