РЕШЕНИЕ
№ 22396
гр. С., 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110111531 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. № ......... на „.......“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. ............. срещу В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. ..............., вх. В........, с която са предявени за разглеждане обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че В.
К. Б. дължи на „.......“ ЕАД следните суми: 1./ 580,59 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № ........... г., сключен с „........“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „.......“ ЕАД по силата на Приложение № 1/15.02.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. между „........“ ЕАД и „.......“
ЕАД, ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 25.07.2023 г. до
изплащане на вземането, 2./ 169,47 лева – договорна лихва за периода от 14.07.2018 г. до
25.12.2018 г.; 3./ 180,20 лева – мораторна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 25.07.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. №
41576/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.04.2016 г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ........... г. между „........“ ЕАД – като заемодател, и В. К. Б. – като
заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 2
717,81 лева, която заемателят се задължил да върне в срок до 25.12.2018 г. на 32 погасителни
вноски, 31 от които в размер на по 125,09 лева и последна 32-ра вноска в размер на 125,21
лева. Заемната сума била преведена на заемателя по посочена от него банкова сметка. За
целия срок на договора между страните била уговорена договорна лихва в размер на общо 1
285,19 лева. Така общата сума, която заемателят следвало да върне, възлизала на 4 003,00
1
лева. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил изцяло задълженията си по кредита, като
към датата на сезиране на съда непогасени били процесните суми за главница, договорна и
мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41576/2023 г. на СРС, 29 състав. Поддържа, че вземанията по
процесния договор са му били прехвърлени по силата на Приложение № 1/15.02.2021 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. между „........“ ЕАД
– като цедент, и „.......“ ЕАД – като цесионер. Позовава се на практика на ВКС за надлежно
уведомяване за цесията, чрез връчване на уведомлението за нея като препис към исковата
молба, входирана в съда. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за извършена цесия. Твърди,
че издадената срещу него заповед за изпълнение протИ.речи на закона, тъй като не съдържа
яснота за договорните клаузи, от които произтичат процесните вземания за главница. Излага
съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради
протИ.речие със закона. Прави възражение за недействителност на процесния договор за
потребителски паричен кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в същия и
поради протИ.речието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, като се излагат подробни аргументи в този смисъл. Твърди, че заемателят по договора
е изпаднал в неизпълнение на задължения по договора, възникнали във връзка с настъпил
уговорен в договора застрахователен риск. Твърди, че в договора са били извършени без
негово съгласие дописвания, които не го обвързват. Счита, че уговорената в договора
наказателна лихва протИ.речи на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Сочи наличие на начислени по договора
в протИ.речие със закона такси, вкл. за оценка на кредитоспособността. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете в цялост.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено заповедно дело № 41576/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, от материалите на което се установява следното:
На 25.07.2023 г. „.......“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. Б., ЕГН **********, за следните суми: 1/ 580,59
лева – главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2023 г. до
окончателното плащане; 2/ 169,47 лева – договорна лихва за периода от 14.07.2018 г. до
25.12.2018 г.; 3/ 180,20 лева – обезщетение за забава за периода 15.07.2018 г. – 24.07.2023 г.,
както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 18.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 41567/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на
25,00 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. К. Б., с което е
заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Поддържа, че в
договора са налице неравноправни клаузи. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „.......“ ЕАД е предявило искове за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41576/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.
2
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
По делото е приет като писмено доказателство Договор за потребителски паричен
кредит № ........... г. (л. 6-8), от който се установява, че между „........“ ЕАД – като кредитор, и
В. К. Б. – като потребител, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя паричен заем в размер на
сумата от 2 000,00 лева, срещу насрещното задължение на потребителя да я върне
посредством заплащане на 31 броя месечни погасителни вноски в размер на по 125,09 лева
всяка и 1 месечна вноска в размер на 125,21 лева, първата от които платима на 25.05.2016 г.,
а последната – на 25.12.2018 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 30,48 % и
годишен процент на разходите /ГПР/– 48,23 %, при заплащане на застраховка „Bank комбо
жИ.т“ в размер на 211,20 лева, „Bank комбо безработица“ в размер на 215,42 лева и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 291,19 лева.
По отношение на еднократната такса за оценка на риска в договора е посочено, че
тази такса е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, предвид заявеното от потребителя желание в искането-декларация.
Съгласно чл. 7.2.1 от договора, при потребителски кредит за общо ползване
средствата за кредита се превеждат от кредитора в срок до три работни дни, считано от
датата на подписване на договора, по сметка на потребителя, открита в „........“ ЕАД и
посочена в чл. 11.2. Кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните
средства постъпят по посочената банкова сметка.
Съгласно чл. 7.2.2 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължима за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда
от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по
банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Съгласно чл. 19 от договора, при сключването на този договор потребителят не е
длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят
може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора. Това обаче не е задължително
условие за сключването на самия договор.
Съгласно чл. 10 от договора, ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
към ЗПК начин, са следните: ГПР е в размер на 48,23 %, а общата сума, дължима от
потребителя, е в размер на 4 003,00 лева.
Съгласно чл. 15.1. от договора, в случай, че потребителят е допуснал просрочие на
дължимите от него плащания, той дължи на кредитора законна лихва върху цялата
просрочената сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата.
Видно от прието като писмено доказателство Застрахователно удостоверение №
............. по Групова застрахователна полица №.........и Групова застрахователна полица №
........... (л. 9), между „........“ ЕАД и ЗК „..........т“ АД е сключен застрахователен договор, по
силата на който застрахователят е поел задължението при настъпване на рисковете „трайна
пълна неработоспособност“, „временна пълна неработоспособност вследствие на
3
заболяване“ или „злополука и неплащане на погасителни вноски вследствие на
недоброволна загуба на работа“ по отношение на лицето В. К. Б. да покрие сумата на
остатъчните вноски по кредита съгласно погасителния план.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
размерът на усвоения кредит е 2 717,81 лева. Вещото лице посочва, че за погасяване на
задълженията по договора за кредит са направени плащания в общ размер от 3 408,42 лева,
от които 2 137,34 лева са отнесени за погасяване на главницата по договора, 1 240,46 лева –
за погасяване на договорната лихва, и 30,74 лева са отнесени за погасяване на наказателната
лихва. Размерът на непогасената главница по договора е 580,59 лева, размерът на
непогасената договорна лихва е 44,73 лева, а размерът на непогасената наказателна лихва
възлиза на 110,65 лева. Вещото лице посочва, че при изчисляване на ГПР по договора с
включване на дължимите застрахователни премии и еднократната такса за оценка на риска,
същият възлиза на 48,23 % и е аналогичен на посочения размер на ГПР в договора.
По делото е приет като писмено доказателство Рамков договор за продажба на
вземания (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между „........“ ЕАД – като продавач, и „.......та“
ЕАД – като купувач (л.11), съгласно чл. 1.1 от който се установява, че страните са
договорили продавачът да прехвърля регулярно, на всеки 3-6 месеца, на купувача своите
вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица – потребители
по смисъла на Закона за потребителския кредит.
Съгласно представено и прието като писмено доказателство по делото Приложение
№ 1/15.02.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия), сключен между
„........“ ЕАД и „.......“ ЕАД от 31.08.2018 г. (л. 17), вземането на „........“ ЕАД по договор за
кредит № ........... г. срещу В. К. Б. в размер на 1 077,42 лева е прехвърлено на ищеца „.......“
ЕАД.
По делото е представено и прието като писмено доказателство пълномощно от
31.08.2018 г. (л. 15), с което „........“ ЕАД е упълномощило „.......“ ЕАД да уведоми от името на
„........“ ЕАД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и Приложение №
1 към него.
По делото е представено и прието и уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 22.02.2021 г. (л. 10), с което „.......“ ЕАД уведомява В. К. Б. за
извършеното прехвърляне на вземанията на „........“ ЕАД, произтичащи от договор за кредит
№ ........... г., в полза на „.......“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните съществуването на парични вземания в размер на следните суми: 1/ 580,59
лева – главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., сключен с „........“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на „.......“ ЕАД по силата на Приложение №
1/15.02.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г.
между „........“ ЕАД и „.......“ ЕАД, ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 169,47 лева – договорна лихва за
периода от 14.07.2018 г. до 25.12.2018 г.; 3./ 180,20 лева – мораторна лихва за периода от
15.07.2018 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
4
от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41576/2023 г. на СРС, 29 състав.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗП,К вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, е
обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: 1/ наличие на сключен валиден договор за потребителски кредит
№ ........... г. между „........“ ЕАД – като заемодател, и В. К. Б. – като заемател, с посоченото в
исковата молба съдържание; 2/ изпълнение на задълженията по договора за заем за
предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя; 3/ уговорена
възнаградителна лихва в претендирания размер; 4./ настъпил падеж на задължението за
връщане на заемната сума; 5./ наличието на валидно правоотношение по договор за цесия
между „........“ ЕАД и ищцовото дружество; 6./ уведомяването на ответника за цесията.
С оглед на оспорванията на ответника относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи, че съдържанието и
формата му отговарят на изискванията на ЗПК, както и валидността на оспорените клаузи.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от позитивното кумулативно установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: 1/ съществуването и размера на главния дълг, 2/ изпадането на
ответника в забава, и 3/ размера на обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗП,К вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество.
Фактическият състав на договора за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД обхваща два
елемента, които трябва да са налице в своята кумулативна цялост, за да възникне валидно
облигационно отношение между страните, а именно: 1./ съгласието между страните за
предаването на еднородните заместими вещи, респективно за връщането на вещи от същия
вид, качество и количество, и 2./ предаването на тези вещи – обект на облигационното
отношение. Договорът за заем на парична сума е реален и не поражда действие, докато не
бъде осъществен актът на фактическото предаване на вещите – до момента на
осъществяването на този акт е налице само обещание за даване на заем. В този смисъл и
трайната и непротИ.речива практика на ВКС, обективирана Решение № 69/24.06.2011 г. по
гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, III ГО, Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение
№ 150/25.06.2012 г. по гр. д. № 574/2011 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 420/21.11.2013 г. по
гр. д. № 3176/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 317/23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на
ВКС, IV ГО, и други, в които е прието, че заемът за потребление е реален договор, който се
счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. За да има договор за заем, освен
постигнато съгласие между страните, следва да има и реално предаване на сумата, предмет
на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. При спор относно дължимостта на сума, за която се твърди, че е
дадена в заем, в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сделката, е при
условията на пълно доказване да установи обстоятелството, че сумата е предадена.
В случая, за установяване наличието на валидно заемно правоотношение по делото е
представен и приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ...........
5
г., сключен между „........“ ЕАД – като заемодател, и В. К. Б. – като заемател, и носещ
саморъчно положени подписи на страните на всяка страница от него, неоспорени в хода на
процеса. Съгласно уговореното в чл. 7.2.1 от него, средствата по кредита се превеждат от
кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметка
на потребителя, открита в „........“ ЕАД и посочена в чл. 11.2. От заключението на
изслушаната и приета без възражения ССчЕ се установи, че на 21.04.2016 г.
разплащателната банкова сметка на ответника В. К. Б. е заверена със сумата от 2 717,81 лева.
Така преведената сума съответства на заемната сума от 2 000 лева, с прибавени към нея
дължими от заемателя суми по застраховка „............“ в размер на 211,20 лева, по застраховка
„......... безработица“ в размер на 215,42 лева и за услугата еднократна такса за оценка на
риска в размер на 291,19 лева, поради което съдът намира за доказано по делото, че заемната
сума е получена от ответника в пълния й уговорен размер. При така събрания
доказателствен материал съдът намира за доказано по делото възникването и
съществуването на облигационно правоотношение между „........“ ЕАД и В. К. Б. по
процесния договор за паричен заем от 21.04.2016 г. с предмет предоставяне на паричен заем
в размер на сумата 2 000,00 лева, по което заемодателят е изпълнил задължението си за
предоставяне на парична сума в уговорения размер на заемателя.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на
основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, цедентът трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на
цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението,
извършено от цесионера. БезпротИ.речИ. е възприето в съдебната практика становището, че
е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт
възниква по волята на представлявания – цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна се навежда възражение, че същата не е
била уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на „.......та“ ЕАД.
По делото не са ангажирани доказателства за надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. преди
подаване на исковата молба, послужила като повод за образуване на настоящото исково
производство. Същевременно обаче уведомлението от упълномощения цесионер за
сключения договор за цесия с предмет процесното вземане, заедно с пълномощното за това,
представляват приложения към исковата молба, които са били надлежно връчени на
ответника в хода на разглеждания процес. При това положение, съдът приема, че
уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер, е достигнало до
ответника с връчване на препис от съдебните книжа на последния по настоящото дело, и
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3ЗД, с което осъщественото
прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор. В този
6
смисъл и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение №
72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение по гр. д. № 1220/2019 г.,
Решение № 6585/20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8360/2022 г., Решение №
261003/15.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9931/2020 г., Решение № 266027/07.10.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 3125/2020 г., Решение № 1245/01.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
11771/2022 г. и др. Следователно, с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника (в този смисъл е Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.) и следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването
на същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по
предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно
връчване – така приетото в Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, Решение № 156/30.11.2015 г.
по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
на ВКС и др. Налице е и изрично упълномощаване на цесионера от страна цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, обективирано в
представеното по делото пълномощно от 31.08.2018 г., от което се установява не само
упълномощеното лице, но и обхватът на фактическите действия, за които упълномощаването
се отнася, а именно: да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници за
прехвърлянето към дружеството на вземанията на заемодателя, произтичащи от договорите
за кредит, посочени в приложение № 1 към него. Ето защо, съдът приема, че е налице
активна материалноправна легитимация на ищеца, произтичаща от представения Рамков
договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и Приложение № 1/15.02.2021 г.
към него, който е произвел действие по отношение на ответника и спрямо него носител на
вземанията по Договор за потребителски кредит № ........... г. е именно ищцовото дружество.
В разглеждания случай ответникът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит и включените в него клаузи.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
7
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
потребителят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Последното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,23 %, който размер формално
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. От съдържанието на така сключения
договор обаче не може да се направи несъмнен извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР – в чл. 10 от договора е посочено формално кои са взетите
предвид допускания при изчисление на размера на ГПР, но не и кои са конкретните разходи,
които са съобразени при изчисляване на този размер по точно тази сделка, сключена с
длъжника. Така не може да се установи дали в посочения размер на ГПР са включени
всички общи разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. дали посоченият
размер от 48,23 % е правилно изчислен. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в
Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за
това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да
се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички
данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия
случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.
Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения в договора за кредит ГПР не са включени всички
разходи по кредита, които следва да бъдат включени при неговото изчисляване – конкретно
не са включени предвидените в договора застрахователни премии. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Според чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
8
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно
чл. 10, § 2, б. "ж" от тази директива договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР
и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит,
и всички допускания, използвани при изчисляването на този процент. В чл. 23 е предвидено,
че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за
гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи.
С оглед на горното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ
разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие
за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните
параметри (напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните
разходи и пр.). Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от
това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено
потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между
тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на
потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на
допълнителни разходи.
В контекста на гореизложеното и предвид конкретиката на разглеждания казус,
настоящият състав приема, че в процесния случай предоставянето на кредита е било
обусловено от сключването на договор за застраховка. За да достигне до този извод,
съдебният състав съобрази, че всички клаузи на договора за потребителски кредит са част от
предварително изготвено от ответника типово съдържание на договор за потребителски
кредит, при параметри, върху което потребителят не е имал възможност да влияе. Макар
формално в чл. 19 от договора да е посочено, че сключването на застраховка се извършва по
желание на потребителя, видно е, че размерът на застрахователните премии е бил
предварително определен и е включен в съдържанието на договора за кредит още при
неговото сключване като част от размера на главницата по погасителния план. Въпросът,
дали сключването на застрахователния договор (присъединяването на потребителя към
съществуващите застрахователни програми) е необходима предпоставка за отпускане на
кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи
на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а
не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В
този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е
определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на
договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите
обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното.
Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който
потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.
Размерът на застрахователната премия, предварително определен в договора за кредит към
датата на неговото сключване, е и включен в размера на главницата по погасителния план.
Премиите за предоставените допълнителни услуги по застраховане на кредита се дължат
ежемесечно и представляват част от месечните погасителни вноски (част от дължимата
ежемесечно главница, която се олихвява с уговорения годишен лихвен процент от 30,48 %),
без заплащането им да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
потребителя. При това положение съдът приема, че сключването на застраховката е
представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал.
9
1 ЗПК вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите – в този смисъл са Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, Решение № 395 от 22.01.2024г.,
постановено по в.гр.д. № 5786/2023г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, Решение №
1749 от 10.04.2023г. на СГС по в. гр. д. № 12443/2021г., Решение № 3869 от 13.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 8634/2022г., Решение № 397 от 22.01.2024г. на СГС по в. гр. д. №
6564/2023г., Решение № 1748 от 05.07.2022г. на СГС по в. гр. д. № 10210/2021г., и др. Видно
от текста на чл. 7 от договора за кредит е, че застрахователните премии за ...........“ и
„........... безработица“ са включени от кредитора в общия размер на кредита, като от
инкорпорирания в него погасителен план се установи, че те са олихвявани като част от
главницата по кредита. Последното обаче не установява факта на включване на посочените
суми в ГПР по кредита, тъй като главницата не представлява част от общия разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината,
с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение
съгласно установената в Приложение № 1 формула. Същевременно, както беше уточнено,
допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в
годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя
или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая
представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на
заетата сума. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо процесният договор за потребителски кредит е нищожен.
Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение № 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. №
3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д.
№ 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр.
д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІБ въззивен състав, и др.).
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че според настоящия съдебен
състав, клаузата на чл. 7.1 от договора, предвиждаща заплащане на еднократна такса за
оценка на риска е нищожна, тъй като протИ.речи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2
ЗПК поради следните съображения:
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В настоящия
случай, еднократна такса за оценка на риска е предвидена в договора само като размер, но
не е посочено за какви услуги се дължи. Същевременно, в разпоредбата на чл. 16 ЗПК
законодателят е вменил на кредитора задължение преди сключването на договора да оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
10
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособностга на потребителите. При това положение, след като по отношение на
кредитора има законоустановено изискване за извършване на проверка на
кредитоспособността на потребителя, предвидената еднократна такса за оценка на риска не
следва да се дължи, доколкото в договора не е посочено за какви действия, извън законово
изискуемите се дължи. Следователно предвидената еднократна такса за оценка на риска е в
протИ.речие с разпоредбите на ЗПК и на основание чл. 10а, ал. 2 ГПК е недължима, а
клаузата, в която таксата е предвидена е нищожна като протИ.речаща на тази разпоредба.
Въз основа на приетото без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на ССчЕ съдът приема за установено, че ответникът е заплатил
по договора сума в общ размер на 3 408,42 лева. С последната, съгласно неоспореното
заключение на ССчЕ, погасени по пера са следните суми: 2 137,24 лева – главница, 1 240,46
лева – договорна лихва и 30,74 лева наказателна лихва. Предвид формирания по-горе извод,
че в разглежданата хипотеза се дължи единствено чистата стойност на договора за кредит,
съдът намира, че със заплащането на сума в общ размер от 3 408,42 лева ответникът е
погасил изцяло задължението си за заплащане на чистата стойност по договора за кредит,
поради което предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗП,К вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
Предвид това, че процесният договор за заем е недействителен и на основание чл. 23
ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита, предявеният иск за възнаградителна
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Поради недействителността на договора за заем, върху просрочените вноски не се
дължи и мораторна лихва.
Относно разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който обаче, въпреки че с
отговора на исковата молба е поискал присъждане на разноски, не е представил
доказателства за реалното извършване на такива. Поради това, претенцията му за
присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съда сумата в размер на 278,60 лева – депозит за ССчЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............. срещу В. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ..............., вх.
В........, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че В. К. Б. дължи на
„.......“ ЕАД сумата от 580,59 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ...........
г., сключен с „........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „.......“ ЕАД по силата на
Приложение № 1/15.02.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 31.08.2018 г. между „........“ ЕАД и „.......“ ЕАД, ведно със законна лихва от подаване на
11
заявление по чл. 410 ГПК – 25.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 169,47 лева –
договорна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 25.12.2018 г. и сумата от 180,20 лева –
мораторна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.08.2023 г. по ч. гр. д. № 41576/2023 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. .............
да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер на 278,60 лева
– депозит за ССчЕ в производството по гр. д. № 11531/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12