Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
22.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 693 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу К.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 8088/23.10.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17148/2019г. по описа на
ВРС за сумата от 175,42 лева, представляваща неизплатена сума
за потребени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.09.2011г. за номер **********, за
периода от 15.02.2018г. до 14.06.2018г., ведно със
законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба са предявени и обективно съединени
осъдителни искове, както следва: по чл.342, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата
от 535,61 лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по
договор за лизинг от 08.01.2018г. на устройство “HUAWEI P10 Light Blue” за периода от м.06/2018г. до м.12/2018г. и сумата от 334,21 лева, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 08.01.2018г. на устройство “HUAWEI P10 Light
Gold” за периода от м.06/2018г. до м.12/2018г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че между страните са
сключен Договор за мобилни услуги от
13.09.2011г. за номер ********** и два договора за лизинг 08.01.2018г. на
устройства “HUAWEI P10 Light Blue” и “HUAWEI P10 Light
Gold”. Ответникът не е заплатил дължими
суми за предоставените мобилни услуги за периода от 15.02.2018г. до
14.06.2018г., поради което договорите били прекратени и се дължал предсрочно
остатъкът от лизинговите вноски. Посочени са всички фактури, с които са
начислени процесните суми.
В законоустановения
срок от назначения на ответника особен представител е депозиран писмен отговор, с който исковете
се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е страна по
процесните договори. Оспорват се положените за ответника подписи и ръкописно
изписване на имена в представените с исковата молба документи. Прави се и
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се твърдението, че
договорите за лизинг са подписани на 08.01.2028г. , като се сочи, че в същите
не е посочена дата.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание (макар
и докладвана в състава след приключване на о.с.з.) процесуалният представител
на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за неприсъствено решение.
От ответната страна е поискано постановяването на
неприсъствено решение, предвид неявяването на представител на ищеца в открито
съдебно заседание и липсата на изразено
от него становище. Въпреки това след приключване на о.с.з. е докладвано
становище по делото от ищцовата страна, което е депозирано чрез Системата за
сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“ преди
съдебното заседание, но съобщението е отворено по-късно, което обстоятелство не
може да се вмени във вина на ищеца. В този смисъл и предвид своевременно
изразеното становище съдът намира, че не са налице предпоставките за
произнасяне с неприсъствено решение по чл.238, ал.2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представено от ищеца по делото са 3 броя фактури за
предоставени мобилни услуги в периода от 20.02.2018г. до 19.05.2018г.
Изключени от доказателствения материал по делото са
представените с исковата молба договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях и договори за лизинг, предвид оспорването на тяхната
истинност от ответната страна и неизпълнение на задължаението на ищеца в
предоставения от съд срок да заяви дали ще се ползва от оспорените писмени
документи и да представи същите в оригинал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявенте искове са с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342, ал.1 от ТЗ.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.4 от ГПК и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да да докаже валидно сключване на процесните договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, изпълнение
на задълженията си по тях,
както и размера на претенциите си. Ответникът носи
доказателствена тежест да докаже плащане или друг правопогасяващ факт.
По
делото не се установи валидното сключването на процените договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, поради изключване на представените в тази връзка
писмени доказателства от доказателствения материал. При липса на изразено
становище дали ищецът ще се ползва от тях и непредставянето им в оригинал, не
се бе извършена и проверка на истиността на оспорените договори.
По
гореизложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу К.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск за признаване за установено между страните, че К.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 175,42 лева, представляваща неизплатена сума за потребени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.09.2011г. за номер **********, за
периода от 15.02.2018г. до 14.06.2018г., ведно със
законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 8088/23.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17148/2019г. по описа
на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу К.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** искове за заплащане на сумата от 535,61 лева,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от
08.01.2018г. на устройство “HUAWEI P10 Light Blue” за периода от м.06/2018г. до м.12/2018г. и сумата от 334,21 лева,
представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от
08.01.2018г. на устройство “HUAWEI P10 Light Gold” за периода от м.06/2018г. до м.12/2018г., на
основание чл.342, ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: