№ 39
гр. Плевен, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Търговско дело
№ 20244400900128 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от В. Т. Ф. чрез
адв. В. П. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди при
претърпяно ПТП на 24.09.2019г в град Плевен при участието на л.а БМВ
530Д . Твърди се,че водачът на посочения лек автомобил е нарушил
правилата за движение, извършил е маневра, при която е навлязъл в съседна
пътна лента и е причинил телесна повреда на ищеца , изразяваща се в
многофрагментарно счупване на дясна лакътна кост, което е довело до трайно
затруднено около 3 месеца движение на дясната ръка. Твърди се, че по случая
е протекло НОХД535/2023 г на РС – Плевен, което е приключило с одобрено
споразумение. Твърди се, че при настъпилото ПТП ищецът е паднал на
дясната си страна, транспортиран е в спешно отделение на плевенска болница
с оплаквания в дясна ръка и дясно коляно. След направени изследвания е
установено многофрагментарно счупване на дясна улна, лицево контузна рана
на дясна колянна става. Била е извършена оперативна интервенция, при която
му е била поставена титаниева плака на стойност 1250 лв при употреба на
медицински консумативи на цена от 64,03 лв, заплатени от ищеца. Операцията
е продължила 4 часа, бил е в болница 10 дни, не е могъл да се обслужва сам,
1
помагала му е неговата съпруга, препоръчана е и рехабилитация и
ненатоварване на крайника за период от 3 месеца. Бил е издаден болничен
лист за временна нетрудоспособност за срок от 1 месец, след което ищецът се
е върнал на работа, но поради продължаващи болки е бил преместен на по –
ниско платена и квалифицирана работа. Твърди се, че и към настоящия
момент ищецът продължава да търпи болки с оглед поставения му имплант,
както и при сгъване на ръката. Твърди се, че след претърпяното ПТП ищецът е
имал нарушения на съня, страда от тревожност, употребява често аналгетици
и успокоителни чайове като се страхува да се вози в автомобили и на мотори.
Твърди се, че гражданската отговорност на водача на л.а БМВ е застрахована
при ответника. Претендира се постановяване на решение, с което да се осъди
ответната страна да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 30 000 лв, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП
24.09.2019 г до окончателното изплащане, както и обезщетение за
имуществени вреди от заплащане на медицинско изделие за 1500 лв и
консумативи за 64,30 лв по представена фактура, както и имуществени вреди
за заплащането на възнаграждение за един адвокат по посоченото НОХД в
размер на 1500 лв. Претендира се и възнаграждение на адв. В. П. на осн. Чл.
38 от ЗА.
В отговора на исковата молба не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорват се предявените искове като
преждевременно заведени с оглед подаването на извънсъдебна претенция до
застрахователя един ден след завеждане на исковата молба. Оспорват се
изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на
вина за процесното ПТП единствено на застрахования водач на лек
автомобил БМВ. Твърди се, че е налице съпричиняване на процесното ПТП от
ищеца като се претендира признаване на такова съпричиняване в размер на
90%. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП като се възразява, че
ищецът е управлявал МПС ,марка „Ямаха“ като неправоспособен, с
несъобразена скорост, след употреба на алкохол и наркотични
вещества.Възразява се, че е налице и друго НОХД, по което е одобрено
споразумение, от което е видно, че на същата дата ищецът е признат за
2
виновен в извършено ПТП. Оспорват се претърпените травми и техния
интензитет. Оспорва се размера на претенцията за претърпени
неимуществени вреди като крайно завишен, а относно претенциите за
имуществени вреди се възразява, че са недоказани. Оспорва се началната дата
на дължимост на лихвата като се възразява, че същата следва да бъде от датата
на предявената претенция извънсъдебно до него, тъй като ответникът
действително е бил сезиран от ищцовата страна извънсъдебно, но това се е
случило след завеждане на делото. Прави се възражение и за изтекла давност
по отношение на лихвата.
Липсва последваща размяна на съдебни книжа поради непостъпване
на допълнителна искова молба.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писменото
доказателство на л.264 от делото , че е налице застрахователна полица
№BG/23/119001933494 с валидност за момента на настъпването на
процесното ПТП 24.09.2019 г за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите досежно лекия автомобил, участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ***.
БЕЗСПОРНО е също така по делото, видно от писменото
доказателство на л. 37 и сл. от делото, че по НОХД № 535/23 г по описа на РС
– Плевен е налице одобрено споразумение по силата на което подсъдимият А.
А. М. ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 24.09.2019 г в
Плевен, ул. Ц.С. при управление на МПС л.а БМВ рег. № *** е нарушил
правилата за движение, подробно описани в споразумението – чл. 5 ал.1 т.1,
чл. 5 ал.2 т.1, чл. 6 т.1,чл. 25 ал.1, чл. 25 ал.2 и чл. 39 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лица,
вкл. И на В. Т. Ф., която се изразява в многофрагментно счупване на дясна
лакътна кост, което е довело до трайно / поне за три месеца/ затрудняване на
3
движението на дясната ръка, което деяние съставлява престъпление по чл. 343
ал.3 б“а“, предл. Трето вр. С ал.1 ,б.“б“, предл. Второ вр. С чл. 342 ал.1 от НК.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, че одобреното споразумение
има значението на влязла в сила присъда ,която е задължителна съгласно чл.
300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. Следва обаче в настоящето
производство да се съобразят възраженията на ответното застрахователно
дружество за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец.
Евентуално съпричиняващо вредите поведение от страна на пострадалия не е
елемент на престъпния състав на чл.343 ал.3 във връзка с чл.342 ал.1 от НК,
поради което одобреното от съда споразумение не отговаря на този въпрос. В
този смисъл ответникът, който твърди наличието на подобно съпричиняване
следва да го докаже в рамките на настоящото исково производство.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по делото , вид и характер
на претърпени неимуществени вреди от ищеца по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост , вид и
размер на имуществените вреди, както и причинна връзка на двата вида вреди
с претърпяното ПТП
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – охлузвания по
десен горен крайник (по мишница, лакът, предмишница), оток и
кръвонасядане в областта на лакътя и предмишницата, счупване на дясната
лакътна кост; охлузвания и разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
счупването на дясната лакътна кост - налага обездвижване на крайника за
около 2-2.5 месеца, води до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник (т.е. на възможността за самообслужване) за около 3-4 месеца и
на годността за физически труд за около 3-5 месеца, при нормално протичане
на оздравителния процес. Счупването е лекувано с поставяне на гипсова
4
имобилизация и оперативно (26.09.19 г.) - открито наместване на фрагментите
и фиксацията им с плака и винтове. Останалите увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При нормално
протичане на оздравителния процес, мекотъканните увреждания (отоци,
охлузвания, кръвонасядания, рана) зарастват и субективните оплаквания
преминават за около 2 до 3 седмици. Липсват медицински документи с данни
за усложнения, удължен оздравителен процес и остатъчна симптоматика.
Уврежданията са резултат на тъпа травма, в условията на реализираното ПТП
(мотоциклетист, блъскане в лек автомобил) най-вероятно са получени при
последвало падане надясно. Липсват данни за предшестващи и съпътстващи
заболявания, които да са повлияли неблагоприятно оздравителния процес на
уврежданията, получени от ПТП.
В материалите по делото липсват медицински документи за провеждани
физиотерапия и медицинска рехабилитация. В теоретичен план, неспазването
на предписанията за домашно-амбулаторния период на лечението може да
доведе до удължени оздравителен процес, остатъчна симптоматика и
свързаните с тях оплаквания. В конкретния случай, липсват медицински
документи с данни за удължен оздравителен процес и остатъчна
симптоматика. В делото липсват медицински документи от проведени
контролни прегледи по повод травмите от ПТП.
Преглед на ищеца не е извършван, тъй като същият е в Англия.
След настъпилото ПТП ишецът е бил проверен за наличие на алкохол и
други субстанции и е било установено с техническо средство, че
концентрацията на алкохол е 1,32 промила на 24.09.2019 г в 22,54 ч, а
концентрацията в кръвта от химически анализ при проба, взета в 00,05 ч на
25.09.2019 г е 1,24 промила.
В експертизата ВЛ е описало формулата за изчисляване на
концентрацията на алкохол в кръвта и е посочило, че с оглед наличните данни
към 22 ч на 24.09.2019 г същата е била 1,54 промила, а към 22,35 ч – 1,46
промила.
Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта е в горната
граница на лека степен на алкохолно опиване (0.51-1.50%о).
При самостоятелна употреба, без други психоактивни вещества, леката
степен на алкохолно опиване се характеризира с отслабване на
концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции,
умерено изразени координационни нарушения, емоционална неустойчивост и
пр.
Индивидуалното повлияване при употреба на алкохол зависи от много
фактори. При еднаква кръвна концентрация са възможни особености и
различия в клиничните прояви, както между отделните индивиди, така и в
различни случаи при конкретен индивид.
Според медицинската експертиза по данни от медицинския протокол
при изследването ищецът Ф. е бил във възбудено състояние, с активен
словесен контакт, в ясно съзнание, концентрация на вниманието, ориентиран
(за време, място и собствена личност), адекватен, имало е слабо проявено,
неволево потрепване на очните ябълки (нистагъм), като по наличните данни
не може да се конкретизира причината му.
Според медицинската експертиза химическите изследвания
на кръв и урина на ищеца са установили наличието на неактивен метаболит
от употреба на ТНС (тетрахидроканабинол) в кръвта, както и наличие на
5
амфетамин в концентрация в кръвта, съответна на „нормален" прием, т.е. без
прояви на интоксикация.Според ВЛ към времето на ПТП Ф. е бил повлиян от
употреба на етилов алкохол и амфетамин, като се изключва повлияване от
ТНС. Доколкото етиловият алкохол (упойващ ефект) и амфетамина
(психостимулант) имат сравнително противоположен ефект върху психиката,
би следвало амфетамина да е намалил упойващото действие на етиловия
алкохол, като не е възможно да се конкретизира доколко (в каква степен)
взаимната им употреба се е отразила върху способността за управление на
МПС.
Според медицинската експертиза посочените разходи във
връзка с лечението са относими към същото.
В открито съдебно заседания ВЛ Д-р С. К. утвърждава пред
съда, че откритият тетрохидроканабинол е метаболит, който е открит само в
урината, бил е неактивен и би следвало да се изключи. В кръвта не е открит. В
този смисъл не е имал какво от него да действа в организма. Веществото е
било прието от ищеца, но при взетата кръвна проба такова вещество вече е
липсвало в кръвта. В урината може да има остатъци до няколко дни. При
липса в кръвта означава, че то е било елиминирано. Посоченото вещество се
съдържа в марихуана и хашиш – първото са листата на конопа, а второто е
смолата. Ищецът е заявил, че е изпушил цигара. Когато действа посоченото
вещество може да доведе до еуфория, а при по – високи дози или
индивидуални особености може да предизвика зрителни и слухови
халюцинации. ВЛ твърди пред съда, че е посочил, че поради липса на
веществото в кръвта е изключено комбинирано действие с алкохол и
амфетамин. Няма катеторични данни за такова комбинирано действие при
липсата на тетрохидроканабинол в кръвта. ВЛ твърди пред съда, че в
процесните дози на алкохол и амфетамин, при лека степен на алкохолно
опиване, е налице противоположно действие като амфетамините намаляват
действието на алкохола. Според ВЛ при всички хора е индивидуално. При
посочените дози алкохолът и амфетаминът действат противоположно, но и
двете вещества са забранени. Едното забавя реакциите, другото ги ускорява.
ВЛ Д-р С. К. е посочели, че и в експертизата в наказателното производство, че
тетрохидроканабинолът е бил неактивен метаболит.
Видно от заключението на автотехническата експертиза на ВЛ А. П.
процесното ПТП се състои в сблъсък на две МПС като л.а БМВ се е движел
със скорост от 35,2 км/час в дясна пътна лента, към момента на предприети
действия с кормилния кръг за завиване на ляво към лявата пътна лента.. В
същото време в лява пътна лента на същия път се е движил мотоциклет
"Ямаха" с английски номера *** със скорост У. = 20,6 м/сек = 74,2 км/час.
удм
В процеса на движение, когато амтомобил БМВ се е намирал на разстояние
13,63 м от мястото на удара, водача му е предприел действия за промяна
направлението на управляваното от него МПС към лява лента. Към този
момент мотоциклет "Ямаха" се е намирал на 37,3 м от мястото на удара.
Получил се е страничен кос удар между лява страна за БМВ (предна лява
врата, преден ляв калник и предна лява гума) и предна част на мотоциклета.
Мястото на първоначален контакт между двете МПС е настъпил в лява лента
за движение на ул. "Ц.С.", в посока на движение от юг към север (от колело на
изхода за гр.С. в гр.Плевен към бензиностанция "ОМВ").Налице е пътен знак,
указващ максимална скорост на движение от 40 км. Скоростта на движение на
6
"БМВ" преди предприетите действия за извършване на маневра звой на ляво е
била V„= 9,78 м/с= 35,2 км/час. Към момента на първоначален контак е била
У = 5,26 м/сек = 18,9 км/час. Скоростта на мотоциклет "Ямаха"
удл
непосредствено преди и към момента на първоначален контакт е била У =
уд м
20,6 м/сек = 74,2 км/час. Видимостта на мотоциклетиста, спрямо мястото на
удар е била не по-малко от 100 метра, момента, в който мотористът е имал
видимост след излизане от десния за него завой. Времето за изминаване на 100
метра с реална скорост е 4,85 сек. Към момента, в който мотористга се е
намирал на разстояние 100 метра и водча на автомобил "БМВ" е имал
техническа възможност да го види в огледалата за обратно виждане,
автомобилът се е намирал на 47,43 м. от мястото на удар с мотоциклета.
Минималното разстояние, от което водача на мотоциклет "Ямаха" е имал
техническа възможност да възприеме лек автомобил "БМВ" е не по- малко от
100 метра от мястото на удар. Към този момент мотоциклета е излизал от
десен за него завой спрямо посоката му на движение. При своевременна
реакция на моториста към момента, в който "БМВ" се отклонява на ляво, то
мотоциклета би достигнал мястото на удара 0,32 секунди по- късно, но удар
пак е щял да настъпи. В материалите по делото не са намерени обективни
данни, които да дават сведения, че водача на мотоциклета е предприел
действия за спиране преди контакта с "БМВ". В материалите по делото не са
намерени обективни данни, които да дават сведения, че водача на мотоциклета
е предприел действия за спиране преди контакта с "БМВ". Според
експертизата е технически възможно да се направи извода, че водача на
мотоциклет "Ямаха" е имал техническа възможност да предприеме спиране и
спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП при скорост на
движение от 40 км/час и по-малка от нея. В случай, че водачът на "Ямаха"
реагира своевременно на отклонението на лекия автомобил на ляво, то ПТП
би настъпило пак, но механизма ще бъде с друго естество.Според
експертизата. От техническа гледна точка, поведението на мотоциклетиста е
допринесло за настъпване на ПТП. От една страна е поддържал скорост по-
висока от максимално разрешената за дадения пътен участък, а от друга се е
забавил с реакцията си. Процесното ПТП е било предотвратимо и от двамата
водачи. Причините за настъпилото ПТП са комплексни – от една страна
водачът на "БМВ" не е пропуснал движещият се в лява лента мотоциклет, след
което да продължи предприетата от него маневра. От друга страна водача на
мотоциклета е имал техническата възможност да реализира постъпателно
движение, съобразявайки се наличната вертикална маркировка и
ограничеността на скоростта до 40 км/час. Също така, водачът на мотоциклета
е допуснал закъснение при използване на спирачната система на
управляваното от него МПС.Според експертизата има данни във фотоалбума
за наличието на каска и ръкавици. Обективни данни за други поставени
предпазни средства не са намерени в материалите по делото. Наличие на
предпазно облекло върху возещите се на мотор (моторист и/или пътник) би
предпазило от наранявания, счупвания и травми, в зависимост от механизма
на дадено произшествие. Предпазното облекло има степени на защити, от
които зависи до колко ще е защитен моториста или возещия се на мотор. За
7
дадения случай, наличие на пълно предпазно облекло (каска, ръкавици, яке,
обувки, панталони и допълнителни защити към основните) би предотвратило
или намалило получаването на някои от процесиите травми.
Съдът възприема заключенията на двете експертизи като
компетентни, обективни и подробни.Съдът приема, че възраженията на
ответната страна във връзка със съдържанието на медицинска експертиза в
наказателното производство и несъгласие в този смисъл с приетата по
настоящето дело експертиза са неоснователни. В този смисъл и съдът е
преценил, че не са налице основания за назначаване на тройна експертиза. С
оглед принципа на непосредственост в гражданския процес съдът ще
съобразява приетата по настоящето дело медицинска експертиза при
решаването на спора по същество с настоящето решение.Съдът приема ,че
ищецът е управлявал мотоциклет Ямаха след употреба на алкохол и
амфетамин, но не и при действието на тетрохидроканабинол, който е бил
неактивен към момента на настъпилото ПТП, което е обяснено подробно от
ВЛ и се потвърждава от него и при изслушването в открито съдебно
заседание.
Видно от разпита на св. Г. К. Ф. същата е съпруга на ищеца по
делото, вечерта в деня на инцидента ищецът е излязъл с мотора си ,за да го
закара на частен паркинг и след това й се е обадил, че е претърпял ПТП.
Свидетелката е отишла в спешно отделение, видяла е ищеца, който е бил със
счупена ръка, бил е настанен в ортопедично отделение, на следващия ден му е
била направена операция, а е останал в отделението общо 5 дни. След
изписването се е прибрал , със свидетелката са живеели заедно, но тогава още
не са били съпрузи. Била е счупена дясната му ръка, имал е голяма рана на
коляното, която е била зашита, имал е натъртени ребра, а раната на коляното е
затруднявала движението му. Цялата дясна страна на ищеца е била ожулена,
тъй като се е влачил по пътното платно. Свидетелката твърди, че
възстановяването му е протекло с болки през цялото време до края на третия
месец след операцията. Ишецът е бил тотално обездвижен за два месеца и
половина, имал е нужда от чужда помощ за хранене, придвижване, качване по
стълби и хигиенно обслужване. Конците са били махнати две седмици след
операцията, но болките са били нетърпими за два месеца и половина. Имал е
лонгета за този период, болките са се засилвали вечер, бил е нарушен съня на
ищеца, събуждал се е често. Върнал се е на работа в края на третия месец като
са му сменили позицията, тъй като не е бил в състояние да се справя с тежести
като са му дали административна работа, но след шест месеца е напуснал, тъй
като заплащането е било по – ниско. Според свидетелката целия
възстановителен период е продължил 9 месеца докато си е върнал силата да
вдига тежести. Свидетелката твърди, че ищецът е шофьор от много млад, но
сега изпитва страха, получава паник атаки когато свидетелката го вози с кола,
страхува се когато има автомобили от неговата страна. Св. Ф. твърди, че
ищецът има кросов мотор и го изкарва веднъж годишно, но няма желание да
шофира, престрашил се е с мотора преди известно време. Св. Ф. твърди, че
ищецът и до днес има паник атаки, налагало се е да спира автомобила, защото
8
ищецът получава задух, особено в кръгово движение се страхува.
Свидетелката живее с ищеца от 16 години, последните 8 години живеят в
Англия, по време на инцидента също, но са се били прибрали в България за
почивка.
Видно от разпита на св. Т. В. Ф. същият е баща на ищеца, по време на
инцидента е бил в Англия, видял е сина си три месеца по – късно след като
ищецът се е прибрал от България в Англия. Свидетелят не знае какво точно се
е случило. Св. Ф. твърди, че когато го е видял в Англия ищецът е бил със
силни болки в дясната страна, в ръката, в коляното, необходима му е била
чужда помощ, трудно се е хранел, не е могъл да се самообслужва. Според
свидетеля това е продължило 2-3 месеца, било му е трудно. Св. Ф. твърди, че
се е върнал на работа, но е бил преместен, после е предприел други ходове,
тъй като възнаграждението му е било по – малко. Св. Ф. твърди, че ищецът се
е будил нощем, казвал е, че сънува, че пада отнякъде, бил е в стрес, трудно се е
обслужвал. Свидетелят твърди, че ищецът след инцидента не шофира, обича
да се занимава с моторетки, да човърка по тях, но не управлява.Имал
чувството, че някой ще го блъсне.
Свидетелят А. М., който е водач на автомобила, участник в
процесното ПТП и нарушил правилата за движение по пътищата, е заличен
като свидетел по делото по искане на процесуалния представител на ответната
страна в открито съдебно заседание.
Съдът принципно кредитира показанията на свидетелите като
основаващи се на преки впечатления, обективни и непротиворечиви относно
установяваните обстоятелства и от приетите експертизи.
Видно от писменото доказателство на л. 65 от делото ищецът чрез
пълномощника си адв. В. П. е предявил извънсъдебна претенция зо ответната
страна за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП.
Видно от писменото доказателство на л. 76 от делото в рамките на
приобщените доказателства по досъдебното производство ищецът е
управлявал мотоциклет Ямаха като неправоспособен водач. Това
обстоятелство е отразено в констативния протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 316000-36586 от 15.10.2019 г, който протокол не е оспорен от
ищцовата страна.
Видно от представените по делото експертизи и от
дадените отговори в открито съдебно заседание от ВЛ по
медицинската експертиза се установява, че произшествието е
настъпило след управление на мотоциклет от ищеца със скорост
,която е била значително над разрешената такава за съответния
участък, след употреба на алкохол и амфетамин, но и при нарушение
на правилата за движение по пътищата и от другия участник в
процесното ПТП като последното се установява и от одобреното от
9
съда споразумение по посоченото по – горе НОХД № 535/23 г на РС
- Плевен. Ищецът е бил с каска и ръкавици и без други предпазни
средства. Според автотехническата експертиза ищецът е имал
възможност да спре преди удара и да не се стигне до ПТП при
движение с разрешената скорост от 40 км/ч или по – ниска от нея.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът счита, че , с оглед наличието на одобрено от съда
споразумение по НОХД № 535/23 г на РС – Плевен, заключението на
автотехническата експертиза, заключението на медицинската експертиза, от
която се установява, че ищецът е управлявал мотоциклета като
неправоспособен водач, след употреба на алкохол и амфетамин, със скорост
значително по – висока от разрешената за този участък, при наличието на
възможност от страна на ищеца, който е управлявал мотоциклет Ямаха да
спре преди мястото на удара при управление на мотоциклета с разрешената за
участъка скорост, следва да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. Ищецът е следвало да следи движението, да се движи с
разрешената скорост и при наличието на опасност да спре преди удара, за да
избегне същия.Заедно с това обаче е налице изключително укоримо поведение
на ищеца, който е управлявал мотоциклета като неправоспособен, с висока
скорост и след употреба на алкохол и амфетамин. С оглед обаче наличието на
одобрено от съда споразумение, което има характер на влязла в сила присъда
относно вината и извършеното деяние от водача на л.а БМВ при нарушение
на правилата за движение по пътищата, съдът приема, че съпричиняването е в
размер от 80 %. Видът и размерът на съпричиняването следва да се съобразява
само и единствено с оглед установеното поведение на ищеца в процесното
10
ПТП, но не и във връзка с други негови действия.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по
чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение са
редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на вредите следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет. В
конкретния случай се касае за
От събраните по делото гласни доказателства, както и от приетата по
делото медицинска експертиза, се установява, според Пл ОС, че ищецът е
претърпял операция, болнично лечение за няколко дни, възстановяване при
обездвижване на десния горен крайник за период от около два месеца и
11
половина като му е било трудно да се обслужва, търпял е болки, бил е
нарушен съня му, изпитвал е притеснения и страх при пътуване в автомобил,
получавал паник атаки, не е могъл да изпълнява трудовите си задължения и се
е наложило да смени работата си. Става въпрос за млад човек,на около 31 г по
време на настъпилото ПТП, в работоспособна възраст, който за определен
период от няколко месеца е бил в определена степен зависим от помощта на
близките си, не е могъл да работи и е променил работата си. В този смисъл ,
както и с оглед периода на настъпване на вредите , обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 30 000 лв, в какъвто
размер е и претендирано. С оглед обаче приетото от съда наличие на
съпричиняване в размер на 80 % искът следва да бъде уважен в размер на
6 000 лв като до предявения размер от 30 000 лв следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът приема, че претенция за заплащане на имуществени
вреди за медицинско изделие и консумативи във връзка с проведеното лечение
е основателна, но при съобразяване на процента съпричиняване следва да се
уважи до размер от 312,86 лв като за разликата до 1564,30 лв се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се отхвърли и предявения иск за имуществени вреди
за заплащане на сумата от 1500 лв адвокатско възнаграждение по НОХД №
535/23 г на РС – Плевен. Видно от представеното писмено доказателство на 37
и сл. От делото А. А. М. е осъден да заплати на ищеца по настоящето дело и
пострадал при ПТП сумата от 1500 лв за адвокатското възнаграждение.
Видно от представения по настоящето дело изпълнителен лист ищецът се е
снабдил с такъв за посочената сума. В този смисъл не следва да се приема, че
са налице претърпени имуществени вреди в този размер.
Съгласно чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
12
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените
срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните претенции се
завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред
застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена
претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки
документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или
под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията
му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай ,че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на
претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
По делото от ответната страна не са оспорени твърденията за
наличие на извънсъдебна претенция до застрахователя за изплащане на
обезщетение като в този смисъл са и твърденията в подадения отговор като е
видно, че до споразумение не се е стигнало. Застрахователят дължи лихва по
чл. 497 ал.1 от КЗ. Съдът обаче приема, че следва да се присъди лихва,
считано от 8.08.24 г, на която дата е уведомен застрахователя извънсъдебно за
претенцията на ищеца и която дата изрично е посочена от ответника като
начална дата на акцесорната претенция за лихва.
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
13
252,51 лв съобразно уважените размери за обезщетение. Ищецът е освободен
от внасянето на такси и разноски по производството към съда, но не и към
другата страна. Налице е възражение от процесуалния представител на ищеца
относно възнаграждението за адвокат на другата страна. В представения
списък за разноски е претендирано от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 4100 лв. Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за възнагражденията
за адвокатска работа възнаграждението е в размер на 2650 лв и 8% за
горницата над 25 000 лв или още 645,12 лв или общо в размер на 3295 лв. Като
се съобрази ДДС сумата е в размер на 3954,14 лв. С оглед степента на
уважаването на исковете ищцовата страна дължи на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3202,74 лв, както и разноски за такса
и разноски за ВЛ по представения списък в размер на 935,55 лв съобразно
степента на уважаване на исковете. В този смисъл следва да се осъди ищеца да
заплати на ответника разноски за настоящето производство в размер на
4138,29 лв общо. Ответникът се е отказал от разпита на допуснатия по негово
искане свидетел. Следва да се отбележи, че искът за неимуществени вреди е
уважен в размер на 20% , исковете за имуществени вреди са частично уважени
в същия процент ,а за адвокатското възнаграждение е отхвърлен изцяло.
Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати на съда съгласно чл.
78 ал.6 от ГПК съобразно уважената част на иска от дадените разноски от
бюджета за изготвените експертизи, които са общо в размер на 70 лв.
Процесуалният представител на ищеца има право на възнаграждение
по чл. 38 от ЗА, платимо от другата страна съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска
работа дължимото възнаграждение е в размер на 2650 лв плюс 8% за
горницата над 25 000 лв или още 645,12 лв или общо в размер на
3954,14лв.Съобразно уважената част възнаграждението следва да е в размер
на 751,28 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
14
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
С., ул. Св. С. *** ДА ЗАПЛАТИ НА В. Т. Ф. от Плевен, ж.к. С. *** ЕГН
********** на осн. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД , както
следва:
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
пътно транспортно произшествие на 24.09.2019 г в град Плевен , с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.09.2019 г по
застрахователна полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД №BG/23/119001933494 В
РАЗМЕР НА 6 000 ЛВ / шест хиляди лв / , заедно със законната лихва,
считано от 8.08.2024 г до окончателното изплащане на сумата КАТО ДО
РАЗМЕРА НА 30 000 лв и за периода от 24.09.2019г до 7.08.2024г г относно
лихвата ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
- обезщетение за претърпени имуществени вреди от дадени
средства за медицинско изделие и консумативи в резултат на пътно
транспортно произшествие на 24.09.2019 г в град Плевен , с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 24.09.2019 г по
застрахователна полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД №BG/23/119001933494 В
РАЗМЕР НА 312,86 лв / триста и дванадесет лв, 86 ст/ заедно със законната
лихва, считано от 8.08.2024 г до окончателното изплащане на сумата КАТО
ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР ОТ 1564,30 ЛВ и за периода от
24.09.2019г до 7.08.2024г г относно лихвата ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от В. Т. Ф. от Плевен, ж.к. С. *** ЕГН
********** СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
С., ул. Св. С. *** ИСК за заплащане на имуществени вреди в размер на 1500
лв заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД№/535/23г на РС – Плевен
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
С., ул. Св. С. *** ДА ЗАПЛАТИ НА осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В. П.
15
от АК – Плевен възнаграждение в размер на 751,28 лв
ОСЪЖДА В. Т. Ф. от Плевен, ж.к. С. *** ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление С., ул.
Св. С. *** разноски за настоящето производство в размер общо на 4138,29 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление С., ул.
Св. С. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 252,51 лв и деловодни разноски в размер на 70 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
16