МОТИВИ по Присъда № 4 от 27.02.2020
г. по НОХД № 154/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** (***)
*** К.В.Ц., е на военна служба в БА от месец юни 2011 г. Завършил *** образование
*** гр. ***. Има участие в мисия *** гр. ***. Изпълнявал общите, конкретните и
специфичните функционални задължения на Устава на войсковата служба на
Въоръжените сили на Р България
самостоятелно и в пълен обем. Съобразявал се със задачите, стила и методите на
работа в екипа в който работил. Отдадените заповеди изпълнявал съвестно и в
срок, като степенувал важността на поставените му задачи. Личната му дисциплина
била на добро ниво. Физически бил здрав и психически устойчив. Постигнал ***резултати
в процеса на обучение (т. 2, л. 36 д.п.). Със заповед № ЗЛС-20 от 28.06.2016 г.
на Командира на в.ф. *** – *** е бил прекратен договора за военна служба и е зачислен
в запаса на отчет във военно окръжие гр. *** (т. 1, л. 63-64 д.п.). С решение № 16 от 01.04.2016 г. по АНД № ***
г. на Военен съд гр. Пловдив, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност и на основание чл.
78а от НК му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 000 лева. Решението е влязло в сила на 19.04.2016 г. (т. 2, л. 42 от
д.п.).
По време на службата
си, извършил следното :
През месец февруари 2015 г.,
подсъдимият *** К.Ц. заживял при условията на свободно договаряне в имот,
находящ се в гр. ***, ул. ***, собственост на гр.л. Г. С. К.. Двамата сключили договор за наем на
30.01.2015 г. Наемът бил в размер на 60 лв., който подсъдимият заплащал на ръка
на наемодателя. Двамата нямали родствена връзка по между си. В жилището *** Ц. живял до месец септември 2015 г. Бил
картотекиран във военното формирование, че живее при условията на свободно
договаряне. За да получава компенсационни суми за това, ежемесечно представял пред
жилищната комисия във в.ф. *** – *** заявление-декларация приложение № 8 към
чл. 37, ал. 1, т. 1 от „Наредба Н – 22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на
имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители които живеят при условията на свободно
договаряне“ и копие от договора за наем.
Въпреки, че *** Ц. живял на
свободен наем в имота, находящ се в гр. ***, ул. ***, собственост на гр.л. К.
до месец септември 2015 г., същия и след това ежемесечно представял във
военното формирование документи с невярно съдържание за това, че живее при
условията на свободно договаряне на този адрес, без в действителност вече да
живеел под наем на този адрес.
Общо *** Ц. представил следните документи с
невярно съдържание, а именно : заявление-декларация, приложение 8 към чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. до Командира на в.ф. ***- *** от
дати 03.09.2015 г., 01.10.2015 г., 04.11.2015 г., 01.12.2015 г., 03.02.2016 г.,
01.03.2016 г., 28.03.2016 г. и от 01.04.2016 г., в които отразил, че живее на
свободен наем в жилище, собственост на Г. С. К., находящо се в гр. ***, ул. ***,
а в действителност не живял на посочения адрес и не е заплащал месечен наем на
наемодателя.
Въз основа на така съставените и
представени от *** Ц. документи с невярно съдържание, същия бил включен в заповедите
на командира на в.ф. *** – *** и му били изплащани компенсационни суми,
полагащи се на живеещите при условията на свободно договаряне.
От приложената по делото справка
от в.ф. *** – *** е видно, че на *** Ц. били изплащани компенсационни суми в
размер на 80 лв. месечно.
По този начин, за периода от
месец октомври 2015 г. до месец април 2016 г. включително, неправомерно били
преведени по негова сметка общо 560,00 (петстотин
и шестдесет) лева, собственост на Министерство на отбраната. (т. 1, л. 42-43
д.п.).
Впоследствие *** К.Ц. осъзнал
извършеното от него и до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, заместил полученото имущество с квитанция към приходен
касов № 345 от 05.12.2019 г. в размер на 560,00 лева, в касата на *** – *** (т.
2, л. 20 д.п.).
Съдът намира, че случая е
маловажен, съгласно хипотезата на чл.93, т.9 от НК, поради липса на вредни
последици на МО, критичното отношение на извършителя към деянието, от
обстоятелството, че подсъдимият е личност, която не е обществено опасна,
младата му възраст, много добрите му характеристични данни, че живее на
съпружески начала, които обстоятелства дават възможност да се приеме, че
извършеното престъпление, с оглед липса на вредни последици и с оглед другите
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на това престъпление.
По гореописания начин, от обективна и
субективна страна, *** К.Ц. извършил престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4,
вр.чл. 212, ал. 6, вр.ал. 1, алт. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 28.10.2015 г. до 22.04.2016 г., в град
***, във военно формирование *** –***, при условията на продължавано
престъпление на седем пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание,
а именно : „заявления-декларации“ приложение 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. до Командира на в.ф. *** – *** от дати
03.09.2015 г., 01.10.2015 г., 04.11.2015 г., 01.12.2015 г., 03.02.2016 г.,
01.03.2016 г., 28.03.2016 г. и от
01.04.2016 г., в които отразил, че живее на свободен наем в жилище, собственост
на гр.л. Г. С. К., находящо се в гр. ***, ул.***, а в действителност не живял
на посочения адрес и не заплащал месечен
наем, като получил,
без правно основание, чуждо движимо имущество
компенсационни суми - пари, за живеене на свободен наем, както следва :
1. На 28.10.2015 г., на основание
заповед № ЗФСД-76/14.10.2015 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец септември 2015 г.
2. На 01.12.2015 г., на основание
заповед № ЗФСД-86/ 19.11.2015 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец октомври 2015 г.
3. На 16.12.2015. г, на основание
заповед № ЗФСД-93/09.12.2015 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец ноември 2015 г.
4. На 27.01.2016 г., на основание
заповед № ЗФСД-4/19.01.2016 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец декември 2015 г.
5. На 24.02.2016 г., на основание
заповед № ЗФСД-10/16.02.2016 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец януари 2016 г.
6. На 23.03.2016 г., на основание
заповед № ЗФСД-21/10.03.2016 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец февруари 2016 г. и
7. На 22.04.2016 г., на основание
заповед № ЗФСД-33/14.04.2016 г. на командир в.ф. *** – ***, получил сумата от
80,00 лева за месец март 2016 г.
или общо получил пари, в размер на 560,00 (петстотин
и шестдесет) лева, собственост на Министерство на отбраната на Република
България – Сухопътни войски, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
заместил неправомерно получената сума в размер на 560,00 (петстотин и
шестдесет) лева, в касата на военно формирование *** – ***, с квитанция към ПКО
№ 345 от 05.12.2019 г. и деянието
представлява маловажен случай.
Горното,
по безспорен начин се установява от направените от подсъдимия *** Ц. самопризнания
по време на досъдебното производство и съдебно следствие, от показанията на свидетелите,
от писмените доказателства: протокол за доброволно предаване, служебна
характеристика, кадрова справка, служебен картон, справка съдимост, от
веществените доказателства и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ:
ниско правно съзнание.
МОТИВИ:
за да докаже съществуването на наемно правоотношение
Спор
по фактическата обстановка няма.
В
съдебно заседание, прокурорът полк. Бъчваров поддържа изцяло повдигнатото
обвинение по отношение на подсъдимия *** К.Ц.. Изтъква, че за получаване на
компенсационни суми, подсъдимия представял пред съответната жилищната комисия и
командването на военното формирование заявления-декларации с невярно съдържание.
С оглед липса на вредни последици за МО, добрите характеристични данни на
подсъдимия, критичното отношение към извършеното, прокурорът предлага, ако
съдът възприеме това, подсъдимия да бъде признат за виновен по новата
квалификация на обвинението, като маловажен случай и с оглед предвиденото
наказание за това престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание глоба към минималния размер, с
оглед финансовото му състояние и семейното му положение.
Подсъдимият
*** Ц. се признава за виновен по предявеното му обвинение. Солидарен е със
становището на прокурора. Моли съда да му определи минимално административна
наказание, с оглед недоброто финансово състояние.
Съдът, за да
прецени дали в настоящия случай може да се приложи разпоредбата на чл.78а НК
спрямо подсъдимия *** Ц., след като веднъж вече е бил освобождаван от
наказателна отговорност, взе предвид следното : с Решение № ***г. на Военен съд
– Пловдив, *** Ц. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в
законна сила на 19.04.2016 г. На 4.05.2016 г. от съда е издаден изпълнителен
лист против К.В.Ц.. На принципа на случаен подбор, е бил избран ЧСИ А. Н. А., на когото е възложено сабирането на
административната глоба. Било е убразувано изпълнително деело с длъжник К.В.Ц..
С писмо на разследващ военен полицай от 03.09.2019 г., е поискана информация от
ЧСИ А., относно производството за събиране на публични вземания по отношение на
*** Ц. и е получен отговор, че към момент 11.09.2019 г. няма извършено
погасяване на глобата. От този отговор е видно, че в продължение на 3 години и
6 месеца ЧСИ офис гр. Пловдив не е предприел никакви действия за събиране
вземания по изпълнителното дело и е проявил пасивност. Една глоба следва да
бъде събрана от съответната институция в срок от 2 години, от влизане в сила на
акта, с който тя е наложена. Ако това не е сторено, глобата се погасява по
давност и не подлежи на принудително събиране. Въпреки това, *** Ц. сам и
доброволно на 22.10.2019 г. е внесъл в банка ДСК „Централно управление“ сумата
от 560 лева по сметка на ЧСИ А. А., офис гр. Пловдив. Видно от уведомление за
наличието или липсата на задължения, изготвено от ЧСИ А. А., от 23.10.2019 г., К.В.Ц.
няма задължения.
Съгласно
тълкувателно Решение № 2 от 12.04.2017 г. на Върховния административен съд на
РБ кой давностен срок се прилага при изпълнение на административно наказание
„глоба“ – този по ЗАНН или този по ДОПК внася яснато, че се прилага този по чл.
82, ал. 1, буква „а“ ЗАНН, т.е. две години. Давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието – 19.04.2016 г. и е
изтекла на 19.04.2018 г.
Съдът, като се
съобрази с материалите по делото и гореизложеното,
намира, че са налице предвидените в чл. 78а от НК условия за освобождаване на ***
К.Ц. от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание –
глоба. За извършеното от него престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.
212б, ал. 1, т. 4, вр.чл. 212, ал. 6, вр.ал.
1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, се предвижда наказание пробация или глоба.
Същият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на глава осма раздел четвърти
от НК, няма причинените от престъплението имуществени вреди и деецът не е бил в
пияно състояние. Не е при условията на множество престъпления и не са причинени
тежки телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или
по повод изпълнение на службата му.
При
определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид, на първо
място липса на вредни последици за МО, самопризнанията на подсъдимия, с което е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добрите
характеристични данни, критичното отношение към извършеното, доброто поведение
по местослужене, младата му възраст, че стореното е изолиран случай в неговия
живот и след като се съобрази със финансовото му състояние и трудовото му
възнаграждение, както и семейното му положение – *** ***., му определя административно
наказание глоба към минималния размер, а именно 1 000 (хиляда) лева.
С
внесения в съда обвинителен акт, по отношение на подсъдимия *** К.Ц. е
повдигнато обвинение по чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът, като
взе предвид, че деянието на подсъдимия представлява маловажен случай немери, че
същия следва да бъде признат за невинен по първоначално повдигнатото му
обвинение.
Съдът,
като взе предвид, че по делото са изискани и приложени като веществени
доказателства : „заявления-декларации“
приложение 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. до
Командира на в.ф. *** – *** от
дати 03.09.2015 г., 01.10.2015
г., 04.11.2015 г., 01.12.2015 г., 03.02.2016 г., 01.03.2016 г., 28.03.2016
г. и от 01.04.2016 г. намира, че след влизане на Присъдата в законна
сила, следва да бъдат унищожени, като неистински документи, без стойност.
Водим
от горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
(полк. С. Спасов)
гр. Пловдив,
28.02.2020 г.