Решение по дело №2253/2015 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 08.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2253 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 21/05.04.2017 г. по в.гр.дело № 385/2016 г., поправено с Решение № 41/11.08.2017 год. на ОС Монтана е отменено Решение № 390/10.11.2016 год., по гр.д. № 2253/2015 год., вместо което е постановено ново решение и е признато за установено по отношение на М.И.Я., ЕГН **********,***, Г.Д.Б., ЕГН ********** *** и И.К.Б., ЕГН **********,***, че А.Н.Й., ЕГН **********,*** е собственик на ¼ ид.ч., като наследник на А. Н. К., б.ж. на с. ****, обл. Монтана, на следните земеделски земи, находящи се в землището на с. ****, обл. Монтана, както следва:

1. НИВА от 56,906 дка, четвърта категория, имот № 006011;

2. НИВА от 20,375 дка, четвърта категория, имот № 010006;

3. НИВА от 1,420 дка, четвърта категория, имот № 059023;

4. ЛИВАДА от 1,500 дка, четвърта категория, имот № 087128.

Отменен е, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК н.а. за собственост на недвижими имоти в землището на с. **** № 1383, т. VІІ, д. № 1956/1996 год. на РС Лом, с който Т. П. Б.,*** е призната за собственик по наследство на горните имоти до размера на собствената на А.Н.Й. ¼ ид.ч.

Със същото въззивно решение е признато за установено по отношение на М.И.Я., ЕГН **********,***, Г.Д.Б., ЕГН ********** *** и И.К.Б., ЕГН **********,***, че Й.Н.М., ЕГН **********,*** е собственик на ¼ ид.ч., като наследник на А. Н. К., б.ж. на с. ****, обл. Монтана, на следните земеделски земи, находящи се в землището на с. ****, обл. Монтана, както следва:

1. НИВА от 56,906 дка, четвърта категория, имот № 006011;

2. НИВА от 20,375 дка, четвърта категория, имот № 010006;

3. НИВА от 1,420 дка, четвърта категория, имот № 059023;

4. ЛИВАДА от 1,500 дка, четвърта категория, имот № 087128.

И е допусната делба на тези имоти между А.Н.Й., ЕГН **********,***, Й.Н.М., ЕГН **********,***, М.И.Я., ЕГН **********,***, Г.Д.Б., ЕГН ********** *** и И.К.Б., ЕГН **********,***, при права от: по 2/8 ид.ч. за А.Н.Й., Й.Н.М. и М.И.Я. и по 1/8 ид.ч. за Г.Д.Б. и И.К.Б..

Въззивното решение е обжалвано и потвърдено с Решение № 1/08.09.2019 год., по гр.д. № 231/2018 год. на ВКС, І ГО.

С Определение № 4/16.01.2020 год. по гр.д. № 4802/2019 год. на ВКС, ІІ ГО е оставена без разглеждане молбата на Г.Д.Б. и И.К.Б. за отмяна на влязлото в сила решение на МОС.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителите А.Н.Й., ЕГН **********,*** и Й.Н.М., ЕГН **********,*** са предявили срещу съделителката М.И.Я., ЕГН **********,***, иск за сумата от по 4511,27 лв. всеки от тях, представляващи припадащият им се дял от получените наемни плащания за процесните имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2016/2017 год. – 802,01 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв.

Исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство.

Допусната и изслушана е съдебно-техническа и оценителна експертиза със задача вещото лице да даде заключение относно пазарната оценка на допуснатите до делба имоти и състави проект за разделителен протокол.

Вещото лице е предложило няколко варианта за делба, като според възприетият от съда и страните първи вариант е съставило пет дяла.

Страните по делото са призовани за предявяване заключението на вещото лице.

По същество страните изразяват становище делбата да се извърши чрез разпределение на имотите от съда.

Представения проект за делба на поделяемите имоти отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 72 от ЗН и е съобразен с квотите, при които е допусната делбата. В него се предвижда всеки от съделителите да получи реален дял от горецитираните земеделски земи. Вещото лице е съобразило и предпочитанието на страните за поставяне на съответните полагащи им се части в общи дялове.

При така установеното, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределение на новообразуваните наследствени имоти между съделителите, без да се тегли жребий, тъй съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно и много неудобно. Това е така, тъй като съделителите имат различни квоти. Вещото лице е предложило оптималния вариант на съставяне на дялове, без излишно раздробяване на нивите на части, за да може всеки да тегли толкова дялове, колкото е идеалната му част.

При това положение е недопустимо за част от съделителите да се поставят в дял определените от вещото лице имоти по реда на чл. 353, а за останалите делбата да се извърши по друг способ- по чл. 347,350 и 352 ГПК-чрез съставяне и обявяване предложеният от вещото лице разделителен протокол за окончателен и призоваване на страните за теглене на жребий.

Делбата следва да се извърши за всички съделители по един способ, който е най-законосъобразен и най-справедлив за тях. Според съда този способ е по реда на чл. 353 ГПК, като обособените от вещото лице дялове се разпределят от съда, при съобразяване родството по колена между съделителите на които имотите се поставят в общ дял и заявената от тях воля.

Общата площ на имотите, допуснати до делба е 80,201 дка.

Според заключението на вещото лице общата стойност на допуснатите до делба имоти по пазарни цени е 39696 лв.

В този смисъл Дял І, представляващ 2/8 ид.ч. от заключението на вещото лице следва да бъде поставен в дял на А.Н.Й., ЕГН **********,***. Делът включва:

1./ НИВА от 20380 кв.м., поземлен имот с идентификатор 48859.10.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: 010006 в землището на с. ****, обл. Монтана, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - № 48859.10.137, - № 48859.10.7, - № 48859.10.136, - № 48859.10.5;

Пазарната стойност на включеният в дял първи имот е 10188 лв.

Дял ІІ от заключението на вещото лице, представляващ 2/8 ид.ч. от допуснатите до делба имоти следва да бъде поставен в дял на съделителя Й.Н.М., ЕГН **********,***. Делът включва:

1./ НИВА от 18312 кв.м., част от имот № 006011, а сега - поземлен имот с идентификатор 48859.6.11. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, целият от 56918 кв.м., по плана за земеразделяне в землището на с. ****, обл. Монтана, четвърта категория, с нов идентификатор на имота № 48859.6.115, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - 48859.6.46, - 48859.6.99, - № 48859.6.116, - № 48859.6.108, - № 48859.6.45;

2./ НИВА от 1420 кв.м., поземлен имот с идентификатор 48859.59.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: 059023 в землището на с. ****, обл. Монтана, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - № 48859.59.28, - № 48859.59.22, - № 48859.192.172, - № 48859.59.24.

Общата площ на имотите в дял втори е 197283 дка.

Стойността на имотите в дял втори е 9 836 лв.

Дял ІІІ от заключението на вещото лице, представляващ 2/8 ид.ч. от допуснатите до делба имоти следва да бъде поставен в дял на съделителката М.И.Я., ЕГН **********,***. Делът включва:

1./ НИВА от 18929 кв.м., част от имот № 006011, а сега - поземлен имот с идентификатор 48859.6.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, целият от 56918 кв.м., по плана за земеразделяне в землището на с. ****, обл. Монтана, четвърта категория, с нов идентификатор на имота № 48859.6.116, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - 48859.6.99, - № 48859.6.117, - № 48859.6.108, - № 48859.6.115;

2./ ЛИВАДА от 1500 кв.м., поземлен имот с идентификатор 48859.87.128 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: 087128 в землището на с. ****, обл. Монтана, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - № 48859.87.379, - № 48859.87.264 - № 48859.87.134, - № 48859.87.133, - № 48859.87.132, - № 48859.87.131, - № 48859.87.130, - № 48859.87.129, - № 48859.87.127.

Общата площ на имотите в дял трети е 20,426 дка.

Стойността на имотите в дял трети е 9836 лв.

Дял ІV от заключението на вещото лице, представляващ 1/8 ид.ч. от допуснатите до делба имоти следва да бъде поставен в дял съделителката Г.Д.Б., ЕГН ********** ***. Делът включва:

1./ НИВА от 9838 кв.м., част от имот № 006011, а сега - поземлен имот с идентификатор 48859.6.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, целият от 56918 кв.м., по плана за земеразделяне в землището на с. ****, обл. Монтана, четвърта категория, с нов идентификатор на имота № 48859.6.117, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - 48859.6.99, - № 48859.6.118, - № 48859.6.108, - № 48859.6.116.

Стойността на имота в дял четвърти е 4 918 лв.

Дял V от заключението на вещото лице, представляващ 1/8 ид.ч. от допуснатите до делба имоти следва да бъде поставен в дял съделителката И.К.Б., ЕГН **********,***. Делът включва:

1./ НИВА от 9838 кв.м., част от имот № 006011, а сега - поземлен имот с идентификатор 48859.6.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, целият от 56918 кв.м., по плана за земеразделяне в землището на с. ****, обл. Монтана, четвърта категория, с нов идентификатор на имота № 48859.6.118, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - 48859.6.99, - № 48859.6.12, - № 48859.6.108, - № 48859.6.117.

Стойността на имота в дял четвърти е 4 918 лв.

За уравняване на дяловете:

Съделителят, получаващ Дял първи - А.Н.Й., ЕГН **********,***следва да заплати на съделителя, получаващ Дял втори -Й.Н.М., ЕГН **********,*** и на съделителката, получаваща Дял трети - М.И.Я., ЕГН **********,***, по 88 лв. и на съделителките, получаващи Дял четвърти - Г.Д.Б., ЕГН ********** *** и Дял пети - И.К.Б., ЕГН **********,*** – по 44 лв.

На основание чл. 71, ал.1 от ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати държавна такса по сметката на ЛРС в размер на 4 % върху стойността на дела си, а именно както следва:

А.Н.Й., ЕГН **********,*** – 407,52 лв.,

Й.Н.М., ЕГН **********,*** и М.И.Я., ЕГН **********,*** – по 393,44 лв.,

Г.Д.Б., ЕГН ********** *** и И.К.Б., ЕГН **********,*** – по 196,72 лв.,

Ищцата А.Н.Й. и отв. М.И.Я. претендират разноски по извършване на делбата. Представят списъци по чл. 80 ГПК.

От тях и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че разноските на ищцата А. Й. във връзка с втората фаза на делбения процес са общо 1004,00 лв. (204 лв. за СТЕ, 720 лв. – за изготвяне на проект за делба и отразяване на новообр. имоти в КККР, за актуални скици от АГКК – 16 лв. и за скици и удостоверения от ОСЗ – 64 лв.

Разноските на отв. М.И.Я. за извършването на делбата са в размер на 400 лв. и се формират от заплатеното адвокатско възнаграждение.

От една страна, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако са имали такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

От друга страна обаче, чл. 355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.

В настоящият казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която е специална спрямо тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.

Същевременно, в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК /чл. 293а ГПК-отм./, съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

В случая между съделителите няма спор за начина, по който следва да се ликвидира съсобствеността. За това на отв. М. Я. не се дължат разноски по втората фаза на делбата.

Предвид това и с оглед стойността на дяловете, които получават страните, всеки от съделителите ще следва да поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски по делбата (общо в размер 1004 лева, сторени от ищцата А. Й., тъй като в тях не се включват разноските за процесуално представителство по делбата и доколкото съсобствеността е оспорвана, но за първата фаза на делбата вече са присъдени разноски, а при извършването на делбата между съделителите липсва спор за способа, по който това следва да стане).

Или, в тежест на ищцата А.Н.Й. ще останат направените от нея разноски до размер на 251 лв.

Съделителите Й.Н.М. и М.И.Я. следва да заплатят на ищцата по 251 лв.,

Г.Д.Б. и И.К.Б. – по 125,50 лв.

Съдът ще следва да присъди съответните разлики между направените и припадащите се разноски.

По приетите за съвместно разглеждане във фазата по извършване на делбеното производство искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени от съделителите А.Н.Й., ЕГН **********,*** и Й.Н.М., ЕГН **********,*** са предявили срещу съделителката М.И.Я., ЕГН **********,***, иск за сумата от по 4511,27 лв. всеки от тях, представляващи припадащият им се дял от получените наемни плащания за процесните имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2016/2017 год. – 802,01 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв.

Претендира се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете – 09.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски.

Ответникът по този иск го оспорва като неоснователен.

Счита, че до влизане в сила на решението по в.гр.д. № 385/2016 год. на МОС е била добросъвестен владелец и е считала имота за собственост само нейна и на ответниците Г.Б. и И.Б., от които е била упълномощена да ги представлява при сключването на наемни договори за процесните имоти, съгласно които всяка от тях трите получавала суми съобразно дела си. Поради тази си добросъвестност счита, че не дължи на ищците по тези искове припадащата им се част от получените рентни плащния за съсобствените имоти.

В условията на евентуалност моли исковете да бъдат уважени до размера на нейното обогатяване спрямо ищците.

Претендира разноски.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена в съда на 04.12.2015 год., а е вписана в сл.вп. при ЛРС на 05.01.2016 год. Книжата са връчени на отв. М. Я. на 16.01.2016 год.

С Договор за наем на земеделска земя от 06.06.2014 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 16.07.2014 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 40 лв./дка.

С Договор за наем на земеделска земя от 08.09.2014 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 12.06.2015 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 45 лв./дка.

От представените от третото неучастващо лице Бомар Трейд ЕООД доказателства за плащане се установява, че във връзка с горните договори дружеството е изплатило:

- На 09.09.2015 год. – на отв. М. Я. – 2663,50 лв. за стопанската 2014/2015 год., с пощенски запис, с получател отв. Г.Б.;

- На 18.09.2015 год. – 3241 лв. за стопанската 2014/2015 год. – на отв. М.Я.;

- На 03.11.2016 год. – 2947 лв. – на отв. М. Я., с отбелязване „за Г.Б.“

- На 20.10.2016 год. – 3535 лв. рента „**** 2015/2016 г.“ на отв. М.Я.;

- На 08.08.2017 год. – 7072 лв. „рента **** 2016/2017 год.“ на М.Я.;

- На 24.08.2018 год. – 4115 лв. на М.Я. „рента **** 2017/2018 год.“

- На 17.09.2018 год. – 4115 лв. – на Г.Б. „от договор на М.Я. ½ рента **** 2017/2018 год.“

- На 24.09.2019 год. – 4371 лв. – на М. Я. – „рента **** 2018/2019 год.“

- На 03.10.2019 год. – 3789 лв. на Г.Б., като представител на М.Я. „рента **** 2018/2019 год.“

Разходният касов ордер № 182/08.08.2017 год. в който е отразено плащане на 7072 лв. „рента **** 2016/2017 год.“ на М.Я. е оспорен от нея в частта на подписа на получилото сумата лице. Допусната е съдебно-гафическа експертиза, изготвена от в.л. А.Т.А., приета по делото, от чието заключение се установява, че подписът НЕ Е копие на подпис, полаган от М.И.Я..

Видно от Удостоверение изх. № 59-00-207/14.04.2021 год., издадено от Български пощи ЕАД, за периода 01.01.2016 – 31.12.2020 год., фирма БОМАР ТРЕЙД ЕООД, ЕИК 11463892, чрез И.В.Ц. е подател на пет парични преводи с получател Г.Д. ***, както следва:

- На 08.12.2016 год. – 2800 лв.,

- На 02.10.2017 год. – 3000 лв.,

- На 17.10.2018 год. – 3500 лв.,

- На 04.10.2019 год. – 3700 лв.,

- На 05.10.2020 год. – 2686 лв.

Видно от приетите по делото извлечения от сметка 620/1 „Разходи за външни услуги“/Рента за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години, плащанията са осчетоводени.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговият дял в съсобствеността.

Понятието „ползи” включва в случая не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове.

Чл. 30, ал.3 ЗС намира приложение и когато съсобственикът отдава под наем съсобствената вещ и получава суми в повече от дължимите му съобразно неговия дял в съсобствеността, тъй като това води до получаване на граждански плод от вещта, полза по смисъла на чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗС.

За да се уважи иска по чл. 30, ал.3 от ЗС следва да се докаже от ищеца наличието на елементите от фактическия състав, включващ: съсобствена вещ между страните, ответникът да не е ползвал съсобствената вещ пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея /добиви – естествени или граждански/, както и като е събирал тези доходи, да не е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.

При наличието на тези предпоставки задължението възниква от момента, в който е реализиран съответният доход, като писмена покана не е необходима на основание чл. 93 от ЗС, съгласно който добивът от вещта като плодове, прираст от добитък, наем и др. такива, принадлежи на собственика й.

Правото по чл. 30, ал. 3 от ЗС законът урежда като безсрочно вземане.

Дължимото без срок се дължи веднага - чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.

В случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Затова и съгласно разясненията по ТР 85/68 год. на ОСГК на ВС съдът в този си състав приема, че в конкретния случай в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, тъй като в случая не се касае за съсобственик – подобрител, който е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. В последния случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и 74 ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец“. За това и възраженията на отв. М. Я., заявени в писмения отговор са неоснователни.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че:

По Договора за наем на земеделска земя от 06.06.2014 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 16.07.2014 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 40 лв./дка. Дължимото се рентно плащане по договора е 3208,04 лв. (за общо 80,201 дка). Дължимото се на всеки от ищците по исковете за сметки – А. Й. и Й. М. е по 2/8 части или по 802,01 лв. От доказателствата по делото се установява, че отв. М. Я. е получила 3241 лв. (отделно отв. Г. Б. е получила 2663,50 лв.).

По Договора за наем на земеделска земя от 08.09.2014 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 12.06.2015 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 45 лв./дка. Дължимото се рентно плащане по договора е 3609,05 лв. (за общо 80,201 дка). Дължимото се на всеки от ищците по исковете за сметки – А. Й. и Й. М. е по 2/8 части или по 902,26 лв. От доказателствата по делото се установява, че отв. М. Я. е получила 3535 лв. (отделно отв. Г. Б. е получила 2947 лв.).

С Договор за наем на земеделска земя от 05.03.2016 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 18.07.2016 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 40 лв./дка. Дължимото се рентно плащане по договора е 3208,04 лв. (за общо 80,201 дка). Дължимото се на всеки от ищците по исковете за сметки – А. Й. и Й. М. е по 2/8 части или по 802,01 лв. От доказателствата по делото се установява, че подписът на „Получил сумата“, положен върху Разходният касов ордер № 182/08.08.2017 год. в който е отразено плащане на 7072 лв. „рента **** 2016/2017 год.“ на отв. М. Я. не е положен от нея. Следователно исковете в тази си част са недоказани и подлежат на отхвърляне.

С Договор за наем на земеделска земя от 09.12.2016 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 06.05.2017 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 50 лв./дка. Дължимото се рентно плащане по договора е 4010,05 лв. (за общо 80,201 дка). Дължимото се на всеки от ищците по исковете за сметки – А. Й. и Й. М. е по 2/8 части или по 1002,51 лв. От доказателствата по делото се установява, че отв. М. Я. е получила 4115 лв. (отделно отв. Г. Б. е получила 3500 лв.).

С Договор за наем на земеделска земя от 03.05.2018 год. (регистриран в Сл.вп. Лом на 15.05.2018 год.), отв. М.И.Я. е отдала под наем на БОМАР ТРЕЙД ЕООД, гр. Кнежа четирите процесни имота за срок от една година и наемно плащане от 50 лв./дка. Дължимото се рентно плащане по договора е 4010,05 лв. (за общо 80,201 дка). Дължимото се на всеки от ищците по исковете за сметки – А. Й. и Й. М. е по 2/8 части или по 1002,51 лв. От доказателствата по делото се установява, че отв. М. Я. е получила 4371 лв. (отделно отв. Г. Б. е получила 3700 лв.).

От така ангажраните доказателства не се установява единствено за стопанската 2015/2016 год. отв. М.Я. да е получила от наемателя цялото рентно плащане за съответните земеделски имоти.

Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 С следва да бъдат уважени, като отв. М.И.Я., ЕГН **********,*** бъде осъдена да заплати, както следва:

На А.Н.Й., ЕГН **********,*** до размер на 3709,26 лв., представляващи припадащият й се дял от получените наемни плащания за процесните имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв., над който размер, до претендираните 4511,27 лв. – да се отхвърли като недоказан за сумата от 802,01 лв., представляваща наемни плащания за стопанската 2016/2017 год.

На Й.Н.М., ЕГН **********,*** до размер на 3709,26 лв., представляващи припадащият му се дял от получените наемни плащания за процесните имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв., над който размер, до претендираните 4511,27 лв. – да се отхвърли като недоказан за сумата от 802,01 лв., представляваща наемни плащания за стопанската 2016/2017 год.

Следва да се присъди и законната лихва върху уважената част от исковете от датата на предявяването им – 09.06.2020 год. до окончателното изплащане.

Страните претендират разноски. Представят списъци по чл. 80 ГПК.

Ищците са направили разноски от по 400 лв. за процесуално представителство. От тях отв. М. Я. следва да им заплати по 328 лв. – съобразно уважената част от исковете.

Отв. М. Я. е направила разноски от 1100 лв. за процесуално представителство и защита (по 450 лв. за защита по всеки от двата иска, или общо 900 лв. и 200 лв. за съдебно-графическа експертиза), т.е. по 550 лв. за защита по всеки от двата иска.

Възражението за прекомерност, въведено от процесуалния представител на ищците е неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. (545,79 лв. съобразно цената на исковете).

Предвид изхода от делото, всеки от ищците следва да поеме по 99 лв. от сторените от ответника разноски.

Така, след служебно извършена от съда компенсация, ответницата М.Я. следва да бъде осъдена да заплати на ищците А.Й. и Й.М. по 229 лв. – разноски за процесуално представителство и защита по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС пред тази инстанция.

Отв. М.И.Я. следва да заплати по сметка на ЛРС и следващата се държавна такса за уважените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, в размер на по 148,37лв. за всеки от исковете, или общо 296,74 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на А.Н.Й., ЕГН **********,*** СЛЕДНИТЕ земеделски имоти:

Пазарната стойност на включеният в дял първи имот е 10188 лв.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Й.Н.М., ЕГН **********,*** сумата от 88,00 лв. (осемдесет и осем лева, 00 стотинки) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на М.И.Я., ЕГН **********,*** сумата от 88,00 лв. (осемдесет и осем лева, 00 стотинки) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Д.Б., ЕГН ********** *** сумата от 44,00 лв. (четиридесет и четири лева, 00 стотинки) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати на И.К.Б., ЕГН **********,*** сумата от 44,00 лв. (четиридесет и четири лева, 00 стотинки) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 407,52 лв. (четиристотин и седем лева и 52 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

II.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Й.Н.М., ЕГН **********,***, СЛЕДНИТЕ земеделски имоти:

Общата площ на имотите в дял втори е 197283 дка.

Стойността на имотите в дял втори е 9 836 лв.

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 393,44 лв. (триста деветдесет и три лева и 44 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,***, припадащата му се част от направените във връзка с воденето на делото разноски в размер на 251,00 лева (двеста петдесет и един лева и 00 ст.).

III.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост М.И.Я., ЕГН **********,***на СЛЕДНИТЕ земеделски имоти:

1./ НИВА от 18929 кв.м., част от имот № 006011, а сега - поземлен имот с идентификатор 48859.6.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на Изпълнителен директор на АГКК, целият от 56918 кв.м., по плана за земеразделяне в землището на с. ****, обл. Монтана, четвърта категория, с нов идентификатор на имота № 48859.6.116, при граници/съседи: - поземлени имоти с идентификатори: - 48859.6.99, - № 48859.6.117, - № 48859.6.108, - № 48859.6.115;

Общата площ на имотите в дял трети е 20,426 дка.

Стойността на имотите в дял трети е 9836 лв.

ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 393,44 лв. (триста деветдесет и три лева и 44 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН **********,***, да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,***, припадащата й се част от направените във връзка с воденето на делото разноски в размер на 251,00 лева (двеста петдесет и един лева и 00 ст.).

ІV.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Г.Д.Б., ЕГН ********** ***СЛЕДНИТЕ земеделски имоти:

Стойността на имота в дял четвърти е 4 918 лв.

ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 196,72 лв. (сто деветдесет и шест лева и 72 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,***, припадащата й се част от направените във връзка с воденето на делото разноски в размер на 125,50 лева (сто двадесет и пет лева и 50 ст.).

ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на И.К.Б., ЕГН **********,***СЛЕДНИТЕ земеделски имоти:

Стойността на имота в дял четвърти е 4 918 лв.

ОСЪЖДА И.К.Б., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 196,72 лв. (сто деветдесет и шест лева и 72 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.К.Б., ЕГН **********,***, да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,***, припадащата й се част от направените във връзка с воденето на делото разноски в размер на 125,50 лева (сто двадесет и пет лева и 50 ст.).

VІ.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М.И.Я., ЕГН **********,*** да заплати на А.Н.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА от 3709,26 лв. (три хиляди седемстотин и девет лева, 26 ст.), представляващи припадащият й се дял от получените наемни плащания за съсобствените им имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 09.06.2020 год. до окончателното плащане, над който размер, до претендираните 4511,27 лв. – ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН за сумата от 802,01 лв., представляваща наемни плащания за стопанската 2016/2017 год..

ОСЪЖДА, на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М.И.Я., ЕГН **********,*** да заплати на Й.Н.М., ЕГН **********,***, СУМАТА от 3709,26 лв. (три хиляди седемстотин и девет лева, 26 ст.), представляващи припадащият й се дял от получените наемни плащания за съсобствените им имоти, както следва: за стопанската 2014/2015 год. – 802,01 лв. за стопанската 2015/2016 год. – 902,25 лв., за 2017/2018 год. – 1002,50 лв. и за 2018/2019 год. – 1002,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 09.06.2020 год. до окончателното плащане, над който размер, до претендираните 4511,27 лв. – ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН за сумата от 802,01 лв., представляваща наемни плащания за стопанската 2016/2017 год..

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, а. 1 ГПК, М.И.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Й., ЕГН **********,***, СУМАТА от 229,00 лв. (двеста двадесет и девет лева, 00 ст.), представляваща разноски в производството по сметки пред първата инстанция.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, а. 1 ГПК, М.И.Я., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.М., ЕГН **********,***, СУМАТА от 229,00 лв. (двеста двадесет и девет лева, 00 ст.), представляваща разноски в производството по сметки пред първата инстанция.

ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху уважените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, в размер на 296,74 лв. (двеста деветдесет и шест лева и 74 стотинки) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломския районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260015
Дата:	8 февруари 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия:	Албена Георгиева Миронова

Дело:	20151620102253
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	17 декември 2015 г.

Решение по дело №2253/2015 на Районен съд - Лом

Съдържание на акта