Р Е Ш Е
Н И Е
№45
гр. Несебър, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1821 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М.Д.Г.-**” ООД, срещу електронен фиш серия Г № 0000759
на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят
счита, че е наложена имуществена санкция в противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Сочи, че електронният фиш е издаден на лице, което не е извършило
твърдяното нарушение. Навежда се, че нарушителят е следвало да бъде спрян и да
му се наложи глоба с фиш по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, а не е следвало да се
прилага реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Твърди се невъзможност за установяване
на конкретния орган, издал електронния фиш. Излага се, че не може да се
установи техническото средство, с което е извършено засичането. Акцентира се върху
липса на дата на издаване на електронния фиш. Оспорва се процедурата по
издаване на фиша. От съда се иска да отмени електронния фиш. Претендират се
разноски.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 06.01.2019г., 11:08 часа, в с. Равда, на кръстовището на ул. „Бриз” и
ул. „Струма”, с техническо средство „АТС Саирн” m*Spee Det 2D, монтирано в лек автомобил „К.С.”
с рег. № СВ **** КВ, бил установен запис на преминаващо превозно средство – лек
автомобил „к.н.” с рег. № А **** МВ, за което не е сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност. Автомобилът „К.С.” с рег. № СВ **** КВ бил
управляван от полицейски служители в РУ Несебър – св. Д. и М.М.. Монтираното в него устройство автоматично засичало
автомобилите, за които не е сключена застраховка „Гражданска отговорност”. От
средството била изготвена и снимка на автомобила. От техническото средство автоматично
била генерирана справка по критерии от mOffice (на л. 18 от делото) за липса на застраховка за
автомобила. Техническото средство било сред одобрените за измерване (видно от
допълнение № 18.07.5133.1 и удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 18.02.5133 на л. 16 – л. 17 от делото). При извършена допълнителна проверка в
регистъра на гаранционен фонд (на л. 19 от делото) се установило, че за
автомобила към 06.01.2019г. действително не била сключена такава. За посочения
автомобил имало сключена застраховка „ГО” (видно от полица с „Булстрад” на л.
11 от делото), сключена на 19.06.2018г., но при заплащане на 4 отделни вноски,
от които първата на 19.06.2018г., втората на 19.09.2018г., третата на
19.12.2018г. и четвъртата на 19.03.2019г. От наказващия орган бил генериран
„Електронен фиш за налагане на имуществена санкция” (на л. 10 от делото), в
който за собственик на автомобила било вписано „М.Д.Г.-**” ООД. На дружеството с фиша била наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. - на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия Г
№ 0000759 на ОДМВР Бургас, допълнение № 18.07.5133.1 и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, полица
гражданска отговорност за процесния автомобил, справка по критерии от mOffice от 16.12.2019г.,
разпечатка от 06.01.2019г. за генерираната автоматична справка за застраховка
гражданска отговорност в 11:08:59 часа, справка в „Гаранционен фонд”, докладна
записка от Стойчо Стойчев, показанията на св. Д.. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като
той не оспорва установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл.
647, ал. 3 КЗ (доколкото от наказващия орган не са ангажирани доказателства за
датата на връчване на ЕФ, но са изложени твърдения за връчването му на
03.12.2019г.), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647,
ал. 3 КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно
последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и
разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо лице,
или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и
реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП (с изключение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Налице е съществена отлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП, за която
сочи и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 ЗДвП към електронните фишове по КЗ
(предвидена в чл. 647, ал. 3, изр. последно). По ЗДвП наказание може да бъде
наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато
последното е собственик на автомобила) – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. По КЗ няма пречка
санкция да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено
например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод напълно се подкрепя от нормата
на чл. 647, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че с електронния фиш могат да се
налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. Т.е. в КЗ изрично е
предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН. Както е прието в практиката на касационната инстанция (напр. Решение № 1632 от 8.10.2019
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.) за реализиране отговорността по реда на чл.
647, ал. 3 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на
контролен орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО за
съответния автомобил. В случая системата е
генерирала такава справка на 06.01.2019г. в 11:08:59 часа (на л. 18 от делото).
Този факт се затвърждава и от показанията на св. Д. (полицейски служител, който
се е намирал в служебния автомобил в момента на генериране на справката). Както
става ясно полицейските служители нямат достъп до генерираната справка, като
същата единствено е принтирана впоследствие от паметта на устройството и
приложена по делото. В тази справка е отразено, че за автомобил с рег. № А ****
МВ не е налице сключена застраховка (с източник: камера, приоритет:
застраховка). В същата насока е генерираната справка по критерии от mOffice (на л. 15 от делото). Ето защо е изпълнено
изискването за генериране на справката по автоматичен начин, което предпоставя
и издаването на електронен фиш за съответното нарушение на основание чл. 647,
ал. 3 вр. 638, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Налага се извод, че са налице
всички предпоставки за налагане на санкция на жалбоподателя с електронен фиш,
като такава му е наложена във фиксирания размер по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ –
2000 лв. В електронния фиш фигурира и нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, поради което същият се явява законосъобразен и с него отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по правилен начин.
Както се посочи имуществената санкция не е наложена в
противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като специфичният ред по КЗ
предвижда налагането на такова наказание. В случая извършител на нарушението е
собственикът на автомобила (с оглед изричната санкционна норма на чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ). Следователно санкцията е наложена именно на собственика, като е
без значение кое е конкретното лице, управлявало автомобила. Не се споделя
тезата, че за автомобила е имало действаща застраховка, тъй като от
жалбоподателя е представена полица за заплащане на вноски с отразено плащане на
първата вноска. Т.е. от него е доказано наличието на валидна полица само в
периода 19.06.2018г. – 19.09.2018г., но не и към датата 06.01.2019г. Точно
обратното - от публичния регистър към „Гаранционен фонд” се установява, че към
тази дата за автомобила не е действала валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Не са ангажирани и никакви доказателства в подкрепа на тезата, че
на посочената дата автомобилът не е бил в движение.
Липсва основание за задължително прилагане на чл. 186,
ал. 1 от ЗДвП от наказващия орган. С чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е дадена
възможност за издаване на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител – когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Т.е. фишът е издаден при спазване на
посочения ред и не е било необходимо започване на производство в присъствието
на нарушителя.
Конкретният орган, издал фиша, е посочен по ясен и по недвусмислен
начин в него – ОД на МВР Бургас. Ето защо възраженията в обратната посока са
неоснователни. Както се посочи електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, поради което не може да се
приеме тезата на жалбоподателя, че следвало в него да се посочи конкретен
служител. Конкретното техническо средство също е отразено по пълен и точен
начин в текста на електронния фиш, като са събрани и достатъчно доказателства
за неговате техническа изправност.
По арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към който текст
препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. В случая е издаден електронен фиш, който
отговаря на този образец. Липсата на посочена дата на издаването му не
представлява нарушение, тъй като датата на издаване не е сред реквизитите на
електронния фиш.
Във връзка с възражението, че електронен фиш може да се
издаде само от стационнарна система, но не и от мобилна такава, следва да се
има предвид, че постановките на Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари
2014 година по тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими
към настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно
решение е постановено при действието на предходната законодателна уредба. С
посоченото тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на
мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място на
нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба. Приета е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В
наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Наред с това техническото средство по чл. 647, ал.
3 от КЗ се характеризира с определени специфики, които позволяват при изготвяне
на справката да се отразят и конкретни GPS координати относно мястото на извършване на нарушението.
Ето защо всички цитирани в тълкувателното решение недостатъци на предходната
уредба при използването на т. нар. „мобилни камери” са преодолени. Налага се
извод, че е налице правна уредба, при която постановките на цитираните
тълкувателно решение не са актуални и не следва да бъдат вземани предвид. С
оглед тази уредба няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на
нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0000759 на ОДМВР Бургас, с който на „М.Д.Г.-**” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: