Решение по дело №769/2020 на Районен съд - Бургас

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 732                                          01.07.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На трети юни                                                                       година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 769 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на С.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-0769-006429/27.01.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Не ангажира доказателства. Поддържа жалбата. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.08.2019 г. около 07:55 часа в гр. Бургас, на бул. „Захари Стоянов“, жалбоподателят като водач на лек автомобил – „МАЗДА 323 Ф“, с per № А....КР, негова собственост, управлявал същия, без да е регистриран по надлежния ред. При проверката било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДВП на 31.03.2016 год.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 23.08.2019 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства, кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но последният излага в жалбата си доводи, че наложеното наказание е твърде високо и имайки предвид, че работата му е свързана с управление на МПС, лишаването му от право да управлява МПС, ще го лиши от трудовата му ангажираност.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Доводите на жалбоподателя, че не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, не е основание за избягване на административнонаказателна отговоност, тъй като същият, като собственик на МПС, следва да съблюдава за спазване разпоредбите на ЗДвП и след придобиване на автомобила, да регистрира същия по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По делото няма направено искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-006429/27.01.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“, упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г. против С.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

                                                               СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА

В.О.; К.СЛ.