№ 2077
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100105284 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. М. М. срещу
„Застрахователна компания „Лев Инс““ АД за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 23.01.2024 г., на пешеходна пътека
находяща се в гр. Банкя, на ул. „Св. Кирил и Методий“ и ул. „Петко Д. Петков“, с посока на
движение от бул. „Варна“ към ул. „Александър Стамболийски“ по вина на М.Й.Х., водач на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег. № *******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Дачия Сандеро“, който, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, не пропуска пешеходката - ищец да премине по пешеходната пътека и я блъска.
Вследствие настъпилото произшествие са й причинени тежки травматични увреждания,
изразяващи се във фрактура на пубиса, листеза на Л2-3, травма на гръдния кош. При
падането си е ударила главата, гърба и десния крак, като е получила хематоми по цялото
тяло, световъртеж, главоболие и болка при вдишване. Твърди се, че и понастоящем
пострадалата все още се възстановява.
Сочи, че от настъпилите увреждания е изпитвала изключителни болки и страдания,
които ще търпи и в бъдеще.
Твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена
застраховка с ответното дружество по застрахователна полица № BG/22/123003785864,
валидна до 18.12.2024 г., като по предявената извънсъдебна претенция застрахователят не й
1
е определил и изплатил застрахователно обезщетение, поради което счита, че за нея е налице
правен интерес от подаването на настоящата искова молба и моли същата да бъде уважена в
пълен размер, ведно с дължимата законна лихва.
Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек
автомобил „Дачия Сандеро“, но оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер,
тъй като счита претендираната сума за изключително завишена. Оспорва, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получила листеза на Л2-3, като твърди, че увреждането е с
дегенеративен характер, а не с травматичен, и не е налице причинно-следствена връзка с
получаването му и процесното ПТП. Оспорва твърдението, че ищцата все още не е
излекувана и лечението й продължава, че е търпяла изключителни болки и страдания и ще
продължи да ги търпи за в бъдеще.
При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която поради неизпълнение на лекарските
предписания, непровеждане на рехабилитация и/или физиотерапевтични процедури е
допринесла в значителна степен за тежестта на вредите и за интензитета и
продължителността на търпените от нея болки и страдания. Счита за прекомерен
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че застрахователят дължи законна лихва
за забава след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са
причинени травматични увреждания, от които е претърпяла твърдените неимуществени
вреди.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица №
BG/22/123003785864, валидна до 18.12.2024 г., както и че процесното ПТП е настъпило по
вина на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, в резултат на което ищцата
е получила контузии в областта на главата и на гръдния кош, както и счупване на долен клон
на дясната срамна кост.
Вината на сочения делинквент се потвърждава и от представеното с молба от
29.01.2025 г. от ищцата одобрено от наказателния съд споразумение от 13.01.2025 г., по
НОХД №16442/2022 г., с което М.Й.Х. се е признал за виновен в причиняването на
процесното ПТП поради нарушаване правилата за движение по пътищата, довело до
причиняването на средна телесна повреда на пресичащата пешеходната пътека П. М. М. –
2
счупване на таза на долното рамо на срамната кост вдясно.
Спорно е между страните обаче как е протекъл възстановителния период, какво
лечение е проведено на ищцата, изпълнявано ли е от нейна страна според предписанията на
лекарите и дали подобно неизпълнение би било в причинна връзка с продължителността и
интензитета на твърдените болки и страдания. Спорно е и дали от процесното ПТП ищцата
е получила листеза на Л2-3.
Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К-46, изготвен от СДВР отдел „ПП“, от 23.01.2023 г., на същата дата, около 08:00 ч. лек
автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № *******, управляван от М.Й.Х., се е
движил в гр. Банкя по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ с посока на движение от бул. „Варна“
към ул. „Александър Стамболийски“, като на кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“
участвал в ПТП с пресичащата от ляво надясно по посока на движение на МПС пешеходка
П. М. М. и намираща се на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 и в
зоната на действие ПЗ-Д17.
Съгласно Амбулаторни листове за извършени прегледи на 23.01.2024 г. в
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и медицина Н. И. Пирогов“
ЕАД, пострадалата имала счупване на пубиса, травма на гръдния кош, с оплаквания от
световъртеж и болки при вдишване.
Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието,
скица и фотоалбум от 23.01.2024 г. - материали от образуваното досъдебно производство
№11023/2024 г. по описа на СРПТ-СДВР с пр. пр. №2692/2024 г. на СРП.
Свидетелката С. М. М., заявява, че е очевидец на ПТП, което се е случило в края на
месец януари 2024 г. около 08:05-08:10 ч. С пострадалата жена пазарували в магазин в гр.
Банкя, находящ се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Свидетелката споделя, че излезли от
магазина и се разделили, жената тръгнала по пешеходната пътека, а тя към бул. „Варна“.
Твърди, че не е видяла удара, но го е чула. Обърнала се е и е видяла пострадалата на земята в
седнало положение. Свидетелката се затичала към нея и я попитала как е, но тя била в шок и
първата й реакция била да си вземе телефона и да се обади на снаха си, за да я информира,
че е претърпяла катастрофа. Жената не е пресичала бързо, а нормално, със среден ход.
Пешеходната пътека се е виждала, оцветена в червено. Сочи, че е имало малко сняг, но
въпреки това се е виждала.
Твърди, че ударът е настъпил малко след пешеходната пътека на ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“, в посока центъра на гр. Банкя, в лентата за движение на автомобила,
предизвикал ПТП. След удара таксиметровият автомобил, марка „Дачия“, който я е блъснал,
бил спрял малко след пешеходната пътека, а пешеходката се намирала пред него. Колата
била със счупена емблема и предница в средата.
Свидетелят В.Н.М., съпруг на П. М., заявява, че инцидентът е станал на 23.01.2024 г.
Бил тръгнал за работа и му се обадили. Веднага пристигнал на мястото на ПТП, където вече
имало полиция и линейка. Съпругата му била в шоково състояние. Били я преместили на
задната седалка на таксиметровия автомобил, който я е ударил, тъй като било много студено.
Откарали я в Пирогов, а свидетелят я придружил. Минали през няколко кабинета и се
3
оказало, че има счупване. Споделя, че ударът бил силен и цялата била насинена,
включително таза и краката й. Не са я приемали в болницата, тъй като й казали, че няма да й
правят нищо.
Свидетелят твърди, че, когато се е прибрала в дома им, за период около месец не е
можела да се движи сама и имала нужда от чужда помощ. Бил й купил проходилка, но
въпреки това, тя пак не е можела да се движи. Впоследствие започнала да се движи с
проходилката. След около повече от два месеца започнала да излиза.
Съпругът й се принудил да напусне работа, за да може да й помага и да се грижи за
нея. През този период пострадалата изпитвала болки по цели нощи. Налагало се да й дава
лекарства, успокоителни и да й се бият инжекции. Тъй като пострадалата била медицинска
сестра е била запозната какво трябва да взима.
Била провеждала рехабилитация и процедури около 4-5 пъти за по 4-5 дни в гр.
Велинград.
Твърди, че от инцидента имало и неблагоприятни последствия за психиката й. Към
настоящия момент все още била под стрес и имала страх да пресича. Изпитвала затруднения
при ходене и била трудно подвижна, докато преди инцидента не е имала двигателни
ограничения, заболявания и болки. След ПТП се оплаквала от скованост в кръста, в поясния
дял, болки при стоене права, при изкачване и слизане по стълби, световъртеж. Все още
работила, защото работата й е стационарна, с документи.
По делото е приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза,
според която П. М. е получила вследствие на претърпяното ПТП на 23.01.2024 г.
травматични увреждания, изразяващи е в: счупване на долния клон на пубиса (лонната кост)
вдясно (Fractura rami inferioris ossis pubis dextri).
Според вещото лице пострадалата е имала трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник и таза за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на
травмата.
Във връзка със счупването в приложената по делото медицинска документация
вещото лице не открива никаква информация относно това, в какво се е изразявало
конкретно проведеното лечение, как е протекъл периода на възстановяване и дали лицето е
спазвало назначените лекарски предписания за амбулаторно проследяване и терапия.
Единственото, което е установил експертът е, че ищцата е отказала предложеното й
болнично лечение.
Експертът сочи, че обичайно срокът за зарастване на този тип фрактури след
неоперативно лечение е около 30-40 дни, а пълно възстановяване и завръщане към
нормалните дейности от ежедневието се постига обикновено към третия месец. Тъй като в
конкретния случай се касаело за двуфрагментно счупване без дислокация на фрагментите,
можело да се каже със сигурност, че се очаква пълно възстановяване без настъпване на
каквито и да било усложнения. Поради липсата на достатъчно медицинска документация,
вещото лице сочи, че не е в състояние да предостави точен и безпристрастен отговор дали
има разлика в сроковете между стандартния период за възстановяване при подобен тип
фрактури и възстановителния период при ищцата в разглеждания казус.
4
След извършен преглед на 13.02.2025 г., експертът твърди, че се наблюдавала една
дефинитивно зараснала фрактура без остатъчна деформация във формата на таза, която не
оказвала съществено влияние на функцията на долните крайници на ищцата. В
прогностичен план не се очаквало развитие на дегенеративна артроза на дясната тазобедрена
става, тъй като се касаело за извънставно счупване, което нямало отношение към ставата.
Отбелязва, че за в бъдеще не се очаква да настъпят някакви сериозни усложнения, свързани
с процесната травма на таза, поради което прогнозата е благоприятна.
Вещото лице сочи, че болките и страданията на ищцата са били най-силни в периода
между настъпването на описаната по-горе фрактура на долното рамо на лонната кост вдясно
и предприетото консервативно лечение, както и в ранния период след него (в рамките на
месец), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието
на оздравителните процеси в организма.
Към настоящия момент имала лека до умерена по степен спорадична болка в областта
на дясната ингвинална гънка и кръста, която се засилва при по-сериозни физически
натоварвания. След продължително обездвижване се раздвижвала по-трудно. Получената
фрактура на таза е довела до промяна и затруднение в някои от ежедневните й дейности -
вече по-трудно изпълнявала домакинските си задължения.
Във връзка с проведената на 04.02.2025г. в МЦ „Здраве - Банкя“ ЕООД лицева и
профилна рентгенографии на поясния отдел на гръбначния стълб експертът установява
липсата на динамика в наличната спондилолистеза на ниво LII - LIII спрямо образната
диагностика от датата на процесното ПТП, което свидетелствало, че се касае за
дегенеративна, а не за остро настъпила травматична деформация на гръбначната колона.
Вещото лице предполага, че ищцата ще продължава да изпитва болки особено в поясния
отдел на гръбначния стълб, поради дегенеративния характер на листезата, която би могла да
доведе и до появата на неврологична симптоматика с разнообразна клинична картина.
Експертът твърди, че съгласно предоставената от НЗОК справка за извършените
прегледи и хоспитализации на пострадалата за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2024 г.,
имало информация за наличие на хронични дегенеративни заболявания на опорно-
двигателния апарат, предшестващи получените травми по време на процесното ПТП от
23.01.2024г., както следва:
- М47.22 (код по МКБ) - Други спондилози с радикулопатия, шийна област;
- G54.4 (код по МКБ) - Увреждания на лумбо-сакралните коренчета,
некласифицирани другаде;
- Ml7.1 (код по МКБ)-Други първични гонартрози.
Първите две диагнози, представлявали възрастово обусловени изменения по хода на
целия гръбначен стълб, засягащи основно цервикалния (шиен) и лумбо-сакралния (поясно-
кръстцовия) отдели, които са причина и за съответната неврологична симптоматика -
цервикална и лумбо-сакрална радикулопатия. В приложената по делото медицинска
документация, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД не се откривали клинични
данни за политравма или за увреди на гръбначния стълб, съпроводени с остро настъпила
неврологична симптоматика.
5
Според вещото лице спондилолистеза между втори и трети лумбален (поясен)
прешлен няма остър травматичен, а изцяло дегенеративен характер, тъй като класическите
патоанатомични промени, които настъпват при продължителното и хронично развитие на
дегенеративната спондилолистеза, се изразяват в: дегенерация на фасетните стави;
изменения в междупрешленните дискове (протрузия, пролапс или херния на диска); промяна
във формата и стесняване на интервертебралните форамени, което води до съответната
неврологична симптоматика - радикулопатия; остеохондроза на прешленното тяло и поява
на маргинални (ръбцови) остеофити (шипове) по ръбовете на самия прешлен. Вещото лице,
твърди, че всички тези дегенеративни изменения се наблюдават на лицевата и най-вече на
профилната рентгенографии, проведени при ищцата на 23.01.2024 г.
Другото хронично дегенеративно заболяване на опорно-двигателния апарат при
ищцата било артрозата на лявата й коленна става или т.нар. гонартроза.
Експертът счита, че се касаело за хронични дегенеративни заболявания на опорно-
двигателния апарат (спондилолистеза и гонартроза), а не за остро настъпили травми в
резултат на процесното ПТП.
Вещото лице установява, че никъде в приложената по делото медицинска
документация не се откриват данни за това как е протекъл оздравителния период, дали е
налице удължаване на нормалните възстановителни срокове, дали са настъпили някакви
усложнения или не и дали ищцата е провеждала изобщо някаква рехабилитация и/или
физиотерапия.
Експертът не може да предостави точен отговор каква рехабилитация и за какъв
период от време е трябвало да провежда пострадалата, тъй като решението за това се
взимало основно от лекуващия лекар. Сочи, че видът и продължителността на
рехабилитационната програма се определят от много фактори като например възраст на
пациента, качество на костта, придружаващи заболявания и редица други, които няма как да
оценят в съвкупност към момента на изготвяне на експертизата. Също така допълва, че
фрактурата на пострадалата щяла да зарасне за едно и също време, независимо от
провеждането или не на рехабилитация, но кинезитерапията би спомогнала за по-бързото й
раздвижване, като не би било фатално и непоправимо, ако такава не е била извършена.
Вещото лице твърди, че никъде в медицинската документация по делото не се
откриват данни за това как е протекъл възстановителния период, дали са настъпили някакви
усложнения или не и дали ищцата е провеждала изобщо контролни прегледи след
изписването й от болничното заведение. Единствено в предоставената от НЗОК справка за
извършените прегледи се установява, че лицето е посещавала личния си лекар, други
специалисти и лекарска консултативна комисия, работещи в МЦ „Здраве Банкя“ ЕООД, по
повод диагнозата й с код по МКБ S32.5 Счупване на пубиса (срамна кост) с цел
освидетелстване на временната неработоспособност на следните дати: 24.01, 06.02, 08.02,
09.02, 05.03, 07.03, 05.04 и 08.04.2024 г.
Предвид механизма на настъпване на процесната травма според експерта със
сигурност нито едно от представените придружаващи хронични заболявания не е
допринесло по какъвто и да било начин за настъпване на фрактурата на долното рамо на
6
срамната кост в дясно, но според него следва да се вземе предвид, че получената в резултат
на процесното ПТП обща контузия на тялото и таза е довела до засилване на оплакванията
от страна на хроничното дегенеративно заболяване на гръбначния стълб.
В съдебно заседание допълва, че по време на извършения клиничен преглед,
единственото ограничение, което е установил, е при клякане, но то се е дължало на
надномерно тегло, по-обемна мускулатура и затлъстяване на долните крайници. Сочи, че
нямала ограничения в движенията на дясната тазобедрена става, тъй като счупването било
извънставно и не засягало ставната повърхност на тазобедрената става. Ограничението не
било в причинно-следствена връзка с травматичното увреждане от процесното ПТП.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, в
резултат на което ищцата е получила счупване на долен клон на дясната срамна кост, които
обстоятелства са били отделени за безспорни между страните и допълнителни мотиви в тази
насока не е необходимо да бъдат излагани. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество в качеството му застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на сочения водач на л.а. „Дачия“
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът отчита вече изяснения обем и характер на получените травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на долния клон на пубиса (лонната кост) вдясно, което има
характера на средна телесна повреда.
Общият възстановителен период е бил около три месеца, като през първите 30-40
дни, през който пострадалата не е могла да се придвижва самостоятелно. Следва да се има
предвид и че не са налице трайни негативни последици за физическото и психическото
здраве на ищцата, като вещото лице сочи, че функционалният дефицит при клякане се
дължи на наднормено тегло.
По отношение на спорния въпрос за възстановителния период, както и релевираното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
поради неизпълнение на лекарските предписания, непровеждане на рехабилитация и/или
физиотерапевтични процедури е допринесла в значителна степен за тежестта на вредите и за
интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания, вещото лице е
посочило, че никъде в медицинската документация по делото не се откриват данни за това
как е протекъл възстановителния период, дали са настъпили някакви усложнения или не и
дали ищцата е провеждала изобщо контролни прегледи след изписването й от болничното
заведение.
Съдът намира направеното възражение за неоснователно, тъй като според
експертизата фрактурата на пострадалата е щяла да зарасне за едно и също време,
независимо от провеждането или не на рехабилитация, т.е. дори и да би се приело, че не е
извършвана в достатъчна степен рехабилитация, то този факт не може да бъде в причинна
връзка с продължителността на периода, интензитета и обема на възстановяването.
7
Съдът обаче не приема, че в причинна връзка с ПТП ищцата е получила листеза на
Л2-3, тъй като на стр. 14 и стр. 22 от СМЕ, вещото лице обяснява, че това заболяване е
хронично и дегенеративно, касаещо опорно-двигателния апарат, а не остро настъпила
травма в резултат на процесното ПТП.
Същевременно, въпреки горните негативни последици, е налице пълно
възстановяване с проведеното консервативно лечение, без да е извършвана оперативна
интервенция и ищцата е със самостоятелна походка, без накуцване и без нужда от помощни
средства или чужда помощ към настоящия момент. Във връзка с извършения преглед
експертът посочва, че реализира самостоятелен моноподален стоеж на двата долни крайника
поотделно. Настоящият състав взема под внимание съобщените от ищцата болки, както и
неблагоприятни последствия за психиката й посочени от свидетеля М., но при съобразяване,
че те не са трайни или необратими.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищцата (64
години), както и социално - икономическите условия на живот в страната през 2024 г., съдът
намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., II т. о. на ВКС).
Видно от приложената на л. 10 от делото извънсъдебно предявена претенция до
застрахователя от 07.02.2024 г. и с оглед горните съображения, законна лихва върху
присъденото обезщетение е дължима от тази дата до окончателното плащане и акцесорната
претенция следва да бъде уважена съгласно заявеното в исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съразмерно на уважената част от иска общо сумата в размер на 1380 лв., от която:
180 лв. – възнаграждения за СМЕ и 1200 лв. – държавна такса. Разноските за депозит за
свидетел не следва да се присъждат, защото такъв не е изплащан при извършения разпит.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. К. Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство, в
размер на 3600 лв., като на адвоката се присъди сумата от 2160 лв., съобразно уважената
част от иска. Следва да се отбележи, че този размер е съобразен с постановеното решение от
25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както и с практиката, обективирана в
определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г., I ТО на ВКС, като настоящият
8
съдебен състав приема, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), нито
самата Наредба, съответстват на правото на ЕС. За определянето на този размер съдът
отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените две
съдебни заседания и обема на събраните по делото доказателства, които не надхвърлят
обичайните за този род дела.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
в общ размер на 200 лв., от които 120 лв. за СМЕ и 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(при определени 200 лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрк. К. М., да заплати на П. М. М. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „*******, чрез адв. С. Н., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
23.01.2024 г., в гр. Банкя, по вина на М.Й.Х., водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Сандеро“, рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрк. К. М., да заплати на П. М. М. с ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебни разноски, в общ размер от 1380 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез юрк. К. М., да заплати на адв. С. К. Н., с
адрес на кантората: гр. С., бул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство,
в размер на 2160 лв.
ОСЪЖДА П. М. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „*******, чрез
адв. С. Н. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със
съдебен адрес гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез адв. К. М., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съдебни разноски, в общ размер от 200 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10