Р Е Ш
Е Н И Е № 907
гр. Пловдив,09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и първи май,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
798 по описа на ПОС за 2019г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпили са две
въззивни жалби от К.А.А.,ЕГН-********** и Х.О.И.,ЕГН-********** против решение
№ 20/04.01.19г.,поправено по реда на чл.247 с решение № 619/15.02.19г.,постановено
от ПдРС,3-ти гр.с.по гр.д.№ 11884,в частта му,с която са отхвърлени предявените
искове с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците С.А.К.,Н.Л.П.
и Е. Л.П. да премахнат изградената в
югоизточната част на ПИ с идентификатор № 56784.523.*** стопанска постройка с
площ от около 12 кв.м.,дворна чешма,както и насаждения от четири броя кивита с
метална конструкция и бетонови колове.
Излагат се
доводи,че обжалваното решение е неправилно и необосновано по изложените във
въззивните жалби съображения.Иска се от съда отмяната и на двете решения-№
20/04.01.19г.и решение № 619/15.02.19г.,постановено по реда на чл.247 от ГПК.Не
се правят доказателствени искания.Претендират се разноски по делото за двете
инстанции.Прави се възражение за прекомерност на заплатените адв.възнаграждения
на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
Въззиваемите С.А.К.,ЕГН-********** и Н.Л.П.,ЕГН-********** са изразили становище
чрез пълномощника си адв.Г.Н. за неоснователност на въззивните жалби в
идентични по съдържание писмени отговори.Не правят доказателствени
искания.Всеки от двамата въззиваеми претендира разноски.
Въззиваемата Е.Л.П. чрез особения представител адв.А.К.
изразява становище за основателност на въззивните жалби.
Съдът,като
съобрази оплакванията в жалбите и становищата на въззиваемите и след преценка
на събраните доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното
отхвърлително спрямо нея решение,отговаря на изискванията по чл.259 и чл.260 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Пред ПдРС са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.109 ЗС от К.А.А. и Х.О.И. против С.А.К.,Н.Л.П. и Е.Л.П.–К.,за осъждане на
ответниците да премахнат изградените в имота две метални гаражни
клетки,стопанска постройка с площ от около 12 кв.м.,дворна чешма,4 броя кивита
с метална конструкция с бетонови колове, натрупани дървета и вещи в дворното
място, както и да премахнат съхранявани от ответниците вещи, складирани в
общите части на жилищната сграда, находяща се в гр. Пловдив., ул. „***.
Ищците твърдят в
исковата молба, че са собственици в режим на СИО на 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 56784.523** по КК и
КР на гр. Пловдив, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***,
ведно с третия жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда.Ответникът
С.К. бил собственик на първия жилищен етаж от сградата в имота,а ответницата Н.П.
– на втория жилищен етаж, както и на съответни идеални части от дворното
място.Поддържат,че ответниците извършвали неправомерни действия в имота, които
им пречели да упражняват в пълен обем правото си на собственост и които се
изразявали в изградена от двамата ответници стопанска постройка с площ от 12
кв.м. в югоизточната част на дворното място, представляваща две стопански
постройки, обединени в една; насаждения от 4 броя кивита с метална конструкция
и бетонови колове, с площ от около 12 кв.м.и дворна
чешма. Намират, че с описаните действия ответниците пречели на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост и да ползват пълноценно имота
си.
Стопанската постройка в югоизточната част на имота
лишавала ищците от ползването реално на
дворното място,включително и свободното придвижване в него и в частност в тази
югоизточна част на дв.място.Насажденията от кивита с метална конструкция и
бетонови колове засенчвали партерното помещение на ищците,а поради
непрекъснатото поливане на растенията изобилно с вода от изградената дворна
чешма,се налагали ежегодни ремонти заради избилата влага.Отделно от това
бетоновите колове представлявали пречка за ползването на тази част от дворното
място от ищците,включително паркиране на притежавания от тях автомобил.Дворната
чешма,изградена от ответниците била
ползвана единствено от тях за пране на килими,поливане и др.,като генерирала
разходи върху общ водомер,от които и ищците
заплащали припадащата им се част.Освен това използването на чешмата пречело на свободното
им преминаване и паркиране на автомобила им.
Ответниците С.А.К. и Н.Л.П. са оспорили
исковете,като твърдят,че изградените постройки и насаждения не възпрепятстват
ползването от ищците на останалата свободна част от двора, включително
свободния достъп за оперативно управление и използване на съсобствеността.Ответницата Е.Л.П. счита исковете за основателни.
По делото са представени множество
писмени доказателства,легитимиращи страните като съсобственици в процесния имот.Представени
са и други
доказателства-фактури,заповеди за премахване на незаконни постройки,издадени от
кмета на Район „Централен“,удостоверения.Разпитани са трима свидетели и е
изготвена и приета като неоспорена СТЕ.
От представените нотариални актове се установява,че страните са
съсобственици по отношение на дворното място.
Със заповеди №№ РД-17-379/24.04.2017г. и № РД-17-379а/24.04.2017г.на кмета
на Район Централен–Община Пловдив е наредено премахването на „стопанска
постройка” с приблизителна площ от 12 кв.м.,намираща се в югоизточната част на
ПИ № 818, включен в УПИ II-818, 815, кв. 468-стар, с административен адрес: гр.Пловдив,ул.„***, като
заповедите са адресирани както следва:първата от тях-до Н.Л.П.,а втората-до С.А.К..
С решение № 12145/10.10.2018г.,постановено по адм. дело №
2885 /18г. на Върховния административен съд,е отменена Заповед №
РД-17-379а/24.04.2017г.,издадена от кмета на Район Централен, Община Пловдив,а
с решение № 7592/07.06.2018г.,постановено по адм. дело № 1818/18г. на ВАС,е
потвърдено решение № 2257/18.12.2017г.,постановено по адм. дело № 1815 по описа
за 2017г. на Административен съд-Пловдив, за отмяна като незаконосъобразна на
заповед № РД-17-379/24.04.2017г. на кмета на Район Централен – Община Пловдив.
От удостоверение изх. №94-М-5611/10.11.2017г.,издадено от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД,гр. Пловдив е видно,че Н.Л.П. има
съществуваща партида с аб. № **********, включваща водомери с № 00104042416 за
етажа и № 00104767739 за дворната чешма в имота.
Със заповеди № РД-17-1921
от 21.12.2017г. и № РД-17-1798 от 27.11.2017г. е забранено ползването на строеж
„Вътрешно преустройство на избени помещения в жилище”,собственост съответно на Е.Л.П.
и Н.Л.П.,както и на Х.О.И. и К.А.А.,намиращи се в партерния етаж на триетажната
жилищна сграда в ПИ № 818, включен в УПИ II-818, 815, кв.468-стар, по плана на Трета градска част с
административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице В.
К. се установява,че застроената площ на
стопанската постройка е 13
кв.м.,а площта на металната конструкция на бетонови
колове е 40 кв.м.,като от запад тя е на бетонови колове с височина 2,40 м.,докато
в източния край е закрепена (вдълбана) на западния зид на жилищната
сграда.Насаждението от киви, обозначено с № 4 на скица № 1 (л.171 от първоинстанционното дело) е на разстояние 1,10м.от зида на
сградата.Площта за преминаване до жилищната сграда и до ПИ № 815 е 57 кв.м.
Вещото лица е дало заключение, че свободно място за паркиране
на МПС е възможно, ако бъде свободно мястото от южната част на металния
гараж,изграден от ответника К..От представената към заключението
скица се установява,че паркирането на свободното място може да става
направо от улицата,а не чрез преминаване покрай къщата на мястото,където са посадени кивитата
с металната конструкция и дворната чешма.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ПдРС
е стигнал до извод за частична
основателност на предявените искове,като е отхвърлил тези досежно стопанската постройка,дворната чешма и
насажденията от киви,предмет на настоящото обжалване.Съдът е изследвал
наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на негаторния иск-да
е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на
ищеца;действие на ответника,за което няма основание и причинна връзка между
първите две.
Относно стопанската постройка с площ от 12 кв.м.ПдРС е изложил подробни
мотиви защо счита негаторния иск за неоснователен.Установил е,че процесната
постройка е била изградена в имота още при построяването на жилищна сграда и се
използва от ответниците за съхраняване на дърва и други вещи.Коментирал е,че са
събрани по делото доказателства,че заповедите,издадени по административен ред
за премахването й са отменени с влязло сила решение,поради което е приел,че
постройката представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.Отхвърлил
е претенцията обаче не само поради тази констатация,а защото ищците не са успели
да докажат факта на пречене на постройката.Действително по делото не са
ангажирани доказателства постройката да пречи на ищците да упражняват правата
си по отношение на имота в тази му част безпрепятствено.Освен това
първостепенният съд правилно е отчел и факта,че предназначението на постройката
е като складово помещение,поради което служи за съхраняване вещите на
ответниците и по никакъв начин не пречи на ищците.
Относно дворната чешма съдът е приел също иска за
премахването й за недоказан.Основните доводи на ищците за това,че чешмата им
пречи да упражняват безпрепятствено правото си на собственост са свързани на
първо място с това,че ответниците я ползвали за пране на килими,поливане и
др.,което водело до разходи върху общ водомер,от който ищците заплащали припадащата им се част.Обаче въпросът
кой консумира водата от тази чешма и кой заплаща тази консумация излизат от
предмета на настоящия правен спор,както е отбелязал и
районния съд,а лошото състояние,в което се
намира последната,не е достатъчно основание да се иска премахването.На второ място ищците изтъкват като довод,че чешмата пречела на свободното им преминаване и паркиране на автомобила им.Това твърдение е останало недоказано.От скицата,приложена към заключението на СТЕ и от самото заключение се установява,че
свободно място за паркиране на МПС е възможно да се осъществи при свободно
място от южната част на металния
гараж,собственост на К.,при това
паркирането може да се осъществи директно от улицата,тъй като там преди
това се е намирал гараж,чиито основи и цокъл все още са
запазени.Следователно,за паркирането на автомобил не е необходимо същият да
преминава през западната част на
имота,където се намират и чешмата,и
кивитата с металната конструкция с бетонови колове и нито чешмата,нито
насажденията и металната им конструкция биха били пречка за паркирането на автомобила на ищците.
По отношение на четирите броя кивита в западната част на двора районният съд е
приел за установено по несъмнен начин,позовавайки се на свидетелските
показания и на СТЕ,че в дворното място съществуват четири
насаждения от киви, които са поставени на метална конструкция,тип
„асмалък”,разположена непосредствено пред жилищната сграда.Намерил е за недоказани твърденията на ищците,че вследствие на обилното поливане на насажденията,в
жилищната сграда избивала влага.Съдът не е кредитирал
показанията на св.Г.
в частта им,с която обяснява,че кивитата изискват
повече вода при поливането им и като се поливали водата отивала в основите на
избените помещения,тъй като същите се опровергавали
от заключението на приетата по делото СТЕ.Видно от скица № 1 към заключението
три от общо четирите насаждения киви се намират на голямо разстояние от
жилищната сграда,а последното киви,обозначено под № 4 на
скицата, се намира на разстояние 1,10м.от сградата.Така насажденията не пречели на ищците да упражняват правото си на собственост,както
по отношение на празната част от дворното място,така и досежно жилищната
сграда.Съдът е коментирал,че няма и как тези насаждения да пречат на притежавания от
ищците трети етаж от сградата,до който кивитата не достигат и съответно няма
как да засенчват жилищните помещения.Твърденията,че се
засенчвали избените помещения,съдът правилно не е приел за
достатъчни,за да уважи иска,тъй като се касае именно за избени помещения,а не
за жилищни такива.В тази връзка се посочват и че с две заповеди №
РД-17-1921/ 21.12.2017г. и № РД-17-1789/27.11.2017г.на Община Пловдив,Район
Централен,е забранено тяхното използване и вътрешно
преустройство в жилище.Така съдът е отхвърлил и тази искова претенция като
недоказана,който извод се споделя от настоящата инстанция
Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на решението,тъй като
първостепенният съд не взел предвид,че чешмата имала грозящ вид,била неподходяща
по местонахождение,а водата от прането на мръсни килими и миенето на бидони с
неясно съдържание се изливало върху плочките и ги правело хлъзгави и ги
замърсявало,а това било точно пред партерните помещения.Следва веднага да се
отбележи,че не се доказват твърденията за
прането и миенето на килими и бидони,които да замърсяват плочките на двора и да ги правят
хлъзгави,а това,че чешмата имала грозящ вид и ищците намират местоположението й
за неподходящо е ирелевантно,след като не се установява тя по някакъв начин да
им пречи да ползват дворното място.
Що се отнася до доводите във въззивната жалба,че и
чешмата,и кивитата биха били пречка за поставяне на скеле на западната фасада на сградата за извършване на саниране или друг ремонт,както това се посочвало и в СТЕ,настоящата инстанция
намира,че нито в исковата молба,нито в уточнителната молба ищците са твърдяли,че чешмата и кивитата биха пречили
на един евентуален ремонт на западната фасада на сградата,поради
което обсъждането на този довод,заявен пред настоящата инстанция,е недопустимо.
С оглед на
гореизложеното въззивната инстанция
намира изводите,до които е стигнал районния съд за правилни и почиващи
на събраните по делото доказателства,поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да
заплатят на въззиваемите направените от тях разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемите С.А.К. и
Н.Л.П. са представили ДПЗС и списък на разноските,от които е видно,че
всеки от тях е заплатил на пълномощника им адв.възнаграждение в размер на
600лв.Направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение е неоснователно,тъй като
договореното и платено адв.възнаграждение е минималното,предвидено с
НМРАВ № 1/04г.Касае се за обжалване
на решение в частта ,с която са
отхвърлени три обективно съединени иска по
чл.109 от ЗС.А съгл. чл.2,ал.5 от НМРАВ за процесуално представителство и
защита по граждански дела адв.възнаграждения се определят съобразно вида и броя
на предявените искове,за всеки от тях поотделно.В случая става въпрос за три
неоценяеми иска,като съгл.чл.7,ал.1,т.1
от Наредбата,минималният размер на адв.възнаграждение за всеки от тях е в
размер на 200лв.,или общо 600лв.за всеки от въззиваемите.
Въззиваемата Е.Л. П. е представлявана от особен
представител,за който жалбоподателите за
заплатили по сметка на ПдОС възнаграждение.
По изложените
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/04.01.19г.,поправено по реда на чл.247 с решение №
619/15.02.19г.,постановено от ПдРС,3-ти гр.с.по гр.д.№ 11884,в частта му,с която са отхвърлени
предявените от К.А.А.,ЕГН: ********** и Х.О.И.,ЕГН: ********** искове с правна
квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците С.А.К.,Н.Л.П. и Е. Л.П. да премахнат изградената в югоизточната
част на ПИ с идентификатор № 56784.523.** стопанска постройка с площ от около
12 кв.м.,дворна чешма,както и насаждения от четири броя кивита с метална
конструкция и бетонови колове.
ОСЪЖДА К.А.А.,ЕГН: ********** и Х.О.И.,ЕГН: ********** да заплатят на С.А.К.,ЕГН: **********,сумата
от 600 (шестотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.А.А.,ЕГН: ********** и Х.О.И.,ЕГН: ********** да
заплатят на Н.Л.П.,ЕГН: **********,сумата от 600(шестотин)лв.разноски за
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: