№ 1269
гр. Русе, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520103400 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2, чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 и
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Д. Д. В. твърди, че със заповед № 001/26.02.2024 г. на Управителя на
„САТУРН“ ООД било прекратено трудовото и правоотношение със същото дружество,
считано от 23.02.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради закриване на
част от предприятието. С ответното дружество тя била в трудовоправни отношения от
08.11.2018 г. на длъжност „продавач-консултант", съгласно заповед № 045/08.11.2018 г.,
до момента на прекратяване на 23.02.2024 г. За времето от м.октомври 2023 г. до
прекратяване на трудовия договор не е получавала заплата. Въпреки многократните
обещания, трудовите й възнаграждения и дължимите й обезщетения по КТ не и били
изплатени и до момента. Това принудило ищцата да се обърне първоначално към
Дирекция „Инспекция по труда" - Русе със сигнал за нарушаване на трудовото
законодателство относно неизплатени трудови възнаграждения. За констатациите от
проверката била уведомена с писмо, изх.№ 24044582/02.05.2024 г. Инспекцията по
труда дала задължително предписание на ответната страна за изплащане на всички
дължими суми по повод съществуващото и прекратено трудово правоотношение с
ищцата до 14.05.202024 г. Предписанието не било изпълнено. Основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ било измежду
случаите на прекратяване с предизвестие от страна на работодателя. В конкретния
случай предизвестието не било отработено и работодотелят й дължал обезщетение на
основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1050,56 лв. на база брутното й трудово
1
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението й /м.януари 2024 г./. След
прекратяване на трудовото й правоотношение Д. В. не е работила и не е реализира
трудови доходи, поради което й се дължало обезщетение и на основание чл.222, ал.l
КТ, което било начислено, но неизплатено от ответната страна. При направената
проверка Инспекцията по труда установила, че всички заплати за периода м.октомври
2023 г. - м.февруари 2024 г. в общ нетен размер от 2817,54 лв., вкл. обезщетението по
чл.224 ал.1 от КТ, били начислени, но неизплатени, както и дължимите обезщетения по
чл. 220, ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ в общ размер 1807,99 лв. Върху тези суми /4625,53 лв/
претендира лихва за забава, считано от 01.04.2024 г. /датата на подаване на сигнала в
ИТ, вх.№24032471/ - до 19.06.2024 г. /датата на завеждане на настоящия иск/ в размер
141,75 лв.
Предвид изложеното и поради факта, че ответникът не взема становище по
претенциите и не се явява в съдебно заседание, претендира съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да ответникът да бъде осъден да й заплати сумата
4625,53 лв., от които 2817.54 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода м.10.2023 - м.02.2024 г. и 1807.99 лв. обезщетения по чл.220, ал.1, чл.222, ал.1
КТ и чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 141,75 лв. лихва за
забава върху главницата, считано от 01.04.2024 г. до 18.06.2024 г. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът “Сатурн”ООД, не взема становище по предявените искове и не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва
да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок “Сатурн”ООД не представя отговор на
исковата молба, не изпраща представители в първото съдебно заседание по делото, без
да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и
чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства
/писмо от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, заверен препис от трудова книжка,
заповед № 001/26.02.2024 г. за прекратяване договото правоотношение с ищцата/,
предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.
В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищцата
деловодни разноски в размер на 600 лв., както и държавната такса по делото в размер
2
на 235.02 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “САТУРН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, Западна промишлена зона, ул.“Капитан Райчо Николов“,
представлявано от управителя Радослав Румянов Ненов, да заплати на Д. Д. В., с ЕГН
**********, от гр.Русе, сумата 4625,53 лв., от които 2817.54 лв. нетно трудово
възнаграждение за периода м.10.2023 - м.02.2024 г. и 1807.99 лв. обезщетения по
чл.220, ал.1, чл.222, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 19.06.2024 г. до окончателното им изплащане, както и 141,75 лв. лихва за
забава върху главницата от 4625,53 лв., считано от 01.04.2024 г. до 18.06.2024 г., както
и 600 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА “САТУРН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, Западна промишлена зона, ул.“Капитан Райчо Николов“,
представлявано от управителя Радослав Румянов Ненов, да заплати по сметка на
Районен съд-Русе 235.02 лв. държавна такса по делото.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3