Решение по дело №2350/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260378

гр.Пловдив, 13.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 29.10.2020 г. в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

При участието на секретаря Валентина Василева,

като разгледа ч.гр.д.№2350/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия И., за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.435, ал.4 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№264418/8.10.2020 г.по описа на ПОС, от Т.и.С. с ЕГН:********** ***- трето лице на седебното изпълнение и против действията на ДСИ при РС-Карлово-Илиян Миланов по изп.д.№94/2018 г.–опис на ЧСИ от 20.08.2020 г., с оплакване, че ДСИ е насочил принудително изпълнение срещу движимо имущество, нейна собственост, а именно -1бр. хлебопекарна, 1бр.тонколона.

Моли да се отмени обжалваното действие.

Длъжникът Х.Н.К. счита жалбата за основателна.

Ответникът по жалбата – взискателят Г. С. В.– не взема становище.

Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като едва с жалбата третото лице е представило доказателства за собственост  по отношение на хлебопекарната.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена на 27.8.2020 г. - в 1-седмичния срок по чл.436/1/ ГПК от обжалваното действие. По същество:

            Предявената жалба от длъжника е с пр.осн. чл.435 ал.4 от ГПК,

Съдът намира, че доводите третото лице са  основателни:

От представеното с жалбата писмено доказателство – гаранционна карта на хлебопекарна „Мюхлер“ от 05.06.2020г., издадена на името на Т.С.  и касов бон  за закупуването й, се установява, че тази вещ е собственост на третото лице.

От показанията на разпитания по делото свидетел Х. И. С.  се установява, че той постоянно пътувал до РГърция и РГермания и от там донасял много вещи; с Т. С. били съседи – от него тя купувала много неща, но и много неща й е подарявал, между които и голяма тонколона, която й подарил преди година и половина.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни и безпристрастни, отразяващи негови преки впечатления, поради което приема, че процесната тонколона е дарена на третото лице, поради което е нейна собственост, а не на длъжника по ИД.

В описа на ДСИ е записано, че в имота на длъжника СИ, в който са описани процесните вещи,  СИ е заварил третото лице Т.С., поради което съдът намира, че тези вещи са били във владение на това лице. Горното налага извода, че жалбата е основателна, поради което обжалваното действие на ДСИ следва да се отмени по отношение на следните движими вещи: 1бр. хлебопекарна, 1бр.тонколона.

 Водим от горното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  по жалба вх.№264496/8.10.2020 г.по описа на ПОС, Т.И.С. с ЕГН:********** ***- трето лице на съдебното изпълнение, действието на ДСИ при РС-Карлово-Илиян Миланов по изп.д.№94/2018 г.–извършен опис на ЧСИ от 20.08.2020 г., в частта, с което ДСИ е насочил принудително изпълнение срещу срещу движимо имущество, собственост на Т.И.С. , а именно -1бр. хлебопекарна, 1бр.тонколона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: