№ 4105
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110212518 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. С. Д., с ЕГН: ********** против издаден
срещу него електронен фиш № *** от Агенция "Пътна инфраструктура" при
МРРБ за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП. На основание чл.179, ал.3, вр.
чл.187а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. Жалбата е подадена чрез адв.
А. Т.-САК, надлежно упълномощен.
Като основание за отмяната на електронния фиш са наведени аргументи
за неправилно приложение на материалния закон – неспазване на изискването
за съразмерност/пропорционалност, предвиден в разпоредбата на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО, както и за изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК.
За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, като жалбоподателят не се явява, а се представлява по
пълномощие от адв. Т., който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения.
Наказващият орган – АПИ, изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и недоказана. Предлага обжалваният ЕФ да бъде потвърден,
като законосъобразен и издаден при правилно приложение на материалния
закон. Възражението за изтекла тригодишна давност счита за неоснователно,
като поддържа, че в рамките на тригодишния срок АНО е предприел действия
1
по обработка, издаване и връчване на ЕФ. С оглед на това счита, че в случая е
приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен
фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок, и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установи следното:
На 30.03.2022 г. в 10:23 ч. лек автомобил "***" с ДК №*** с технически
допустима максимална маса 2100 се движел в Столична община по път А-1 км
0+472, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа – Магистрала „Тракия“. За посоченото пътно превозно
средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
/винетна такса/. Нарушението било установено с техническо устройство №
20011, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-1, км
0+472.
За така констатираното, на 09.06.2022 г. бил издаден електронен фиш №
*** за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, съобразно утвърден
образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл.179, ал.3, вр.
чл.187а, ал.1 на собственика на автомобила била наложена глоба в размер на
300 /триста/ лв. Същият е изпратен за връчване на 10.06.2025 г. /съгл.
отбелязването в справката – История на обработка на ЕФ, представена по
делото – л.41/.
Електронният фиш бил връчен на жалб. Д. на 27.06.2025 г. /съгл.
представеното известие за доставяне – л.43 от делото/.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателствени
средства, както следва: снимков материал към електронен фиш № ***;
създаден доклад от Електронна система за събиране на пътни такси;
извлечение от електронната система за история на обработка на нарушението,
по което е издаден електронен фиш №***; известие за доставяне на ЕФ № ***
и др.
Съдът кредитира цитираните доказателства, намирайки за изяснено
безспорно посредством тях, че по посоченото време и на посоченото място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП не била
заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл.
2
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира
приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП вменява задължение на
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, а именно - винетна такса. Посочената разпоредба ясно указва, че
дължимата винетна такса следва да бъде заплатена, като едва при нейното
заплащане водачът има право да използва платената пътна мрежа. Именно
заплащането на винетната такса дава правото да се използва платената пътна
мрежа за определения период. Следователно използването на пътен участък,
за който е дължима винетна такса, а такава не е заплатена, представлява
административно нарушение. Предвид това, нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП в
случая е извършено от обективна страна.
Същевременно съдът прие за основателни доводите на жалбоподателя в
насока, че процесният електронен фиш подлежи на отмяна поради изтичането
на предвидената в закона давност за административнонаказателно
преследване. Давността ограничава във времево отношение възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС, давността за погасяване на административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН е тригодишна и започва да тече от
довършване на нарушението до реализиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се
прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на
надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което започва
да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на
3
давността, административнонаказателната отговорност се погасява с изтичане
на абсолютната погасителна давност, която съгласно чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5 НК в случай на наложено административно наказание глоба е четири
години и шест месеца.
Процесното нарушение, съгласно посоченото в ЕФ, е извършено на
30.03.2022 г., от която дата е започнала да тече давността по чл.80, ал.1, т.5
НК. Същата е прекъсната с издаване на обжалвания ЕФ на 09.06.2022 г. и
считано от тази дата започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Същият
е изтекъл на 09.06.2025 г., а ЕФ е изпратен за връчване на 10.06.2025 г. и е
връчен на жалб. Д. на 27.06.2025 г., т.е. след изтичане на давността. Липсват
твърдения и не са ангажирани доказателства от наказващия орган, че преди
този момент /09.06.2025 г./ са били предприемани каквито и да било действия
спрямо санкционираното лице, които да доведат до прекъсване на давностния
срок, поради което към момента на връчване на ЕФ давността е била изтекла.
С оглед проявеното от страна на наказващия орган бездействие по връчване
на електронния фиш до 09.06.2025 г., приложим е институтът на
относителната давност, без да е необходимо да е изтекъл и абсолютният
давностен срок.
Поради това на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл.
63б, ал. 5, т. 3 ЗАНН атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, а
производството по делото прекратено.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, но в
случая не е направено искане за присъждане на разноски от негова страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № *** на Агенция „Пътна Инфраструктура“
(АПИ) за налагане на глоба имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП), с който на О. С. Д., с ЕГН:**********, на основание чл.179,
ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 /триста/ лева, за нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 12518/2025 г. по описа на
СРС, НО, 129-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4