Решение по дело №814/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е началника на РУМВР Сунгурларе. Касаторът взема участие в производството лично.

Ответник по касация е С.М.А. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, оф.3. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Я.С. ***.

В касационното производство участва прокурор от ОП Бургас, съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 8/23.02.2023г. по АНД № 442/2022г. на Районен съд Карнобат. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 454а-32/21.09.2022г. на началника на РУМВР Сунгурларе, с което на С.А. е наложено наказание глоба 2000лв. за извършено нарушение по чл.28 ал.1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил и приел за установена фактическата обстановка по наказателното постановление. Не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Формирал правни изводи за правилно приложение на материалния закон, що се отнася до квалификацията на деянието. Наред с това обаче изложил мотиви за маловажност на констатираното нарушение, поради което отменил наказателното постановление на основание чл.28 от ЗАНН, като е отправил предупреждение към извършителя, че при друго такова нарушение ще му бъде наложена съответната глоба.

В касационната жалба на административнонаказващия орган се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за маловажност на нарушението. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага допълнителни съображения за маловажност на извършеното нарушение. Излага и допълнителни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, които според страната не са били взети предвид от първоинстанционния съд. Счита, че при съставянето на АУАН и НП не са били спазени законовите изисквания за посочване мястото на извършване на нарушението. Счита, че наказателното постановление е било издадено при наличие на основания за отвод на административнонаказващия орган, тъй като срещу действията му във връзка са инцидента са били подадени оплаквания от привлеченото към отговорност лице. Иска съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 ал.1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на атакуваното решение касационната инстанция, съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, проверява в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно. Следва да се отбележи, че изложените от ответника по касация допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление визират допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Такива оплаквания могат да бъдат разглеждани в касационното производство само по направено изрично оплакване от касатора, каквото в случая не е налице.

От фактическа страна съдът приел за установени обстоятелствата по наказателното постановление, а именно, че на 13.06.2022г. около 17.59 часа от личния си телефонен номер № ********** С.А. подал невярно заблуждаващо съобщение на ЕЕН 112 за лице, изпаднало в безпомощно състояние, което А. не познава, намиращо се в канавка в страни от пътя между с.Черница и гр.Сунгурларе.

Във връзка с поставения за решаване по повод жалбата спор съдът е установил и следните допълнителни обстоятелства по случая. Младен А., който е баща на привлеченото към отговорност лице, се занимавал със селскостопанска дейност и в частност с отглеждане на овце. За отглеждането на овцете на А. помагал пострадалия Иван Койчев Златев. Синовете на Младен А., а именно С. и Николай Атанасови виждали, че Златев работи с овцете при баща им и в тази връзка го познавали. На 13.06.2022г. след обяд С. и Николай, по поръчка на баща си Младен А., пристигнали с автомобила на Николай А. на пътя до изхода на с.Есен, към с.Велислав. На същото място се намирал и пострадалия Златев, който бил в тежко състояние след побой – със счупен крак и в невъзможност да се придвижва сам. Не е установено по делото дали С. и Николай Атанасови са причинили телесната повреда на Златев. Самият пострадал няколко пъти променил показанията си по този въпрос. При изложените обстоятелства Атанасови качили в колата си Златев и потеглили към болницата в гр.Карнобат за да му се окаже медицинска помощ. По пътя към Карнобат С.А. се обадил от личния си телефон на ЕЕН 112, като посочил „намирането“ на пострадалото лице, но невярно посочил мястото на намиране, а именно на пътя между с.Черница и гр.Сунгурларе, както и невярно посочил, че не познава пострадалото лице. С.А. уточнил, че с лицето пътуват към болницата в гр.Карнобат.

При установените факти първоинстанционният съд правилно е формирал правен извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН, съгласно която разпоредба който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установено е, че обективно са били неверни подадените от А. данни относно мястото на откриване на пострадалото лице и относно това дали А. е познавал лицето. Спорно е било дали предавайки съобщението А. е съзнавал, че това е неистина. В тази връзка съдът правилно е преценил, че неверните данни са подадени от привлеченото към отговорност лице, като е изложил мотиви в тази насока.

За да приеме маловажност на случая първоинстанционният съд е взел предвид, че оглед на място е бил направен едва на следващия ден, както и тогава е било изяснено от органите по разследването познанството между А. и пострадалия Златев. Затова съдът приел, че невярното подаване на данни не се е отразило съществено на разследването, по което братята Атанасови са оказали пълно съдействие.

По-нататък в мотивите си съдът приел, че допускането на грешка в наименованието на селото, където е бил намерен пострадалия, предвид обичайното притеснение и стрес от констатираното състояние на пострадалия, не би следвало да се счита за морално укоримо. Този мотив настоящата инстанция счита за стоящ в противоречие с основния мотив на първоинстанционния съд за наличие на виновно извършено административно нарушение. Ако невярното предаване на информация на ЕЕН 112 е в резултат на грешка, то деянието е несъставомерно, но ако посочването на невярно място на произшествието е съзнателно, то не може да бъде морално оправдано, а е съставомерно.

Изложените по-горе в първоинстанционното решение мотиви във връзка с вината на дееца, също са неправилни. Прието е от съда, че по случая не било установено А. да е целял заблуждаване и неправомерно ангажиране на органите на реда по случая, поради което не бил налице пряк умисъл. Тези съображения са в разрез със закона. Цитираната по-горе разпоредба на чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 не предвижда като елемент от състава на административно нарушение специфична цел. Достатъчно е дееца да е предал обективно невярна информация, съзнавайки това обстоятелство, при което е налице пряк умисъл. Без значение за съставомерността е каква цел е преследвал извършителя, съответно наличието на такава цел не може да се отрази на вината.

Настоящата инстанция счита, че констатираното административно нарушение не е със занижена степен за обществена опасност. Обстоятелствата по случая така, както са изяснени, сочат наличието на данни за извършено спрямо Златев престъпление от общ характер – причиняване на средна телесна повреда. По време на откриването на пострадалия, на евентуалното местопрестъпление С.А. е присъствал, което за разследващите органи го поставя в позицията на заподозрян. В тази своя позиция А. съзнателно е подал заблуждаващи данни за местопрестъплението, с което е създал препятствие за запазване на местопроизшествието и незабавно извършване на оглед и събиране на следи, чрез които да се установи механизма на причиняване на телесната повреда, евентуално и авторството на престъпното деяние. Също така в позицията си на заподозрян С.А. съзнателно е скрил познанството си с пострадалото лице, като по този начин е опитал да създаде заблуда у разследващите органи, че за него липсва мотив за извършване на престъплението. Затова съдът прие, че случаят не е маловажен. Наказателното постановление е законосъобразно издадено.

Предвид горното касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалваното наказателно постановление. Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 8/23.02.2023г. по АНД № 442/2022г. на Районен съд Карнобат и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 454а-32/21.09.2022г. на началника на РУМВР Сунгурларе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: