Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260137 14.01.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21295 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. – и.д., чрез пълномощника си юрк. Б. е предявил против С.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** З.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** установителни
искове.
Ищецът
твърди, че на 03.11.2017 г. между ответника и трето за спора лице – кредитор
„Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № ***, при ОУ и спазване
на ЗПК. Била предоставена сумата от 3004.54 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България” ЕАД, а
именно телевизор аpple iphone x на стойност 2649 лв. и застраховка в размер на
355,54 лв. Следвало да бъде върната на
24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, всяка от 183,18 лв.,
като последната е 114,55 лв. Крайния
срок за връщане е до 03.11.2019г. Поради неизпълнение на задълженията кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем. Съгласно Общите условия, неразделна част от
договора, поради допусната забава в плащанeто, от деня, следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
С
Приложение № 1 от 13.06.2018 г. към рамков договор продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 11.04.2018 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за
което ответникът бил уведомен.
Поради
липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15625/2019 г. по описа на ПдРС, за
следните суми: 3004.54 лева /три
хиляди и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима главница за 24 непогасени вноски за периода
23.11.2017 г. – 03.11.2019 г., по договор за стоков кредит от 03.11.2017 г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с обявена предсрочна изискуемост, вземанията по
който са прехвърлени с приложение № 1 от 13.06.2018 г. към рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД; 726.92 лева /седемстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/- договорна лихва за периода
от 23.11.2017 г. – 13.06.2018 г.; 318.43
лева /триста и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/- обезщетение
за забава за периода 23.11.2017 г. – 29.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.09.2019 г. до окончателното погасяване, която била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради това е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал
писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ответникът не бил уведомен за
цесията. Оспорва подписа на ответника в договора за стоков кредит. Твърди, че
договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, 12 ЗПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
15625 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 3004.54
лева, представляваща дължима
главница за 24 непогасени вноски за периода 23.11.2017 г. – 03.11.2019 г., по
договор за стоков кредит от 03.11.2017 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с обявена
предсрочна изискуемост, вземанията по който са прехвърлени с приложение № 1 от
13.06.2018 г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 726.92 лева - договорна лихва за периода от 23.11.2017 г. –
13.06.2018 г.; 318.43 лева-
обезщетение за забава за периода 23.11.2017 г. – 29.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесуалният представител на
ответника адв. Л. оспорва, авторството/ истинността на договор за стоков кредит
№ ***/03,11,2017 г., поради което съдът е задължил ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал така оспорения документ, като го е уведомил за
последиците по чл. 161 ГПК. Съдът е дал два пъти възможно на ищеца да изпълни
указанията на съда, но същият не е сторил това. Поради това настоящият съдебен
състав намира, че следва да се приложат последиците на чл. 190, ал. 2 ГПК,
който предвижда, че непредставянето на документ се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събирането на допуснатите доказателства. Поради това съдът счита, че представения от
ищеца договор за стоков кредит № ***/03,11,2017 г. не е подписан от ответника и
същият следва да се изключи от доказателствения материал по делото.
Липсата на валидно сключен договор за
стоков кредит води до извода, че така предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло.
Ищецът претендира
разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 обективно
съединени искове за признаване за установено, че С.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на “ „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, *********,
следните суми: : 3004.54 лева /три
хиляди и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима главница за 24 непогасени вноски за периода
23.11.2017 г. – 03.11.2019 г., по договор за стоков кредит от 03.11.2017 г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с обявена предсрочна изискуемост, вземанията по
който са прехвърлени с приложение № 1 от 13.06.2018 г. към рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД; 726.92 лева /седемстотин
двадесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/- договорна лихва за периода
от 23.11.2017 г. – 13.06.2018 г.; 318.43
лева /триста и осемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/- обезщетение
за забава за периода 23.11.2017 г. – 29.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното погасяване, за
които е издадена Заповед № 8499/ 01.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15625 по описа на Районен съд –
Пловдив за 2019 г., като неоснователни.
На особения представител на ответника С.А.К.
–адв. М.Л. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ