Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената от У. Б. , със седалище и адрес на управление ,гр.С.,общ В.”,пл.”С. Н.”, №7, с ЕИК..., искова молба против „Е. Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”С.” ,№.., с посочено в нея правно основание чл.422,във вр. с чл.415 ГПК,във вр. с чл.430 от ТЗ,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за банков кредит №... г., Анекс №1/30.07.2008 г. и Анекс №2/03.10.2008 г. ,”У. Б.” е отпуснало на „Е.”, БУЛСТАТ .../ с правоприемник”Е. Т./Е., с ЕИК .../ банков кредит в размер на 125000 лева.Поради непогасяване на падежа на погасителните си вноски по кредита и дължимите договорни лихви и след отправена на 26.02.2009 г. покана за доброволно погасяване, получена лично на 27.02.2009 г., считано от 19.12.2009 г. кредитът е направен изцяло изискуем, ведно с главницата,лихвите и разноските.На основание чл.17 от договора за банков кредит,страните по взаимно съгласие са предоставили на банката право при непогасяване в договорените срокове на погасителна вноска, да обяви едностранно кредита за незабавно изискуем в пълен размер,заедно с договорените лихви за просрочие и да пристъпи към незабавно събиране на вземането на извънсъдебно основание.Към датата 11.03.2010 г.длъжникът не е погасил на падежа погасителните си вноски по кредита и дължимите договорни лихви за съответния период, като просрочените суми възлизат на 110780 лв главница, 28952,04 лв лихва и 561,80 лв такса, или общо 140293,84 лв, изцяло изискуеми от 19.12.2009 г. Въз основа на подадено от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, Великотърновският районен съд по ч.гр.д.№1088/2010 г. е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата дължима сума въз основа на представеното извлечение от счетоводните книги на банката, като е приел,че посочените задължения са изцяло изискуеми и определени по размер.С издадената заповед в полза на „У. Б.” съдът е осъдил „Е. Т.” Е., ЕИК ... –основен длъжник и поръчителите А. М. Ш., ЕГН *, У. М. Ш. ЕГН * и С.М. Ш., ЕГН *, солидарно да заплатят на банката горепосочените суми-главница в размер на 110780 лв, лихва по договора за кредит в размер на 28952,04 лв за периода от 20.09.2008 г. до 11.03.2010 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението- 12.03.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото-4663,82 лв.Относно изискуемостта на задължението е прието, че тя е настъпила на датата 19.12.2009 г. На основание подадена молба и приложен към нея изпълнителен лист, ЧСИ В. Г. с район на действие Окръжен съд В. Т., е образувал изп.д.№448/2010 г. за събиране на сумите.Длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед и изпълнителен лист по реда и в срока по чл.415 от ГПК,което е породило правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск за съществуването на вземането.Във възраженията си длъжниците не отричат съществуването на вземането , а само размера му. Въз основа на така изложените твърдения, ищецът отправя искане до съда да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането,възникнало по Договор за банков кредит №75/19.07.2007 г. в размер общо на 140293,84 лв, в т.ч. 110780 лв главница, 28952,04 лв лихва за периода от 20.09.2008 г. до 11.03.2010 г., 561,80 такси , както и законната лихва от датата на подаване на заявлението- 12.03.2010 г. до окончателното изплащане на задължението,както и направените разноски по делото 4663,82 лв.Претендира разноските по делото. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна.В него не се спори сключения между страните на 19.07.2007 г.договор за банков кредит с подписани анекси към него на 30.07.2008 г. и на 03.10.2008 г.Ответникът спори иска по размер, като твърди, че главницата е завишена и че не са отчетени някои от направените вноски по кредита.Извлечението от счетоводните книги на банката не съдържа изискуемите от закона реквизити.Твърди, че предсрочната изискуемост не е настъпила,поради това, че няма направено нарочно изявление от кредитора до длъжника, с което да е обявено превръщането на процесния договор за кредит в предсрочно изискуем.Не е получавал сочената от ищеца в исковата му молба покана с дата 26.02.2009 г.Иска отхвърляне на предявената претенция и обезсилване на издадената по ч.гр.д.№1088/2010 г. на ВТРС заповед за изпълнение. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: По допустимостта на исковата молба. Предявен е установителен иск за съществуването на вземане , за което е издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Редът по чл.422 от ГПК е предвиден за установяване съществуването на оспорено с възражение в заповедното производство вземане,за което е издадена заповед за изпълнение.Т.е. предмет на установителния иск може да бъде единствено вземането по заповедта и нищо друго извън него.С процесното Разпореждане № 2866/22.03.2010 г. , издадено по ч.гр.д.№1088/2010 г по описа на ВТРС по реда на чл.417 и 418 от ГПК е разпоредено издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу длъжника „Е. Т.” Е. и тримата поръчители за солидарно заплащане на сумата от 110780 лв главница по договора за кредит и за 28952,04 лв лихва, заедно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до пълното й изплащане, както и за 4663,82 лв разноски по заповедното производство.Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не обхващат претендираната за установяване с исковата молба сума от 561,80 лв такси по договора.В нея не фигурира и отхвърлителен диспозитив по отношение на тази сума.Следователно, предмет на иска може да бъде само и единствено оспореното вземане, в случая главницата и лихвите,по отношение на които е издадена заповед, и нищо извън него.Не са предмет на установяване и разноските по заповедното производство, които се подчиняват на друг ред.В този смисъл, исковата претенция в частта й установяването на съществуване на вземане за сумата от 561,80 лв договорни такси, както и за сумата 4663,52 лв разноски по заповедното производство се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част исковата претенция е допустима.Разгледана по същество тя се явява основателна. Предявен е иск по реда на чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК, с материалноправно основание чл.430 от ТЗ,във вр. с чл.79 и 86 от ЗЗД. Безспорно е между страните, а това е и установено от писмените доказателства по делото, че между тях е сключен Договор за банков инвестиионен кредит №.. г. и два анекса към него –Анекс №1/30.07.2008 г. и Анекс №2/03.10.2008 г.съгласно които ищецът „У. Б.” гр.С. отпуска на „Е” БУЛСТАТ ..., с правоприемник „Е. Т.” Е., с ЕИК .. ,банков кредит в размер на 125 000 лева. Също така е безспорно, че ответникът е получил този кредит и че за периода 20.09.2008 г.-11.03.2010 г. не е погасил на падежа погасителните си вноски по кредита и дължимите договорни лихви.Безспорно е също, а и видно оот писмените доказателства приети по делото, че по заявление на ищеца ,подадено на 12.03.2010 г. по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1088/2010 г.на Великотърновски районен съд.По същото е издадена Заповед за изпълнение в полза на банката –кредитор и изпълнителен лист № ..г., по силата на който длъжникът „Е. Т.” Е. е осъден солидарно заедно с поръчителите си А. М. Ш., с ЕГН * от гр.В.Т., У. М. Ш., с ЕГН * от гр.В.Т. и С. М. Ш. от гр.В.Т., да заплати сумата от 110780 лв главница и сумата от 28952,04 лв договорна лихва за периода от 20.09.2008 г. до 11.03.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата и договорните лихви, считано от 12.03.2010 г. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото 4663,82 лв.В законоустановения срок са постъпили възражения от главния длъжник и от поръчителите-солидарни длъжници, в които те оспорват вземането.В дадения от съда едномесечен срок е заведено настоящото дело с предмет- установяване на вземането по заповедното производство. Спори се по делото настъпилата предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита заедно със съответните лихви,поради това, че длъжникът не бил уведомен от кредитора за това.В подкрепа на твърдението си за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането ищецът е представил и съдът приел като писмено доказателство Писмо изх.№01-112/26.02.2009 г., както и три броя известия за доставяне с дата на получаване 27.02.29.009 г., от които е видно, че кредиторът е уведомил солидарните длъжници в т.ч. ответника за просрочените суми по кредита и е дал 7-дневен срок за издължаване, като е предупредил, че считано от осмия ден от получаване на поканата , вземанията на банката в пълен размер в т.ч.кредит,лихви, такси, комисионни и разноски, ще бъдат незабавно изискуеми в нейна полза, като същата ще реализира правата си по чл.417, т.2 от ГПК,във вр. с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции.В този смисъл уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е направено.Даденият в полза на длъжника срок е изтекъл и предприетите действия по заповедното производство касаят едно съществуващо изискуемо и ликвидно вземане,произтичащо от неизпълнение на договора за банков кредит. Ответникът оспорва вземането по размер, като е заявява, че не са отчетени някои от погасителните вноски, направени от него.За установяване на размера на вземането-главница и лихви съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М. Т. Б..Заключението на експертизата е прието без оспорване.Съдът го кредитира напълно като компетентно, обективно и изготвено въз основа на проверените документи, съдържащи се в делото, банкови регистри, предоставени му от „У. Б.” –клон В.Т., всички подробно описани в раздел „Констативно-съобразителна част” на заключението.Изводът на експертизата е, че към 14.06.2010 г. точният размер на вземането на „У. Б.” към „Е. Т.” Е. по Договор за банков кредит №75/19.07.2007 г. е както следва: главница 110780 лв; договорни лихви 28952,04 лв, законни лихви 14342,86 лв и договорни такси 561,80 лв.В този смисъл съдът намира за доказан претендираният в исковата молба размер на главницата и договорните лихви,предмет на установителния иск. В заключение съдът намира, че исковата претенция в частта й, в която е допустима, се явява основателна и доказана.Налице е хипотезатÓ на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК,във вр.с чл.430 от ТЗ,във вр. с чл.79 и 86 от ЗЗД,при която ответникът се явява длъжник по едно установено по размер изискуемо и ликвидно вземане,произтичащо от неизпъленинени негови задължения по договор за банков кредит от 19.07.2007 г.Това вземане, предмет на издадената от ВТРС по ч.гр.д.№1088/2010 г. по описа на съда заповед за изпълнение и изпълнителен лист, следва да бъде признато за установено в полза на ищеца по отношение на ответника. При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски,възлизащи на 3105,88 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата молба предявена от „У. Б.” ,със седалище и адрес на управление гр.С., община В.”, пл.”С. Н.”, №.., с ЕИК ....,представлявано от изпълнителните директори Л. Х. и А. К. срещу „Е. Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул.”С.”, №..,представлявано от С. М. Ш., с ЕГН *, в частта й ,с която се претендира да бъде установено съществуването на вземане в размер на 561,80 лв такса по договора , както и 4663,82 лв разноски по заповедното производство и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „У. Б.” ,със седалище и адрес на управление гр.С., община В.”, пл.”С. Н.”, №.., с ЕИК ...,представлявано от изпълнителните директори Л. Х.и А.К., спрямо длъжника „Е. Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул.”С.”, №..,представлявано от С. М. Ш., с ЕГН *, както следва: сумата от 110780 лв / сто и десет хиляди ,седемстотин и осемдесет лева/ главница и сумата 28952,04 лв / двадесет и осем хиляди деветстотин петдесет и два лева и четири стотинки/ договорна лихва за периода от 20.09.2008 г. до 11.03.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от 12.03.2010 г. до окончателното им изплащане, което вземане представлява неизплатен остатък-главница и договорна лихва по обявеното за предсрочно изискуемо задължение по Договор за банков кредит №... г., Анекс №... г. и Анекс №2/03.10.2008 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№1088/2010 г. на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „Е. Т.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул.”С.”, №...,представлявано от С. М. Ш., с ЕГН *, да заплати на „У. Б.” ,със седалище и адрес на управление гр.С., община В.”, пл.”С. Н.”, №.., с ЕИК ..,представлявано от изпълнителните директори Л. Х.и А.К., сумата 3105,88 лв / три хиляди сто и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |