ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500066 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр.чл. 250 ал. 3 ГПК и е образувано
по повод частната жалба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД ,със седалище гр.
София,подадена чрез адвокатския му представител против определение №
****/28.11.2022 г. постановено по ч. гр.д. № ***/2022 г. по описа на Бургаския
районен съд ,с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на заповед № ***/***.2022 г. постановена
по ч.гр.д. № ***/2022 г. на БРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК .
Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на районния
съд за издаване на заповед за изпълнение за пълния размер на претендираното
от заявителя адвокатско възнаграждение
След преценка на приложените доказателства и като обсъди
съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК ,подадено от настоящия частен жалбоподател ,районният съд се е
произнесъл с разпореждане от ****2022 г. и е постановил издаване на
заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Г. за претендираните в
заявлението суми,като се е произнесъл и по искането за присъждане на
1
разноски в заповедното производство в полза на заявителя .
С молба вх. № 43932/25.11.2022 г. Заявителят „ЕОС Матрикс“ЕООД е
поискал допълване на заповедта за изпълнение ., като е поддържал, че БРС не
се е произнесъл по искането му в заявлението за присъждане на адвокатско
възнаграждение в пълен размер от 180 лв. ,а вместо това е присъдил само 50
лв..
За да постанови обжалваното определение и отхвърли молбата по чл. 248
ГПК ,районният съд е посочил, че страната може да поиска да бъде
допълнено решението, респ. определението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото й искане. Прието е по същество ,че възнаграждението а защита на
заявителя по заповедното производство се определя съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника на страна процесуални действия ,поради което и с оглед
преценката за справедливо възнаграждение съдът е присъдил такова в
размер на 50 лв. и молбата за присъждане на по-голям размер е неоснователна
.
Настоящият съдебен състав счита обаче молбата за допълване на
заповедта за изпълнение за недопустима ,при което и постановеното
определение на съда по същество на тази молба – за недопустимо .
Молба по чл. 248 ГПК може да се подаде в едномесечен срок от
връчването на съдебния акт, когато е обжалваем или от влизането му в сила,
когато е необжалваем.
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение
влиза в сила ,когато възражение по чл. 414 от ГПК не е подадено в срок или
е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на
вземането. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва
това върху заповедта.Следователно в настоящия случай заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 12.11.2022 г. ,тъй като е била връчена на
длъжника на 11.10.2022 г. и в едномесечния срок по чл. 414 от ГПК същият не
е подал възражение .Молбата с вх. № 43932 /25.11.2022 г. е подадена след
изтичане на преклузивния срок. , а спазването на срока за подаването й е
абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост и с неговото
изтичане се погасява правото на страната същата да бъде разгледана по
същество/същото касае и молбата по чл. 250 от ГПК/. По изложените
2
съображения следва да се приеме , че молбата за допълване на заповедта е
процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане.
Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба
за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са
налице процесуалните предпостaвки за това. Спазването на уредените с
императивни правни норми преклузивни процесуални срокове за реализиране
на конкретни процесуални права е абсолютно условие за разглеждането на
молби, подадени след тяхното изтичане, по същество, като обжалваното
определение следва да бъде обезсилено ,а молбата за допълване на заповедта
– оставена без разглеждане .
Предвид изложените съображения съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № ****/28.11.2022г. постановено по ч.гр.д.
№ ***/2022 г. по описа на Бургаския районен съд
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ЕОС МАТРИКС „ЕООД,със
седалище и адрес на управление – гр. С* ,адрес за призоваване – гр.***
,ул.“**** „ № ***–чрез пълномощника-адв. Н. К. за изменение на заповед №
****/05.09.2022 г. постановена по ч.гр.д. № ****/2022 г. на БРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските .
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 66/2023 г. по описа на
Бургаския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на оснчл. 274 ал. 4 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3