Р Е Ш Е Н И Е
№ 1228
гр. Пловдив, 26.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с участието на
секретаря К.Р. и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 727 за 2023 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на Глава Единадесета от
АПК,
във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба от П.Н.Г., ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. Н.Д., срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. С исковата
молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева, причинени му по време на задържането му в
Затвора Пловдив в периода от 01.04.2021 г. до 17.03.2023 г., настъпили като
резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
извършени от затворническата администрация.
Неимуществените
вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса,
възмущение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск за живота и
здравето му и др.
Нарушенията
по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от
администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са
настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в
пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна
жилищна площ; липса на лекар, който да се
грижи за здравето на лишените от свобода, твърди се, че на лишените от свобода
не се правят изследвания, а има такива, които с е заразяват с ХИВ чрез
използването н а една и съща игла или хомосексуални контакти, болни от
туберкулоза. Твърди се, че в стаите има дървеници хлебарки, мишки и плъхове,
пушело се бонзай. Простирали ли дрехите в килиите, в резултат на което вътре
имало мухъл и плесен. В килиите ллипсва въздух, през лятото било много топло, а
през зимата- много студено. През лятото нямало течаща вода, поради липса на
налягане. На коридора нямало баня или тоалетна, а общата баня се намирала навън
и когато било студено било неприятно да се преминава през двора.
Обезщетението,
което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на
исковата молба до пълното изплащане на сумата.
Претендира
се и присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с разпоредбата на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Искът
е поддържан в съдебно
заседание от пълномощника на ищеца адв. Д..
Ответникът
ГДИН - София, представляван от ст. юрисконсулт Чолаков, заявява в писмен
отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се
моли за отхвърлянето му.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за
частична основателност на иска, като моли за присъждане на справедливо
обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Пловдивският
административен съд счита искът
за допустим. С
оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди
с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото
се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът претендира вреди
от посочените нарушения за конкретен период на задържането му в Затвора
Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които
могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил
задържан в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен
ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК,
а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК,
искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище
в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за
лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са
териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора
следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск.
По
същество исковата молба е частично
основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че за
времето от 10.03.2021-17.03.2021 г.,
което се явява част от посочения исков период, ищецът Г. не е бил задържан в
Затвора Пловдив, като видно от справка за правното положение на лишения от
свобода, същият е освободен от
пенитециарното заведение на 10.03.2021 г.
Към 01.04.2021 г., лишеният от свобода е предивавал в
стая № 33, с площ от 29.,60 кв м., без санитарен възел и със санитарен възел от
3,96 кв. м. В това помещение, ищецът пребивавал до 09.06.2022 г. с между 5- 8
лосв. В периода 11.06.2021 г.-29.06.2021
г., в посоченото помещение пребивавали осем души. От 10.06.2022г. до 10.03.2023
г., ищецът била настанен в помещение 21, което било с площ от 27,10 кв. м. без
санитарен възел, а санитарният възел бил 4,50 кв. м. В периода 10.06.2022 г.-04.07.2022
г., в помещението пребивавали 7 души, а в останалата част от посочения период-
между 5-6 души.
.
Във всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било
осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във всеки санитарен
възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора
по график минимум два пъти седмично, като за работещите била осигурена
възможност да използват баня и всеки ден след приключване на работа. Спалните
помещения били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на
естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по
желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се
осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в
помещенията, като за целта същите получавали съответните материали и консумативи,
както и можели да закупуват допълнителни такива от лавката на затвора, или да
им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават,
ползват и държат при себе си. В периода на престой на ищеца били извършвани
текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета, отстранявали
се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се подменяли
счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив действали
договори между ГДИН и съответно дружество за осъществяване на периодични
дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и
спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят и съответни
протоколи, които са приложени по делото- 4
протокола за 2021 г., 7 протокола зоа 2022 и 2 протокола за 2023.
Посоченото
се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от
разпита на свидетелите Ю.А. и М.Б.,
чиито показания съдът кредитира само доколкото са съответни на останалите
кредитирани доказателства и доколкото имат пряко отношение към конкретните
помещения по престой на ищеца в Затвора Пловдив.
На
базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На
първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо
оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за
която не се установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив по
мярка за неотклонение, или по изтърпяване на наказание, а именно за времето от 10.03.2023 г. до 17.03.2023 г. Поради това и искът е
недоказан за посочената част от исковия период и ще следва да се отхвърли частично
по отношение на посочения период само на това основание. Предвид посоченото и с
оглед събраните доказателства, ще следва да се разгледат конкретните оплаквания
на ищеца Г. за
нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧ, които се твърди да са осъществени чрез
действия/бездействия на администрацията на Затвора Пловдив само за част от
заявения исков период, а именно за времето от 01.04.2021 г. до 10.03.2023 г., когато реално е пребивавал в Затвора Пловдив.
При това и с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от
оплакванията за установеното време на престой в Затвора Пловдив, съдът ще
осъществи и преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на
условията, в които се е задържал, като вземе предвид и продължителността на
престоя му в конкретното място за лишаване от свобода, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е
предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според
нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в
съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък норма
възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от КПЧОС основно човешко право. Според
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗСЗ, в редакцията в сила от 07.02.2017 г.,
конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия
и свързани с тях обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ,
държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с
опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на
лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи
неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от
факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и
дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при
изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези
основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за
търсене отговорност от държавата. Така, по отношение на оплакването относно
пренаселеност в Затвор Пловдив, претенцията на Г. е отчасти доказана, по следните съображения:
Видно от представеното становище на ИСДВР Иванов /л.24/и
ИСДВР Цветкова /л.25/, в периода 11.06.2021-29.06.2021,
ищецът е пребивавал на площ от 3,7 кв. м., а в периода 10.06.2022- 04.07.2022
г. е пребивавал на площ от 3,87 кв. м.
Разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.,
като в конкретния случай се установява, че този законово въведен стандарт не е
бил спазен изцяло за посочените периоди
на престой в стая № 21 и стая № 33,
като за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, съществува задължение за изпълнение на стандартите,
касаещи минималната жилищна площ и в тази насока, както се каза, пряко
приложима по силата на Конституцията
е и самата КЗПЧОС. Затова и по отношение на оплакването относно пренаселеност
на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Г., както се каза, е отчасти
доказана, доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по
настаняване на ищеца и техния капацитет, както и броя настанените в тях лица,
извлечен от посочените от свидетеля данни, че е била налице действителна
пренаселеност за част от времето на престоя на Г., за който са налице данни за общо 43 дена, през които
разполагаемата площ на едно лице е била под 4 кв. метра. Според основните
принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл. 3 от
ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на
наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва
да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва
да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения
за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има
предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в
които е бил настаняван ищецът, съдът преценява,
без да приспада конкретно заетото от мебели пространство, предвид липсата на
пълни данни относно разположението им и точният им брой. Поради това и според
съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на
специализираната администрация по отношение на това конкретно оплакване на
ищеца за общо посочените 43
дни в рамките на целия разглеждан период, част от исковия такъв.
Останалите оплаквания за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдът намира за недоказани. Не се установи за Г. да не са полагани медицински
грижи, когато се е нуждаел от такива. В тази връзка, свидетелите А. и Б. в
показанията си заявяват, че е имало случаи, в които ищецът е търсил медицинска
помощ и такава не му е била оказвана, но нито конкретизират кога се е случило
това, нито от какво точно се е оплаквал ищецът. Нещо повече, св. А. не е живял
в една килия с ищеца, а другия свидетел е живял с него, но извън исковия период
и няма как да имат задълбочени наблюдения върху здравословните оплаквания на
ищеца в процесния период. Двамата свидетели заявяват, че е имало период, в
който в Затвора е липсвал лекар, но отново не могат да конкретизират кога точно
е било това. По делото, също така не са ангажирани никакви молби, жалби или
сигнали от страна на ищеца за здравословни оплаквания, на които не му е оказана
медицинска помощ. От приложения по делото график за разпределение на времето на
лишени от свобода от III-ти пост се установява, че лишените от свобода имат
възможност да посетят лекар всяка сряда от 08,30-10,30 ч.
От страна на ищеца не са ангежирани никакви доказателства
за лица болни от ХИВ, хепатит или туберкулоза, в които да е бил в контакт и
евентуално да е бил изложен на опасност от заразяване.
По делото са приложени договори и протоколи за ДДД за
всяка една от годините, предмет на исковата претенция, т.е. в Затвора Пловдив
редовно са се провеждали мероприятия по обезпаразитяване и администрацията на
ответника е положила дължимата грижа в тази насока. Следва да се отбележи, че
хигиената в килиите е задължение на самите лишени от свобода и липсата на
качествено или редовно почистване допринася за развъждането на инсекти и
гризачи. За целта, видно от представените по делото справки, на лишените от
свобода са раздавани съответните препарати, а такива е могло да бъдат закупени
и от лавката на затвора.
И двете стаи, в които е пребивавал ищеца са били снабдени
с отваряеми прозорци от ПВЦ дограма, от които са имали достъп до естествена
светлина, както и възможност за провертряване, с оглед твърденията за мухъл и
плесен. Вечер, осветлението е осъществявано с осветителни тела.
Администрацията на Затвора Пловдив не би могла да бъде
държана отговорна за това, че лишените от свобода са простирали дрехите си
вътре в килиите, още повече, че същите са можели да ползват и пералнята на
затвора. Както се каза, помещенията са снабдени с отваряеми прозорци и дори и
при наличие на проснати дрехи, при редовно проветряване, не би трябвало да са
завъжда мухъл и плесен.
Противно на твърденията в исковата молба, през зимния
период помещенията в Затвора Пловдив са били отоплени с централно парно, което
изключва възможността вътре да е било много студено, още повече, че в случаите
на счупени прозорци, през които евентуално може да прониква студ, същите са се
подменяли своевременно. На доводите, че през лятото е било много горещо, следва
да се посочи на лишените от свобода се е осигурявала възможностда ползват
настолни вентилатори за разхлаждане.
Във всяо едно помещение, в което е пребивавал ищецът е
имало санитарен възел с постоянно течаща студена вода. На лишените от свобода е
било разрешено да ползват обща баня два пъти седмично, а ако са работещи- всеки
ден. Твърденията, че общата баня се намира на двора и през зимата е неприятно
да се премине през двора, не могат да обосноват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
тъй като достъп до баня и респективно до топла вода все пак са осигурени, дори
и за сметка на известен дискомфорт у лишените от свобода докато преминат кратко
разстояние за достъп до тях.
Известен дискомфорт създава и усещането у лишените от
свобода, че не могат да ползват тоалетна докато правят каре за един час,но
тоалетна не могат да ползват и голяма част от останалите граждани, докато се
разхождат на места, където такава липсва. Освен това, преди и след карето,
лишените от свобода отново могат да ползват санитарния възел.
Не се събраха никакви доказателства, включително и
гласни, че в помещенията, в които е пребивавал ищеца се е пушело бонзай.
С
оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца,
то съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен
брой дни и то за част от исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.
Конкретно, периодите, за които е установено незаконосъобразно бездействие на
администрацията на Затвора Пловдив да осигури достатъчно жилищна площ са от 11.06.2021-29.06.2021,
както и от 10.06.2022- 04.07.2022 г.-общо 43 дена. За
останалата част от времето, за което е предявен искът, а именно от 01.04.2021
г. до 10.06.2021 г., от 30.06.2021-
09.06.2022, както и и от 05.07.2022 до 10.03.2023 г., както и за периода
11.03.2023-17.03.2023 г. вкл., когато ищецъ е бил
освободен, както и по отношение на останалите оплаквания, съдът счете, че не
следва да уважава исковата претенция, предвид нейната неоснователност и
недоказаност.
Отговорността
на държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията
във връзка с нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС
е обективна. При наличието на така установените неблагоприятни условия, при
които ищецът Г. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при прилагане
на подхода на оценка на въздействието им върху психическото и физическото
състояние на задържаното лице, съобразно с тежестта на това нарушение, неговият
интензитет, конкретния брой дни в рамките на времето, за което се установява по
категоричен начин пренаселеност в килията, както и с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора Пловдив по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, като е налице поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца над нормално присъщите на лишаването от
свобода, което пък, само по себе си, дори да не е доказано да е в кумулативна
съвкупност с другите твърдени нарушения по исковата молба, както се посочи, е от
естество да причини описаните от ищеца чувства на обида и възмущение, като и
цялостен психологичен дискомфорт и чувство за малоценност. Пренаселеността в
помещенията по престояване на ищеца е действително такова обстоятелство, което
и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство, което категорично води до
описаните от ищеца неблагоприятни психологични изживявания. В тази връзка и
описаният от ищеца психологически дискомфорт според съда е реална последица от
посочените неблагоприятни условия. Съдът взема предвид и факта, че съгласно
пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу
България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки
и/или унизителни условия на живот в арест, като съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното.
В тази насока от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
водят до противен извод. Що се касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди, то съдът го определя като сравнително нисък, като взема предвид, че в периода, в който се приема, че е живял при условията
на пренаселеност, същият е пребивавал на площ с минимално отклонение от
нормативно изискуемите стандарти от 4 кв. м. площ.
Така с оглед на доказания период на престой на ищеца в затвора, съставляващ
част от заявения исков период, времето, в което е търпял вреди е около една
пета от общия период на престой. При това положение и съдът намира, че
справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на
ищеца Г. неимуществени вреди, като
резултат от незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 344 лева, като тук се взема предвид, че се касае до доказано
само едно оплакване на ищеца и липсва кумулативно въздействие на други
неблагоприятни условия по изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" заедно с него. Затова и съдът счете, че следва да уважи формулираната
като такава за сумата от 50 000 лева искова претенция за обезщетение само до
посочения размер от 344
лева, като я отхвърли до пълния предявен размер от 50 000 лева, като
недоказана. В тази насока и съдът се съобразява и с практиката на ЕСПЧ касателно размерите на
присъжданото обезщетение, посочени например в решенията на съда Й. и Д. срещу България, Илиев
срещу България и др. а също така съобразява обстоятелството, че по отношение на
лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела, са установени и
значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията в местата за
лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както взе предвид
като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна заплата за
страната, както и размера на месечен размер на гарантирания минимален доход,
който служи като база за определяне на социалните помощи в страната за
въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид посоченото и от ЕСПЧ
по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че определянето на адекватен
размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната правна
система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в държавата,
дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от
определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v. Hungary/, съдът
намери, че размерът на обезщетението от 344
лева, което ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване
на неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че
в редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др. /.
Предвид претендирането на законна лихва от ищеца, понеже това е акцесорна
претенция, която следва съдбата на главната, такава следва да се присъди върху
размера на присъжданото обезщетение, така, както е поискано, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на производството и е приложима разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
съобразно с която съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, когато ищецът е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В случая се претендира единствено осъждане на ответника
за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, представлявал ищеца в
производството по реда на чл. 38 от ЗА.
Такова, с оглед крайния изход на спора се дължи по
съразмерност в размер на 32 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. Н.Д. за осъществено процесуално представителство на
материално затруднено лице. Следва да бъде присъдена и заплатената ДТ в размер
на 10 лв. Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата
претенция за част от периода и част от оплакванията, то нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС
са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не
предвижда такава възможност.
С
оглед така изложените мотиви,
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, да заплати на
ищеца П.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 344 лв.
/триста четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за периода от 11.06.2021-29.06.2021
г. и от 10.06.2022- 04.07.2022 г. включително, в
резултат от нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.03.2023 г. до окончателното
й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на П.Н.Г., ЕГН ********** за периода 01.04.2021
г. до 10.06.2021 г., от 30.06.2021-
09.06.2022, както и и от 05.07.2022 до 17.03.2023 г., а
така също и за разликата над присъдения размер
обезщетение от 344 лв. до пълния предявен размер
на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати в полза на адв. Н.П.Д. *** сумата от 32 /тридесет и два/ лв. адвокатстко
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на П.Н.Г., ЕГН ********** сумата от 10 лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: