Р Е Ш
Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 04.04.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА-АТАНАСОВА
при участието на секретаря В.Д. и в присъствието на прокурора ..............................................
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №245 по описа за 2012 година, за
да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето.
Постъпила
е молба от Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, в която посочва, че на
02.12.2011 год. в Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч е получено писмо от Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Плевен с молба да се извърши социално проучване относно
възможността на Д. и В. Богданови да полага грижи за внучката си. При
извършените посещения се установило, че детето В. Н.Б., ЕГН-********** живее
заедно с баба си и дядо си Д.Ц.Б. и В.Б. ***.
Пояснява,
че с решение №25/04.04.2005 год. на РС-гр.Плевен родителите на детето са
разведени, като родителските права върху него са предоставени за упражняване от
майката.
Твърди,
че при проведеното социално проучване е установено, че Венислава Б. е “Дете в
риск” съгласно Параграф 1, т.11, б.”а” от ДР на ЗЗДет, тъй като майката и
бащата са разведени, а майката на която са предоставени да упражнява
родителските права не е съумяла да осигури сигурност на детето си в семейна
среда. Детето е подавало сигнали в Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Плевен за
извършвани спрямо него заплахи и сексуално посегателство от съжителстващият с
майката мъж. Бащата живее и работи в гр.П. и околните села и също не се
ангажира с трайното отглежадне на детето.
Семейство
Б. са декларирали съгласие, на основание чл.27, ал.3 от ЗЗДет, за настаняване в
семейната им среда на детото В. Н.Б., с декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет.
Затова
е издадена Заповед №ЗД ЗД10/0004 от 13.01.2012 год. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане”-гр.Ловеч за настаняване на детето в семейството на неговите
баба и дядо Д.Ц.Б. и В.Б.Б., до окончателното решение на случая по съдебен ред.
Моли
съда да постанови решение, с което съгласно чл.27, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1
от ЗЗДет и чл.25, ал.1, т.2 във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, да бъде
настанено детето В. Н.Б., ЕГН-********** в семейството на Д.Ц.Б. и В.Б.Б., с настоящ
адрес ***.
В
съдебно заседание молителят се представлява от мл.юрисконсулт Баев, който от
името на доверителя си поддържа претенцията, така както е предявена. Прави
искане за допълване петитума на молбата относно срока, до който следва да се
настани детето в семейството на неговите баба и дядо, а именно до навършване на
18-годишна възраст, което допълване съдът е допуснал с протоколно определение
от 21.03.2012 год. По същество се позовава на събраните по делото доказателства
и най-вече на изтъкнотото от страните и намира, че е в интерес на детето да
бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо.
Съдът
с оглед защита интересите на малолетното дете и предвид характера на
производството е назначил на В. Н.Б. за особен представител адв.Дойнова от АК-гр.Ловеч,
която намира, че данните по делото са разкрили една покъртителна история. Като
нейн защитник становището й е, че най-добро и разумно е детето да бъде
настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия до навършване на
пълнолетие.
Изслушана
при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет малолетната В. Б. поясни, че е родена на ***
год. и е на 11 години. Детето не отрече, че в момента живее в с.К. при своите
баба и дядо по бащина линия, където се чувства добре и всичко е наред. Сподели,
че е подавало два пъти жалби до Дирекция “Социално подпомагане” за налаган й
тормоз от майка й и мъжът, с който тя живее. Има по-малък брат, който е при
майка й и с когото не се вижда толкова често. Той много й липсва.
Майката
на детето Г.В. даде своето съгласие дъщеря й да остане при баба си и дядо си.
Бащата
Н.Б. заяви, че няма нищо против дъщеря му да остане при неговите родители. Лично
за себе си подчерта, че работата му е свързана с постоянно пътуване и не е в
състояние да отдели необходимото време и внимания на В..
Бабата
и дядото на детето Д. и В. Б.помолиха съда внучката им да остане при тях до
навършване на пълнолетие.
РП-гр.Ловеч
не изразява отношение по казуса.
Районният
съд като взе предвид становищата на пълномощника на молителя, на назначения
особен представител на детето и на останалите заинтересовани лица, от събраните
по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното :
Детето
В.Н.Б. е родено на *** *** от родители : майка – Г.Ц.Б. и баща – Н.В.Б., видно
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1512/04.09.2000
год. на Община-гр.Плевен.
С
решение №25/04.04.2005 год. по гр.дело №553/2004 год. РС-гр.Плевен е прекратил
с развод, на основание чл.99, ал.1 от СК, гражданският брак, сключен на
27.11.1999 год., с акт №8 в с.Летница, Ловешко, между Г.Ц.Б. и Н.В.Б.,***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. С решението си
съдът е предотавил родителските права над малолетното дете В. за упражняване от
майката, като на бащата е определил съответен режим на свиждане с неговата
дъщеря. Това решение на съда е влязло в законна сила на 04.05.2005 год.
В.Б.Б.
и Д.Ц.Б., които са съответно дядо и баба на детето са подали молба от
29.11.2011 год. до Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Плевен и
гр.Ловеч с искане внучката им В. Н.Б. да бъде настанена за отглеждане и
възпитание в тяхното семейство по реда на ЗЗДет.
С
декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет от 29.11.2011 год. те са дали своето
съгласие, разбирайки че поемат гражата и отговорността за отглеждането и
възпитанието на детето В. Н.Б. до промяна на мярката за закрила или до
прекратяване на настаняването по законоустановения ред.
От
представения като доказателство по делото социален доклад при предприемане
мярка за закрила на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч се установява, че
родителите на детето са разведени и живеят в гр.П., като не изпълняват
родителските си задължения. Майката на детето живее с мъж на семейни начала,
който е отправял заплахи към В.. По данни на бабата на детето г-жа Б. бащата
поддържа контакт с детето всяка вечер по телефона. Същият обаче не можге да
полага грижи за своята дъщеря, тъй като работи в строителството и работата му е
свързана с пътуване в околните на гр.П. села. С майката детето е говорело
веднъж по телефона.
Основните
гражи в отглеждането и възпитанието на детето през последните месеци се полагат
от неговите баба и дядо по бащита линия – Д. и В. Б.. Потребностите на детето
са задоволени на необходимото ниво. Семейство Б. споделят, че след заплахите,
които детето е получило в семейната среда на майката и предвид трудовата
ангажираност на дядото, са взели решение да се грижат за своята внучка в
семейното им жилище в с.К.. В жилищото не са забелязани рискови фактори по
отношение на сигурността. По отношение на съжителстващият мъж на майката са
предприели действия пред РУП-гр.Плевен, непосредствено след като детето им се е
оплакало. Жилището в с.К. е собственост
на дядото В.Б. и представлява двуетажна къща, електрифицирана и водоснабдена.
Първият етаж се състои от две стаи, а вторият - от четири. През зимният сезон
се отопляват с печка на твърдо гориво. За детето са създадени подходящи условия
за развитие. Към настоящият момент то спи с баба си в една стая. Между детето и
неговите баба и дядо имало изградена емоционална връзка, като бабата споделя,
че през първите години, още когато родителите са живеели заедно, тя и съпругът
й са се грижили за В.. Детето е отраснало в тяхното обкръжение.
Издадена
е заповед №ЗД-ЗД 10/0004/13.01.2012 год. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч, с която на основание чл.27, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.25,
ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЗдет, е настанено
временно детето В. Н.Б., ЕГН-**********,*** родители : майка-Г.Ц.В. и баща-Н.В.Б.,
в семейството на Д.Ц.Б. и В.Б.Б., баба и дядо по бащина линия, до промяна на
обстоятелствата и/или до решението на случая по съдебен ред, съгласно чл.28 от
ЗЗДет.
При наличието на тези факти районният съд
намира, че е сезиран от надлежна страна в случая Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч, на основание чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето
и молбата е допустима. По същество тя е основателна и доказана. Установи се по
безпорен начин от представените по делото писмени доказателства, че се касае за
малолетно дете на 11 години, чиито статут може да се определи като на “Дете в
риск” по смисъла на Параграф 1, т.11, б.”а” и б.”б” от ДР на ЗЗДет, тъй като при
наличието на живи родители, то е останало без родителска грижа. Въпреки, че родителите
му са разведени и родителските права върху В. са предоставени на майката
очевидно е, че тя не е успяла да създаде и да осигури нормална и сигурна среда
на детето си в семейна среда. Даже напротив детето е станало жертва на насилие
от съжителстващия с майката мъж, за което се е наложило да подава жалби до
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Плевен за заплахи и сексуално посегателство,
които обстоятелства пред съда майката изцяло отрече. Бащата на детето живее и
работи в гр.П. но не се ангажира с трайното му отглеждане предвид своята
ангажираност, т.е. и двамата родители понастоящем са абдикирали от своите
родителски задължения спрямо родената от брака им малолетна дъщеря.
Съдът имайки предвид факта, че майката
е дезинтересирана от отглеждането на своята дъщеря, а и както заяви в съдебно
заседание има намерение да я гледа, но в момента не може да й отдели
необходимите средства, защото има по-малко дете, счита, че с оглед
обстоятелството, че единствено бабата и дядото по бащина линия са изявили
такова желание не само с писмените декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет, но с
реалните грижи, които полагат за внучката си, за малолетната В. Б. единствената
алтернатива е настаняването й в семейството на Д. и В. Б., с които и без това
детето има отдавна изградена емоционална връзка, чувства се в безопасност и е защитено.
За да вземе това решение съдът прецени неговите желания и чувства, както и опасността
и вредата, която му е причинена и го е травмирала, като преценява, че по този
начин ще се защитят най-добре неговите интереси, в съответствие с Параграф 1,
т.5, б.”а” и б.“г” от ЗЗдет.
Затова, съобразявайки се с целите на
ЗЗдет и с поредността на мерките за закрила, регламентирани в текста на чл.4,
ал.1, т.2 от ЗЗДет, районният съд преценява, че ще е изцяло в интерес на малолетната
В. Б. да бъде настанена в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия, каквото
е и искането на молителя Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч.
Имайки
предвид направеното допълване на молбата от представителя на Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч в съдебно заседание, както и с оглед императивната
разпоредба на чл.28, ал.5 съдът счита, че предлаганият срок за настаняване на
детето, а именно до навършване на 18-годишна възраст на детето е напълно адекватен
на търсената защита и изцяло съобразен с това, че към момента детето е в
пуберитетна възраст, за което е нужно да чувства закрилата и най-вече обичта на
неговите най-близки хора /след родителите/, каквито са бабата и дядото и на
които то има пълно доверие и които ще се стремят да задоволят неговите основни
потребности в семейна среда. Същият отговаря и на основните принципи за
закрила, визирани в чл.3, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет, а именно зачитане и уважение
личността на детето, отглеждането му в семейна среда и осигуряване най-добрия
интерес на детето.
В тази връзка съдът счита, че е налице
хипотезата на чл.28 във връзка с чл.26 от
Закона за закрила на детето, поради което следва да бъде настанено малолетното
дете В. Н.Б., ЕГН-********** в семейството на Д.Ц.Б. и В.Б.Б., баба и дядо на
детето по бащина линия за срок до навършване на 18 години или до промяна на
обстоятелствата.
Водим
от горното и на основание чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
Р
Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ
мярка за закрила, като НАСТАНЯВА малолетното дете В. Н.Б., ЕГН-********** в
семейството на Д.Ц.Б. и В.Б.Б., баба и дядо на детето по бащина линия, с
настоящ адрес : с.К., Л. област, ул.”…….”№… за срок до навършване на 18 години
или до промяна на обстоятелствата.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва и протестира пред ЛОС в 7-мо
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :