Решение по дело №1349/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощник, против Решение № 43/ 13.03.2025 г., постановено по АНД № 20243120200324 по описа на Районен съд -Девня за 2024 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 11-01-148/19.07.2024 г., на директора на АДФИ, с което на П. П. П., за нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, са наложени шест отделни наказания „глоба“ в размер по 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при несъобразяване със събраните доказателства и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Изтъква се, че наказателното постановление е издадено във връзка с извършване на разходи, които не са предвидени в бюджета на Община Вълчи дол за 2021г., докато във въззивното решение е коментирано нарушение, изразяващо се в неспазване на процедура за предварителен контрол за законосъобразност, т.е.-въззивният съд се е произнесъл относно нарушения, които не са обективирани в конкретното наказателно постановление. Изразява се становище, че нормата на чл.18 от ЗАНН е приложена правилно, като се оспорва наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Излагат се и доводи за ненадлежно мотивиране от страна на въззивния съд на формирания краен извод за отмяна на НП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – П. П. П., чрез адв. Д. Ф., депозира писмен отговор в нормативно предвидения срок, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и прави искане за оставянето му в сила, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт А. Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът-П. П., чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на въззивното решение, и поддържа искането за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от П. П. П. срещу Наказателно постановление № 11-01-148/19.07.2024 г., на директора на АДФИ, с което на ответника П., за нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, са наложени шест отделни наказания „глоба“ в размер по 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

.

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

За времето от 24.10.2023г. до 16.02.2024г., при извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол, св. И. Ж. И.-служител при АДФИ, установил, че през периода 19.05.2021г.-21.12.2021г., ответникът П. е подписала шест нареждания, с които извършила разходи, всеки от които от по 500,00 лева, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност, като в два от случаите действала в качеството на ИД кмет на Община Вълчи дол, а в четири случая- в качеството на ВИД кмет на Община Вълчи дол. Не била изпълнена процедурата по чл.17 от ЗДФИ, но въпреки това бил съставен акт за установяване на административно нарушение, предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Последният възприел констатациите на актосъставителя и издал наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на ответника.

За да отмени НП е прието от въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на предвидената в чл.17 от ЗДФИ процедура. Счетено е, че посочената разпоредба се явява специален закон спрямо общите норми на ЗАНН, както и че нарушаването й е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Констатирано е, че никое от направените плащания не надвишава сумата от 500,00 лева, във връзка с което е формиран извод за несъставомерност на деянията, тъй като за тези плащания не е било задължително прилагането на процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Прието е и че е налице нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН, като е посочен общ размер на направените плащания.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно, доколкото е постановено от родово и местно компетентен съдебен орган, но същото е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като съображенията за това са следните: В наказателното постановление се приема, че ответникът П. е подписала общо шест нареждания за плащане на стойност от по 500 лева, с което е извършила разходи, свързани с дейността на „Общинска аптека-Здраве“, които не са предвидени в бюджета на Община Вълчи дол за 2021г. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси. В обжалваното решение се приема, че П. е подписала нарежданията за плащане, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност, с което обаче не била осъществила състава на нарушението, под който е било подведено поведението й. Констатира се при касационната проверка, че приетата от въззивния съд фактическа обстановка в действителност кореспондира на нарушения по чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор-неспазване на политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. За подобни нарушения нито са изложени фактически твърдения в НП, нито на ответника са наложени санкции по реда на ЗФУКПС. Основателни са в тази връзка възраженията на касатора, че съдебното решение касае нарушения от различен вид, а не тези, за които е съставен акта и във връзка с които е санкционирана отв.П..

В тази връзка липсват основания да бъдат споделени изложените от процесуалния представител на ответника доводи за законосъобразност на въззивното решение, тъй като и ЗПФ, и ЗФУКПС са във връзка и зависимост, при което съдът правилно е обсъждал системата за защита на публичните финанси. Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. При тази нормативна уредба съдът може да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП, а още по-малко -да приеме едновременно различна фактическа обстановка и да приложи закон за напълно различно нарушение. На практика въззивният съд се е произнесъл относно различни по вид нарушения, като е коментирал фактическа обстановка и правна квалификация, които не се съдържат в обжалваното наказателно постановление. Обжалваното решение не съдържа каквито и да е мотиви относно спорните по делото факти и вземане на отношение по тях, съобразно приложимите материалноправни норми и с оглед изложените от страните аргументи. Не е обсъдено осъществяване на съставомерните признаци на действително вменените на санкционираното лице нарушения и размера на санкциите.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че от страна въззивния съд не е изпълнено задължението за проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, не е извършена и преценка на доказателствата по делото, с оглед проверка и решаване извършени ли са претендираните нарушения. При тези данни, налага се извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото следва да се извърши проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, както и преценка за осъществяване на всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на наказаното лице.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, касационният състав

ОТМЕНЯ Решение № 43/13.03.2025 г., постановено по АНД № 20243120200324 по описа на Районен съд -Девня за 2024 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 11-01-148/19.07.2024 г., на директора на АДФИ, с което на П. П. П., за нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, са наложени шест отделни наказания „глоба“ в размер по 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня, за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.