№ 673
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110145697 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК, вр.чл.127, ал.2 СК и чл.127а СК.
Образувано е по предявен от С. Н. М. против Б. М. К., молба за постановяване на акт на
спорна съдебна администрация за определяне местоживеенето на общото дете на страните
Божидара Б.ова К.а, родена на 11.01.2011г., упражняването на родителските права върху
него, режима на лични отношения с бащата, съединена с молба по чл.127а от СК - за
постановяване на съдебно решение за заместване съгласието на ответника: за издаване
паспорт на детето и за пътуването на детето извън страната до държавите от Европейския
съюз, без ограничения.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на детето Божидара, родено от
съвместното му съжителство с молителката С. М.. Двамата са разделени и молителката
сама полагала грижите по отглеждането и възпитанието на детето, като ответникът не
помагал финансово за отглеждането на детето, не се интересувал от развитието на детето,
от лятото на 2017г. до настоящия момент не е вземал детето. Ответникът не е оказал
съдействие на молителката при снабдяване с необходимите на детето документи, както и
даде съгласие същото да пътува в чужбина, а то има такава възможност.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето Божидара при нея, да присъди на нея упражняването на
родителските права върху детето ; на ответника да бъде определен режим на лични
отношения с детето, посочен в исковата молба, без да има претенция за издръжка/такава е
определена в отделно производство/. Моли също така съдът да постанови решение, с което
да замести съгласието на бащата –ответник по делото за издаване на паспорт на детето и да
се замести съгласието му детето да напуска пределите на РБ и да пътува до страни от ЕС.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника, е постъпил отговор по исковата молба, в който
се оспорват предявените претенции по чл.127, ал.2 от СК и по чл.127а СК като излага
доводи за това.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане №0070/14.01.2011г. на Столична община-район „Красна поляна“, страните са
родители на детето Божидара Б.ова К.а, ЕГН **********, родено на 11.01.2011г. в гр.София.
По делото е разпитан доведеният от молителя свидетел Мария Стоянова Кавръкова. Сочи,
че детето се отглежда от майката, а с бащата са разделени. Бащата не се грижел за детето, не
плаща издръжка на детето. Няма дадено съгласие от бащата детето да пътува в чужбина, но
майката има възможност да води детето на екскурзия в чужбина.
В социален доклад на АСП ДСП-Възраждане се изразява становище, че детето Божидара
се отглежда от своята майка и живее заедно с нея, в просторно жилище. Майката
задоволявала изцяло базовите потребности на дъщеря си, а между нея и детето имало
изградена силна емоционална връзка.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.127, ал.2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по
общия ред.”
Видно от представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето. От
кредитираните показания на св.Кавръкова, се установява, че страните по делото живеят
отделно, поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските
права спрямо детето. Такова искане прави майката. Видно от становището в представения
социален доклад и показанията на св.Кавръкова (които съдът преценява съгласно чл.172
ГПК и ги кредитира изцяло, като последователни и непротиворечащи на другите
доказателства) майката има родителски капацитет и условията да отглежда детето, както
впрочем го отглежда и възпитава още от раждането му. Баща му живее на друг адрес и от
социален доклад АСП ДСП Младост е видно, че бащата живее във фургон, няма данни каква
връзка има с детето, но желае да прекарва повече време с нея. Поради това съдът при
преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК приема, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, по което не се
спори между родителите, при която и следва да бъде определено и местоживеенето на
детето. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че под „местоживеене” в
разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, се има предвид определяне при кое лице ще живее
детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава
съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина
„адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод
следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод
между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят
децата”.
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл.59 СК. В тази връзка, съдът намира
за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения
между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да
живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния
режим единствено с оглед интереса на детето.
С оглед установеното по делото и предвид липсата на доказателства, от които да се
2
направи извод, че ответникът не притежава родителски капацитет, и след като съобрази
обстоятелството, че бащата все пак проявява интерес към детето, както и обстоятелството,
че живее във фургон и предвид обстоятелството, че местоживеенето на детето е определено
при майката, съдът намира, че на бащата не е целесъобразно да бъде определян обичайният
режим на лични отношения с детето, като разбира се не отрича необходимостта детето да
контактува със своя баща и връзката между тях да бъде съхранена, поради което на бащата
следва да бъде определен режим на личи отношения с детето Божидара, както следва :
бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00
часа до 17.30 часа в събота и неделя без преспиване, и двадесет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето
става от и в дома на майката. Само за яснота, следва да бъда отбелязано, че така
определения от съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на
обстоятелствата съгласно чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК или по реда на чл.127, ал.1 СК.
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето им в чужбина и за
издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на
детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на
страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора се решава по реда на
чл.127а от СК.
Молителката иска съдът да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с което да
замести липсващото съгласие на ответника да се издаде паспорт на детето Божидара и да му
се разреши да пътува извън пределите на РБългария до страните от ЕС, за срок от четири
години.
За да е допустимо настоящото производство, при предоставяне упражняването на
родителските права трябва съдът да не е определил посоченото заместване като мярка
относно упражняването на тези права (арг. чл.59, ал.1 и ал.2, пр.ІІІ СК) и между родителите
на децата да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се
установи, че съществува. При установеното по безспорен начин противопоставяне от страна
на бащата, на каквото съдът приравнява липсата на какъвто и да е контакт между страните
по делото дали детето да пътува в чужбина следва да се реши от съда, като се съобразят
най-вече интересите на детето.
В конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията на Република
България, да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява
неговият мироглед, а пътуванията му ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и
развитие като цяло. Съгласно чл.35, ал.1, изр.І от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. чл.35, ал.1, изр.ІІ
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани”. Правото на
свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и
от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз.
Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да напуска страната.
Заместването на съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и напускането на
страната от него не отменя правото на другия родител да осъществява контакти с детето,
като за пълнота следва да се отбележи, че тези контакти са регламентирани по съдебен ред с
настоящото решение.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови акт на спорна
съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие на бащата по отношение
издаването на паспорт на детето по реда на Закона за българските лични документи (ЗБЛД)
3
и за пътуването на детето извън страната до държавите членки на ЕС, съобразявайки
режима на лични контакти на бащата с детето.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца, но предвид че производството
има характер на спорна съдебна администрация, то и съдът не присъжда разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето Божидара Б.ова К.а, ЕГН **********, на неговата майка С. Н. М.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето Божидара Б.ова К.а, ЕГН **********, да живее при майка си
С. Н. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б. М. К., ЕГН **********, с детето
Божидара Б.ова К.а, ЕГН **********, както следва: бащата да вижда и взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа до 17.30 часа в събота и неделя
без преспиване, и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, като вземането и връщането на детето става от и в дома на майката.
ЗАМЕСТВА, чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД СЪГЛАСИЕТО на Б. М. К., ЕГН
**********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето му Божидара Б.ова К.а,
ЕГН **********, както и за неограничен брой пътувания на детето му Божидара Б.ова
К.а, ЕГН **********, извън територията на Република България до Държавите членки на
ЕС, за срок от четири години, съобразявайки определения режим на лични отношения с
бащата, придружено от своята майка С. Н. М., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. М., ЕГН **********за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4