ПРОТОКОЛ
№ 466
гр. Златоград, 08.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100362 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т. В. Е. - редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Е. В. – АК – С..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. И. С. – редовно призован, лично.
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д.– Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Има признание на иска, депозирано от упълномощен
представител на ответната страна, като заявявам, че ще се ползваме от него.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на част с площ 1 700кв.м в северната
част на имот с идентификатор 51319.25.154, м. ,,Б. к.‘‘ землището на Н..
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
1
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее горепосочената процесна
част от 1986г. Владението осъществява, засаждайки имота с различни
земеделски култури, а към настоящия момент имота е ливада, от която се
събира сено.
При направена справка ищецът установил, че целия имот, в това число
и неговата част, е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, въпреки че имотът
никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен.
Ищецът е получил владението върху процесния имот от своя баща и е
присъединил и владението на баща си към своето, като владението на баща му
е с начало 1950г.
Следва да докаже, че процесният имот и реалната част на ищеца не са
включвани в ТКЗС, ДЗС и АПК или др. подобни организации.
Следва да докаже, че владението му е явно, спокойно, несъмнено,
непрекъснато и необезпокоявано от никого.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 356/24.10.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищеца на: Скица на поземлен имот с идентификатор
51319.25.154 по КККР на гр. Н..
АДВ. В. – Първо, нямаме възражение за неспазване на 7-дневния срок
за представяне на експертизата и моля да бъде изслушано вещото лице в
днешно съдебно заседание.
ЮРК. Д. - Нямаме възражение за неспазване срока на експертизата.
2
Моля, да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което сне
самоличността, както следва:
А. И. С. – **г., българин, български гражданин, неосъждан, неженен,
без дела и родство със страните.
НАПОМНИ се отг. по чл.291 НК. Обеща да даде безпристрастно и
обективно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. С. – Изготвил съм заключение, което поддържам.
АДВ. В. - Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
ЮРК. Д. - Също нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че заключението е обективно и отговаря в пълнота на
поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице А. И. С..
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се изплати внесеното от ищеца
възнаграждение на 17.11.2025 г., в размер на 500 лева.
АДВ. В. - Уважаеми г-н Председател, във връзка с приетото
заключение, правя искане на осн. чл. 214 от ГПК, а именно изменение на иска,
като моля същия да се счита предявен за реална част с площ 1722кв.м, както е
дадено от заключението на вещото лице, както и скицата към заключението,
приподписана от съда, да бъде неразделна част от съдебния акт.
ЮРК. Д. – Нямаме възражения по така направеното изменение.
СЪДЪТ намира, че искането за изменение на иска е направено
своевременно, а именно в първото заседание за разглеждане на делото, макар
че ищецът може до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да
измени размера на предявения иск,
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск от Т. В. Е., като същия се
счита предявен за реална част от имот с идентификатор 51319.25.154 с площ
3
1722кв.м, вместо първоначално предявената площ 1700кв.м.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, ще се ползваме от признанието
на иска, моля да прекратите съдебното дирене по реда на чл. 237 от ГПК,
налице е признание на иска от изрично упълномощен процесуален
представител, не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и настоящото производство не
е такова, каквото законодателят изрично е изключил приложното поле на
признанието на иска. Не претендираме съдебно-деловодни разноски по
делото.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, считаме делото за изяснено от
фактическа страна, поради което Ви моля да прекратите съдебното дирене и
да постановите съдебен акт в полза на ищеца, въз основа, както на
признанието от нас, така и от събрания доказателствен материал и приетата
експертиза.
СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а
именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че
не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо
г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на
този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче
ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо
да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и
след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и
уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е
владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява,
че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал
момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност
такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
4
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
признанието на иска.
ПОСОЧВА 08.01.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:50ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
Секретар: _________Й.Б.______________
5