Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102

 

гр. Разград 29.03.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 15.03.2018 г., проведено в състав:

                                      Районен съдия:  Атанас Христов

при участието секретаря Живка Ранкова, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 2928 по описа на Разградски районен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по искова молба от "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No 55, вх. В, ет. 3, ап. 51, законен представител С. Е. С- управител, ПРОТИВ ЕТ "ММ - МАРИН ЙОРДАНОВ - АНГЕЛИНКА ИВАНОВА", ЕИК          *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, вх. А, ет. 3, ап. 5,  законен представител – А. К. И.

 С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.1 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

-                сумата 1 474.08 лева /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и осем стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2017 г. до окончателното й изплащане,

-                сумата 396.27 лева /триста деветдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.01.2015г до 18.09.2017г.,

за които суми е издадена Заповед № 3570 от 25.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2211/2017г. по описа на Районен съд – Разград.

 

Ищецът сочи, че вземането произтича от: главница и законни лихви, представляващи цена на продадени резервни части и консумативи за земеделска техника по Фактури № **********/30.10.2014г., № **********/29.12.2014г. и № **********/27.01.2015г.

Претендира деловодни разноски. Излага подробни съображения.

Ответникът, чрез управителя си, депозира отговор на исковата молба. Намира исковите за допустими, а по същество – неоснователни. Излага подробни съображения. Прави възражения за погасителна давност относно вземанията за лихви.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява управителя му С. Е. С. Поддържа исковата си молба и излага допълнителни съображения.

За ответника в откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването не се явява представител. Депозира молба, с която моли делото да гледа в негово отсъствие. Към молбата прилага преводно нареждане за кредитен превод в полза на ищеца за сумата от 1 474.08 лв., от дата 07.03.2018г.  – претендираната главница. Моли да се отхвърли иска в частта му за законната лихва, тъй като за да изпадне в забава е следвало да бъде поканен от кредитора, на осн. чл. 84, ал.2 ЗЗД, а такава покана липсвала /л.86-87/.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени данъчни фактури № **********/30.10.2014г., № **********/29.12.2014г. и № **********/27.01.2015г., относно резервни части и консумативи за селскостопанска техника, издадена от  ищеца като доставчик  и получател – ответника /л. 7-9/. Същите са на обща стойност 2 674.08 лв. Във всяка една от фактурите е посочена дата на плащане съвпадаща с датата на издаването на съответната фактура, както и е посочен начина на плащането – с платежно нареждане по конкретно посочена банкова сметка.

***о като пълно, компетентно и обосновано заключение на съдебно икономическата експертиза /л. 81-84 /, е че:

Ответникът е извършил частично плащане в размер на 1 200 лв. по фактура № **********/30.10.2014г. Остатъчното задължение на ответника по процесните фактури е:

-          фактура № **********/30.10.2014г. – 1 110.12 лв.,

-          фактура № **********/29.12.2014г. – 271.44 лв.,

-          фактура № **********/27.01.2015г. – 92.52 лв.

                                                        Общо – 1 474.08 лв.

Процесните фактури са отразени в счетоводствата и на двете страни по делото.

Ответникът е ползвал правото си на пълен данъчен кредит по процесните фактури.

За периода 27.01.2015г. – 18.09.2017г., дължимата законна лихва е както следва:

                                                                       Главница           Лихва

-              фактура №**********/30.10.2014г. – 1 110.12 лв.,     298.43 лв.

-              фактура №**********/29.12.2014г. – 271.44 лв.,        72.97 лв.

-              фактура №**********/27.01.2015г. – 92.52 лв.,          24.87 лв.

                                                                        общо лихва  - 396.27 лв.

Двете страни са водили редовно счетоводството си за процесния период.

Не се спори, че в хода на процеса – на 07.03.2018г., ответникът е заплатил на ищеца горепосочената главница в размер на 1 474.08 лв. /л.87/.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен  договор. Безспорно се установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е доказан, както по основаване, така и по размер.

Както е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.

Липсата на подписите върху фактурите положени от лица, за които да е установено, че са били упълномощени от ответната страна да получат стоката, е ирелевантно обстоятелство, тъй като търговеца е узнал за получаването им по смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурата в счетоводството му. В този смисъл вж. постановените в производство по чл. 290 ГПК решение № 30/8.04.11 г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.

Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните фактури издадени от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания.

По възражението на ответника, че не дължи законна лихва върху главниците в процесните фактури, тъй като не бил изпаднал в забава поради липса на покана от страна на ищеца, по см. на чл. 84, ал.2 ЗЗД.

Издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение - чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД. Вменяването в задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и изпълнителят е получил фактурата с посочена банкова сметка, ***лащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл.303а /ДВ бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 158 от 07.11.2013 год. по т.д. № 1128/2012 год., на ВКС,  Търговска колегия, състав на І т.о.

По възражението на ответника, че от датата на всяка фактура до завеждането на иска е изминал срок, по – голям от три години, вземанията за лихви са погасени по давност по см. на чл. 111, б“в“, пр.2 ЗЗД.

Със заявлението по чл. 410 ГПК депозирано в РРС на 21.09.2017г., ищецът е претендирал мораторна лихва от 396.27 лв. върху процесните главници, не от датата на издаването на всяка една от фактурите, а само за периода от 27.01.2015г. до 18.09.2017г. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 21.09.2017г. тригодишния срок относно претендирания период 27.01.2015г. - 18.09.2017г. не е изтекъл. Ето защо, възражението за погасителна давност се явява неоснователно.

 

С оглед извършеното в хода на процеса плащане на главницата - 07.03.2018г., то иска за главница следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.

На осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца сумата 68.79 лв. представляваща законна лихва върху главницата от 1 474.08 лв. за периода от 21.09.2017г. /датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 07.03.2018г. /датата на плащане/, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Основателен е изцяло иска за мораторна лихва 396.27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.01.2015г. до 18.09.2017г.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 37.70 лв. разноски в заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 470.38 лв. представляваща деловодни разноски в настоящото исковото производство.

Воден от горното, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No 55, вх. В, ет. 3, ап. 51, законен представител С. Е. С - управител ПРОТИВ ЕТ "ММ - МАРИН ЙОРДАНОВ - АНГЕЛИНКА ИВАНОВА", ЕИК          *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, вх. А, ет. 3, ап. 5,  законен представител – А. К. И., иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за признавана за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

-                сумата 1 474.08 лева /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева и осем стотинки/ - главница,

за която сума е издадена Заповед № 3570 от 25.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2211/2017г. по описа на Районен съд – Разград, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ЕТ "ММ - МАРИН ЙОРДАНОВ - АНГЕЛИНКА ИВАНОВА", ЕИК      *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, вх. А, ет. 3, ап. 5,  законен представител – А. К. И., ДЪЛЖИ на ищеца "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No 55, вх. В, ет. 3, ап. 51, законен представител С. Е. С.- управител, следните суми:

-                сумата 68.79 лева /шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за периода 21.09.2017г. до 07.03.2018г. върху главницата от 1 474.08 лева  представляваща остатък по главница по фактури № **********/30.10.2014г., № **********/29.12.2014г. и № **********/27.01.2015г. издадени от "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********,

-                сумата 396.27 лева /триста деветдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2015г до 18.09.2017г., върху главницата от 1 474.08 лева  представляваща остатък по главница по фактури № **********/30.10.2014г.; № **********/29.12.2014г. и № **********/27.01.2015г. издадени от "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********,

за които е издадена Заповед № 3570 от 25.09.2017г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2211/2017г. по описа на Районен съд – Разград

ОСЪЖДА ЕТ "ММ - МАРИН ЙОРДАНОВ - АНГЕЛИНКА ИВАНОВА", ЕИК          *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Н. Й. Вапцаров No 17, вх. А, ет. 3, ап. 5,  законен представител – А. К. И., да заплати на "АГРОИМПЕКС 2006" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No 55, вх. В, ет. 3, ап. 51,  законен представител С. Е. С- управител:

-                сумата от 37.70 лева /тридесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляващи деловодни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №  2211/2017г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,

-                сумата от 470.38 лева /четиристотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляващи деловодни разноски в настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :