РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми август през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4098 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., чрез ю.к. В. В. срещу Г.Ц.Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 300,78 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 233,19 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2015 г. до
30.06.2015 г., както и 67,59 лева, представляващи лихва за забава за периода от
06.05.2015 г. до 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 2464/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползватели/
на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 28232, находящ се в *** са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта
на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 2464/2018 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 28232 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения
имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното
дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение при
признание на иска.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Признава претендираното вземане. Възразява срещу допускане на
ССЕ и конституиране на трето лице – помагач. Възразява срещу размера на
разноските, претендирани в заповедното производство, като моли същите да бъдат
намалени съобразно намалената част от иска.
В проведеното по делото о.с.з. не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д.
№ 2464/2018 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: 3410,49
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.06.2015 г., както и 1568,96 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.07.2011 г. до 04.04.2018 г. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1559/13.04.2018
г.
В дадения от съда срок длъжника е упражнил правото си да поде възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответниците по делото за исковия период.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за част от претендираните
суми, срещу които в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата частична допустимост. Съдът като
взе предвид, от една страна, че с настоящия иск ищецът цели да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответника му дължи 233,19 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2015 г. до 30.06.2015 г., както и 67,59 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 06.05.2015 г. до 04.04.2018 г.,
както и, че в депозираното в заповедното
производство възражение ответникът е признал претедираната сума в размер на
107,69 лева за главница за периода от 12.04.2015 г. до 30.06.2015 г. и за лихва
в размер на 30,47 лева за същия период счита, че за сумите, за които има
изрично признание на иска производството по делото следва да се прекрати като
недопустимо. За сумите, за които
ответникът по делото е признал, че дължи заповедта е влязла в сила и за ищеца
не съществува правен инсерес от предявяването на настоящия иск.
Не се спори и, че ответника за процесния период е бил собственик на недвижим имот, находящ се в *** с аб. № 28232 и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същите са
потребители на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същите не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, каквито безспорно са ответника, съобразно разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ОУ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана. От представената по заповедното и исковото производство
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия, неоспорена от длъжниците се установява и каква е главницата и
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства, настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребители на топлинна енергия е възникнало задължението да
заплащат месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи процесните
суми – главница и лихва. Същият не
оспорва тяхната дължимост.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на претендираната
сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 9.34 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 104,58 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК,
производството по гр.д. № 4098 по описа на съда за 2018 г., по депозирана молба
от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., чрез ю.к. В. В. срещу
Г.Ц.Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на
107,69 лева, представляващи главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 12.04.2015 г. до 30.06.2015 г., както и сума в размер на
13,34 лева, представляващи лихва за забава за периода от за периода от
06.05.2015 г. до 04.04.2018 г., като НЕДОПУСТИМО,
поради липса на правен интерес.
Решението на съда в тази част, имащо характер на
определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Ц.Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сума в размер на 125,50 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2015 г. до 11.04.2014 г., както и 54,25 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 06.05.2015 г. до 04.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 9,34 лева /девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2464 по описа за 2018г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплатят на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 104,58 лв. /сто и четири лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: