№ 98
гр. Ловеч , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500244 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 42/19.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1240/2020 г.,
Ловешкият районен съд е осъдил “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – П. Х., В. Л. С. и
Д. Р., на основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, да заплати на Ловчанска
Света Митрополия, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч,
ул.“Черковна“ № 12, представлявана от Негово Високопреосвещенство М Г.
/ЦВ. М. Д./, сумата 3835.56 лв. /три хиляди осемстотин тридесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща заплатена без основание цена за
преизчислени количества електрическа енергия за обект - Църква
„Св.Св.Кирил и Методий“ в с. Казачево, община Ловеч, за периода от
27.10.2019 г. до 23.04.2020 г., начислена въз основа на констативен протокол
№ 3030661/23.04.2020 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, с
горните данни е осъдено да заплати на Ловчанска Света Митрополия с
горните данни, сумата 733.40 лв. /седемстотин тридесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща разноски по делото и отхвърлено
искането на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД за присъждане на
1
направените от него разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.
Ф.., в която прави искане същото да бъде отменено изцяло и постановено
ново по съществото на спора, с което се отхвърли иска като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение на
ЛРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в атакувания
съдебен акт едностранно и необективно са коментирани отделни разпоредби
от Устава на Българската православна църка, чрез които е направен
неправилния извод, че църквата в с.Казачево има отделна правосубектност.
На следващо място изтъква, че от страна на ищеца не са представени фактури
за ползвана и заплатена ел. енергия от Църквата в с.Казачево за периода на
корекция на сметката на ищеца от 27.10.2019 г. до 23.04.2020 г. Излага, че
районният съд е допуснал поискани от ищеца доказателства, за които е
настъпила преклузия. Анализирайки представените по делото писмени
доказателства твърди, че в документите е вписан абонатния номер на
Ловчанска Света Митрополия. Претендира присъждане на направените пред
двете инстанции разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Ловчанска Света Митрополия, чрез пълномощника адв. Ст.С., в
която изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
решението на ЛРС е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие с доказателствата по делото. Излага, че ответникът превратно
тълкува нормите на Закона за вероизповеданията и Устава на Българската
православна църка. Изтъква, че съгласно чл.140, ал.2 от Устава на БПЦ,
църквата в с.Казачево е самостоятелно ЮЛ, което е местно поделение на БПЦ
и е недопустимо нейните задължения да бъдат вменявани на Ловчанска Света
Митрополия. Излага подробно съображенията и претендира присъждане на
направените по делото разноски пред всички инстанция.
В съдебно заседание въззиникът редовно призован не изпраща
представител. В постъпилата писмена молба поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени обжалваното
решение на ЛРС и се произнесе по същество, като отхвърли изцяло
предявения иск и му присъди направените по делото разноски за двете
инстанции. Пра ви възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждения на въззиваемата страна.
Въззиваемият Ловчанска Света Митрополия се представлява от
упълномощения адв.Ст.С., която оспорва въззивната жалба и поддържа
подадения отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, като присъди и направените разноски за тази
2
инстанция.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Ловчанска Света
Митрополия с искане за осъждане на ответника “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД да му заплати на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата
3 835.56 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и направените съдебни разноски. Исковата претенция се
основава на твърдения, че ищецът е заплатил исковата сума на основание
фактура № 00032727559/05.06.2020 г., издадена от ответното дружество, в
която е посочено, че тази сума се дължи от Ловчанска Света Митрополия
съгласно констативен протокол от 23.04.2020 г., приложен към нея. В него е
отразено, че място на използване на количествата електрическа енергия е
църквата „Св.св.Кирил и Методий" в с.Казачево, в която липсва електромер,
няма техническа възможност за търговско измерване на консумираната
електроенергия, електроразпределителната мрежа е въздушна, както и че при
извършване на проверка на ел. захранването и на електромерните табла по ул.
„Централна" се установило, че захранването на църквата е посредством 2
броя проводници тип ПВА1-4 кв. за фаза и нула. В протокола е констатирано,
че консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва от
средствата за търговско измерване и съответно не се заплаща от потребителя.
Ищецът оспорва част от фактите в констативния протокол, като уточнява, че
потребител е църквата „Св. св.Кирил и Методий" в с.Казачево, за която
твърди, че е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл. 10 от ЗВ, чл. 13 ал.
1 и чл. 140 ал. 2 от Устава на БПЦ – БП. Затова счита, че исковата сума по
фактурата не се дължи от Ловчанска Света Митрополия, която я заплатила
поради прекъсване на електрическото захранване в митрополията на
07.07.2020 г. Ищецът счита, че тази сума е недължимо платена от него, тъй
като Ловчанска Света Митрополия е самостоятелно юридическо лице,
различно от църквата „Св.св.Кирил и Методий" в с.Казачево и няма
задължения да заплаща нейни дългове.
Ответникът е оспорил изцяло исковата претенция с твърдения, че
църквата „Св.св.Кирил и Методий" в с.Казачево не е самостоятелно
юридическо лице, като се позовава на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Устава
на БПЦ - БП, според която Митрополията е юридическо лице, чиито членове
3
са църквите и манастирите като местни поделения в диоцеза на съответната
епархия и те са неотделима част от нея. С оглед на това намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че не следва да отговаря за начислените
задължения на подчинената й църква в с. Казачево. В отговора са изложени
съображения, че процесната корекция на сметка е извършена по реда на
новите ПИКЕЕ /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ и при спазване на
предвидената в тях процедура. Изтъква, че проверката, обективирана в
съставения констативен протокол от 23.04.2020 г., установява по категоричен
начин извършването на неправомерно присъединяване на обект към
електрическата мрежа и за този обект няма монтиран електромер, поради
което ползваната електроенергия изобщо не се отчита и не се заплаща от
ползвателя. Твърди, че проверката е била осъществена в присъствието на
независим свидетел – представител на Федерация на потребителите, тъй като
представител на ползвателя не бил открит на адреса. Въз основа на
констативния протокол и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия по партидата на ищеца за период от 180 дни, съгласно
изискванията на чл. 51, ал. 1 от Правилата. С писмо от 01.06.2020 г.
потребителят е уведомен за изготвената справка за преизчислените
количества ел. енергия и му е изпратена процесната фактура. Затова моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на 23.04.2020 г. двама служители от отдел „Нетехнически загуби“ на
ответното дружество са извършили проверка на измерването на
електрическата енергия в обект, представляващ Църква „Св.св.Кирил и
Методий“ в с. Казачево. В съставения Констативен протокол №
3030661/23.04.2020 г. е отразено, че в проверявания обект липсва средство за
търговско измерване /СТИ/, липсва електромерно табло и партида в
електронната информационна система на „ЧЕЗ“. Констатирано е, че
захранването на Църквата „Св.св.Кирил и Методий“ в с. Казачево е
посредством два броя проводници тип ПВА1- 4 мм2 за фаза и нула, а
консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва и съответно
не се заплаща от потребителя. Тъй като не е присъствал представител на
потребителя, протоколът е подписан в присъствието на св.Н. М. –
представител на Федерацията на потребителите. За извършената проверка е
уведомено МВР на тел. 112, което се потвърждава от изисканата по делото
информация от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център
112-Монтана.
С писмо изх.№ NTZ139166/24.04.2020 г., получено на 07.05.2020 г.,
“ЧЕЗ Разпределение България” АД е уведомило Ловчанска Света
Митрополия, Черква „Св.св.Кирил и Методий“ – с. Казачево, за извършената
на 23.04.2020 г. проверка и съставения констативен протокол за установено
неправомерно присъединяване към електроразпределител-ната мрежа на
4
обект, находящ се на адрес: с. Казачево, ул. „Централна“, между № 27 и
Пощата. В писмото е съобщено на адресата, че на основание Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, ще му бъде
извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, за което ще
бъде допълнително уведомен. Указана е и процедурата, по която следва да се
регистрира като ползвател на електроразпределителната мрежа за обекта.
Заедно с писмото е изпратен и съставения Констативен протокол №
3030661/23.04.2020 г.
От ответното дружество е представено писмо изх.№ ********** от
01.06.2020 г. до ищеца, с което го уведомява, че на основание и по реда на чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 56 ал. 4 1 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г./, че след извършена проверка на процесния обект от
експерти на електроразпределителното дружество и съставения констативен
протокол № 3030661/23.04.2020 г., на клиентски номер 540004661039 е
начислена сума в размер на 3835.56 лева за преизчислени количества
електрическа енергия, за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност/ и за „задължения към обществото“. Ловчанска Света Митрополия
е предупредена, че при непогасяване на дължимата сума в указания във
фактурата срок, ще се пристъпи към временно преустановяване на преноса на
електрическа енергия до обекта на основание чл.123, ал.7 от ЗЕ. Към писмото
са приложени справка от 02.06.2020 г. за преизчислени количества
електрическа енергия на основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за период от
27.10.2019 г. до 23.04.2020 г. и фактура № **********/05.06.2020 г. с
получател Ловчанска Света Митрополия. Във фактурата е даден срок за
плащане от 05.06.2020 г. до 16.06.2020 г. и посочено, че е за обект с.Казачево,
УПИ КП № 3030661.
Между страните по делото не се спори, а този факт се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че с разписка №
0400011218977356/07.07.2020 г. на „Изипей“ АД, ищецът Ловчанска Света
Митрополия е заплатил на ответното дружество сумата 3835.56 лева по
посочената по-горе фактура, която е предмет на предявения осъдителен иск.
Пред районния съд по искане на страните са ангажирани гласни
доказателства за установяване на твърдените от тях факти. От показанията на
посочените от ответника свидетели В. В. – служител на “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и Н. М. – представител на Федерацията
на потребителите, се установява начина на извършване на проверката,
присъствалите на нея лица и направените констатации.
В показанията си посочения от ищеца св.свещеник К. К., който е
председател на Църковното настоятелство към Храм „Св.св.Кирил и
Методий“ – с. Казачево излага, че храмът се отваря един път в годината – на
Великден в светлата част на деня, а ключът за него стои при кмета. Твърди, че
5
храмът е самостоятелен, има свой Булстат и не е подчинен финансово на
Митрополията. Заявява също, че вътре в храма в с. Казачево има стар
електромер, който е заварил при постъпването си през 1999 г., но същият
функционира. В показанията си св. И. С., която работи в Ловчанска Света
Митрополия потвърждава, че електрозахранването в административната
сграда на Митрополията в гр. Ловеч било спряно заради неплатена фактура за
храма в с. Казачево, като по нареждане на работодателя й тя отишла да
заплати сумата в „Изипей“, за да бъде възстановено електричеството.
От заключението на първоначалната и допълнителна съдебно-
електротехнически експертизи, се установява, че преизчислението на
консумираната ел. енергия по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ е извършено от
ответното дружество правилно и в съответствие с действащите цени на КЕВР.
При извършения на място от вещото лице инж.М. Б. оглед е констатирано, че
в църквата в с.Казачево действително има монтиран монофазен електромер,
механичен с диск, с фабричен № 592043 и номинален ток 5/10А и година на
производство – 1953 г. Електромерът се намира на стена вътре в обекта, на
височина около 2,5 метра в ляво от входната врата, има един входящ и два
изходящи витлови предпазителя и здрави пломби. Експертът е установил, че
електромерът е захранен от желязо-бетонен стълб на улична мрежа НН с
кабел тип ПВА-1 със сечение 4 мм2 и работи, като дискът се върти и отчита
консумация на ел. енергия. Според заключението на допълнителната съдебно-
електротехническа експертиза, СТИ е монтирано много преди 2010 г. и не се
води в информационната система на „ЧЕЗ“. Електромерът не е преминавал на
метрологична проверка в Българския институт по метрология и е в
метрологична „негодност“, но реално работи и отчита ел. енергия.
При извършената проверка вещото лице е установило, че
Митрополията заплаща консумираната ел. енергия на тези храмове, които
нямат Булстат, но имат СТИ, но след това издава фактура на църквата, на
която е платила ел. енергията и тя връща сумата. Експертът е констатирал, че
за църквата в с.Казачево няма данни преди проверката Митрополията да е
плащала консумираната ел. енергия.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция
споделя направения от районния съд извод относно правната квалификация
на предявения осъдителен иск - чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и
подлежащите на доказване на факти. От приетите по делото доказателства е
безспорно установено, че ищецът е платил на ответното дружество
процесната сума в размер на 3835.56 лева по фактура №
**********/05.06.2020 г., представляваща цена за преизчислени количества
електрическа енергия за обект – Църква „Св.св.Кирил и Методий“ в с.
Казачево, за периода от 27.10.2019 г. до 23.04.2020 г.
6
С оглед изложените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, основният спорен въпрос между страните по делото, обуславящ и
наличието на основание за получаване на процесната сума от “ЧЕЗ
Разпределение България” АД, е за правосубектността на Църквата
„Св.св.Кирил и Методий“ в с.Казачево. След анализ на действащата
нормативна уредба, въззивният състав споделя изцяло направените от
районния съд правни изводи.
В ТР № 1/23.11.2010 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС е
прието, че местните поделения на Българската православна църква –
Българска патриаршия /БПЦ-БП/ не подлежат на пререгистрация по реда на §
2, ал. 4 ПЗР на Закона за вероизповеданията. Правосубектността на БПЦ - БП
и нейните местни поделения със статут на юридически лица произтича от
закона – чл. 10, ал. 2 ЗВ. Представителната власт на лицата, които ги
представляват, се доказва с актовете за избор или назначение, издадени от
органите, които са ги избрали или назначили. Правилно районният съд е
приел, че съществуването на църквата „Св.св.Кирил и Методий“ в с.Казачево
като самостоятелно юридическо лице не е подчинено на регистрационен
режим, поради което няма как да се представи документ за регистрацията
предвид направеното от ответника искане.
В подкрепа на този извод са и разпоредбите на Устава на Българската
православна църква – Българска патриаршия. Съгласно чл. 13, ал. 1 от него,
местни поделения на БПЦ – БП са митрополиите, църквите и манастирите и
те имат статут на юридически лица. В чл.140, ал.1 от Устава на Българската
православна църква – Българска патриаршия изрично е посочено, че църквата
е обединение на православни християни от една или повече енории, където се
намира храмът. Тя представлява юридическо лице, което се управлява от
църковно настоятелство, състоящо се от 4 - 6 души и се представлява от
енорийския свещеник, който е и председател на църковното настоятелство –
чл. 140, ал. 2 и ал. 4 от Устава. При църкви с повече от един енорийски
свещеник, председателят на църковното настоятелство се назначава със
заповед на епархийския митрополит – чл. 141, ал. 2.
Следователно правосубектността и валидно учредено
представителство на църква, която има енория, се удостоверяват с протокола
7
по БПЦ-БП за избор на църковно настоятелство и акта на епархийския
митрополит за утвърждаването му, а когато църквата е с повече от един
енорийски свещеник – и със заповедта по чл. 141, ал. 2 от Устава. По
отношение на църкви без енория, доказателство за правосубектност и
представителна власт е актът на епархийския митрополит по чл. 150, ал. 1, вр.
чл. 140, ал. 4 от Устава за назначаване на църковно настоятелство, имащо за
председател и представител енорийски свещеник. В случая от приложеното
от ищеца и неоспорено от ответника удостоверение № 85/03.08.2020 г. на
Ловчанска Света Митрополия се установява, че свещеноиконом К. Б. К. е
Енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство при
църквата „Св. св.Кирил и Методий“ в с.Казачево, Ловчанска епархия,
назначен със Заповед № 39 от 07.07.2005 г.
На следващо място следва да се отбележи, че отношение към
поставения въпрос за правосубектността на църквата в с.Казачево като
местно поделение на БПЦ-БП има и разпоредбата на чл. 154, т. 12 от Устава.
Съгласно този текст църковните настоятелства вземат решения и с одобрение
от епархийския митрополит завеждат дела пред съдилищата и
упълномощават лица, които да ги представляват при извършването на
нотариални действия; завеждат съдебни дела относно вещни права върху
недвижими имоти след съгласието на епархийския митрополит и го
уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права върху
недвижими имоти. Оттук следва, че активната процесуална легитимация на
църквите като местни поделения на БПЦ-БП възниква само при наличие на
одобрение или съгласие на епархийския митрополит, в случаите, при които те
сами завеждат съдебни дела.
Съгласно чл.149, ал.1 от Устава на БПЦ-БП, в имуществото на
църквата като юридическо лице се включват храмът (зданието) и
принадлежностите му, както и други храмове и параклиси към него.
Следователно църквата като юридическо лице може да предявява искове за
собственост на съответния храм. От анализа на тези разпоредби следва, че
църквата като самостоятелно юридическо лице е отделен правен субект,
което е носител на права и задължения. В съответствие с действащата
нормативна уредба, районният съд е направил законосъобразен извод, че
безспорно такива са и задълженията, които биха възникнали по повод
заплащане на потребена електрическа енергия. Неправилно ответното
дружество е вменило тези задължения на Ловчанската Света Митрополия,
8
чието местно поделение е църквата „Св. св.Кирил и Методий“ в с.Казачево,
която има отделна правосубектност.
Поради изложените съображения съдът не следва да обсъжда дали в
случая се касае за неправомерно присъединяване на Църквата в с. Казачево
към електрическата мрежа, вкл. дължимостта на преизчислената по фактура
№ **********/05.06.2020 г. сума за ел. енергия в размер на 3835.56 лв., след
като църквата „Св. св.Кирил и Методий“ в с.Казачево като местно поделение
на БПЦ-БП е самостоятелен правен субект, какъвто е и Ловчанската Света
Митрополия.
Поради изложените съображения съдебният състав приема, че
наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни и обжалваното
решение на РС Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на сумата 400.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие с
адв.Ст.С. и списъка с разноските по чл.80 от ГПК. Направеното от въззивника
искане с пр.основание чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като
заплатеното адвокатско възнаграждение е в по-малък размер от нормативно
установения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42 от 19.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 1240/2020 год. по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК “ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк
Бизнес Център“, да заплати на Ловчанска Света Митрополия, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Черковна“ № 12, представлявана от
Негово Високопреосвещенство М Г. /ЦВ. М. Д./, сумата 400.00 лв. разноски
9
пред въззивната инстанция, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10