Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 16370 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Р.П.П. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, сумата 90,00лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пътни разходи за стойността на билета за пътуване с
автобус по маршрут от гр.София до гр.Ботевград и обратно, и сумата 600.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разноски за защита от
адвокат, сторени в производството по НОХД № 396/210г. на Ботевградски РС,
причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление
по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК, наказателното производство по което
впоследствие било прекратено, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата, когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на
наказателното производство, до окончателното им изплащане.
Твърди, че на
15.04.2010г. е съставен и внесен срещу него обвинителен акт от РП Ботевград за
престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК, по
който повод е образувано НОХД № 396/210г. на Ботевградски РС. След множество
съдебни заседания бил признат за невинен с присъда № 69/2011г. на БРС. След
протест на прокуратурата било образувано ВНОХД № 58/12г. по описа на СОС,
където с Решение от 29.03.2012г. е отменена присъдата на БРС и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на БРС. След няколко заседания делото на СОС
било прекратено с Определение от 20.09.2012г. и изпратено по подсъдност на РС
София. В РС София било образувано НОХД № 18070/12г., по което след няколко
съдебни заседания делото било прекратено с определение от 17.02.2015г. и
върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. След година и три
месеца, на 03.05.2016г. с Постановление от 03.05.2016г. СРП прекратила наказателното
производство на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Твърди, че
наказателното производство срещу него продължило 7 /седем/ години. Като човек с
висше образование, по професия икономист, без предходни осъждания, преживял
тежко този период. Изпитвал чувства на неудобство, стрес, срам и унижение. Чувствал се злепоставен в личен,
професионален и обществен план. Повдигнатото обвинение се отразило особено
тежко на семейството му. От повдигане на обвинението и до прекратяване на
делото, по причина същото, бил пред развод със съпругата си и двамата живеели
във фактическа раздяла.
Твърди, че за да
участва лично в съдебните заседания по НОХД № 396/210г. на Ботевградски РС и
НОХД № 396/10г. на БРС пътувал с автобус по маршрут от гр.София до
гр.Ботевград, с което формирал имуществени разходи в размер на 90.00лв.
представляваща стойността на автобусните билети. Твърди и, че заплатил за
защита от адвокат по НОХД № 396/210г. на Ботевградски РС сумата 600.00лв.,
представляваща имуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ изразява становище за неоснователност на исковете.
Не оспорва,
че срещу ищеца е водено наказателно производство приключило с постановление за
прекратяване в период от 7 /седем/ години. Възразява, че постановлението за
прекратяване не е влязло в сила.
Възразява,
че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и
непосредствена последица от воденото наказателно производство по повдигнатото
обвинение, производството по което впоследствие е прекратено. В евентуалност
възразява, че вредите не са с твърдяният интензитет.
Оспорва претенцията по размер. Възразява и, че не са настъпили и твърдяните имуществени вреди.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната
разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,
какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО
Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение
за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в
ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва
вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по
доказаната материалноправна претенция, независимо от
наличието на вина у правозащитния си орган. В тежест на ищеца е да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест настъпването на твърдяните вредоносни
последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по
което лицето впоследствие е оправдано.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че на 15.04.2010г. е съставен и внесен
срещу ищеца обвинителен акт от РП Ботевград за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК, по който повод е образувано НОХД № 396/210г.
на Ботевградски РС. След множество съдебни заседания бил признат за невинен с
присъда № 69/2011г. на БРС. След протест на прокуратурата било образувано ВНОХД
№ 58/12г. по описа на СОС, където с Решение от 29.03.2012г. е отменена
присъдата на БРС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на БРС.
След няколко заседания делото на СОС е прекратено с Определение от 20.09.2012г.
и изпратено по подсъдност на РС София. В РС София е образувано НОХД №
18070/12г., по което след няколко съдебни заседания делото е прекратено с
определение от 17.02.2015г. и върнато на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения. След година и три месеца, на 03.05.2016г. с Постановление от
03.05.2016г. СРП е прекратила наказателното производство по пр.пр. № НСН 96/2015г., ДП № ЗМ 5387/2015г. на СДВР, на основание
чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК. Видно от събраните писмени доказателства Постановление от
03.05.2016г. не е обжалвано. В преписката липсват доказателства да е връчено за
обжалване на страните. Поради това съдът приема, че е влязло в сила с изтичане
на седемдневният срок за обжалването му, считано от датата на постановяването
му или на 10,05,2016г.
Следователно
установено е наличие на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение
за престъпление и впоследствие наказателното производство е прекратено.
Наказателното производство е започнало в началото на м. 04.2010г. и продължило
до м. 05.2016г.
От показанията на
свидетеля П.Р.П. – син на ищеца се установява, че ищецът работел като търговски
представител от 2008г. до 2010г. След това започнали да идват призовки в домът,
който обитавали заедно със свидетеля, в едно домакинство, т.к. ищецът бил
обвиняем по наказателно дело. Често пътувал до гр.Ботевград, понякога с
адвокат. Към 2012г. уж нещата приключили но после пак се възобновили и така до
2016г. С повдигане на обвинението ищецът се чувствал зле. Все ходел умърлушен,
не ходел на работа защото го уволнили заради делото. Не се срещал с хора, седял
си у дома. Непрекъснато се карал с жена си заради делото. Преди това нямали
проблеми. Тя го обвинявала, че е следствен. Затова се принудил да напусне домът
си и да заживее с родителите си. Подтискало го и това, че не може да си намери работа по
специалността, защото все го питали дали е осъждан и има ли срещу него някакви
производства.
Съдът цени
показанията на свидетеля П. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к.
намира същите за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с
останалите събрани доказателства. Въз основа тях приема, че ищецът е установил
главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение и впослествие
прекратено наказателно производстство е търпял неимуществени
вреди – психически и емоционални болки и страдания. Бил е подтиснат, изолиран
от социалната си среда, с обострени семейни
взаимоотношения, без възможност да си намери работа по специалността.
Установено е, че
срещу ищеца е водено досъдебно производство и съдебна фаза, с проведени
множество съдебни заседания. От привличането на ищеца в качеството му на
обвиняем, а именно от м. 04.2010г. до
прекратяване на наказателното производство – м. 05.2016г. са изминали 6 години
и 1 месец. Към момента на повдигане на обвинение ищецът е бил на 53 години,
семеен, упражняващ трудова дейност като търговски представител.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост
в размер на 7000,00лева. За сумата 23000,00лв., която е разлика над уваженият
размер до пълно предявения от 30000,00лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Съдът намира
заключението по приетата ССчЕ за обективно и безпристрастно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира
изцяло. Въз основа него приема за установено, че ищецът е реализирал
имуществени вреди в резултат на процесното обвинение,
наказателното производство по което е прекратено, както следва: сумата
90.00лв., представляваща пътни разходи за стойността на билета за пътуване с
автобус по маршрут от гр.София до гр.Ботевград и обратно, и сумата 600.00лв.,
представляваща разноски за защита от адвокат, сторени в производството по НОХД
№ 396/210г. на Ботевградски РС. Следователно претенцията за репариране на
имуществени вреди е доказана както по основание така и по размер.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, респ. от
влизане в сила на постановлението за прекратяване, от който момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
сумата от 7000,00лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, и върху
сумите 90.00лв. и 600.00лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
считано от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 10,05,2016г.
Ищецът не е
представил своевременно надлежен списък за извършени разноски, затова съдът
независимо от изхода от спора не присъжда такива в негова полза.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, стая № 4, чрез адв. Г.В.У. - САК, сумата
7000,00 /седем хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата
90,00 /деветдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пътни разходи за стойността на билета за пътуване с автобус по маршрут от
гр.София до гр.Ботевград и обратно, и
сумата 600.00 /шестотин/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разноски за защита от адвокат, сторени в
производството по НОХД № 396/210г. на Ботевградски РС, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26 НК, наказателното
производство по пр.пр. № НСН 96/2015г., ДП № ЗМ
5387/2015г. на СДВР, по което впоследствие с Постановление от 03.05.2016г. на
СРП е прекратено, ведно със законната лихва върху главниците считано от 10,05,2016г.,
когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното
производство, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата 23000,00 /двадесет и три хиляди/лв.,
която е разлика над уваженият размер от 7000.00/седем
хиляди/лв., до общо предявеният от 30000,00
/тридесет хиляди/лв., на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
първо ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.