№ 19568
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110125875 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „И.“ ЕООД, искова
молба против „Д.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв. частичен иск от сума в общ размер
от 2 500,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета №
*********/2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 23.01.2025
г. в гр. Одрин, Република Турция, водачът на МПС марка „Пежо“, модел 2008, с рег. №
СВ****ММ – М.Д., е потеглил от редицата с паркирани автомобили по ул. /адрес/,
като се насочил за включване към лентата за движение с посока „Н.”. Преди да
потегли водачът се огледал внимателно в двете посоки и едва след това започнал
маневрата. По същото време от редицата на спрелите автомобили в лентата, към която
се насочила Д., рязко потеглил л.а. марка „Хюндай“ с турска регистрация *********,
вследствие на което траекториите на двете МПС-та се пресекли и се стигнало до лек
сблъсък. Твърди, че към момента на ПТП л.а. марка „Пежо“ е бил застрахован при
ответника по застраховка „Каско“. Сочи, че пред застрахователя е подадено заявление
за щета, по която били представени всички изискани документи, но ответникът с
писмо, получено от ищеца на 06.02.2025 г., отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовал на чл. 16.11 от ОУ. Ищецът оспорва да са налице
визираните в чл. 16.11 от ОУ изключени рискове – злоумишлени действия и груба
небрежност, като развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че в
действителност водачът на автомобила се е опитал да се включи в лентата на /адрес/
за непрекъсната осева линия, но това станало не с желание грубо да пренебрегне и
наруши правилата за движение, а вследствие на несъзнателно объркване, свързано с
маркировката на пътя. Счита, че макар ПТП да е настъпило по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, не е налице груба небрежност. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че л.а. марка
„Пежо“, модел 2008, с рег. № СВ****ММ, собственост на ищеца, е застрахован при
него по застраховка „Каско“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„Пежо“, който счита, че е проявил груба небрежност поради това, че е предприел
пресичане на двойна непрекъсната линия, навлизане в насрещното платно за движение
и отнемане предимството на правомерно движещо се МПС. В условията на
евентуалност сочи, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение поради
неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ. Оспорва
претенцията и по размер, като излага, че при определяне на размера на щетите следва
да се приложи процент на овехтяване. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден
договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в
исковата молба застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на процесния лек
автомобил и стойността необходима за възстановяване на МПС-то, както и причинна
връзка между произшествието и вредите.
В тежест на ответника е да докаже по делото твърденията си, че водачът е
действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз основа на
което отказва плащане, неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл.
395, ал. 1 КЗ, положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. марка „Пежо“, модел
2008, с рег. № СВ****ММ, собственост на ищеца, на 23.01.2025г. в гр. Одрин е
участвал в ПТП, при което по автомобила са нанесени материални щети, че към дата
на ПТП автомобилът е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Каско“, както и че във връзка с процесното ПТП при ответника е заведена щета, по
която не е изплатено застрахователно обезщетение.
От приобщените писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, съдът
изведе следния механизъм на произшествието, а именно: на 23.01.2025г, около
19.35часа, водачът на лек автомобил „Пежо“, модел 2008, с рег. № СВ****ММ, М.Д.
привежда в движение МПС-то на ул. /адрес/, в гр. Одрин, в района на Козметичен
Център „********, пресича двойна непрекъсната лента за да премине в съседното
пътно платно, при което реализира ПТП с движещия се в същата посока и в
правилната пътна лента лек автомобил „Хюндай“ с ДК № *********.
Спорът по делото е концентриран дали е налице изключен риск, в частност
проявена „груба небрежност“ по смисъла на т. 16.11 от Общите условия на
застрахователя.
Видно от Раздел III, т. 16.11 от Общите условия /л. 36 по делото/,
застрахователят не покрива щети, при злоумишлени действия или груба небрежност
на застрахования, застраховащия, трето ползващо се лице.
Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право
обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието,
което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с
2
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при
това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС,
IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на
небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се
съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за
наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави
невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба
небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в
смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да
увреди застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на
ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
1815/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Настоящият съдебен състав намира, че водачът на процесното МПС е проявил
груба небрежност, като е причинил настъпване на ПТП-то след поредица нарушения
на правилата за движение по пътищата.
На първо място е пресякъл двойна непрекъсната лента на пътното платно и е
навлязъл в съседна пътна лента.
На следващо място въпреки извършеното нарушение, в частност пресичане на
двойна непрекъсната лента, водачът е имал възможност, доколкото е имал видимост и
е могъл да възприеме приближаващия се лек автомобил „Хюндай“ с ДК №
*********, но не е предприел спиране, за да изчака същият да премине, напротив
навлязъл е в съседната пътна лента и е реализирал ПТП.
Обстоятелството, че водачът е имал видимост намира опора и в становището на
вещото лице при изслушването му в проведеното открито съдебно заседание, в което
експертът посочи, че ПТП-то е настъпило на прав участък от пътя и няма данни за
препятства, които да са ограничавали видимостта. В допълнение експертът е посочил,
че водачът на автомобила е могъл да възприеме приближаващия лек автомобил
Хюндай“ с ДК № ********* през стъклото на предната дясна врата.
На следващо място съдът намира, че с това си поведение водачът М.Д. е
проявила известна дързост, като е предприела навлизане в съседна пътна лента, при
наличие на двойна непрекъсната осева линия, не е съобразила поведението си и с
конкретната пътна обстановка, с интензивността на движението, както и с конкретните
условия на видимост, а именно - в населено място, където концентрацията на
участници в движението е по-висока, респ. рискът от настъпване на застрахователно
събитие.
По изложената аргументация съдът намира, че произшествието е настъпило
изключително по вина на водача М.Д., при проявена груба небрежност.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
3
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки, а съгласно ал. 4 при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие
от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в
договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
От изложеното следва, че приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е
значително с оглед интереса на застрахователя. В съдебната практика се приема, че се
касае до такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера
на риска, върху обхвата и размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. №
1262/2013 г., II т. о. и др.).
С оглед на възприетото от настоящия съдебен състав, а именно, че поведението
на водача на собствения на ищеца автомобил е осъществено при груба небрежност са
налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, за отказ на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение.
Така изложеното обуславя извода, че исковата претенция се явя неоснователна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че от страна на ищеца не се
доказа твърдението, че ПТП-то е настъпило поради объркване, свързано с пътната
маркировка. На следващо място от заключението на вещото лице се установи, че
произшествието е настъпило на участък от пътя с добра видимост, без налични
препятства, ограничаващи видимостта на двамата водачи, поради което тези доводи се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника разноски в размер на 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ ЕООД , ЕИК **********, срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК **********, иск с правно чл. 405, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 1000.00
лв., част от вземане в общ размер от 2500.00лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № *********/2025 г., във връзка с настъпило на
23.01.2025г, около 19.35часа, на ул. /адрес/, в гр. Одрин, Република Турция, ПТП с лек
4
автомобил „Пежо“, модел 2008, с рег. № СВ****ММ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78,ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК **********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5