РЕШЕНИЕ
№ 22965
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110156205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от С. П. Р., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против А. П. Р.,
ЕГН **********, за развод по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по
чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете Натанаил А.
Р., ЕГН **********, както и иск по чл. 56 СК – относно ползването на семейното жилище,
находящо се в *********
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 2018 година, като имат едно
родено дете - малолетния Н. А. Р., ЕГН **********, роден на 03.09.2019 година. Твърди се,
че в началото на връзката между страните ответника е имал изблици на необоснована
ревност, което е продължило и след сключване на брака. Подробно се излагат обстоятелства
във връзка със случка през месец септември 2018г. при която се твърди, че ответника е
отправил отново безпочвени обвинения спрямо ищцата. Твърдят се брачни провинения на
ответника, изразяващи се в грубо поведение, вербална агресия, психическо насилие. Сочи
се, че ответника е заключвал ищцата в спалнята на техния апартамент, като не е давал да
излиза, както и се е държал грубо с нейната майка, а след кончината на баща е изисквал да
му посочи срок до който ще скърби. Твърди се също, че ответника се е отнасял твърде строго
и с детето на страните, и го е зашлевил през лицето когато то е било едва на две години.
Ищцата сочи, че се опасява, че ищеца е поставил записващи устройства в къщата и на
телефона й. Твърди, че ответника употребява марихуана и пие алкохол. Твърди се, че ищцата
1
е полага основните грижи за детето и по време на съвместното съжителство между страните,
като се сочи, че ответника не се е включвал активно в грижите не си е играел с детето. Сочи
се, че поради ескалиране на положените, ищцата е подала молба за защита, като на
07.07.2023г. е била издадена ЗНЗ от СРС, 158-ми състав, като и от този момент е налице
фактическа раздяла между страните. Предвид изложеното ищцата счита брака за изпразнен
от съдържание и моли съда да прекрати същия поради дълбоко и непоправимо разстройство
на същия по вина на ответника. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете, на бащата да бъде определен
режим на лични отношения с детето и същият да бъде осъден да заплаща издръжка в размер
на 300,00 лева, считано от 07.07.2023 година. Претендира ползването на семейното жилище,
находящо се в *********Претендират разноски.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната
страна заявява, че не оспорва обстоятелствата, че с ищцата са съпруги и че имат Дете Н. Р.,
както и, че са разделени след самоволното напускане от страна на ищцата на семейното
жилище и настаняването й в Кризисен център. Твърди, че желае прекратяване на брака с
ищцата и не оспорва иска за развод, но оспорва изложените в исковата факти и
обстоятелства довели до дълбокото и непоправимо разстройство на бака. Твърденията, че
вината за разстройството на брака е на ответника, както и всички обстоятелства свързани с
необоснованата ревност на ответника, грубото му отношение към ищцата и детето, за
употребата на наркотици и зловредната употреба на алкохол. Сочи се, че част от случките
описани в исковата молба не са се случвали, а друга част са невярно представени. Ответника
подробно излага развоя на събитията след запознанството на страните, като обстоятелствата
във връзка с раждането на детето, , че ответника за срок от около година не е работил, както
и че по време на ковид пандемията са се преместили да живеят при родителите на ищцата,
както и че бащата на ищцата по това време е бил болен от рак и е починал на 01.09.20г.,
както и че когато ответника се е разболял от ковид е живял в семейното жилище в гр.
София, се припокриват. Твърди се, че ищцата имала увлечение по окултни и свръх
естествени практики, което се задълбочило, след раждането на детето и смъртта на бащата
на ищцата. Подържа се, че страните са живеели в Гърция за периода от месец май 2021 до
октомври 2021г., като ответника е работил дистанционно, а ищцата е била в отпуск по
майчинство. Подържа се също и че ответника е спечелил работа по проект на Европейската
комисия, като сочи, че ходил в Брюксел по комадировки за по 4/5 дни, а само две от
командировките са били с продължителност 20 и 25 дни, като отрича да е живял в Брюксел.
Сочи за причина за влошаване отношенията на страните е това, че майката на ищцата
започнала да се намесва в отношенията им и да внушава на ищцата, че не е щастлива с
ответника, вследствие на което ищцата се е променила, започнала да прави скандали и се
задълбочило увлечението по окултното. Твърди се, че ищцата е държала да кърми детето
до двегодишна възраст което не се отразявало добре, детето не посещавало детска градина
отново по настояване на майката въпреки, че е бил записан, като в тези периоди ответника
се грижел за него, тъй като работел от вкъщи. Сочи, че ищцата започнала да дърпа и бута
детето, като разказва за случай в които го е ударила през лицето и му се е карала да заспива.
2
Подробно се описват обстоятелства около напускане на семейното жилище от ищцата и
настаняването в кризисен център, като се твърди, че ответника е научил с изненада за
образуваното от ищцата дело по реда на ЗЗДН, както и че не е имало повод за изнасянето на
ищцата, както изложените твърдения за насилие са неверни. Сочи, че ищцата неоправдано и
незаконно е ограничила контактите на детето с бащата чрез настаняването му в кризисен
център и бащата и детето не са се виждали половин година, за което ответника също е подал
молба за защита, по която е било образувано гр.д. 43055/2023г. по описа на СРС, 83-ти
състав и по което също е била издадена ЗНЗ. Не оспорва претенцията по чл. 56 СК .
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от А. П. Р., ЕГН ********** срещу С. П. Р., ЕГН ********** с правно основание чл.
49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответната страна по насрещния иск, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото
пълнолетие родено от брака дете Н.А. Р., ЕГН **********. Ответника птендира на него да
му бъдат възложени родителскита права по отношение на детето, като в условията на
евентуалност, в случай, че родителските права бъдат предоставени на майката се иска на
бащата да бъде определен максимално широк режим на лични контакти. Претендира се
издръжка в размер на 300,00 лева, а в случай че не родителските права бъдат възложени на
майката не се противопоставя да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева.
В отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответницата по насрещния иск оспорва същата. Твърди се, че бащата, ако е бил загрижен за
детето си и е искал да възобнови контакти си с детето възможно по скоро е следвало да
образува дело за родителски права, вместо това е сезирал съда с искане по ЗЗДН, което е
било присъединено за общо разглеждане с образуваното от ищацата такова пред СРС, 158-
ми състав. Сочи се също, че майката е предоставяла възможност н абащата да се среща, но
бащата е отказал срещите.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ищцата катекорично сочи, че е положила всички
усилия да не бъде прекъсван кантакта на бащата и детето дори и доката са се намирали в
кризисен център. Сочи, че бащата се е отказал сам от ползане на социалната услуга като в
последствие сам е избрал ИСДП където тя е завела детето за да бъде подготвено, но бащата
отново сам се е отказал от тези срещи. Сочи, че след изтичането на шестмесечния срок е
спазила съдебното определение като е предала детето на бащата, но той вместо да се радва
на времето с детето го е завел на среща с господин Тодоров. Заявява, че през лятото не е
ограничавала семейството на ответника да виждат детето, напротив дори ги е канила. Сочи,
че бащата е дошъл да види детето на рождения ден и тогава ги е записвал въпреки, че е
казал, че не ги записва. Твърди, че никога на е имала задължение да води детето в Център за
защита на правата на децата, както и че съда е определил срещите между детето и бащата да
се провеждат в Център Отворена врата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ответника сочи, че КСУДС е по разпределение на
Анимус, като той е отказал срещите тъй като от Анимус са го изкарали пристъпник. Твърди,
3
че е отишъл в ИСДП за да организират срещите, но след четири месеца е разбрал, че немогат
да осъщестят това за което ги е потърсил се е свързал с Фондация Защита правата на децата,
която е лицензиран доставчик. Подчертава, че господин Тончев е присъствал на срещите
между него и детето, когато бащата е водил детето в парка, в непринудена среда, за да
наблюдава срещите и отношенията между него и детето. Твърди, че ищацата на родгения
ден на детето също е била с телефон и е записвала. Изразява опасенията си да остане насаме
с ищцата и майка й предвид заведените срещу него дела. Сочи, че в представената от тях
експертиза пише споделеното от детето, че баба му го удря през лицето и му дърпа ушите,
когато не слуша, както и че майка му го пошляпва, както и че не е чуло баща си да казва
лоши думи. Сочи, че иска 50 процента от времето да прекарва той с детето, а другите 50
процента да бъде с майка си. Твърди че не цели да вземе детето от майка му, а просто да го
вижда.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните С. П. Р. и А. П. Р. са сключили граждански брак на 19.08.2018 година в град
София, за което е издадено акт за сключен граждански брак с № 0293 от 19.08.2018 година
на Столична община, район Триадица. (видно от удостоверение за сключен граждански брак
на л.19 от делото). По време на брака на страните се е родило тяхното
ДСП-Възраждане в депозираните по делото социален доклад от 18.01.2024 година и
ДСП – Връбница от 25.01.2025г се сочи, че майката и детето са напуснали семейното
жилище на страните на 07.07.2023 г., като към момента на изготвяне на социалния доклад са
се намирали в кризисен център. Посочено е, че връзката между бащата и детето е
прекъсната, тъй като седем месеца не са се виждали, но майката е изразила становище, че
осъзнава необходимостта на детето да комуникира и да се вижда с бащата, като в тази връзка
предстои да бъдат провеждани срещи в контактен център към ИСДП. В долкала от 18.01.24г.
бащата е заявил, че е напуснал семейното жилище в гр. София, на ул. Перник № 114, за да
може детето и майкта да се върнат в жилището. Бащата живее на същата улица, но № 107, в
собствено жилище, като при посещението е констатирано, че за детето има обособена детска
стая и много добри хигиенно – битови условия. Посочено е също, че до 01.10.2023г. бащата
е работил като IT консултант, като към момента на изготвяне на доклада е безработен, но е
заявил, че получава доходи от наеми и може да задоволи потребностите на детето. В хода на
социалното проучване е установено, че детето е спокойно в присъствието на майка си, не е
констатирана тревожност, както и когато социалните работници са говорили с детето за
баща му и са му показвали семейни снимки. В докалада също е посочено, че бабата и дядото
на детето по бащина линия са посетили ДСП- Връбница, като са изразили своите
притеснения за детето и това, че нямат възможност да контактуват с детето. По делото е
постъпило писмо на 21.02.24г. в което е посочено, че страните не могат да се споразумеят
относно това къде да бъде реализиран контакта на бащата и детето, тъй като отношенията
им са изключително влошени.
4
По делото е постъпило писмо на ДСП – Връбница от 18.03.2024г. в което е описано
хронологията и действията във връзка с определените от съда привременни мерки. В
доклада подробно е посочено какви срещи са проведени с детето и всеки от родителите, за
да се подготви изпълнение на режима на лични контакти между бащата и детето. В се
акцентира върху това, че родителите са имали разногласия относно това къде, в кой
контактен център да се изпълнява режима на лични контакти с детето. Изрично е отбелязано,
че всичко е било подготвено и срещите между бащата и детето са били планирани да се
извършат в ЦОП „Славейков“ – ИСДП, които е бил избан от бащата, но в последствие
бащата е прекратил договорните си отношение с ИСДП и е отказал да се срещне с детето си
на територията на контактния център, планирана на 20.02.2024г., въпреки че, му е било
обаснено, че срещи в друг контактен център биха отнели още време, предвид
необходимостта да се изготви график и детето да бъде подтвено за срещите и да се запзнае с
центъра, което вече е било извършено в ЦОП „Славейков“. След това пък майкта е отказала
срещите да бъдат провеждани от избрания от бащата контактен център към Фондация
„Защита правата на децата“, като предвид това съдът в край на сметка е разпоредил срещите
да се осъществяват в Център отворена врата. В последния център срещите са планирани
първоначално за 08.03.2024г., а следващата среща с оглед графика на центъра е била
планирана за 22.03.2024г. Първоначално с бащата не е бил осъществен контакт, но в
последствие е бил уведомен за срещата, като същия е заявил, че ще помисли, на 08.03.2024г.
се е свързал с центъра и е заявил, че отказва всички срещи.
По делото от ответника са представени писмо от ДСП Връбница с Изх. № СЛ/Д-С-
ВР/748-100/23.02.2024г., с което г-н Р. е бил уведомен, че съда е определил, че срещите
между него и детето ще се провеждат в ДКЦ към Фондация „Център отворена врата“, както
и за кога са планирани срещите в центъра. Представено е писмо от Й. Т. , експерт –
психолог, към ДКЦ към фондация „Защита правата на децата“, както и три ръкописни
протокола от 01.03.24г. и два от 02.03.24г., подписани от Й.Т. и ответника А. Р., че майката
не е довела детето на посочени дати и часове за среща в ЦОП към фондация ЗПД. (л. 249-
255).
По делото е представено писмо от ДСП – Връбница по имейл до ответника, с което
уведомяват, че ищцата и детето са напуснали КЦ „Св. София“ на 07.4.2024г. поради което
ДСП- връбница е приключила работа по случая и същия е предаден на ДСП – Възраждане.
(л. 463 от делото).
По делото е представено решение № 124 от 15.03.2024г. по описа на РС – Дупница, с
което е отхвърлена молбата за защита на Светлана Васева, майката на ищцата, срещу
ответника, като решението е потвърдено с решение № 243 от 14.10.2024г. на Окръжен съд
Кюстендил.
По делото е представена направление за ползване на социални услуги изданено от ДСП –
Връбница по отношение на детето Натанаил (л. 552 от делото).
Представени са протокил от ДГ № 81 „Лилия“ както и протокол за извършаване на
5
преподавателска дейност от които се установява, че въпреки престоя на детето Н. в кризисен
център същото е било обучавано в съответствие с учебната дейност на учебното заведение в
което е записано детето, ккато и че занятие са провеждане на територията на кризисния
център. (л.557 – 559 от делото).
Поделото е постъпило писмо/уведомление от Й.Т. експерт – психолог към ЦОП към
фондация „Защита правата на децата“ в което е посочено, че срещи между бащата е дете в
центъра не са били реализирани, тъй като майката е отказала да доведе детето на
планираните срещи на 01.03 и на 02.03.24г. (л. 598- 610). Постъпило е писмо от Център
отворена врата в което също е посочено, че срещи между бащата и детето не са били
проведени, тъй като ден преди организираната среща бащата се е отказал от срещата, а на
19.03.24 г. е уведомил, че се отказва. (л. 612 жн делето)
По делото е депозиран социален доклад на ДСП - Възраждани от 28.05.2024г. в които е
посочено, че майката продължава да полага основни грижи за детето, както и че между
детето и баща му е имо среща на тържеството на детето в детската градина, на което са
присъствали и бабата и дядото на детето по бащина линия. (л. 621 – 622). В представения по
делото социален доклад на ДСП – Възраждане се сочи, че при проведения акнуален разговор
със страните те са заявили своите позиции, като бащата категорично е заявил, че не е
упражнявал насилие спрямо майката, както и че желае да упражнява родителските права,
както и че майката не насърчава, а ограничава контактите между бащата и детето. Изразил е
и готовност са постигане на споразумение за споделено родителство съ майката. От своя
страна майката е посочила, че няма промяна в обстоятелствата и че тя е тази която полага
основни грижи за детето. В хода на социалното проучване е посочено, че детето гостува на
баба си по майчина линия в провинцията поради което не е проведен разговор с детето.
От представения по делото НА № 149, том III, рег. № 6297, дело 510 от 2007г. се
установява, че С. Р. е собственик на семейното жилище - апартамент № 22, находящ се в гр.
*********(л. 40 от делото).
На 07.07.2023 г. срещу ответника е била издадена Заповед за незабавна защита № 200 по
гр.д. 37865/2023 по описа на СРС, 158-ми с-в, като на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
ищцата и малолетния им син (л. 21 от делото). По делото е представено и копие от
Решение № 23227 от 20.12.2024г., с което съдът е уважил молбите и страни в настоящото
производство, като е издал заповеди за защита по отношение и на двете страни, като ги е
задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 да се въздържат от извършване на насилие един
срямо друг, както и спрямо детето им Натанаил Р., както и ги е задължил на основание чл. 5,
ал.1, т. 5 от ЗЗДН да посещават програми за работа с извършители на насие във Фондация
„Център отворена врата“. (л. 722 до 729 от делото). При извършената служебна справка се
установи, че решението е обжалвано от А. Р. и делото е изпратено на въззивната инстанция
по повод разпореждане от 19.11.2025година, като е образувано ВГД № 13127/2025 г. по
което още не е постановен краен съдебен акт.
6
Ищцата за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. работи по трудово правоотношение с
„Първа инвестиционна банка“ АД, при основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1520,00 лв. (л. 627 от делото), като осигурителния доход на ищцата е в размер на 3611,12
лева (л. 624 от делото). От представена по справка от НАП и НОИ по отношение на
ответника за същия период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. се установява, че през 2022г. и
2023г. е работил по трудови правоотношения, както следва: със Софийски Университет „Св.
Климент Охридски“ сключено на 26.11.21г.и прекратено на 01.09.2023г., с основна заплата
от 544,00 лева, както и по трудов договор с „Латона Дивелопмънт“ АД сключено на
04.11.21г. и прекратено на 01.10.2023г., с основно месечно възнаграждение от 6000,00 лева,
а след този период до изготвяне на справката ответника е безработен.(л.629 -632 от делото).
По делото са представени и приети като писмени доказателства съобщения от ЧСИ,
медицинските документи, Заповедите на регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаването - образувание София - град, заявленията от Директора на този регионален
център, два отговора на директора на детската градина, заявление до Центъра по СОП,
както и амбулаторен лист от 15.08.2025 г., рецептурна бланка, лист за преглед на пациент,
рецептурна бланка от 17-18.08.2025 г., съобщение за ЧСИ на ответната страна от 14.08.2025
г и от 07.08.2025 г..
По делото са разпитани доведените от страните свидетели М. А. Д. – кума на страните, Д.
Е. К.– приятелка на ищцата, както и свидетелите Катерина Д. М., и свидетелката Н. А. Р.,
майка на ответника.
От показанията на свидетелката Дердерян се установява, че страните са се запознали през
месец март 2016г., а август месец 2017г. са сключили граждански брак. Свидетелката сочи,
че месец след като страните са сключили граждански брак последната е заминала да живее в
чужбина със своя съпруг, като заявява, че личните и впечатления за отношенията между
страните се градят на три виждания през годините, а именно на нейната сватба, на
22.09.2018г., веднъж е била с тях на заведение и през 2022г., когато страните са били на море
и тя е отишла да ги види и сочи, че тогава не е имало нещо което да и направи впечатление.
Твърди, че ден след сватбата на свидетелката е имало конфликт между страните във връзка с
проявена ревност от страна на А. към С., което й го е била споделила С., тъй като
свидетелката не е присъствала. Свидетелката сочи, че знае А. да е употребявал марихуана,
но никога не го е виждала, както и сочи, че знае, че С. се интересува от духовна литература.
Свидетелката разказва, че А. я е потърсил, за да я помоли да намерят С. и да влезе в контакт
с нея и детето. Тогава ответника е споделил на свидетелката, че майката на ищцата влияе,
според него отрицателно, както й е споделил, че Дънов същи й влияе отрицателно.
От показанията на свидетелката Кръстева пък се установява, че детето Натанаил живее с
майка си, както и че е привързано към нея и я търси за всичко. Твърди и че бащата взима
детето съгласно определения режим, както и че майката позволява на бащата да вижда и
взима детето извън определения му от съда режим на лични контакти. Веднъж това се е
случило на рождения ден на детето и веднъж на именния ден на бащата ищцата е закарала
7
детето при бащата. Свидетелката твърди, че края на ноември месец е била при ищцата
когато детето се е прибрало след режима на личен контакт с баща си и когато свидетелката
го е попитала как е изкарал, детето е казало, че баща му непрекъснато го е питал дали майка
му го бие, като детето му е казало, че майка му го бие защото го е било страх. Свидетелката
сочи и че тя самата е закарала ищцата до кризисния център, където е била с детето и се е
грижила за него.
От показанията на св. Р., които при съобразяване на чл. 172 ГПК съдът кредитира като
логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се установява, че
страните са сключили граждански брак на 18.08.2019г., както и че отношенията между
страните първоначално са били добри, но в последствие са възникнали проблеми. Сочи, че
след смъртта на бащата на С., майката е започнала да се меси в отношенията на старните.
Свидетелката твърди, че особено притеснително е увлечението на ищцата по врачки и
дъновисти. Твърди, че датата на сватбата, името на детето е избрано от врачка, която е
станала и кръстница на детето, както и че въпросната врачка Ванчето всеки месец е идвала,
за да отмива вредите от ваксините, баела му и по телефона. Свидетелката твърди, че след
раждането на детето С. се е грижила много за детето, дори дотолкова, че понякога не ги е
допускала до детето. Сочи, че сина се е грижел за всичко, пазарувал, чистел готвил,
организирал и водил семейството си на почивки. Сочи, че за пет месеца са били в Гърция,
но ищцата недоволствала, че й е скучно и е трудно сама да се грижи за детето. След като се
прибрали А. започнал работа в Брюксел, а майката на ищцата се настанила при нея.
Уточнява, че докато е работил в Брюксел сина й е седял там за не повече от два месеца.
Свидетелката сочи и че сина й искал детето да ходи на градина, но снаха й не искала, като
когато А. работил дистанционно, той се грижел за детето, като тя основно но и съпруга й и
майката на С. му помагали и извеждали детето на разходки, за да можи да работи.
Свидетлката заявява, че е чувала С. да казва на А. „хипохондрик“ и „некадърник“. Твърди,
че веднъж детето я е ритнало през караката, както и че веднъж на 29.06.2024г. когато били в
парка детето е започнало да плаче и изпаднало в истерия, като когато свидетелката го
попитала какво става и защо плаче, то отговорило, че го е страх да не го изостави, както и че
майка му и другата му баба са говорили за това. Разказва за случка началото на юли 2023г.
когато те са били заминали за Гърция, а сина й на 2-ри юли й се е обадил и чула че С. отново
е нарекла А. „хипохондрик“ и „некадърник“, както и че ще му разкатае фамилията. Сочи и
че А. й се е обадил на 06.07.2023г. да и каже, че С. и детето не са се прибрали. Сочи, че на
08.07.2023г. е разговаряла с майката на С., която не е била притеснена, тъй като и говорила
подигравателно. Твърди, че са търсили детето и С. едни месец, като от МВР са разбрали, че
са настанени в кризисен център, в който е била настанена и майката на С.. Свидетелката
сочи, че сина й не е виждал детето си много време, като за първи път е видял детето около
20.04.2023г. в детската градина на тържество на детето. Сочи, че тогава са успели да
настигнат С. и свидетелката да вземе детето, като е искала да го даде на съпруга й да го
гушне, но е дошла директорката, която е взела детето от ръцете им, а С. е казала, че го
взимат само да го преоблекат, но са били изведени от задния вход. Разказва, че седмица
преди да отиде в кризисния център, ищцата е била със сина й и детето на почивка в Гърция.
8
Свидетелката твърди, че ищцата не е позволила на бащата да вземе детето за 20 дни, тъй
като си е взела отпуска, което е наложила той да се свърже с частен съдебен изпълнител,
като първия път когато е взе детето на 20.09.2024г. детето е било много плахо. Сочи, че
винаги когато взема и връща детето тя и мъжа й присъстват, тъй като ответника се
притеснява да не му направят сцена.
От показанията на св. М. се установява, че детето Н. живее с майка си, а бащата се вижда
с детето всеки втори уикенд, както и че отношенията между тях са прекрасни. Свидетелката
разказва, че е присъствала на срещи между бащата и детето когато последния го взима и
детето е изключително щастливо. Сочи, че са били заедно на спа в Кюстендил, както и на
спа хотел в Белчин Баня, където бащата е учил детето да плува. Свидетелката сочи, че на
първата почивка, която е била началото на ноември, първоначално Натанаил е бил
притеснен и срамежлив, но А. му е помогнал да се отпусне и да си припомни колко близки
са били с нейната дъщеря С., която е на неговата възраст. На втората почивка освен нейното
семейство е бил и брата на А. с неговото дете, като децата са си играли изключително
много. Свидетелката сочи, че ответника е учил детето да яде с вилица и нож също. Разказва
и за почивки през 2022 година на които са били заедно семейно, на които е присъствала и С.,
като твърди, че въпреки, че тогава Натанаил е бил на три години е бил возен в колички, не е
допускан да се къпе във водата, както и да играе на детски площадки от майка си, за да не
падне и да не се нарани. Сочи, че майката го е носила на ръце пак по тази причина.
По делото е изслушана комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза,
вещите лица по която дават заключение, че и двамата родители имат наличен родителски
капацитет. Личностово и двамата функционират в нормата за психична дейност и при добро
ниво на емоционална интелигентност и без данни за личностни дисхармонии. В същото
време вещите лица посочват в заключението си, че и двамата родители не зачитат напълно и
не утвърждават авторитета на другия родител пред детето. Подържа се, че не се констатира
грубо влияние ат някой от родителите върху отношението на детето спрямо другия родител.
С категоричност се сочи, че детето е еднакво емоционално привързано и към двамата си
родители, чувства се спокойно и с двамата си родители, което се подържа и в съдебно
заседание. От експертизата се установява, че по време на изследването детето не е
сътрудничило на експертите поради което не са проведени типичните за тези изследвания
тестове и проективни методики. Констатирано е от вещите лица, че единствено в
присъствието на бащата детето общува повече с експертите, отколкото в присъствието на
майката, когато напълно игнорира въпросите на вещите лица, говорейки единствено за тема
която го вълнува. Вещите лица в съдебно заседание уточняват, че детето в присъствието на
бащата става по разговорчиво, но по общи въпроси, а не по целенасочени въпроси във
връзка с отношенията между страните. Посочено в експертизата което се подържа и в
съдебно заседание, че детето е изключително щастливо в присъствието на бащата. Сочи се,
че по време на интервюто детето не е слезнало от скута на баща си, прегръщало го е,
разглеждало го е. В съдебно заседнаие вещите лица, сочат, че поведението на детето говори
за това, че явно бащата му е липсвал. Отдруга страна също сочат, че в тази ситуация при
9
която детето е предпочело бащата, като е седяло само в него, майката е проявила
емоционална интелигентност, като не е реагирала на тази ситуация, която със сигурност е
нетипична за нея и не е натоварила детето или околните със своето настроение. В
заключението си вещите лица посочват също, че детето има силна емоционална връзка и с
двамата си родители, както и че не се установяват данни за наличие на отчуждуние от
бащата. Дори напротив детето показва силна обич и привързаност към бащата, както и
бащата показва такава към детето. Експертите не са установили и някой от родителите да
страда от психично заболяване, като твърдят, че и двамата родители действат в нормата на
психичната дейност. В съдебно заседание вещите лица разясняват, че при ищцата С. Р. към
момента на извършване на изследването не се констатират последици от психотравматични
преживявания от актове на насилие. Сочи се, че дори да е имало такива те са били
преработени. Вещото лице подържа, че при бащата не се констатира агресивен тип личност,
както и не са установени той по някакъв начин да е опасен за детето. И двете вещи лица
подържат, че екзистенциално право на всяко дете е да прекарва възможно повече време с
всеки от своите родители.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Не се спори между страните, че отношенията им са изключително влошени и няма
изгледи за тяхното възстановяване – и двамата съпрузи считат брака за дълбоко и
непоправимо разстроен. Същото се установява и от данните по делото. От свидетелските
показания, които съдът кредитира като непротиворечиви при съобразяването им с
останалите доказателства по делото и съобразно разпоредбата чл. 172 ГПК, се установява, че
са налице конфликтни отношения между съпрузите. Допълнителна индикация за разрива в
отношенията между съпрузите е и издадената Заповед за незабавна защита и заповедите за
защита с Решение № 23227 от 20.12.2024г. по гр.д. 37865/2023 по описа на СРС, 158-ми
състав. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде
прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане са направили и двете страни. Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двете страни, който в еднаква степен са нарушили изискването на чл. 14 СК, като не
са проявили необходимото уважение към другия, ищцата е била постоянно недоволна, не се
е грижила за съпруга си и семейния уют, изолирала е ответника, а пък ответника безпочвено
е ревнувал съпругата си и е имал е грубо отношение към нея. При това положение, бракът
между страните следва да бъде прекратен по изключителна вина и на двете страни.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните са родители на малолетно дете Натанаил А. Р., ЕГН **********, от
10
мъжки пол, на 6 години. С оглед събраните гласни доказателствени средства и представения
по делото социален доклад и заключението на изготвената п оделото СППЕ, в което е
посочено, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет, съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на
майката, тъй като тя е тази която към момента полага основни грижи за детето и то живее с
нея. Предвид това съдът намира, че промяната в местоживеенето на детето не е в негов
интерес, тъй като това би довело до съществена промяна, която към момнта и с оглед
обтегнатите отношения между родителите би довело до несигурност за детето и би било
допълнително обстоятелство, което е възможно да повлияе травмиращо за детето. Детето
към момента се опитва да свикне в новите обстоятелства и раздялата на родителите му,
поради което не е в негов интерес да настъпват допълнителни промени. Съдът определя
детето да живее при майката, доколкото съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и
ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят
отделно”, а по делото не се установиха важни причини децата да живее отделно от своята
майка, която ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.59,
ал.7 СК за настаняването им при други лица или роднини, или в специализирана институция.
Точно обратното, доказа се добър родителски капацитет от страна на ищцата, която и до
постановяване на настоящото решение е полагала грижите за сина си.
Следва да бъде определен режим на лични отношения съобразно чл.59, ал.3 СК на детето
с неговия баща с оглед съществуващата между тях кръвна връзка на особено близко родство.
При определяне на режима на лични контакти съдът взе предвид установената с
категоричност силна емоционална привързаност между бащата и детето. От заключението
на изготвената по делото комплекна съдебно психологична и психиатрична експертиза се
установи, че детето страда за баща си, че бащата липсва на детето. Такъв извод вещите лица
правят въз основа на поведението на детето в хода на експертното изследване, при което то е
било постоянно в скута и прегъдките на баща си и не е искало да се отделя от него. В
съдебна зала вещите лица подържат, че без съмнение бащата липсва на детето и то желае да
прекарва повече време с него. От своя страна ответника също изразява желание и готовност
да участва активно в жовата на детето и да контактува с него по – често. Майката на детето
декларира, че не желае да ограничава контакти на детето с бащата, като осъзнава
необходимостта детето да контактува и с двамата си родители. При това следва да се отчете,
че родителите живеят в един квартал и в непосредствена близост един от друг. Предвид
изложеното, съдът намира за подходящ с оглед възрастта на детето и отношенията между
него и бащата следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от
месеца, за веремето от 17:00 часа в сряда до 08:00 часа в понеделник, с преспиване, като
бащата ще взима детето отдома на майката или от детското заведение което посещава и ще
го връща в дома на майката или детското заведение което посещава; 30 дни през лятото, в
периода от 15- ти юни до 01- ви септември, /разделени на три периода от по 10
последователни календарни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката, като бащата ще взима детето в 10:00 часа на първия ден от периода и ще го връща в
19:30 часа на последния му ден отново в дома на майката. Единствено за същите по
11
продължителност три периода, от по 10 последователни календарни дни през лятото, в които
майката ползва платения си годишен отпуск, съботно-неделният режим на лични отношения
не се прилага; всяка четна година за коледните и великденските празници, за времето от
10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година съботно-неделният режим
на лични отношения не се прилага по време на новогодишните празници, за времето от
10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна
година за новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на
02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година съботно-неделният режим
на лични отношения не се прилага по време на коледните и великденските празници, за
времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник. Рождените дни: Рождения ден на детето, то
ще празнува с двамата си родители, а при невъзможност, всяка четна година, детето ще бъде
с бащата на родения си ден от 10:00 часа на същия ден до 10:00 часа на следващия ден,
когато ще го води в дома на майката, за да прекара тя деня след рождения ден на детето с
него; всяка нечетна година на родения ден на детето ще бъде обратното, т.е на деня на
рождения си ден ще бъде майката, а на деня следващ рождения ден с бащата, които ще го
взима от дома на майката в 10:00 часа и ще го връща на другия ден в 10:00 часа. На
рождените си дни родителите ще могат да взимат и да празнуват с детето, като бащата ще
взима детето от дома на майката в 10:00 часа на родения си ден и ще го връщат на
следващия ден до 11:00 часа, в случай че е неучебен ден, а в случай че е учебен ден ще го
водят в учебното заведение което посещава детето. На рождения ден на майката в случай, че
съвпадне с режим на бащата, същият не следва да се прилага като бащата ще може да вземе
детето на следващия ден от 11:00 часа.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намират детето (4 г. към датата на устните
състезания) е свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Издръжката на
детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи, като
съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 269,25 лв.
Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
12
правоотношение лице (а не общо за двамата родители). Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че ответникът реализира доходи, то същият е в трудоспособна
възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, поради което не може
да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11). При това
положение съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му и доходите на
родителите, счита, че искът за издръжка се явява основателен в пълния претендиран размер
от 300,00 лв. месечно. Издръжката се дължи, считано от 07.07.2023 година, доколкото се
установи, че към тази дата е била налице фактическата раздяла на страните по делото и не се
установи издръжката на детето да е била задоволена от ответника.
Относно предоставянето на семейното жилище: По делото ищцовата страна
претендира ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1
СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Безспорно е между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че семейното жилище на страните е апартамент № 22, находящ
се в гр. София, ул. „Перник 114, ет. 4. Безспорно се установи и че собственик на същото е
ищцата.
С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на
детето се предоставя на ищцата, то следва на нея да бъде предоставено и ползването на
семейното жилище, тъй като по този начин се защитава най-добрият интерес на детето,
доколкото вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът и не са
налице други обстоятелства, които да обуславят предоставяне ползването на семейното
жилище на другия съпруг.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса
за фамилното име. В случая ищцата лилия С. П. Р., ЕГН ********** при сключване на брака
е променила фамилното си име от Васева на Р., като именно тя разполага с процесуална
легитимация да иска промяна на фамилното име по реда на чл. 53 от СК. Ищцата не е
отправила такова искане, поради което и след прекратяване на брака съпругата ще продължи
да носи фамилното име придобито по време на брака, а именно - Р..
Относно разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от ответната страна. С оглед изхода на делото
относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за
всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по
иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно.
Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка
за детето Натанаил в размер на 432,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК.
13
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 19.08.2018 година в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак № 0293 от
19.08.2018 година на Столична община, район Триадица., между: С. П. Р., ЕГН **********
И А. П. Р., ЕГН ********** по вина и на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Н. А. Р., ЕГН **********, на
майката С. П. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете Н. А. Р., ЕГН **********, при майката С. П. Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата А. П. Р., ЕГН ********** и детето Н.А. Р., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, за веремето от 17:00 часа в сряда до 08:00 часа в
понеделник, с преспиване, като бащата ще взима детето отдома на майката или от детското
заведение което посещава и ще го връща в дома на майката или детското заведение което
посещава; 30 дни през лятото, в периода от 15- ти юни до 01- ви септември, /разделени на
три периода от по 10 последователни календарни дни/ по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като бащата ще взима детето в 10:00 часа на първия ден от
периода и ще го връща в 19:30 часа на последния му ден отново в дома на майката.
Единствено за същите по продължителност три периода, от по 10 последователни
календарни дни през лятото, в които майката ползва платения си годишен отпуск, съботно-
неделният режим на лични отношения не се прилага; всяка четна година за коледните и
великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник, като през всяка
четна година съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02
януари на следващата година; всяка нечетна година за новогодишните празници за времето
от 10:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари на следващата година, като през
всяка нечетна година съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време
на коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник. Рождените дни: Рождения ден на детето, то ще празнува с двамата си родители,
а при невъзможност, всяка четна година, детето ще бъде с бащата на родения си ден от 10:00
часа на същия ден до 10:00 часа на следващия ден, когато ще го води в дома на майката, за
да прекара тя деня след рождения ден на детето с него; всяка нечетна година на родения ден
на детето ще бъде обратното, т.е на деня на рождения си ден ще бъде майката, а на деня
14
следващ рождения ден с бащата, които ще го взима от дома на майката в 10:00 часа и ще го
връща на другия ден в 10:00 часа. На рождените си дни родителите ще могат да взимат и да
празнуват с детето, като бащата ще взима детето от дома на майката в 10:00 часа на родения
си ден и ще го връщат на следващия ден до 11:00 часа, в случай че е неучебен ден, а в
случай че е учебен ден ще го водят в учебното заведение което посещава детето. На
рождения ден на майката в случай, че съвпадне с режим на бащата, същият не следва да се
прилага като бащата ще може да вземе детето на следващия ден от 11:00 часа.
ОСЪЖДА А. П. Р., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.143, ал.2 вр.чл.59, ал.2
СК и чл. 149 от СК на своето дете Н. А. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. П. Р., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв.,
считано от 07.07.2023 година до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на С. П. Р., ЕГН **********, ползването на
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 22, находящ се в *********
ОСЪЖДА С. П. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
от 25,00 лв, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА А. П. Р., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 457,00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод и 432,00 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15