№ 43
гр. ЛЕВСКИ, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200096 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. В. от гр.Левски против Наказателно
постановление №23-0938-000027/16.02.2023г. на Началник Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са наведени доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателят не бил уведомен при извършване на сделката за
задължението му да прехвърли собствеността на автомобила в срок, а разбрал
това едва, когато бил спрян за проверка от полицейските служители. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В писмено становище ответникът по жалбата Началник Сектор Пътна
полиция при ОД МВР Плевен навежда доводи, че жалбата е неоснователна и
недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа
жалбата. Дава обяснения. Моли наложеното му административно наказание
1
да бъде отменено.
Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 10.10.2022г. жалбоподателят Д. И. В. с договор за покупко-продажба
придобила собствеността върху лек автомобил ***, с рег.№***, рама №***.
Договорът за покупко-продажба на МПС, посредством, който е
извършена промяна в собствеността, бил регистриран служебно в
автоматизираната информационна система КАТ, като подаден по ел. път от
нотариуса, заверил подписите на страните по сделката, на 10.10.2022г.
След придобиване на собствеността върху процесното МПС
жалбоподателят Д. И. В. не изпълнила задължението си по чл.145, ал.2 от
ЗДвП в срок от един месец от придобиване собствеността да регистрира
придобитото МПС в съответната служба по регистрация на ППС по
постоянния си адрес.
На 12.12.2022г. служебно с отбелязване в автоматизираната
информационна система, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП била прекратена
регистрацията върху превозното средство.
На 21.01.2023г., около 22,45 часа, Д. В. управлявала закупения от нея
л.а. *** с рег.№*** в гр.Левски по ул.“Христо Смирненски“ с посока на
движение към улица „България“. По същото време свидетелите Д. О. Ц. и К.
Л. Л., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Левски, съобразно
предварително утвърден график изпълнявали служебните си задължения по
контрол движението по пътищата, като патрулирали в гр.Левски. Същите
забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил и спрели същия за
проверка. В хода на извършената проверка чрез справка в АИС ПП КАТ, било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
2
На Д. И. В. бил съставен АУАН сер.GA №853398 от 21.01.2023г. за
това, че на 21.01.2023г., в 22,45 ч. в гр.Левски по ул.“Христо Смирненски“
пред дом №41 с посока на движение към улица „България“, управлява лек
автомобил марка *** с рег.№***, което е със служебно прекратена
регистрация на 12.12.2022г. във вр. с чл.143, ал.15 ЗДвП, без същото да е
регистрирано по надлежния ред с валидна регистрация отговаряща на БДС -
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Със съставения АУАН били иззети Контролен талон, СРМПС и 2 бр.
рег. табели с №***. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него
без възражения.
Материалите по преписката по съставяне на АУАН били изпратени на
РП – Плевен за вземане на отношение по компетентност относно данни за
извършено престъпление.
На 01.02.2023г. жалбоподателя Д. И. В. представила в СПП ОД МВР
Плевен документ, с който се легитимира като собственик на автомобила и
регистрирала същия.
С Постановление от 07.02.2023г. на прокурор при РП-Плевен бил
постановен отказ за образуване на наказателно производство, като е прието
липса на престъпление по чл.345 НК поради малозначителност на деянието по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
На 16.02.2023г. Началник Сектор Пътна полиция при ОД МВР – Плевен
издал обжалваното Наказателно постановление №23-0938-
000027/16.02.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите К. Л. Л. и Д. О. Ц., обясненията на жалбоподателя Д. И. В.;
писмени доказателства – АУАН сер.GA №853398 от 21.01.2023г.,
Постановление от 07.02.2023г. на прокурор при РП-Плевен по преписка
№715/2013г. на РП Плевен, Наказателно постановление №23-0938-
000027/16.02.2023г., справка от ОД МВР Плевен по история регистрация на
ПС, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
3
Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
последователни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, както и на
обясненията на жалбоподателя, като неопровергани от останалия
доказателствен материал. Даде се вяра и на писмените доказателства, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица и
неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от
закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на отказ на прокурор за
образуване на наказателно производство.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът намира, че в процесния случай вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществено от обективна и субективна
страна.
Безспорно установено по делото е, че към датата на извършената
проверка от служителите на РУ – Левски управляваното от жалбоподателя
МПС е било дерегистрирано служебно, на 12.12.2022г. с отбелязване в
автоматизираната информационна система на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП, като водачът не е имал правото да го управлява по пътищата за
обществено ползване предвид разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В чл.143, ал.15 ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Ирелевантно е наведеното от жалбоподателя възражение, че не е знаела
и никой не й е казал, че следва да регистрира автомобила. Приложима е
необоримата презумпция, че незнанието на закона не оправдава, за разлика от
незнанието на фактите.
Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е
носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил на
4
основание чл.145, ал.2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите
последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в
случая прекратяването на регистрацията на автомобила.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължение да се уведомява новият собственик на автомобила, да
се отнема свидетелството за регистрация на МПС и да се свалят
регистрационните табели. Изложеното води до извод, че съобразно
редакцията на нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията на МПС в тази
хипотеза се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния
срок за регистрация от страна на приобретателя, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение да регистрира закупения от
него автомобил. В този случай, узнаването за прекратяването на
регистрацията на МПС от собственика на превозното средство, не съставлява
елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията,
доколкото нито чл.143, ал.15 от ЗДвП, нито чл.18б от Наредба №I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
предвиждат.
В процесния случай не е налице хипотезата, при която санкционираното
лице да е само ползвател, а не собственик на превозното средство, при която
същият не би имал задължението да го регистрира, респективно е възможно
да не е бил уведомен от собственика и да не е знаел за неизпълнението на
неговото задължение и че с изтичане на предвидения в закона срок,
управляваният автомобил е бил служебно дерегистриран.
Доколкото жалбоподателят е собственик на управляваното от него
МПС и поради изложените по-горе доводи, същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Фактите относно това, че Д. В. е нов водач, не е узнала за задължението
си, след съставянето на АУАН е регистрирала закупения от нея автомобил,
обосновават липсата на престъпление по чл.345 от НК поради
малозначителност на деянието. Деянието обаче представлява
5
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП предвид на което
законосъобразно с обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение не се отличава от типичните нарушения от същия вид, не са
налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Наложеното административно наказание глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е в
минималния предвиден в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Поради изложените доводи обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0938-
000027/16.02.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-
Плевен, с което на Д. И. В., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6