Решение по дело №1889/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1042
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20222230101889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Сливен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230101889 по описа за 2022 година
В исковата си молба Ю. А. Д. твърди, че по силата на сключен на 19.06.2020г. трудов
договор /№ 008/ работил в „А С 44 ГРУП”ЕООД като „шофьор на тежкотоварен
автомобил/международни превози”, а труда си престирал в Испания, където бил
командирован. Твърди също, че бил там в продължение на 51 дни в периода от 22.06.2020г.
до 31.08.2020г., но не получил плащане. Позовавайки се на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина счита, че му се дължат по 35 евро дневно
командировъчни или общо 1 785 евро. Поради това иска с решение да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати левовата им равностойност, която е 3 491.15лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й
изплащане.
Претендира и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв..

Ответникът не е депозира писмен отговор. Той и не изпрати представител в
проведените по делото съдебни заседания. Ищецът също не се яви, но чрез пълномощник-
адвокат, поддържа претенцията си.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от документа, представляващ лист № 4 от материалите по делото, на
1
19.06.2020г. в с.Жельо войвода, Сливенски обл. е сключен трудов договор № 008, по силата
на който Ю. Д. заема длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“.
Същият е действал в периода 19.06.2020г.- 31.08.2020г., видно от справката от НАП- л.5.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Й. Г., която работи в счетоводна
къща, обслужваща „АС 44 Груп“ЕООД, се установява, че за този период са платени
осигуровките на този работник. От показанията й се установява още, че дружеството не
осъществява никаква дейност на територията на РБългария, а всички шофьори, които
назначава, шофират изцяло извън България- на територията на Европейския съюз.
Показанията на свидетеля съда кредитира, защото не се установи да са дадени в
резултат на заинтересованост от изхода на делото; защото не се оспорват от страните по
делото и не се опровергават от останалия доказателствен материал.
От документ, представен от този свидетел в заседанието, в което се проведе разпита,
и приет като писмено по делото доказателство- удостоверение изх.№ 10/10.11.2022г., се
установява, че дните с осигурен трудов стаж на Ю.Д. в периода 22.06.2020г.- 30.08.2020г. са
общо 50- седем за месец юни, 23 за месец юли и 20 за месец август. За също толкова дни от
всеки от трите месеца му е изплащано трудово възнаграждение, видно от трите фиша,
представени отново от това лице.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен, оценяем иск, за парично вземане.
Основан e на сключен между страните трудов договор и командироване на ищеца да
работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в чужбина / в случая- Испания/. Ответното
дружество не отрича тези факти. Не само поради това те следва да се считат доказани по
делото, а и тъй като се установиха от съда при съвкупната, съчетана преценка на писмени и
гласни доказателствени средства. Така е, защото чрез първите бе доказано съществуването
на трудовото правоотношение между ищеца и ответника през процесния период от време, а
вторите, макар и да не доказват пряко факта, налагат единствено възможен извод, че
трудовите си задължения ищеца е изпълнявал в чужбина. В тази връзка са показанията на
разпитаната по делото свидетелка, която като служител на счетоводна кантора, обслужваща
ответното дружество, бе категорична, че то не осъществява никаква дейност в РБългария, а
само на територията на Европейския съюз, както и че всички наемани на работа шофьори на
камиони работят извън страната, в чужбина. Ответникът не отрича твърдението в исковата
молба, че Д. е работил точно в Испания и поради това съда приема за доказан и този факт.
Ето защо съда намира иска за основателен, но няма да го уважи изцяло. Така е,
защото съгласно приложение към Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина, командировъчните пари за ден работа в Испания са 35 евро. От доказателствата
по делото се установи, че в процесния период ищеца е работил 50 дни, а не както твърди-
2
51, защото за толкова дни е осигуряван и за толкова дни е получил трудово възнаграждение
от ответното дружество- от тях 7 дни за месец юни, 23 дни за месец юли и 20 дни за месец
август 2022г. За оставащият един ден до 51 не ангажира никакви доказателства. При курс на
лева към еврото от 1.95583, който е фиксиран, се оказва, че иска е доказан за 3 491.08лв. До
този размер ще бъде уважен, а за разликата над него до пълния претендиран, ще бъде
отхвърлен.

По въпроса за разноските – претендират се от ищеца. В случая обаче той не направи
такива и искането му ще бъде отхвърлено.
Пълномощникът му-адвокат му оказа правна помощ по делото безплатно. Това е
възможно, предвид текста на чл.38 от Закона за адвокатурата. Тъй като иска е основателен,
то съда ще определи възнаграждение на адвоката. Размерът му се определя по правилото на
чл.38 ал.2 от ЗАдв., който насочва към Наредбата № 1/09.07.2004г. С оглед цената на
предявения иск, минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл.7 ал.2, т.2.
Съразмерно уважената част от този иск- чл.78 ал.1 от ГПК, на адвоката се следва
възнаграждение в размер 460лв.

Тъй като разгледания иск представлява трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, то и
на осн.чл.359 от същия нормативен акт и чл.83 ал.1, т.1 от ГПК ищеца е освободен от
заплащането на държавна такса за образуване на делото и разноски по него. Тъй като съда
уважава иска, то за размера, до който е основателен се дължи държавна такса от 4%, но е по-
малко от 50лв. – чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и следва да се възложи върху ответника- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. В случая таксата е
138.07лв.

Воден от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ......., със седалище с.Самуилово, община
Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”Йордан Йовков” №9 да заплати на
осн.чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
както и трудов договор № 008/ 19.06.2020г., на Ю. А. Д. с ЕГН: ********** и съдебен
адресат- адв. Р. от АК-Сливен, сумата 3 427.08лв. /три хиляди четиристотин двадесет и
седем лева и осем стотинки/, представляваща левовата равностойност на неизплатените му
от това дружество командировъчни от по 35 евро на ден за 50 дни работа в чужбина –
Испания, в периода 22.06.2020г. до 31.08.2020г., като шофьор на тежкотоварен камион, или
общо 1 750 евро.
3
ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен за разликата над 3 427.08лв. до
пълния претендиран размер- 3 491.15лв., представляваща левовата равностойност на 35
евро- командировъчни за работа в чужбина за един ден.
Сумата 3 427.08лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до
окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ....... да заплати на осн.чл.38 от ЗАдв. във
вр. с чл.78 ал.1 от ГПК, на пълномощника -адвокат на Ю. А. Д. с ЕГН: **********, оказал
му безплатна правна помощ за образуване и водене на настоящото дело- адв.Р. от АК
Сливен, възнаграждение, съразмерно уважената част от иска- 460лв. /четиристотин и
шестдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Ю. А. Д. с ЕГН: ********** да бъде
осъдено „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ....... да му заплати разноски по делото.

ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ....... да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.357 и чл.359 от КТ във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен
съд, за държавна такса за уважената част от иска, разгледан в това дело, представляващ
трудов спор, сумата 137.08лв. /сто тридесет и седем лева и осем стотинки/, както и
държавна такса от 5лв., ако за принудителното събиране на тези вземания съда служебно
издаде изпълнителен лист или пък изпълнителен лист бъде издаден за присъдените в полза
на ищеца суми.


РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд,
но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4