О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.03.2020 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
18.03. |
година |
2020 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно дело |
номер |
114 |
по описа
за |
2019 |
година |
||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във
връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по молба
от Д. П. Н., като заместник-министър на регионалното развитие
и благоустройството и ръководител
на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, подадена чрез адв. Н.В. от от ***, преупълномощена от Адвокатско
дружество „***”, със съдебен
адрес *** – ответник по жалбата по административно дело №1114/2019 год. по описа
на Административен съд – Кърджали, с посочено правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, с която се иска
допълване на съдебно решение №41 от 12.02.2019 год., постановено по същото
административно дело, в частта му разноските, а именно – с молбата се иска на ответника по жалбата
да бъдат присъдени направените съдебни разноски, съразмерно с потвърдената част
на решението на РУО, за която е отхвърлена жалбата с посоченото решение.
В молбата се сочи, че в хода на съдебното производство ответникът е претендирали
направени разноски в размер на 3168.96 (три хиляди сто шестдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки) лева с включен ДДС - платено адвокатско
възнаграждение, съобразено с изискванията на Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения по делото. Сочи се, че с нарочна молба са представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар за правна защита и процесуално представителство пред АдмС - Кърджали преди края на устните състезания. Твърди
се, че по отношение така претендираните разноски,
направени от ответника в първоинстанционното
производство, няма произнасяне в Решение №41 от 12.02.2020 год., постановено по
административно дело №114/2019 год., а видно от текста на същото/вероятно се
има предвид диспозитива на решението/, жалбата на община Крумовград била частично
отхвърлена, съответно Решение №РД-02-36-253 от 21.02.2019 год. на Д. П.
Н., като заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство и
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж”
2014 - 2020, било частично потвърдено.
Предвид
това, на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248,
ал.1 от ГПК, с молбата се иска да се допълни решението в частта за разноските,
като бъдат присъдени в полза на Д. П. Н., като заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Оперативна програма
„Региони в растеж” 2014 - 2020, направените в хода на първоинстанционното
производство разноски за адвокатски хонорар, в размер на 2848.64/две хиляди
осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева с ДДС, в
част, съразмерна на потвърдената част от обжалваното Решение №РД-02-36-253 от
21.02.2019 год. на Д. П. Н., като заместник - министър на регионалното развитие
и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж” 2014 - 2020.
Ответникът по молбата – община Крумовград, е получил съобщение и препис
от така постъпилата в съда на 27.02.2020 год. молба, на датата 10.03.2020 год.,
чрез упълномощения си процесуален представител – адв.М.С.
от АК-***, като в указания му едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, т.е. до
17.03.2020 год. включително, от страна на същия не е представен писмен отговор по
молбата за допълване на решението в частта му за разноските.
За да се произнесе по така подадената молба, настоящият съдебен състав,
съобрази и взе предвид следното:
Подадената от ответника по жалбата молба, съдържаща искане
за допълване на съдебно решение
№41 от 12.02.2020 год., постановено по
административно дело №114/2019
год. по описа на АдмС – Кърджали, в частта му разноските,
с правно основание чл.248, ал.1
от ГПК, приложим субсидиарно
на основание чл.144 от АПК,
е изпратена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на датата 26.02.2020
год., видно от известието за доставяне с баркод ***
на куриерска фирма „Спийди” и е постъпила в съда на
27.20.2020 год., регистрирана в деловодството с Вх.№552 от същата дата, а пълен
препис от решението, чието допълване се иска, видно от приложения по делото,
подписани и оформен, втори екземпляр от съобщението, е получен от процесуалния
представител на ответника по жалбата, на датата 26.02.2020 година. При това
положение следва да се приеме, че молбата с искането за допълване на решението
в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен
препис от решението, предвид дадения в самото решение
14/четиринадесет/ - дневен срок за неговото обжалване, съобразно разпоредбата на чл.211, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248,
ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по
искане на страните, може да допълни или
да измени постановеното решение, в частта му за
разноските. В настоящия случай, молбата е изпратена
по пощата още в деня на получаването на съобщението, ведно с пълен препис от
решението – 26.02.2020 год. и е постъпила в съда на следващия ден – 2.02.2020
год., от което следва, че същата е подадена в срока
по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – ответник по жалбата в производството по административно
дело №114/2020 год. по описа на съда и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.
За да се произнесе по така подадената молба за допълване на решението в
частта му за разноските, съдът съобрази следното:
С Решението под №41 от 12.02.2020 год., постановено по административно дело
№114/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, е ОТМЕНЕНА т.2 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019
год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна
програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по
Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, с която не е
извършена верификация и плащане на разходи, в размер на *** лева (***
лева и ** ст.), представляващи безвъзмездна финансова помощ/БФП/, отчетени в
подадено искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл.20 и чл.84 от Общите условия към
сключения на 07.10.2016 год. Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община Крумовград И Е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на община
Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, ***, представлявана от кмета С. К. М., в
останалата й част – против т.3 от Решение №РД-02-360-253 от 21.02.2019
год., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган/УО/ на Оперативна
програма „Региони в растеж” 2014 - 2020/ОПРР/, за отказ за извършване на верификация и плащане на разходи по
Административен договор от 07.10.2016 год. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (АДПБФП), сключен между МРРБ и община Крумовград, в размер на ***
/***/ лева, като със същото решение е ОСЪДЕНО Министерството на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на община Крумовград, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от С. К.
М. – кмет на община Крумовград, направени по настоящото производство деловодни
разноски, в размер на 2196.38/две хиляди сто деветдесет и
шест лв. и 38 ст./ лева, представляващи заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение с ДДС, за един адвокат.
Следва да се посочи, че по делото е представен Анекс №*** от *** год./л.281/, към Договор №*** от *** год., подписан между Министерството на
регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявано от Д. П. Н. -
заместник - министър на регионалното развитие и благоустройство и ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020 и Л.
Б. – главен
счетоводител на МРРБ, от една страна, като възложител и Адвокатско дружество „***”,
вписано в регистъра на адвокатските дружество в *** адвокатска колегия под №***,
представлявано от адвокат М. П. М., със служебен адрес: ***, от друга страна, като изпълнител. От чл.1
от този договор е видно, че Възложителят възлага, а Изпълнителят приема, срещу
възнаграждение, да извърши процесуално представителство и защита по посочените
в този текст административни дела, като страните са се съгласили, Възложителят
да заплати авансово в пълен размер възнаграждение за процесуално
представителство пред първа инстанция, съобразно минималните размери,
установени в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В първа подточка от този чл.1 от договора е
посочено възнаграждение от 2640.80/две хиляди шестстотин и четиридесет лв. и 80
ст./ лева без ДДС или 3186.96/три хиляди сто осемдесет и шест лв. и 96 ст./
лева с ДДС, за осъществяване на процесуално представителство по настоящото
административно дело №114/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали,
образувано по жалба на община Крумовград против Решение №РД-02-360-253 от
21.02.2019 год., издадено от заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на
Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020. По делото е налична и данъчна Фактура №***
от *** год., издадена от Адвокатско дружество „***” град
София, с ЕИК ***, с МОЛ М. М. и получател - Министерство
на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, с адрес – ***, с ЕИК ***/л.280, същата на л.289/, за сумата 2640.80 лева и
ДДС от 20% върху тази сума, в размер на 528.16 лева или общо за 3186.96 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение по адм.дело
№114/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали. По делото
е налично и преводно нареждане за плащане от бюджета от датата 08.05.2019 год.
на „УниКредит Булбанк” АД ***/л.278, същото на л.287/, с наредител по платежното нареждане – МРРБ,
от което е видно, че сумата в размер на 3186.96 лева е преведена по сметката на
получателя - Адвокатско дружество „***” ***.
От тези доказателства се установява по безспорен начин, че този разход –
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3186.96 лева с
ДСС, действително е сторен от ответника по жалбата.
На следващо място
следва да се посочи, че искането за заплащане на разноските по делото е направено своевременно от процесуалния
представител на ответника
по жалбата - до приключване
на устните състезания, неколкократно, в подадените от същия молби.
Така, предвид горното, съдът намира, че разгледана по същество, молбата
е основателна, но не до пълния претендиран в същата
размер на разноските от 2848.64 лева, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от
ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Тази хипотеза предоставя
възможност съдът да преразгледа вече постановения от него съдебен акт в една определена
негова част - относно дължимите на страните разноски, съобразно начина на
определянето им, съгласно процесуалните закони и постановения краен правен
резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на решението само в
определена негова част, което е в отклонение от принципа за неизменяемост на
вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт – определение,
съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК и в строго
регламентирана процедура. Понеже това производство е в отклонение на вече
посочения принцип, основанията за неговото приложение, които не са посочени
изрично в закона, следва да се разглеждат като в отклонение от нормалното
развитие на производството и да се тълкуват стеснително. В настоящия случай
съдът намира, че постановеното решение следва да се допълни в частта му за
разноските, относно претендираното от ответника
присъждане на направените в хода на първоинстанционното производство разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Във връзка
с горното следва да се има предвид, че в случая е осъществено процесуално
представителство, защита и съдействие, по административно дело с определен
материален интерес, който материален интерес по настоящото административно дело
се съизмерява с отреченото право, т.е. с общия размер на разходите, за които с
оспорените т.2 и т.3 от решението, е отказана верификация и плащане и който
размер възлиза на ***/*** лв. и ** ст./ лева. Така,
при положение, че съдът е приел, че жалбата на община Крумовград се явява неоснователна
и недоказана по отношение на оспорената т.3 от Решение №РД-02-360-253
от 21.02.2019 год., издадено от заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на
Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 – 2020, с която е отказана верификация и плащане на разходи в
размер на ***/***/ лева и за
която сума, оспорената т.3 от решението се явява материално законосъобразна, то
съразмерно на тази отхвърлена част от жалбата, следва да бъдат присъдени и
деловодни разноски в полза на ответника по жалбата.
Така, при положение че размерът на заплатеното от ответника по жалбата,
по банков път, адвокатско възнаграждение по настоящото дело възлиза на
2640.80/две хиляди шестстотин и четиридесет лв. и 80 ст./ лева без ДДС, то съразмерно на отхвърлената част от жалбата, следва да
бъдат присъдени и деловодни разноски в полза на ответника, които разноски
възлизат в размер на 889.53/осемстотин осемдесет и девет лв. и 53 ст./ лева,
представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, без включен
ДДС.
В полза на ответника
по жалбата следва да се присъди и платения от него ДДС, в размер на 20%, върху
тази съразмерна част от договореното и заплатено по банков път адвокатското
възнаграждение, като това следва по аргумент от разпоредбата на §2,
предл.ІІ/второ/ от ДР на Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност/ЗДДС/ или в полза на ответника по жалбата следва да се
присъди допълнително и сумата в размер на 177.90/сто седемдесет и седем лв. и 90
ст./ лева, представляваща ДДС, в размер на 20%, върху определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 889.53 лева или, при това положение,
в полза на ответника по жалбата следва с настоящото определение да бъде
присъдена сумата в размер общо на 1067.43/хиляда шестдесет и седем лв. и 43
ст./ лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с
ДДС, за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. В останалата й част, за
разликата от 1067.43 лева до пълния претендиран с
молбата размер на разноските от 2848.64 лева, същата се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/
от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение №41 от 12.02.2020 год., постановено по административно дело №114/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали, В ЧАСТТА
МУ относно
разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
„ОСЪЖДА Община Крумовград, с адрес
– ***, с ЕИК ***, ***, представлявана от С. К. М. – кмет на общината, ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/, с адрес
– ***, с ЕИК ***, деловодни разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС, в размер на 1067.43/хиляда шестдесет и седем лв.
и 43 ст./ лева.”.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. Н., като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020, подадена чрез адв.Н.В. от
***, преупълномощена от Адвокатско дружество „***”, със съдебен адрес ***, за присъждане на разликата от
1067.43 лева до пълния претендиран с молбата размер
на съдебните разноски от 2848.64 лева.
Препис от определението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. чл.137, ал.1 от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните
по делото.
Определението подлежи на обжалване от страните
по делото, с частна жалба, чрез Административен съд - Кърджали, пред Върховния
административен съд, в 7/седем/ - дневен срок от съобщаването или връчването
му.
С
Ъ Д И Я :