Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
29.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 7843 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Й.Б.М. и В.П.М.- длъжници по изпълнително дело № 20177860400724
по описа на ЧСИ М.М., подадена чрез пълномощника им адв.Д.П.срещу отказ,
обективиран в съобщение изх.№ 18387 от 23.12.2019 год., за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В частната жалба
се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ. Твърди се, че за период от
повече от две години от м.юни 2017 г. до м.юли 2019 г. от страна на взискателя
не са искани, а от съдебния изпълнител съответно не са извършвани изпълнителни
действия, предвид на което е настъпила по силата на закона перемпция на
изпълнителното дело. Частните жалбоподатели, чрез своя пълномощник адв.Д.П., са
направили искане за отмяна на обжалвания отказ и за задължаване на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението – „Т.С.” ЕАД, гр.С.,
не депозира
писмено възражение и не взема становище по подадената жалба.
ЧСИ М.М. е
изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20177860400724 по описа на ЧСИ М.М.,
е образувано на 06.03.2017 г. въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 33287/2016 г. по описа на СРС, 67 състав, срещу Й.Б.М.
и В.П.М. за заплащане на сумите посочени
в него.
С молба с вх.№ 13872/13.06.2017 год.,
подадена от взискателя „Т.С.” ЕАД, гр.С.,
чрез юрк.А.Т.е направено искане на основание чл.432, т.2 от ГПК за спиране на
производството по изпълнителното дело и за вдигане на наложения запор, във
връзка със сключено споразумение между дружеството и длъжниците по делото Й.Б.М. и В.П.М.. С
разпореждане на ЧСИ от 13.06.2017 г., на основание чл.432, т.2 от ГПК е спряно
изп.дело и е вдигнат наложения запор. С молба с вх.№ 14080/ 08.11.2019 г., подадена от взискателя „Т.С.” ЕАД, гр.С., чрез юрк.С.Д.е
направено искане за въззобновяване на изпълнителното производство. С
разпореждане на ЧСИ от 08.11.2019 г. е въззобновено производството по изпълнителното
дело.
По изпълнителното дело е постъпила молба
вх.№ 16858/19.12.2019 г., подадена от длъжниците Й.Б.М. и В.П.М., в която е
направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради липсата на поискани от взискателя и извършени от
съдебния изпълнител изпълнителни действия в продължение на две години.
На основание постъпилата молба от длъжниците
е постановен обжалвания в настоящето производство отказ на ЧСИ М.М.,
обективиран в съобщение изх.№ 18387 от 23.12.2019 год., за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно:
т.1 постановлението за
глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470,
както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на
цитираната разпоредба, в която са изброени
изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да
бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за
прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е
сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е
сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният в
настоящето производство отказ, обективиран в съобщение изх.№ 18387 от 23.12.2019
год., за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е
незаконосъобразен, постановен в противоречие на приложените по изпълнителното
дело доказателства, както и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен
срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване
притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко
положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е
и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който
е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има
право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния
изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с
право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не
санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано
от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното
действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в
този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока,
който тече считано от последното действие на взискателя.
На следващо
място, съдът приема, че в мотивите на задължителното за съобразяване и
прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес,
където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса,
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ , както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. В тази връзка, в процесния случай, молбата на взискателя
от 13.06.2017 г. по чл.432, ал.1, т.2 от
ГПК за спиране на изпълнителното производство /респективно и акта на
съдебния изпълнител от 13.06.2017 г. за спиране на принудителното изпълнение/,
не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява
правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема
изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на
обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл.113 от ЗЗД/, а на практика
би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респективно срокът
на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на
принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т.е. да
се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е
определил продължителността на давностните срокове/ в този смисъл - решение №
45 от 30.03.2017 г. на ВКС по т.дело № 61273/2016 г., ІV г.о./. Изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а
взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните
изпълнителни действия. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни
способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
В случая при преценка висящността на конкретното
изпълнително дело съдът намира че е налице
период по -дълъг от две години, в който взискателят е бездействал. Проследявайки хронологията, когато са извършени
изпълнителните действия /независимо от това дали
прилагането им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът
намира, че са налице законовите основания за прекратяване на изпълнението
поради бездействие от страна на взискателя. В случая безспорно се установява,
че по изпълнителното дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на
чл.433 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия. В процесния
случай, съдът приема, че за периода от 13.06.2017 год. до 23.07.2019 год. по
процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия. Постановеният
отказ на ЧСИ, обективиран в
съобщение изх.№ 18387 от 23.12.2019 год., за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е неправилен и незаконосъобразен, и
като такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално
действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на
органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл.433, ал.1 и
ал.2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй
като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва
да се върне на ЧСИ М.М., с рег.№ 786 при КЧСИ, с район на действие СГС с
указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20177860400724, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като се установи, че са налице
законовите предпоставки за това.
По
отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от частните
жалбоподатели съдебно-деловодни разноски в настоящето производство е
неоснователно, независимо, че частната жалба е уважена. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод частна жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като
взискателят /ответник по частната жалба/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Й.Б.М., ЕГН ********** и В.П.М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им адвД.П.- длъжници по изпълнително дело №
20177860400724 по описа на ЧСИ М.М.,
отказ, обективиран в съобщение изх.№ 18387
от 23.12.2019 год., за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.М., с рег.№ 786 при КЧСИ, с район на
действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.