№ 385
гр. гр. **, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620101099 по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. М. Ц. от гр. ***, с
ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. ***, чрез Н. И. А., против: М. И. М., от гр. *** с
адрес за призоваване: гр. ***, Р. А. Х. от гр. ***, М. Д. Х. от гр. *** и И. М. Г. от гр. **,
област Монтана, ул. ***, с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС - за разпределение
реалното ползване на съсобствен недвижим имот. Производството срещу М. И. М. е
прекратено с оглед установяване, че същата е прехвърлила имота на отв. И. М. Г. и не се
явява съсобственик.
Иска се: Да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на
съсобствен между страните Поземлен имот с идентификатор № ** по КККР на гр. **,
одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се на адрес: гр. **, обл. ***, с площ от 620 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: ***, с номер по предходен план: 2768, кв. 138, парцел ІІ, при съседи с
идентификатори № **, № **, № **, № ** и № **, съобразно правата на всеки съсобственик
върху имота. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е съсобственик, по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 583, том ІІ, нот.дело № 1142/17.07.1992 г. на П.Т.
– ** при **ски районен съд, на 280 кв.м. идеална част от дворно място, съставляващо
Поземлен имот с идентификатор № ** по КККР на гр. **, находящ се на адрес: гр. **, обл.
***, с площ от 620 кв.м., при съседи с идентификатори № **, № **, № **, № ** и № **. В
този имот е построена жилищна сграда, собственост на ищеца, с ид. № **.2, с площ по
1
нотариален акт 63 кв.м., а по скица – 59 кв.м. По силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 115, том VI, рег.№ 5938, нот.дело № 682/2021 на Д.М. – ** с
рег. № 393 от РНК с район па действие Районен съд- **, първата ответница- М. М., е
собственик на 230 кв.м. от същото дворно място, което по нейния нотариален акт е вписано
цялото с площ от 659 кв.м., и е самостоятелен собственик на жилищна сграда с ид. № **.1 и
с площ от 49 кв.м. По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
156, том I, рег.№ 806, нот.дело № 54/2016 на Д.М. – ** с рег. № 393 от РНК с район па
действие Районен съд- **, последните двама ответници – Р. и М. Х.и, като съпрузи, общо са
собственици на 140 кв.м. от дворното място, като и в техния нотариален акт имотът е
посочен целия с площ от 659 кв.м., както и самостоятелни собственици на жилищна сграда с
ид. № ***.5 и с площ от 53 кв.м., като в нотариалния им акт погрешно е отразен
идентификаторът на сградата, както и на гаража с площ от 24 кв.м. и идентификатор № ***.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден един общ от ответниците М.
Д. Х. и Р. А. Х.. В отговора си ответниците заявяват, че предявеният иск е допустим. Сочат,
че с ответника /вероятно имат предвид ищеца/ и М. И. М. са съсобственици на описания в
ИМ поземлен имот, като ответникът /вероятно ищеца/ притежава идеална част от 280 кв.м.,
а те двамата – 140 кв.м., представляваща СИО. Сочат, че са правили опити доброволно да
разпределят ползването на имота и са постигнали съгласие за ползването му, като и към
настоящия момент дворът е разпределен, поради което възразяват против предявения иск. В
случай, че се допусне СТЕ, то вещото лице следва да се съобрази само със законно
построените в имота сгради, индивидуална собственост.
Писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, под формата на „Обяснение“, е постъпил от
ответниците И. М. Г. и М. И. М., един общ за двамата. Сочат, че когато купували имотите,
къщите между тях, откакто са построени, били отделени с оградна мрежа между
ответниците и ищеца Д.. Оградната мрежа се скъсала и за да няма конфликт помежду им, се
разбрали да направят масивна ограда. Разбрали се с Д. той да направи оградата, която е и до
момента. Последният и синът му Ц. направили оградата, съществуваща и до днес. Заявяват,
че нямат против така изградената ограда.
Съдът в първото открито съдебно заседание по делото от 21.03.2024 г., с оглед на
това, че ответникът М. И. М. е прехвърлила правото си на собственост на ответника И. М. Г.
върху поземления имот, предмет на спора, е прекратил производството по отношение на
ответника М., което не е обжалвано и е влязло в сила.
В откритите съдебни заседания по делото ищецът Д. М. Ц. се представлява от адв. Н.
А. от МАК, който поддържа иска и излага съображения досежно неговата основателност.
Поддържа като най-целесъобразен варианта за разпределение, отразен в Приложение № 4 от
тройната СТЕ.
Ответниците Р. А. Х. и М. Д. Х. в съдебните заседания се представляват от адв. П. П.
от МАК, който при устните състезания не оспорва иска и посочва за най-целесъобразен
варианта за разпределение, отразен в Приложение № 4 от тройната СТЕ.
Ответникът И. М. Г. се явява лично в откритите съдебни заседания по делото, като
2
оспорва иска. При устните състезания не навежда конкретни оспорвания и предоставя съда
да разреши спора.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като са
приети три съдебно-технически експертизи.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
583, том ІІ, нот.дело № 1142/17.07.1992 г. на П.Т. – ** при **ски районен съд, е видно, че
ищецът Д. М. Ц. от гр. **, като купувач, е придобил по силата на покупко-продажба от
продавача С.В.М. от гр. **, дворно място от 280 кв. м., представляващо част от имот пл. №
2768 в кв. 138 по плана на гр. **, с построени в него: жилищна сграда със застроена площ
63 кв.м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156, том I, рег.№ 806,
нот.дело № 54/11.02.2016 г. на Д.М. – ** с рег. № 393 от РНК с район па действие Районен
съд- **, Р. А. Х., като купувач, е придобил от продавачите Д.В.Д. и Р.М. Д. от гр. ** правото
на собственост върху поземлен имот с площ 140 кв.м., представляващ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. **, одобрени със Заповед № РД- 18-
5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ул. „**“ № 9 в гр. **,
целият с площ от 659 кв.м., с номер по предходен план 2768, в кв. 138, парцел ІІ, заедно с
построените в имота сгради с ид.№ ***.9, с площ 53 кв.м., жилищна сграда - еднофамилна
на един етаж, и сграда с ид.№ ***.4, с площ 24 кв. - хангар, депо, гараж. Р. Х. е придобил
имота по време на брака си с М. Д. Х., сключен на 20.09.2013 г., видно от представено
удостоверение за сключен граждански брак.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том ХХХІА, рег.№
21494, нот.дело № 3640/21.11.2006 г. на Д.М. – ** с рег. № 393 от РНК с район па действие
Районен съд- **, продавачът М. Г. П.а, чрез пълномощника си И. М. Г., продава на
купувача С.П. Г. 230 кв.м., представляващи идеална част от имот с кадастрален номер 2768
в кв. 138 по действащия регулационен план на гр. **, одобрен със Заповед № 372-28.10.2005
г. и № 527/25.05.2006 г. с неприложена регулация, целият имот с площ от 720 кв.м., за който
е отреден УПИ ІІ - 2768, заедно с построената в имота жилищна сграда в източната част на
двора с площ 46,20 кв.м. Идеалната част е придобита в режим на съпружеска имуществена
общност с И. М. Г., с когото купувачът е имал сключен граждански брак 20.05.1989 г., видно
от писмо на Община ** /л.105/.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том VI, рег.№ 5938,
нот.дело № 682/22.12.2021 г. на Д.М. – ** с рег. № 393 от РНК с район па действие Районен
съд- **, продавачите И. М. Г. и С.П. Г. продават на купувача М. И. М. 230 кв.м.,
представляващи идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. **,
одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се на ул. „**“ № 7-9 в гр. **, целият с площ от 659 кв.м., с номер по предходен
план 2768, в кв. 138, парцел ІІ, заедно с построената в имота сграда с ид.№ ***.1, с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, с площ 49 кв.м., на един етаж, заедно със
3
съответното право на строеж върху поземления имот, като продавачите си запазват
пожизнено правото на ползване върху имота. С декларация с удостоверяване подписа на
декларатора от ** Д.М. с рег. № 393 от РНК от 25.05.2023 г. С.П. Г. се отказва от запазеното
й пожизнено право на ползване върху описания имот, ведно с находящата се в същия
жилищна сграда.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том ІІI, рег.№ 2987,
нот.дело № 316/11.07.2023 г. на Д.М. – ** с рег. № 393 от РНК с район па действие Районен
съд- **, М. И. М. продава на купувача И. М. Г. от гр. ** правото на собственост върху
230/659 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 44238.506.9667 по КККР на
гр. **, одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със заповед 0 18-4185-20.04.2022
г. на началника на СГКК Монтана, находящ се на ул. „**“ № 9 в гр. **, целият имот с площ
от 620 кв.м., с предишен идентификатор ***, номер по предходен план 2768, в кв. 138,
парцел ІІ, заедно с построените в имота сгради с ид.№ **.1, със стар идентификатор ***.1 с
площ 49 кв.м., жилищна сграда - еднофамилна на един етаж, заедно със съответното право
на строеж върху поземления имот. Към датата на тази сделка бракът на И. Г. със С. Г. е бил
прекратен, а именно на 28.06.2023 г., видно от писмо на Община ** /л.105/.
Приложена е скица № 15 - 570617/27.05.2023 г., според която поземлен имот с ид. №
** по КККР на гр. **, одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, е с площ 620 кв.м., има номер по предходен план: 2768, кв. 138, парцел
ІІ, с предишен идентификатор № ***, т.е. идентичен е с поземления имот, предмет на
гореописаните нотариални актове.
По делото е прието заключение на вещото лице В. В., с което е предложен един
вариант за разпределение на ползването на процесния имот, оспорено от ответниците Р. Х. и
М. Х. чрез пълномощника им адв. П. П. от МАК. В заключението е посочено, че от
справката в регулационния план на гр. ** от 1992 г. ПИ ** е образуван от УПИ ІІ 2768 и
част от УПИ ІІІ 2769 в кв. 138 по плана на гр. **. Първоначално имотът с ид. № *** е
записан с площ 659 кв.м., но по заявление на лицето З.М.Л. и Решение на Общински съвет –
** е настъпило изменение на кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите
имоти на гр. **. Изменението касае източната граница и ПИ 506.2768 с площ 659 кв.м. е
умален с 30 кв.м. и е станал ПИ ** с площ 620 кв.м. Вещото лице сочи, че е умален имотът
на И. Г. вследствие на цитираното заявление от З.Л.. Заявява в съдебно заседание, че когато
Д. е закупил имота през 2001 г., площта е била на имота 620 кв.м., тя е разпредена само
между Р. и Д., като правата на Д. във времето не са променяни. Сочи се, че графиката на
сгради № 1,2,4, и 5 по скицата не е идентична с графиката на място на същите сгради, като
сгради 2, 4 и 5 са пристроявани. Южната фасада на сграда 1 по кадастър не е идентична тази
на място. При определяне обаче мястото на разделителните линии е съобразено с
графиката на сградите на място. А сграда № 3 не съществува на място. Посочва, че на ул.
„**“ една дворна порта обслужва Дял 1 и дял ІІ, а в проекта портата се разпределя между
дял І и Дял ІІ и се отреждат две порти. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
4
дворното място, там, където се намира портата, е по-високо от тротоара с 60 см., портата е
широка 1 метър и тази порта е предвидено от вещото лице да се раздели на две отделни
порти – за ищеца Д. Ц. и за отв. Х.и. Вещото лице пояснява, че изграждането на отделни
порти не би засегнало конструкцията на сградата на отв. Х.и, като се мотивира, че самата
порта е на разстояние от къщата на Х., чиято конструкция се твърди, че ще бъде засегната,
като къщата му се намира на 1 м. навътре в дворното място.
С Определение от закрито съдебно заседание 11.11.2024 г. е отменен дадения ход по
същество, като делото е върнато на етап съдебно дирене с оглед допускане на повторна
съдебно-техническа експертиза.
Изготвено е повторно заключение от вещото лице М. П. И., съгласно което
процесният имот е с площ 620 кв.м., като имотът е променен от квадратура първоначална
659 кв.м. На място има изградени неплътни огради за реално ползване на идеални части от
процесния имот. Вещото лице предлага за обслужване на идеалните части от процесния
имот между съсобствениците Р. и М. Х.и в режим на СИО да се определят 140 кв.м., а за Д.
Ц. – 280 кв.м. посредством обща врата /съществуваща/ към имота и врати на границата към
всяка идеална част за реално ползване в процесния имот съгласно Приложение № 1 от
експертизата. За И. Г. е определило вещото лице, че се полага 200 кв.м. площ за ползване.
Заключението е оспорено от ответника И. Г. и ищеца Д. Ц..
Допусната е тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно която:
1.Съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. ** със Заповед РД-
18-5/26.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК и Заповед № 18-4185/20.04.2022г. на
Началник на СГКК- Монтана площта на ПИ с идентификатор ** е 620 кв.м. На място
вещите лица по тройната СТЕ извършили прецизно заснемане със GPS CHCNAV М6 в
мрежата на 1YOKTO с точност 1-6 см., в резултат на което действително заградената площ
на място на поземления имот е 620.31 кв.м, като при сграда 5 е заграден тротоара, като е
направен навес с площ - 10.8 кв.м. Пр. 1. На място, посредством бетонна и тухлена ограда,
са обособени две площи за ползване в размер съответно 313 кв.м. и 307 кв.м., като същите
са онагледени на Приложение № 2.;
2.За УПИ ІІ-2268, кв. 138, е одобрен ПУП с решение № 88/2020г. по протокол №
9/30.04.2020г. (лист № 215) на Общинския съвет на град **. Със Заповед РД- 18-
5/26.01.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри на град **. Със Заповед № 18-4185/20.04.2022г. на Началник на
СГКК- Монтана е одобрено изменение на кадастралната карта и площта на процесния имот
от 659 кв.м.(стар ПИ с идентификатор ***) е намалена на 620 кв.м (нов идентификатор ** на
лист 201), като разликата от 39 кв.м. е придадена към стар ПИ с идентификатор *** ( нов ПИ
**);
3.На място съществува изградена трайна бетонна и тухлена ограда, както и ограда от
бетонни колове и телена мрежа, които са изобразени на приложените скици.
4. На място съществуват 3 възможни входа, 1 входна порта и два, оградени с метална мрежа,
входа на нивото на уличната регулация. Входовете са онагледени на приложените скици.
5
5. Видно от документите за собственост, площите на страните са, както следва: Р. А. Х. -
140 кв.м., Д. М. Ц. - 280 кв.м. и И. М. Г. - 230 кв.м., от обща площ по документи – 650 кв.м.
Площта на ПИ по КККР е 620 кв.м. и следва да се приложи коефициент на редукция- 0.954,
след която редукция полагащите се площи в квадратни метри на всяка от страните съобразно
притежавания обем идеални части от имота, съобразявайки действителната площ на имота
към момента, са, както следва: Р. А. Х.- 134 кв.м., Д. М. Ц.- 267 кв.м. и И. М. Г. - 219 кв.м.
6.Изработени са 3 варианта на разпределение на ползването: Приложение № 2 – така, както
имота е разделен на терена; Приложение № 3 - разпределение на ползването съгласно
документите за собственост, като е съобразен със ползването на терена на място, с обща
част за ползване от 3 кв.м., и Приложение № 4, без обща част, с частично събаряне на
бетоновата ограда.
При изслушването на вещите лица всички страни са изразили съгласие да се приеме
тройната съдебно-техническа експертиза. Представителят на отв. Х.и – адв. П., изрично
заявява в съдебно заседание, че най-удачен за разпределение ползването на имота е Вариант
3, обективиран в Приложение № 4 от заключението. Същото становище застъпва и
пълномощникът на ищеца – адв. А., заявявайки, че разпределението следва да се извърши
по Вариант 3, описан в Приложение № 4 от заключението. Отв. Г. в открито съдебно
заседание също не навежда възражения по така изразеното становище от другите страни.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по тройната експертиза, ведно с
подробните пояснения в съдебно заседание, като правилно и предлагащо варианти за
разпределение ползването на имота.
При избора на вариант за разпределение съдът намира, че така представеният проект
за разпределение на ползването на имота, обективиран в Приложение № 4 от тройната
съдебно-техническа експертиза, е най- целесъобразен и отчитащ взаимоотношенията между
страните и техните права от съсобствеността, още повече, че този вариант не предизвиква
спорове между страните, за разлика от предходните две експертни заключения. В
обобщение вещото лице М. при изслушването си посочва, че няма начин за разпределение
на ползването без никакви преустройства и най-добрият и безспорен вариант е този по
Приложение № 4, предвиждащ събаряне частично на оградата между т. 12, 13 и 14
/техн.грешка при изказа – има предвид т.1/, обективирани на Приложение № 3.
Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване на възможност за
спокойно и безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г. о.). Ето защо съдът намира, че проектът
на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза ще спомогне избягването на
конфликтни ситуации между ответниците и ищеца. Съдът намира, че вещите лица са
съобразили всеки от дяловете да има лице към улица. Вещите лица по тройната експертиза
са предвидили и такова разпределение на ползването, отчитащо в коя част всяка от страните
има изградена сграда. При положение, че имота следва да се разпредели за ползване от три
отделни домакинства, всяко от тях с изградена сграда в имота, като за всяко следва да има
6
излаз на улица, съдът намира, че при това положение трудно могат да се намерят повече
целесъобразни варианти за ползване и всеки един вариант би имал поне един недостатък
или неудобство за някоя от страните. С оглед на това и предвид липсата на възражения на
страните при самото изслушване на вещите лица по тройната СТЕ, съдът приема за най-
подходящ именно Вариант 3, обективиран на Приложение № 4 от заключението.
Останалите варианти на разпределение не са подходящи според настоящия съдебен
състав, поради следното:
В Приложение № 2 е отразено съществуващото положение на терен, както е към
момента, но е видно от скицата, че отв. Г. ползва по-голяма площ от полагаемите му се
права – вместо 219 кв.м., ползва 306,6 кв.м., докато ищеца и отв. Х.и ползват по-малка от
полагаемата им се площ – общо за тях 313 кв.м. Поради това този вариант е неприемлив и
несправедлив. Ако бъде възприет този вариант, както е на терен ползването към момента,
следва да се присъди обезщетение за ползване, дължимо от отв. Г. на всеки от
останалите съсобственици.
Касателно варианта по Приложение № 3 – същият предвижда обща част за ползване
между ищеца и отв. Х.и – общ вход с площ 3 кв.м., което предизвиква спорове и неудобства
между тези страни. При този вариант също се предвижда премахване на тухлена ограда –
между т. 11 и т. 28, както пояснява и вещото лице М. в съдебно заседание, т.е. също
разпределението предвижда преустройство. Приложение № 3 предвижда по-малка част
ограда за премахване, отколкото предвижда Приложение № 4, тъй като Приложение 3 щади
оградата между т. 12, т.13 и т. 1 от същото, но за сметка на това предвижда общ вход за отв.
Х.и и ищеца.
В заключение нито Приложение № 3, нито Приложение № 4 могат да се изпълнят на
терен, без да има премахване на съществуващи огради. Ако се абсолютизира забраната за
преустройства при разпределение на ползването на един имот и се приеме, че е напълно
недопустимо премахване на каквито и да било изградени на място прегради в имота, дори и
нетрайни такива, то би се достигнало до приложение на варианти, които причиняват повече
неудобства на съсобствениците и пораждат дължимост на обезщетения за ползване между
тях. Ето защо съдът възприема като най-удачен варианта, обективиран в Приложение № 4.
Ако се подходи формално предвид сочената забрана за преустройства, би следвало съдът да
приложи варианта по Приложение № 2 – така, както се ползва имота на терен, но от това би
следвало и осъждане на отв. И. Г. да заплаща периодично обезщетения на останалите
съсобственици.
От правна страна:
Предмет на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ.
По допустимостта: Искът би бил недопустим, ако е налице споразумение между
съсобствениците за разпределение на ползването или решение на съда по чл. 32, ал. 2 ЗС,
освен при промяна на обстоятелствата
В Решение № 168 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 652/09 г., ІІ г.о. е прието, че няма
7
пречка за разглеждане на предявен иск по чл. 32, ал.2 ЗС, когато договореното
разпределение на ползването не съдържа точна конкретизация на реалното ползване на
частта от имота за всеки съсобственик. Съгласно чл. 32, ал.1 ЗС общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези,
участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно
действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена
и да достигне до знанието на останалите съсобственици. Когато се касае до реално ползване
на съсобствената вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от
имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай,
поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на
решение. Обстоятелството, че законът не съдържа изискване за форма на решението на
мнозинството, не освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с
допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен акт, с
който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Без яснота по този въпрос
съдът не може да прецени и дали това решение не е вредно за вещта, което е една от
хипотезите на чл. 32, ал.2 ЗС, при която е допустима съдебната намеса в гражданските
отношения по повод ползването и управлението на съсобствена вещ. В случая не се събраха
доказателства за постигане на писмено или в устна форма споразумение между
съсобствениците, съдържащо точна конкретизация на реалното ползване на частта от имота
за всеки съсобственик.
В производството по чл. 32 от ЗС като задължителни необходими другари следва да
бъдат конституирани всички лица, които притежават право на собственост и право на
ползване върху процесния поземлен имот. Необходими другари са и притежателят на голата
собственост върху идеална част и носителят на правото на ползване върху тази идеална
част, тъй като при прекратяване на това право по предвидените в закона способи,
собствениците на имота стават носители и на правото на ползване и ще са обвързани от
определения от съда начин на ползване на общата вещ – Решение № 421/19.05.2010 г. по гр.
д. № 581/2009 г., ВКС,I г.о. При посочените теоретични разсъждения по делото са
конституирани надлежни страни и са представени доказателства, обуславящи извод, че
посочените такива са надлежно легитимирани в настоящото производство, респ. искът в
този смисъл е процесуално допустим.
Относно собственическите права:
С оглед разрешенията, приети в т. 2 от Тълкувателно решение № 13/2012 г. на ОСГК
на ВКС, в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът е длъжен да изследва
принадлежността на правата на съсобствениците, като в частност разгледа и всички
направени възражения, освен тези, с които се упражняват потестативни права.
В заключенията на всички вещи лица е посочено, че от справката в регулационния
план на гр. ** от 1992 г. ПИ ** е образуван от УПИ ІІ 2768 и част от УПИ ІІІ 2769 в кв. 138
по плана на гр. **. Първоначално имотът с ид. № *** е записан с площ 659 кв.м., но е
8
настъпило изменение на кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите
имоти на гр. **. Изменението касае източната граница и ПИ 506.2768 с площ 659 кв.м. е
умален с 30 кв.м. и е станал ПИ ** с площ 620 кв.м. В тази връзка следва да се посочи, че
недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността,
сИ.урата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана територия,
идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална карта,
границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов
решаващ индивидуализиращ белег. Границите на имота определят и площта, заключена
между тях. Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се
разминава с площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се
дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато
границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост. В
случая според вещите лица е настъпило изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр. **. Когато няма спор за границите на имота,
решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за
собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № РД-
02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, според която разликата между записана в кадастралния
регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е
основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на
подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно
допустимото отклонение. Когато в диспозитива на съдебното решение спорният имот е
очертан с граници, определени от вещо лице или от влязъл в сила план или кадастрална
карта, описаната от съда площ на имота като негов допълнителен индивидуализиращ белег
трябва да съответства на площта, определена от границите на имота. Ако отразената в
документа за собственост площ е различна, допустимо е в диспозитива да се посочат и двете
площи – според границите и според документа за собственост. При такова разминаване
съдът не може да посочи само площта по документ за собственост, защото тя не е
действителната площ, очертана от границите на имота, които са определящи.
С оглед изложеното и от събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищецът Д. Ц. е собственик на 280/620 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
** по КККР на гр. ** и построената в имота сграда с ид. № **.2 с площ 59 кв.м.
Ответниците Р. и М. Х.и притежават в режим на съпружеска имуществена общност
140/620 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ** по КККР на гр. ** и на
построените в имота сграда с ид.№ **.5 /с предишен ид. № ***.9, с площ 53 кв.м.,
жилищна сграда - еднофамилна на един етаж, и сграда с ид.№ **.4 /с предишен
идентификатор № ***.4/, с площ 24 кв. м. и с предназначение: хангар, депо, гараж.
Ответникът И. Г. първо, в режим на съпружеска имуществена общност със С.П. Г., е
придобил 230/720 ид.части от имота съобразно нотариален акт от 21.11.2006 г. /л.102/,
впоследствие са продадени от двамата съпрузи на М. И. М. с нотариален акт от 22.12.2021 г.,
9
а впоследствие отново продадени от М. М. на И. Г. на 11.07.2023 г. Т.е. отв. Г. притежава
толкова права, колкото е притежавал първоначалният праводател – М. Г. П.а съобразно
нотариалния акт от 21.11.2006 г. на 230/720 идеални части от имота.
Относно разпределението на ползването съдът следва да се съобрази със следните
правила:
На разпределение подлежи имотът, но при това следва да се съобрази квадратурата
на общия имот и квотите на съсобствениците, като се държи сметка и за ползите от
определените дялове. (Решение № 243/07.02.77 г., по гр. д. № 2591/76 г. на ВС, I г.о.).
Следва да се съобразят и индивидуалните собственически права върху намиращите се
в мястото постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това на
останалите съсобственици се предоставя по - голям дял от незастроената част (Решение №
95/30.01.74 г., по гр.д. № 2322/73 г. на ВС, I г. о.). Аналогично, когато всеки съсобственик
притежава различна застроена площ спрямо притежавания от него дял в мястото,
разпределянето за ползване на незастроената част от терена се извършва по правилото, че
съсобственикът с по-голяма застроена площ получава за ползване по - малка свободна площ
и обратно - притежаващият по - малка застроена площ получава в дял по - голяма свободна
площ (Решение № 1603/11.10.99 г., по гр. д. № 395/99 г. на ВКС, IV г.о.).
Когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална
собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да
отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик на достъп до
жилището му и до складовите помещения към него; дял от мястото, съответстващ на
притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял (Решение № 1798/29.11.99 г. по
гр.д. № 584/99 г. на ВКС, IV г.о.).
Вземайки предвид посочените разрешения на съдебната практика, съдът намира, че
разпределението следва да бъде извършено съгласно заключението на вещите лица по
тройната експертиза, обективирано в Приложение № 4, което се възприема за пълно и
обективно.
По разноските: Страните поддържат искания за присъждане на разноски.
С ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на ОСГК на ВКС се дава отговор само на въпроса
„Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК.“ По отношение на въпроса за разпределяне на разноските в
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС е постановено Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д.
№ 444/2012 г. на 2 г.о. на Върховен касационен съд, с председател С.П. и членове К. М. и
В.М.. В същото е посочено че: „По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: настоящият
съдебен състав приема за правилна практиката по определение № 389 от 8.10.2010 г. по
ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че в производство по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за
10
всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима когато съсобствениците не могат да постИ. съгласие по управлението на
общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете
страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване
отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната
чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната
по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в
който случай и при обжалването разноските се разпределят както в
първоинстанционното производство.“ Съдът напълно споделя това разрешение, според
което страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Общо разноските по делото са: за държавна такса в размер на 50 лева,
възнаграждение за първата експертиза - 300 лева, за повторната – 558 лв., за тройната
експертиза – 2404,39 лв,. или общи разноски 3312,39 лв.
Ищецът Д. Ц. е заплатил разноски: държавна такса в размер на 50 лева,
възнаграждение за първата експертиза - 300 лева, за повторната – 450 лв. +108,00 лв., за
тройната експертиза – 1000 лв. + 36 лв., или общо 1944 лв., като съобразно дела си в
съсобствеността същият следва да понесе в своя тежест разноски от 1426,46 лв. /267/620 х
3312,39/. Т.е. следва да му бъде доплатена разликата от ответниците, тъй като е надплатил
следващите му се разноски. Това е разликата от 517,54 лв.
Ответникът Г. е направил разноски за тройната експертиза в размер на 849,72 лв.,
като съобразно дела си в съсобствеността същият следва да понесе в своя тежест разноски
от 1170,02 лв. /219/620 х 3312,39/. Т.е. следва да заплати на ищеца разликата между 1170,02
лв. и 849,72 лв., равняваща се на 320,30 лв.
Ответниците Х.и са направили разноски за тройната експертиза в размер на 518,71
лв., като съобразно дела си в съсобствеността същите следва да понесат в своя тежест
разноски от 715,90 лв. /134/620 х 3312,39/. Т.е. следва да заплатят на ищеца разликата между
715,90 лв. и 518,71 лв., равняваща се на 197,19 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването между И. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. **, обл.
Монтана, ул. „**“ № 6, Д. М. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ №
11
9, Р. А. Х. с ЕГН ********** и М. Д. Х. с ЕГН **********, последните двама с адрес: гр.
**, обл. Монтана, ул. „**“ № 9, на поземлен имот с идентификатор № ** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. **, одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. **, обл. ***, целият с площ 620
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: ***, с номер по предходен план:
2768, кв. 138, парцел ІІ, при съседи: **, **, **, **, **, в границите, отразени в проект за
разпределение на реалното ползване на имота съгласно Приложение № 4, изготвен по
вещите лица Х. С. Ч., Л. Т. М. и П. Г. Д., по назначената и приета по делото тройна съдебно-
техническа експертиза, постъпила с вх. № 8720/10.09.2025 г. /на л.274-284/ от гр. дело №
1099/2023 г. по описа на ЛРС, съставляваща неразделна част от решението, както следва:
-на И. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 6, се
предоставя ползването на част от поземления имот – ДЯЛ І /първи/, с обща площ на частта,
включваща застроена и незастроена площ – 219 кв.м., заключена между точки: т. 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и т. 1, очертана на скица в Приложение № 4 от заключението;
- на Д. М. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 9, се
предоставя ползването на част от поземления имот – ДЯЛ ІІ /втори/, с обща площ на частта,
включваща застроена и незастроена площ - 267 кв.м., заключена между точки: т. 1, 12, 11,
10, 9, 8, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 15 и т. 1, очертана на скица в
Приложение № 4 от заключението;
-на Р. А. Х. с ЕГН ********** и М. Д. Х. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. **,
обл. Монтана, ул. „**“ № 9, се предоставя за ОБЩО ПОЛЗВАНЕ част от поземления имот –
ДЯЛ ІІІ /трети/, с обща площ на частта, включваща застроена и незастроена площ - 134
кв.м., заключена между точки: т. 15, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 и т. 15, очертана на скица в
Приложение № 4 от заключението.
ОБЯВЯВА скица, съставляваща Приложение № 4 към заключението на вещите лица
Х. С. Ч., Л. Т. М. и П. Г. Д. по назначената и приета по делото тройна съдебно-техническа
експертиза, постъпила с вх. № 8720/10.09.2025 г. /на л.274-284/, по гр. дело № 1099/2023 г.
по описа на ЛРС, която скица е приложена на л. 284 от делото и приподписана от съда, за
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Р. А. Х. с ЕГН ********** и М. Д. Х. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 9, да заплатят на Д. М. Ц. с ЕГН **********, адрес:
гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 9, сумата в размер на 197,19 лв. (сто деветдесет и седем
лева и деветнадесет стотинки) общо разноски за платена държавна такса и възнаграждения
за вещи лица.
ОСЪЖДА И. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 6, да
заплати на Д. М. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр. **, обл. Монтана, ул. „**“ № 9, сума в
размер на 320,30 лв. (триста и двадесет лева и тридесет стотинки) общо разноски за платена
държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
12
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
13