№ 703
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502544 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 8736 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 7913/2018 г.
от Софийски градски съд, ответниците – Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г.,
ЛНЧ **********, са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********:
- на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата от 134 868.90 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
11.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 14.06.2018 г.;
- на основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, сумата от 24 393.99 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 01.03.2017 г. – 13.06.2018 г.;
сумата от 146.07 лв., представляваща наказателна лихва за периода 13.03.2017
г. – 13.06.2018 г.; такса управление, в размер на сумата от 110 лв.; застраховка
обезпечение, в размер на сумата от 928.26 лв.; такса за подновяване срока на
ипотека, в размер на сумата от 605 лв.,
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Е. Н. П., ЕГН
********** и М. Е. Г., ЛНЧ ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, държавна такса, в размер
на сумата от 3 221. 40 лв., сумата от 2 500 лв., представляваща депозит за
особен представител; сумата от 250 лв., за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение,в размер на сумата от 450 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от ищците -
Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, чрез техния особен
представител с доводи за недопустимост, тъй като е постановено решение по
иск, който не е предявен и с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд не е
съобразил събраните по делото доказателства за наличието на надвнесени
месечни вноски в общ размер на сумата от 9 138.60 лв., които са произлезли
от приложението на неравноправните клаузи в договора за ипотечен кредит.
Молят въззивния съд да отмени изцяло решението и вместо това да
отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата и ищец в първата инстанция е подал отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на въззивната
жалба моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски във
въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, е предявил против Е. Н.
П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********, искове с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
11.07.2007 г., като кредитодател е сключил с ответника Е. Н. П., ЕГН
********** Договор за ипотечен кредит, по силата на който на последния е
предоставена сумата от 165 000 лева, която е била усвоена на 16.07.2007 г. по
разплащателната сметка на Е. Н. П., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- съгласно чл. 11 от Договора за кредит, съпругата на
кредитополучателя - М. Е. Г., ЛНЧ ********** е уведомена за кредита и носи
солидарна отговорност за издължаването му;
- длъжниците са спрели да обслужват плащанията по кредита, като
последната внесена сума е в размер на 1 169.66 лв., с която е погасена част от
дължимата вноска за месец март 2017 г.;
- съгласно т. 20. 1 на раздел VII „Отговорности и санкции“, от Общите
условия към сключения договор, при допусната забава, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент
увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта;
- съгласно чл. 20. 2 на раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите
условия към сключения договор при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие;
- на 04.01.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката /чл.
417, т. 2 ГПК/, като с Разпореждане № 323545, постановено по ч.гр.д. №
451/2018 г. от Софийски районен съд е отхвърлено заявлението, а с второ
разпореждане от № 389021 от 19.04.18 г. му е указано да предяви осъдителни
искове;
- към дата на подаване на исковата молба, с която иска да се обяви
кредита за предсрочно изискуем /14.06.2018 г./ са непогасени 16 броя
погасителни вноски, като дългът съставлява: главница, в размер на сумата от
134 868.90 лв.; договорна лихва, в размер на сумата от 24 393.99 лв., за
3
периода 01.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; санкционна лихва, в размер на сумата
от 146,07 лв., за периода 13.03.2017 г. – 13.06.2018 г.; такса управление – 110
лв.; застраховка обезпечение – 928.26 лв.; такса за подновяване срока на
ипотека – 605 лв.
С предявените искове поискал ответниците да заплатят при условията
на солидарност остатъка на непогасените и изискуеми задължения по
сключения Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда – 14.06.2018 г.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците - Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ **********,
чрез назначения особен представител са подали отговор на исковата молба /л.
129/, с който оспорили основателността на предявените искове и поискали да
се отхвърлят с доводи, че:
- не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем;
- недействителността на клаузата на чл. 20. 2 от Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити, тъй като последната е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, както и на чл. 8. 1, чл. 9. 1, чл. 11. 2 от
Общите условия;
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че на 11.07.2007 г.
ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, като кредитор и Е. Н. П., ЕГН
**********, като кредитополучател са сключили Договор за ипотечен кредит
/л . 6/.
Кредитополучателят на 16.07.2007 г. е усвоил кредита в пълния размер
на сумата от 165 000 лева по открита на негово име банкова сметка.
Договорът е подписан от М. Е. Г., ЛНЧ **********, която се е
4
задължила солидарно с кредитополучателя да изпълни поетите задължения за
връщане на предоставения кредит.
Страните са уговорили краен срок за погасяване на кредита,
включително и на дължимите лихви с изтичането на 240 месеца, считано от
датата на неговото първо усвояване, на месечни вноски, съгласно приложения
към договора погасителен план.
Кредитът е бил обезпечен с ипотека върху два недвижими имота.
В чл. 20.1 от Общите условия към договора е предвидено, че при забава
на плащането на месечната вноска за главница и/или лихва от 7(седмия) ден
след падежната дата, определена в Договора, остатъкът от кредита се
олихвява с договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 (три)
процентни пункта.
В чл. 20.2 от Общите условия към договора е предвидено, че при
допусната забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.
На 03.01.2018 г. кредиторът е подал заявление, по което е образувано
ч.гр.д. № 451/2018 г. по описа на Районен съд София, като последният с
Разпореждане № 323545 от 26.01.2018 г. е отхвърлил заявлението по чл. 417
от ГПК, а с Разпореждане № 389021 от 19.04.2018 г. е указал на кредитора, че
може да предяви осъдителни искове за събиране на паричните си вземания.
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
счетоводна експертиза /л. 168/ се установява, че кредитополучателят е усвоил
банковия кредит в пълния му разрешен размер на 16.07.2016 г.
На 12.09.2016 г. е преустановено погасяване на кредитното задължение.
5
Задължението на кредитополучателите по договора към дата на
подаване на исковата молба е:
- неиздължена главница, в размер на сумата от 134 868.90 лева;
- дължима договорна лихва, в размер на сумата от 24 393.99 лева;
- санкционна лихва към датата на подаване на исковата молба е в размер
на сумата от 146.07 лева;
- такса управление – 110 лв.;
- застраховка обезпечение – 928.26 лв.;
- такса за подновяване срока на ипотека – 605 лв.
Периодът, за който се отнася първата забава на кредитополучателите,
санкционирано с наказателна лихва е от 12.08.2008 г. до 21.08.2008 г.
Банката е променяла БЛП два пъти. Погасяваните от
кредитополучателите вноски са били съобразени според промяната на БЛП на
банката и са били в съответствие с погасителния план към договора за
кредит.
Налице е разлика между платените задължения по счетоводните данни
на банката и реално платените от длъжниците, т.е. надвнесена е паричната
сума, в размер на 9 138.60 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан подадената от
ответниците жалба и спорът се концентрира до основателността на
предявените:
- главен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съединен с иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- искове с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащи за предмет
присъждане на договорна лихва; наказателна лихва; такси за обслужване на
кредита;
6
В случая съдът е сезиран с осъдителни искове и постановил осъдително
решение при непроменени от ищеца твърдения за правопораждащите факти,
заявени в обстоятелствената част на исковата молба, което обоснова извод за
неоснователността на направеното от жалбоподателите твърдение за
недопустимост на първоинстанционното решение.
Заповедното производство е приключило с разпореждане, с което е
отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Разгледан по същество главният иск, имащ за предмет заплащане на
неиздължената главница от Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г. е
частично основателен.
Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват
наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от
ТЗ писмена форма за действителност.
Налице са и условията за обявяването на неговата предсрочна
изискуемост, извършено с исковата молба.
В чл. 20.2 от Общите условия към договора е предвидено, че при
допусната забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
7
наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.
По делото е установено, че на 12.09.2016 г. е преустановено редовното
погасяване на кредитното задължение.
Ответниците, като солидарни длъжници изпълнявайки задълженията си,
съобразно погасителния план са надвнесли сумата от 9 138.60 лева, която
следва да се приспадне, поради което искът е основателен до размер на
сумата от 125 731.30 /сто двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и един
лв. и тридесет ст./ лева подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
134 868.90 лева.
Ответниците дължат законната лихва върху сумата от 125 731.30 /сто
двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и един лв. и тридесет ст./ лева,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда -
14.06.2018 г.
По исковете с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, които са
основателни в пълния предявен размер:
Страните по Договора за кредит са уговорили заплащане на договорна
лихва върху главница за кредита, която съобразно заключението на вещото
лице, към датата на подаване на исковата молба в канцеларията на съда –
14.06.2018 г., възлиза на сумата от 24 393.99 лева.
Размерът на наказателната лихва, договорен в чл. 20. 1 от Общите
условия към договора, съобразно заключението на вещото лице, към датата
14.06.2018 г., възлиза на сумата от 146.07 лева.
В чл. 13 от Договора и в чл. 25. 1 от Общите условия към него са
уговорени такси и застраховки, които кредитополучателят заплаща, като към
датата на 14.06.2018 г., таксата за управление е в размер на 110 лева; за
застраховка сумата от 928.26 лева и такса за подновяване ипотека 605 лева.
8
Не се доказаха твърденията на жалбоподателите за наличието на
неравноправни клаузи в Договора за ипотечен кредит и Общите условия към
него.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т.
5.
Съгласно чл. 20.2 от Общите условия към договора при допусната
забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Разпоредбата е ясна и не съдържа заблуждаващи термини, като е била
предварително известна на солидарните длъжници /ответниците/, които са се
съгласили с условията и са подписали договора. Санкцията е предвидена при
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателите, като са точно
определени условията, при които се начислява наказателна лихва, както и
нейния размер.
В чл. 11. 2 от Общите условия към договора за ипотечен кредит е
уговорено, че при погасяване на сума, надхвърляща размера на месечната
вноска по погасителен план, кредитополучателят не се освобождава от
плащане на всяка следваща месечна вноска, в размерите и сроковете по
погасителния план. С размера на надвнесените суми се намалява остатъкът от
кредита за сметка на последните вноски по погасителния план. Разпоредбата
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
В случая вещото лице е констатирало в заключението си, че променян
БЛП от страна на банката, съобразно който е променян и погасителният план
по процесния договор за ипотечен кредит, като е налице надвнасяне на
парична сума от страна на кредитополучателя в размер на 9 138.60 лв. в
сравнение с първоначалния погасителен план.
9
В чл. 7 от Договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, като е посочен размерът и начинът на
формиране на лихвения процент по кредита към датата на сключване на
договора.
С оглед изложеното въззивната жалба е частично основателна, поради
което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил ответниците,
при условията на солидарност, да заплатят на ищеца главница, произтичаща
от Договор за ипотечен кредит от 11.07.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2018 г., за разликата над сумата на сумата от 125 731.30 /сто
двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и един лв. и тридесет ст./ лева до
размер на сумата от 134 868.90 лева и вместо това да се отхвърли главния иск
в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е осъдил ответниците да заплатят на ищеца деловодни разноски – държавна
такса, за разликата над сумата от 3 038.62 лева до размер на сумата от
3 221.04; депозит за възнаграждение на особен представител, за разликата над
сумата от 2 350 до размер на сумата от 2 500 лева; депозит за вещо лице, за
разликата над сумата от 235 лева до 250 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в останалата
обжалвана част;
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 175 лв. за заплатеното
възнаграждение на особения представител и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 350 лв.
10
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8736 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. №
7913/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответниците Е. Н.
П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ ********** са осъдени да заплатят на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, при
условията на солидарност, главница, произтичаща от Договор за ипотечен
кредит от 11.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г.,
за разликата над сумата на сумата от 125 731.30 /сто двадесет и пет хиляди
седемстотин тридесет и един лв. и тридесет ст./ лева до размер на сумата от
134 868.90 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против
Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ ********** иск с правно основание
чл. 430, ал.1 от ТЗ, имащ за предмет да заплатят при условията на
солидарност, главница, произтичаща от Договор за ипотечен кредит от
11.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г., за
разликата над сумата на сумата от 125 731.30 /сто двадесет и пет хиляди
седемстотин тридесет и един лв. и тридесет ст./ лева до размер на сумата от
134 868.90 лева.
ОТМЕНЯ решение № 8736 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. №
7913/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответниците Е. Н.
П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ ********** са осъдени да заплатят на
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски – държавна такса, за разликата над сумата от 3 038.62
лева до размер на сумата от 3 221.04; депозит за възнаграждение на особен
представител, за разликата над сумата от 2 350 до размер на сумата от 2 500
лева; депозит за вещо лице, за разликата над сумата от 235 лева до 250 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8736 от 19.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 7913/2018 г. от Софийски градски съд в останалата ЧАСТ.
ОСЪЖДА ответниците Е. Н. П., ЕГН ********** и М. Е. Г., ЛНЧ
**********, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
11
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 175 лв. за заплатеното възнаграждение
на особения представител и юрисконсултско възнаграждение, в размер на
сумата от 350 лв.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12