Р Е Ш Е Н И Е
№ 5408
гр. Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7573 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.К.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***4, с която е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че са погасени чрез
плащане и събрани суми чрез принудително изпълнение следните вземания на
ответника - цесионер, за които в полза на „Р.Б.“ АД - цедент и праводател на
ответника бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС и били установени
с влязло в законна сила на 08.03.2017г. Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№
1609/2016г. по описа на ВОС:
сумата
от 7 615.18 /седем хиляди шестстотин и петнадесет лева и осемнадесет ст./
лева, представляваща изискуема
главница; сумата от 4 981.77 /четири
хиляди деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща договорна лихва за
периода 20.07.2010г. до 24.06.2015г.; сумата
от 737.39 /седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет ст./
лева, представляваща наказателна лихва за периода 20.07.2012г. до 09.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда - 10.07.2015 г. до окончателното погасяване на
задължението/, сумата от 753.53/седемстотин петдесет и три лева и петдесет и
три ст./ лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и
сумата от 1234.91/хиляда двеста тридесет
и четири лева и деветдесет и една ст. /лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото пред ВРС и сумата от 300лв(триста лева), представляваща
разноски за съдебна защита пред ВОС.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
През 2008г. ищцата сключила договор за кредит с „Р.Б.“ АД. През 2015г. кредита бил обявен за предсрочно изискуем от банката и в нейна полза била издадена Заповед № 4266/14.07.2015г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8325/2015г. за процесните вземания. Вземанията били установени с Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, което влязло в законна сила в деня на постановяването му.
Ищцата твърди, че за събиране на вземанията първоначално било образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д., а след това изпълнителното производство продължило пред ЧСИ Л.Т. Твърди се също, че процесните вземания били прехвърлени с договор за цесия от „Р.Б.“ АД на ответното дружество, за което ищцата била надлежно уведомена.
Ищцата поддържа, че в принудителното изпълнение били събрани суми надвишаващи размера на задълженията ѝ – събрани и разпределени в полза на ответника били суми в общ размер на 16967.43 лева, а общият размер на процесните задължения бил 16603.58 лева.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като процесуално допустима, но неоснователна и недоказана.
Между „Р.Б.“ АД и ищцата бил сключен договор за банков кредит на ***г., към който бил сключен Анекс на ***г. В резултат на неизпълнение банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК на 21.07.2015г. по ч.гр.д.№ 8325/2015г. по описа на ВРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д., впоследствие прехвърлено при ЧСИ Л.Т. и заведено под № ***г. Заповедта за изпълнение влязла в сила по по отношение на К.Б.Д., който не възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Ищцата М.К.Д. и Й.К.Б. подали възражения срещу заповедта за изпълнение, в резултат на което било образувано гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС, което приключило в влязло в законна сила през м. март 2017г. решение на Окръжен съд гр.Варна по в.т.д.№ 1609/2016г. по описа на съда.
На ***г. бил сключен договор за цесия между „Р.Б.“ АД и „М.“ АД, с който ответното дружество придобило всички вземания на банката към М.К.Д., произтичащи от Договора за кредит от ***г. Ответното дружество подало молба за конституиране по изп.дело ***г. по описа на ЧСИ, в което бил посочен размер на вземанията на „М.“ АД в общ размер на 16152.47 лева.
През ЧСИ С.Д. имало образувано друго дело срещу ищцата М.Д. и с взискател „Р.Б.“ АД под номер ***г. Ответното дружество било информирано от М.Д. и от съдебния изпълнител, че съгласно Решение от 17.10.2016г. по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение от м.март 2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. на ОС Варна и влязло в сила на 08.03.2017г. имало промяна в размер на дълга по отношение само на М.Д. и Й.Б., но не и по отношение на К.Д.
Ответникът поддържа, че дългът на М.Д. към него не е изплатен изцяло, а има дължим остатък дори и да се вземе предвид редуцираните суми от дълга.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски..
В открито съдебно заседание ищцата се представлява от назначения ѝ процесуален представител по допусната правна помощ и поддържа иска. Ответното дружество не изпраща представител. В писмено становище постъпило преди заседанието поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С решение
№3654/17.10.2016г. по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на Районен съд гр.Варна е
прието за установено, че ищцата М.К.Д. и Й.К.Б. дължат солидарно на „Р.Б.“ АД присъдените
със Заповед за изпълнение №4266/14.07.2015г., издадена по ч.гр.д. №8325/2015г.
по описа на ВРС суми, произтичащи от Договор за банков кредит от *** г.,
договор за встъпване в дълг от ***г. и
Анекс № ***г.: сумата от 7 615.18 /седем хиляди шестстотин и петнадесет
лева и осемнадесет ст./ лева,
представляваща изискуема главница, сумата от 4 981.77 /четири хиляди
деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща договорна лихва за
периода 20.07.2010г. до 24.06.2015г., сумата
от 737.39 /седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет ст./
лева, представляваща наказателна лихва за периода 20.07.2012г. до 09.07.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда - 10.07.2015 г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.422 ГПК. Със същото решение М.К.Д. и Й.К.Б. са осъдени
да заплатят на „Р.Б.“ АД и разноски в размер на 1234.91 лева. /л.19-22/.
Решението на ВРС е
потвърдено изцяло с Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. и М.К.Д. е
осъдена да заплати на „Р.Б.“ АД сумата от 300 лева, представляващи разноски
пред въззивната инстанция /л.23-29/.
От удостоверение
издадено по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** Л.Т. се установява,
че на ***г. въз основа на молба от „Р.Б.“ АД и изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение издадени по ч.гр.д.№ 8325/2015г. по описа на ВРС е
образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К. - Д. Длъжници по
изпълнителното дело са били М.К.Д., К.Б.Д. и Й.К.Б. На 11.08.2015г. по молба на
„Р.Б.“ АД и изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 6287/2015г. по описа на ВРС
било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.К.- Д. срещу длъжника
М.К.Д.. По изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Д. били постъпили суми и
извършвани разпределения на 17.03.2017г., 21.11.2016г. и 30.03.2017г. По молба
на взискателя двете изпълнителни дела били прехвърлени в кантората на ЧСИ Т. за
продължаване на изпълнението и преобразувани под общ номер ***. На 15.10.2018г.
по изпълнителното дело постъпила молба от „М.“ АД, с която се посочва, че
дружеството е придобило вземанията предмет на изпълнение по силата на договор
за цесия. С разпореждане на съдебния изпълнител от същия ден е уважена молбата
на „М.“ АД и дружеството е конституирано като взискател в изпълнителното
производство /л.63/.
Производството по
делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК. Твърденията на ищцата са, че
вземанията са погасени изцяло с плащания и извършвани действия по принудително
изпълнение след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Исковата претенция е насочена срещу
взискателя по изпълнителното дело, който е придобил вземанията срещу ищцата по
силата на договор за цесия. В този смисъл исковата претенция се явява
процесуално допустима, предявена е от лице с правен интерес да установи пълното
погасяване на задълженията си на твърдяното основание. Тъй като ответното
дружество не оспорва извършените
плащания и събирането и получаване на суми по реда на принудителното
изпълнение, то исковата претенция на ищцата е процесуално допустима само до
размера посочен като непогасен остатък по изпълнителното производство в
Постановление от 14.05.2019г. В цитираното постановление е посочено, че вземанията
на „М.“ АД към датата на изготвяне на разпределението са в размер на 4230.83
лева главница, 161.01 лева законна лихва върху главницата до 14.05.2019г. След
изготвяне на разпределението в полза на ответното дружество е преведена сума в
размер на 454.11 лева, с която е погасено изцяло задължението за законна лихва
до 14.05.2019г., а задължението на ищцата за главница според съдебния
изпълнител е в размер на 3937.73 лева. Между страните съществува спор само по
отношение погасяването на вземане в размер на 3937.73 лева главница, като по
отношение на останалите вземания на ответника не се спори, че са погасени след издаването
на изпълнителен лист за същите. Правен интерес за ищцата съществува от
предявяване на иск за отричане дължимостта само на вземания, които се
претендират от нея и които са предмет на изпълнителното производство – в случая
3937.73 лева, ведно със законната лихва върху този размер на главницата,
считано от 14.05.2019г. до окончателно плащане на вземането. За останалата част
от вземанията исковата претенция се явява процесуално недопустима – при липса
на спор между страните, че вземанията са погасени с плащане и събрани по реда
на принудителното изпълнение суми и производството по делото следва да бъде
прекратено в тази му част.
С оглед
множеството плащания, действия по принудително изпълнение и разпределения на
постъпили суми в изпълнителното производство за изясняване на фактическата
страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си
вещото лице посочва, че към датата на предявяване на иска (17.05.2019г.)
задълженията на ищцата към ответното дружество са били в размер на 2957.51 лева,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.05.2019г. до
погасяване на задължението. При изчисленията е спазен редът за погасяване на
задълженията посочен в чл.76 ЗЗД.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като мотивирано и компетентно дадено.
С оглед
установеното от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 980.22 лева,
ведно със законната лихва върху този размер на главницата, считано от
15.05.2019г. до окончателно изплащане на задължението, а за горницата над тази
сума до пълния спорен между страните размер на задълженията на ищцата исковата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на ВРС следва да бъде присъдена държавна такса в размер
на 50 лева, която да бъде възложена в тежест на ответника. В полза на ответника
следва да се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от иска.
Направените от ответника разноски са в размер на 150 лева депозит за вещо лице
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 187.78 лева,
които да се възложат в тежест на ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М.К.Д., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че са погасени чрез плащане и събрани суми чрез принудително изпълнение следните вземания на ответника -цесионер, за които в полза на „Р.Б.“ АД - цедент и праводател на ответника бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС и били установени с влязло в законна сила на 08.03.2017г. Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. по описа на ВОС:
сумата от 3677.45 лева (разликата между присъдената главница 7615.18 лева и претендираната от ищцата към датата на предявяване на иска 3937.73 лева), представляваща изискуема главница; сумата от 4 981.77 /четири хиляди деветстотин осемдесет и един лева и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща договорна лихва за периода 20.07.2010г. до 24.06.2015г.; сумата от 737.39 /седемстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет ст./ лева, представляваща наказателна лихва за периода 20.07.2012г. до 09.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 10.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението/, сумата от 753.53/седемстотин петдесет и три лева и петдесет и три ст./ лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 1234.91/хиляда двеста тридесет и четири лева и деветдесет и една ст. /лева, представляваща стойността на направените разноски по делото пред ВРС и сумата от 300лв(триста лева), представляваща разноски за съдебна защита пред ВОС, на основание чл.130 ГПК.
Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.К.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и „М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, че е погасено чрез плащане и събрани суми чрез принудително изпълнение следното вземане на ответника -цесионер, за които в полза на „Р.Б.“ АД - цедент и праводател на ответника бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС и били установени с влязло в законна сила на 08.03.2017г. Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. по описа на ВОС:
сумата от 980.22 лева (разликата между претендираната от ищцата към датата на предявяване на иска сума 3937.73 лева и действително установения размер на дълга на ищцата 2957.51 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г. окончателното погасяване на задължението, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.К.Д., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „М.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***4, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че са погасени чрез плащане и събрани суми чрез принудително изпълнение следните вземания на ответника -цесионер, за които в полза на „Р.Б.“ АД - цедент и праводател на ответника бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 2655/2016г. по описа на ВРС и били установени с влязло в законна сила на 08.03.2017г. Решение от 08.03.2017г. по в.т.д.№ 1609/2016г. по описа на ВОС:
сумата от 2957.51 лева, представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски районен съд сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***4 сумата от 187.78 лв. /сто осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски съответно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: