Р Е Ш Е Н И Е
№ /06.07.2020г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 884 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 срещу С.Ю.А. с ЕГН **********.
В исковата молба ищецът
излага, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-13773650 от 24.08.2016г., отвентикът е дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 27.01.2017 г. С.Ю.А. е
активирал, предоставената му кредитната карта No CARD-14324349, с максимален
кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и
др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2018, когато е последното му плащане по
нея, като балансът по същата е в размер на минус 881.12лв., поради това
кредиторът блокирал използването й. Ищецът правил опити за доброволно увреждане
на отношенията с ответникът, но това не се случило.
Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, с което претендира
следните суми неизплатени от ответника – в размер на 881.12 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 729.58, както и договорна
лихва от 01.03.2018 (първа пропусната вноска) до 06.08.2018 (дата на изпращане
на покана за доброволно изпълнение) върху използванта сума в размер на 151.54
лв. ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 38.46 / тридесет и осем лева и 46 стотинки/ лв. за периода от
06.08.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019
(дата на завеждане на дело).
Иска се да бъде прието за
установено, че е налице вземане от страна на ищеца срещу ответника за сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК по гр.д.283/2019 на ПРС, претендират се съдебните разноски по заповедното и исковото
производство.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че
исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че ответникът не е сключвал
договор за потребителкси кредит под формата на кредитна карта № 1432349 от 24.08.2016г. с кредитен лимит от 1000 лв..
Твърди се, че ответникът не е получавал кредитна карта, нито пин код в запечатан
плик. Не е извършвал тегления на каса, нито в брой, не е извършвал и
погасявания по кредитната карта.
Твърди
се, че Договорът за потребителски кредит от 24.08.2016г е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 22 ЗПК. Прави се възражение
за недействителност на договора, поради неспазване на изискването за размера на
шрифта, на който следва да е написан.
Твърди се, че в клаузите от
чл.12 до чл.21 от договора, липсват елементи от съществено съдържание за този
вид договор. Нарушен бил чл.12, ал.1, т.7-т.11 от ЗПК като не е посочен не е
посочен конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска,
поради което с подписването на договор за потребителски паричен кредит от
24.08.2016г., страните не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от
съдържанието на револвиращия кредит. Те са посочени и детайлизирани в приложението
по чл. 21 от договора, но същото е подписано единствено и само от кредитора.
Кредитополучателят не е изявявал насрещна воля за приемането им, доколкото
липсва негов подпис върху приложението, което води до липса на действителна
договорна връзка между страните, поради което ищецът не може да претендира
изпълнение по нея респ. последиците от неизпълнението й.
Твърди се, че договорът за
кредит на основание чл.240, ал. ЗЗД е реален договор, а по делото няма
доказателства, с които да се установи, че сумата от 729,58 лева е реално
усвоена от ответника.
Твърди се, че представената
товарителница не доказва изпращането на кредитната карта до ответника. Няма
доказателства тя да е била активизирана от ответника и да са извършвани
транзакции с нея. Извлечението от кредитната карта е неподписано и няма
доказателствена стойност.
Твърди се, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на основание чл.22 ЗПК. В процесния
договор, кредиторът е посочил абсолютни стойности на лихвения процент по заема
и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 44,90 % . Посочен е лихвен процент по заема /който
е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Иска се отхвърляне на предявения
иск.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена молба моли за
уважаване на предявените искове, ответникът чрез назначения му особен
представител моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото писмени доказателства Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13773650
от 24.08.2016 г.; Условия по договора; Медицински въпросник за приемане на
застраховане; Общи условия; Декларация за предоставяне на лични данни;
Извлечение за номер на банкова сметка; ***лските кредити; Приложение към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13773650 от 24.08.2016 г.; Известие
за доставяне от 27.01.2017 г. се установява, че „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът на 24.08.2016г. в гр. Варна са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответника е получил целеви кредит
в размер на 11 000 лева – главница, от които 275 лева – такса ангажимент. Уговорена
е застраховка по кредита в размер на 3960 лева. Уговорен е лихвен процент в
размер на 16.13 %, ГПР 18.30 %. Общо сумата, която е следвало да върне
ответника е в размер на 23 837.76 лева при заплащане в срок съобразно погасителния
план по договора, а именно на 96 погасителни месечни вноски, всяка, от които в
размер на 248.31 лева, като падежа на първата погасителна вноска бил на 20.10.2016г.г.,
а на последната на 20.07.2024г..
Освен този договор на 24.08.2016г. страните са сключили и договор за
револвиращ потребителски кредит, с който ищецът е отпуснал на ответника револвиращ
кредит в размер на 1000 лева. По силата на този договор Кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която могат да бъдат
извършвани тегления в брой от банкомати, плащане чрез терминални устройства.
Кредитополучателят може да преведе пари по сметка от размера на револвиращия
кредит в рамките на наличността. Преди началото на ползването на картата
кредитополучателя е длъжен да я активира. Погасителните вноски по картата се
правят до 1-во число на месеца следващ издаването на извлечението. Лихвения
процент по картата е 35%, ГПР 44.90%, обезщетение за забава 10%+ОЛП на БНБ.
Във връзка със сключените договори за кредит ответникът е получил общи
условия, стандартен европейски формуляр.
От
Месечно извлечение по кредитна карта; Детайли на извлечението по кредитна
карта; Месечно извлечение по кредитна карта - 15.02.2017 г., Детайли на
извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта
– 15.03.2017 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение
по кредитна карта –13.04.2017 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта;
Месечно извлечение по кредитна карта – 15.05.2017 г.; Детайли на извлечението
по кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта – 15.06.2017 г.;
Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по
кредитна карта –14.07.2017 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта;
Месечно извлечение по кредитна карта –15.08.2017 г.; Детайли на извлечението по
кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта –15.09.2017
г.; Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по
кредитна карта –13.10.2017 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта;
Месечно извлечение по кредитна карта- 15.11.2017 г.; Детайли на извлечението по
кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта-15.12.2017 г.; Детайли на
извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта-15.01.2018
г.; Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна
карта-15.02.2018 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение
по кредитна карта-15.03.2018 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта;
Месечно извлечение по кредитна карта-13.04.2018 г.; Детайли на извлечението по
кредитна карта; Месечно извлечение по кредитна карта-15.05.2018
г.; Детайли на извлечението по кредитна карта; Месечно извлечение по
кредитна карта-15.06.2018 г.; Детайли на извлечението по кредитна карта;
Месечно извлечение по кредитна карта-13.07.2018 г.; Детайли на
извлечението по кредитна карта се установява, че ответникът е
ползващ предоставения му револвиращ кредит като на 27.01.2017г. е наредил
превод от кредитната карта в размер на 1000 лева в банкова сметка, ***.03.2017г.
ответникът е направил вноска по картата в размер на 60 лева, 26.04.2017г. е
направил вноска в размер на 180 лева, на 25.07.2017г. е направил вноска в
размер на 123 лева, на 07.09.2017г. е направил вноска в размер на 60 лева, на
27.10.2017г. е направил вноска в размер на 60 лева, на 29.11.2017г. е направил
вноска по кредита в размер на 60 лева, на 19.01.2018г. е направил вноска по
кредита в размер на 120 лева, на 27.02.2018г. е направил вноска по кредита в
размер на 60 лева.
От Последна покана до ответника
от 09.08.2018 г.; Известие за доставяне от 21.08.2018 г. се установява, че ищецът
е изпратил на ответника писмо, с което го уведомява за задълженията му по
процесния кредит - главница в размер на 729.58 лева, договорна лихва в размер
на 151.54 лева, обезщетение за забава в размер на 0.61 лева и го кани да ги
изпълни доброволно. Поканата е получена от ответника на 21.08.2018г..
На 31.01.2018г. е
извършено сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и анонимното
акционерно френско дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ , като първото
дружество се е вляло във второто.
От изготвената по делото
ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че процесния кредит е усвоен на дата 27.01.2017г. като от кредитната карта е нареден превод в размер
на 1 000 лв. по банкова сметка *** *** «СИБАНК» АД на титуляр С.Ю.А., с която банкова
транзакция е усвоен изцяло револвиращият
кредит
в размер на 1 000 лв.. Остатъкът към дата 13.07.2018г. по кредита е за главница
729,58 лв., остатъкът за договорната лихва в общ размер на 151,54 лв. е за периода 15.12.2017г.
– 13.07.2018г.
Върху оставащата
неплатена главница в общ размер на 729,58 лв. се дължи и лихва за забава за
периода от 06.08.2018г. (дата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение) до 19.02.2019г. (ден преди датата на завеждане на заявлението по
чл. 410 ГПК) в общ размер на 40,12 лв.
Към дата 20.02.2019г.
задължението по кредита е както следва: за главница - 729,58 лв., за договорна
лихва за периода 15.12.2017г. – 13.07.2018г. - 151,54 лв., за законна лихва за
периода 06.08.2018г. - 19.02.2019г. - 40.12 лв., общ дълг: 921,24 лв..
От
представеното ч.гр.д. 283/2019г.
по описа на ПРС е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и по него е
издадена заповед за изпълнение № 193/22.02.2019г.
за следните суми: в размер на 729,58
лева (седемстотин двадесет и девет лева и 58 ст.), представляваща неиздължената
главница по сключения между страните Договор за револвиращ потребителски кредит
по кредитна карта CARD-14324349,
активирана 27.01.2017 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 151,54 лева (сто петдесет
и един лева и 54 ст.)
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г.; сумата от
38,46 лева (тридесет и
осем лева и 46 ст.) мораторна
лихва за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., както и сумата от 75 лева
(седемдесет и пет лева),
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.
415 от ГПК е предявен настоящия иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от
Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената
Заповед по ч.гр.д.283/2019г. на ПРС.
Възражение за нищожност
на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД,
чл.22 вр.чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за кредит,
с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че
ответникът е усвоил сума в размер на 729,58 лева.
В тежест на ответника е
да докаже, нищожността на процесния договор на твърдените основания.
От представените по
делото доказателства – договори за кредит, общи условия, стандартен европейски
формуляр се доказа, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
чиито правоприемник е ищцовото дружество е сключен на 24.08.2016г. договор за револвиращ
кредит с посочените в него параметри с главница 1000 лева, дължима договорна
лихва в размер на 35% и обезщетение за забава в размер на 10% + законната лихва.
От месечните извлечения по кредитната карта и ССчЕ се доказа, че ответникът е
получил сумата по кредита като на 27.01.2017г. я е превел по банковата си
сметка в банка «СИБАНК» АД.
По
силата на сключения договор за револвиращ кредит ответникът е следвало да прави
вноски за погасяване на кредита като той е погасил само част от него, а именно 14.03.2017г. ответникът е направил вноска
по картата в размер на 60 лева, 26.04.2017г. е направил вноска в размер на 180
лева, на 25.07.2017г. е направил вноска в размер на 123 лева, на 07.09.2017г. е
направил вноска в размер на 60 лева, на 27.10.2017г. е направил вноска в размер
на 60 лева, на 29.11.2017г. е направил вноска по кредита в размер на 60 лева,
на 19.01.2018г. е направил вноска по кредита в размер на 120 лева, на
27.02.2018г. е направил вноска по кредита в размер на 60 лева.
От изготвената по делото ССчЕ, която
съдът кредитира се доказа, че към 20.02.2019г. (датата на подаване на заявлението) задължението
по кредита е както следва: за главница - 729,58 лв., за договорна лихва за
периода 15.12.2017г. – 13.07.2018г. - 151,54 лв., за законна лихва за периода
06.08.2018г. - 19.02.2019г. - 40.12 лв., общ дълг: 921,24 лв..
Ответникът не
доказа, а и не твърди да е заплатил претендираните от ищеца суми. Предвид на
гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен.
Ответникът не успя да
докаже възраженията си за нищожност на договора. Съдът намира, че процесния
договор за револвиращ кредит не противоречи на добрите нрави според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.“. В случаят съдът не намира подобно противоречие на процесния
договор.
В процесния
договор са посочени лихвения процент и ГПР, дължимите такси, размера на
отпуснатия кредит, размера на минималната месечна вноска и всички съществени
условия, поради това той отговаря на изискванията на чл.11 и чл.12, ал.1 от ЗПК.
Размерът
на шрифта на договора не е по малък от 12, каквото е изискването на чл.10, ал.1
от ЗПК, поради което не е налице нищожност на договора и на това основание.
Уговорената между
страните договорна лихва не превишава максималния предел предвиден в ЗПК.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство
и в заповедното такова. Претендираните разноски в исковото производство са 125
лева – държавна такса, възнаграждение за особен представител – 300 лева,
възнаграждение за вещо лице – 250 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда
определя на 100 лева. Претендираните разноски в заповедното производство са 25
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Дължимата държавна
такса по исковото производство е в размер на 25 лева, поради това съдът
изчислява разноските, които присъжда на ищеца на нейна база, а надвесената
държавна такса по исковото производство в размер на 100 лева ищецът може да
иска да му бъде възстановена от съда по посочена от него банкова сметка. ***
разноски по исковото производство в размер на 675 лева и по заповедното в
размер на 75 лева.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към С.Ю.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, за което е издадена Заповед № 193/22.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 283/2019г. за дължимост на следните парични вземания в размер на 729,58 лева (седемстотин
двадесет и девет лева и 58 ст.), представляваща неиздължената главница по
сключения между страните Договор за револвиращ потребителски кредит по кредитна
карта CARD-14324349,
активирана 27.01.2017 г.; ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019
год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 151,54 лева (сто
петдесет и един лева и 54 ст.) възнаградителна лихва за периода от
01.03.2018 г. до 06.08.2018 г.; сумата от 38,46
лева (тридесет
и осем лева и 46 ст.) мораторна лихва за периода от
06.08.2018 г. до 11.02.2019 г..
ОСЪЖДА
С.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „БНП Париба Файненс“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от
675 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство и сума в размер на 75 лева,
представляваща сторените разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 283/2019г.
на ПРС.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..