РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 515 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е образувано по жалба с вх.№
4691/18.12.2020 г. подадена от младши инспектор Д.П.П., ЕГН**********, младши
автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция“
при ОД МВР Ловеч, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. С.С. – САК, срещу
Заповед № 295з-2368/27.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч.
С оспорения акт на основание чл. 204, т.3, във връзка
с чл.194, ал.2, т.4, чл. 200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест
месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Твърди се, че в процесната група в
мобилното приложение „Вайбър“ са участвали единствено служители на МВР
автоконтрольори с цел взаимопомощ между колеги, като в групата е споделяна
информация, която е била свободно достъпна за всички членове на служебните им
таблети. Навеждат се доводи, че, тъй като информацията, къде се намира по време
на работа автокотрольорът, е служебно свободно достъпна на всички останали
автоконтрольори, не е налице разгласяване на служебна информация на трети лица.
Според оспорващия, тъй като липсва уреден законов ред за предоставяне на
информацията от един автоконтрольор на друг такъв, то в случая няма нарушение.
Твърди се и недоказаност на авторството на процесните съобщения –
жалбоподателят твърди, че телефонът му не се заключва и всеки би могъл да
изпраща всякакви съобщения от него.
Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед и
да присъди сторените разноски.
В съдебно заседание и в писмена защита оспорващият, представляван
от адвокат С., поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като ангажира
съображения по същество за нейната незаконосъобразност, претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът чрез юрисконсулт Р.
ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на заповедта, за което излага подробни доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2020 г. в ОД на МВР Ловеч е получено писмо с
рег.№ 7855р-7105/12.08.2020г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ /лист 186/,
с което са изпратени информация и снимки от чат мобилно приложение „Вайбър“ в
група, включваща и служители на ОДМВР – Ловеч, съдържащи данни за неетично
поведение и евентуално изтичане на служебна информация от служители на ОДМВР
Ловеч. С писмото са дадени указания за извършване на проверка и вземане на
отношение по компетентност. Директорът на ОДМВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-1546/18.08.2020г.
/лист 185/ е назначил проверка по изложеното в писмото и приложените към него
данни, като със Заповед рег.№ 295з-1762/15.09.2020г. /лист 207/ е удължил срока
й до 16.10.2020 г. При проверката са снети сведения от девет посочени в предоставените
данни служители, включително от Д.П.П. /лист 234/, който е посочил, че ползва
телефонния номер, посочен в писмото на „Дирекция Вътрешна сигурност“, т.е. телефонен
номер **********. Посочва, че не си спомня да е публикувал съобщенията, предмет
на проверката, и че телефонът му не се заключва и всеки от близките роднини или
приятели може да е писал съобщенията от него.
За резултатите от проверката е изготвена справка
№295р-14459/25.09.2020 г. /лист 208/, в която е посочено, че съобщенията,
изпратени от мобилния телефонен номер ********** на П. /лист 221/, са
информация, класифицирана като служебна /лист 223/, поради което публикуването
на текстовите съобщения е нарушение на чл. 71, пр. 2 от Етичния кодекс за
поведение на държавния служител в МВР и на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като е предложено да се образува дисциплинарно
производство против оспорващия и още осем негови колеги.
След получаване на справката, Директорът на ОДМВР
Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган (ДНО) със своя Заповед рег.№ 295з-1914/29.09.2020
г. /лист 58/ образува дисциплинарно производство срещу девет служители,
посочени в нея, сред които и младши инспектор Д.П.П., младши автоконтрольор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Ловеч, и
назначава комисия като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Със Заповед рег.№
295з-2124/29.10.2020г., Директорът на ОДМВР Ловеч е удължил срока за работа на
ДРО до 19.11.2020 г. Служителят е запознат със заповедите, за което е положил
подпис на тях /листа 58 – 69/.
Назначената от ДНО комисия е извършила проверка на
изложеното в сигнала, приобщила е към преписката сведения на служителите и
други доказателства, изискала е и получила сведения и доказателства от ОДМВР
Ловеч и районни управления, както и кадрови справки на служителите.
На 19.10.2020 г. П. е представил обяснение
вх.№УРИ295р-15766, в което твърди, че не е извършил нарушение и не желае да
дава допълнителни обяснения.
На 03.11.2020 г. е изготвена Обобщена справка № 295р-16602
/лист 79/.
В справката е посочено, че от мобилен телефонен номер **********,
ползван от П., на следните дати: 30.01.2020 г. в 15:58:07 ч., на 31.01.2020 г.
в 13:49:53 ч., на 09.02.2020 г. в 09:31:23 ч. и в 13:38:48 ч., на 14.02.2020 г.
в 13:55:18 ч. и в 11:06:27 ч. , на 18.02.2020 г. в 09:52:44 ч., на 23.02.2020
г. в 07:56:01 ч. и в 13:26:20 ч., 06.03.2020 г. в 13:07:14 ч. и в 16:17:23 ч.,
16.03.2020 г. в 09:30:08 ч., 17.03.2020 г. в 17:13:44 ч. и на 25.03.2020 г. в
08:46:30 ч., е публикувана информация във „Вайбър“ група за местонахождението
на провеждане на контрол на скоростта с АТСС на територията на ОДМВР Ловеч,
като от представените справка /лист 242/ и протоколи за използване на АТСС от
сектор ПП при ОДМВР – Ловеч /лист 261, 262, 272, 273, 274, 283, 284, 299, 300,
301, 306, 307, 308/ за използване на АТСС от служители на сектор ПП на тези
дати, се установява, че действително на тези дати, на посочените в съобщенията
от телефонен номер ********** места е осъществяван контрол с АТСС от наряд, в
който е бил включен и Д.П..
Комисията е приела, че младши инспектор Д.П.П., младши
автоконтрольор І степен в група ОДПКПД в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е
публикувал служебна информация не по установен ред, с което е нарушил чл.71 пр.
2 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със
Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, който
гласи: „Служебната информация, с която
разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито
да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения в закона ред”. Представени
са безспорни доказателства по делото, че служителят е запознат с Етичния кодекс
и измененията му. В Обобщената справка е изложен анализ на понятията „служебна информация“ и „други лица“ по смисъла на чл.71, предл.
2 от Етичния кодекс. Направен е извод, че П. е извършил нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, за което „нарушаване
на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ на
основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е предвидено да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, след връчена покана за запознаване със
справката /лист 93/ и всички събрани по преписката доказателства и за даване на
допълнителни писмени обяснения или възражения до ДНО, е бил запознат с обобщената
справка, за което се е подписал лично /лист 87/.
Въз основа на констатациите в обобщената справка, ДРО
е изготвил становище рег.№ 295р-17211/16.11.2020г. до Директора на ОД на МВР
Ловеч с предложение за наказания на деветимата служители с установени
нарушения, като на жалбоподателя по т. 7 е предложено да се наложи
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца /лист 77/. Изложени са мотиви,
защо ДРО не приема за основателни възраженията на П. и счита, че публикуването
на служебната информация в групата в приложение „Вайбър“ представлява
разгласяване пред други лица, не по предвидения от закона ред.
На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на П. е връчена
покана /лист 47/ за представяне на писмени обяснения за посочената в обобщената
справка фактическа обстановка - изпращането на тринадесет изрично посочени
текстови съобщения от личния му телефонен номер ********** във „Вайбър“ група,
посочващи къде и кога на девет дати през м.януари, февруари и март 2020 г. ще
се извършва контрол с АТСС на територията на ОДМВР - Ловеч /лист 47/:
-
30.01.2020 г. в 15:58:07 ч., 02:00 |
Chat Messages | Originator
+**********На 1-4 на Сопот продължавам СПУКСА до 17 ч.
- 31.01.2020 г.
в 13:49:53 ч., 02:00 | Chat Messages | Originator +***********
СПУКС ПП1-4
км. 38+600 между двата разклона за с.Голец 90/114 и в двете посоки
- 09.02.2020
г. в 09:31:23 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +************
ТФР ПЪТ 401
с.Соколово 50/65 до 11:30
-
09.02.2020 г. в 13:38:48 ч., 02:00 |
Chat Messages | Originator
+*************
ТФР ПП 1-4
км. 35 бензиностанция Шел Микре 50/65 до 17:30
- 14.02.2020 г. в 13:55:18 ч. 02:00 | Chat
Messages | Originator +**********СПУКС
ПП 1-4 Ромпетрол Сопот 50/65 до 18
- 14.02.2020
г.в 11:06:27 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +************,
СПУКС ПП 1-4
км. 34 разклона за Угърин 60/75 до 13 ч.
- 18.02.2020
г. в 09:52:44 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +*************,
СПУКС
с.Соколово Път 401 до 11 снима за населено място
- 23.02.2020
г. в 07:56:01 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +**********СПУКС с.Соколово път 401 до обяд
- 23.02.2020
г. в 13:26:20 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +************,
СПУКС ПП 1-4
км. 24+500 Ромпетрол Сопот до 16 ч.
- 06.03.2020
г. в 13:07:14 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +**********СПУКС ПП 1-4 км. 24+500 бенз.Ромпетров с.Сопот 50/70 до 16 ч. Снимам и в
двете посоки.
06.03.2020
г. в 16:17:23 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +*************,
СПУКС 1-4
кн.34 разклон за Угърчин 60/75 до 18:30 снимам пътуващитр към София
- 16.03.2020
г. в 09:30:08 ч., 02:00 | Chat Messages | Originator +**********СПУКС с.Соколово обл.Ловеч 50/70 до обяд в двете посоки
- 17.03.2020
г. в 17:13:44 ч. 02:00 | Chat Messages | Originator +**********Сопот Ромпетрола на 50.
Жалбоподателят се е явил в предоставения срок и е бил
изслушан от ДНО, за което изслушване е съставен протокол /лист 34/.
След запознаване с обобщения доклад, становището и
дисциплинарната преписка по образуваното дисциплинарно производство, Директорът
на ОД на МВР Ловеч, на основание чл. 204, т. 3, във вр. с чл.194, ал.2, т.4,
чл.200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР издава обжалваната Заповед №
295з-2348/27.11.2020 г., с която на жалбоподателя се налага дисциплинарно
наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.71, пр.2 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, прието за нарушение
на служебната дисциплина. Нарушението е подробно описано в заповедта: на
изрично посочени девет дати и часове, в група във „Вайбър“, от мобилен номер **********,
ползван от П., единадесет пъти е предоставена служебна информация на други лица
не по предвидения от закона ред, която информация се отнася до времето и
мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на
МПС. В заповедта са изложени мотиви, фактически и правни основания за
издаването ѝ, обсъдени са възраженията на служителя и е изложено
становището на ДНО за неоснователност на тези възражения. ДНО е съобразил
тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на П. – награди и наказания до момента, поради което е наложил
наказание в минималния законов размер.
От ответника са представени по делото протоколи за
запознаване на служителите при ОДМВР Ловеч, включително П., с Етичния кодекс и
неговите изменения и протоколи за запознаване с Вътрешните правила за
организацията на документооброта в МВР, от които се установява, че
жалбоподателят е запознат с тези документи. Представени са и доказателства за
ползвателите на мобилните номера от справката, протоколи за използване на АТСС от
наряда, в който е бил включен жалбоподателят на процесните дати, и справка, от
която е видно кои служители са били на работа и наряд в тези дни.
Към административната преписка, освен изброените
по-горе доказателства, са представени от ответника и редица доказателства,
касаещи дисциплинарното производство против други служители. Те също са били
членове на групата във „Вайбър“ в процесния период, като видно от представените
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, част от тях не са били на
длъжност автоконтрольори в МВР по времето, по което са били членове на групата
/лист 13, 23/.
Съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза за изясняване на спора от фактическа страна. Заключението на вещото
лице е прието от съда като обосновано, безпристрастно и компетентно дадено.
От заключението се установява, че посочените текстови
съобщения са изпратени от телефонния номер, посочен от П. като ползван от него.
Вещото лице не е установило данни за намеса в записите, свалени от
приложението, няма установени програмни отметки за редактиране на първоначалния
PDF файл. Съдът
кредитира заключението на вещото лице. Същото не противоречи на събраните по
делото доказателства и не се опровергава от тях. Не противоречи и на
установеното от съда при извършения оглед на данните, съдържащи се на
приложения по делото цифров носител CD от Дирекция „Вътрешна сигурност“ в
открито съдебно заседание, в присъствието на процесуалните представители на
страните. По делото е
установено, че ползваният от П. телефонен номер е негов абонатен номер /лист 316/.
Също така е установено, че в групата са участвали не само служители на МВР на
различни длъжности, но и други лица – физически и юридически лица / лист 191,
192, 199, 201, 204, 205 /, сред които синдикална организация, сдружение спортен
клуб, търговско дружество „Корадо КК“
ЕООД и др.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок. Оспорената
заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и
законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно
жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, шести
административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между страните, че Д.П.П. е държавен
служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност мл. автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“. В това си качество същият е
държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е между
страните обстоятелството, че М.М.при издаване на процесната заповед е имал
качеството Директор на ОД на МВР Ловеч, която длъжност е сред изброените в
чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на структурите по чл.37“, следователно
разполага с компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по
отношение на жалбоподателя (порицание – чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР). Поради
изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално
компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма,
съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с
излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.
Не са налице нарушения във формата на акта. В мотивите
на заповедта органът е описал подробно обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението и самото нарушение – предоставяне на служебна информация
на други лица не по предвидения от закона ред, като в диспозитива е наложил
съответстващото му дисциплинарно наказание. Самият диспозитив, макар и да не е
отделен на нов ред, ясно и непротиворечиво определя какво разпорежда акта: „НАЛАГАМ дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца на …“. Заповедта съдържа както фактически, така и
правни съображения за вида и размера на наложеното наказание, като за описаното
нарушение ЗМВР изрично предвижда какъв вид наказание се налага – „порицание“, а
срокът е минималният предвиден в закона. Служителят ясно и непротиворечиво е
индивидуализиран с трите си имена, длъжност и месторабота, и заповедта му е
връчена лично.
При издаването на оспорения акт съдът не установи
допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила, противно на възраженията в жалбата. Дисциплинарното производство е
започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. ДРО е събрал
сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО е
запознал жалбоподателя с изготвената справка и предложение за наказание, както
и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал
възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставил е
възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). На служителя е била връчена и покана да бъде изслушан от ДНО или да
депозира писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана
възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до
момента доказателства. Самият закон (чл.205, ал.3 от ЗМВР и чл.34, ал.1 от АПК)
предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда
документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на
оспорващия такова участие или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в
сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на
дисциплинарното наказание органът изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител, като му е наложил минималното предвидено в
закона наказание за вмененото му нарушение, поради което твърденията в тази насока
на оспорващия са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на П. срещу подпис и
на нея е отбелязана датата на връчване.
При издаването на оспорения акт съдът не установи допуснати
съществени нарушения на специалните административно-производствени правила.
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
двумесечния срок от 28.09.2020 г., на която дата материалите по назначената със
Заповед № 295з-1546/18.08.2020 г. на директора на ОДМВР – Ловеч първоначална проверка
са постъпили за пръв път при дисциплинарно-наказващия орган /лист 208/.
Следователно не са били засегнати по никакъв начин негативно правото на защита
и интересите на жалбоподателя.
Съдът, след съвкупна преценка на приобщените по делото
доказателства, намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява
нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените
дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2
от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо
виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по
закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесния случай жалбоподателят е наказан за
нарушение на служебната дисциплина „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а именно
за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
Като такова нарушение е прието неспазването на чл.71, предл. 2 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.).
Последната разпоредба императивно разпорежда „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може
да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица
освен по предвидения от закона ред”.
В случая безспорно е установено и това не се отрича от
него, че П. е бил на работа на посочените в заповедта девет дати през м.
януари, февруари и март 2020 г. и е осъществявал като член на наряда дейности
по контрол на скоростта с АТСС, че ползва мобилен телефонен номер **********, и
че от този номер в група на приложението „Вайбър“ единадесет пъти на тези дати
е публикувана информация за времето и мястото на разположение на техническото
средство за контрол на скоростта на МПС, описани подробно по-горе.
Жалбоподателят не е опровергал извода, че съобщенията
са изпратени от него и от неговия телефонен номер – няма доказателства, че този телефонен номер на
конкретните дати, когато жалбоподателят е бил наряд, е ползван от трети лица,
конкретни лица, а не хипотетични такива. Не е доказано наличието на обективно
обстоятелство – събитие, действие или др., което би довело до извод, че точно
на тези дати П., който е бил и наряд, е бил лишен от държането на личния си
телефонен номер по някакъв начин и не е могъл да изпрати процесните текстови
съобщения. Фактът, че телефонният номер е личен абонатен номер на оспорващия, и
липсата на каквито и да е конкретни данни, че същият се е ползвал свободно от конкретни
други лица на процесните дати, налага извод, че съобщенията във „Вайбър“
групата са писани от него.
От данните за използване на АТСС съдържащи се в
представените по делото протоколи и справка от сектор ПП, безспорно се
установява, че на посочените дати П. е бил част от наряда, извършвал контрол
върху скоростта на движение на МПС на посочените в текстовите съобщения места и
време /листа 261, 262, 272, 273, 274, 283, 284, 299, 300, 301, 306, 307, 308/.
Безспорно е установено по делото, че П. е запознат с
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите изменения
/лист 161, 162, 172/, както и с Вътрешните правила за организацията на
документооброта в МВР, като се е подписал лично в съответните протоколи.
Няма представени по делото доказателства, че
изнасянето на служебна информация в групов чат в приложението „Вайбър“ е
включено в установения ред за предоставяне на такава информация от
автоконтрольорите в МВР на трети лица. От данните по делото е видно, че в
групата са участвали освен различни служители на МВР и други лица - физически и
юридически лица. Т.е. достъп до служебната информация е предоставен на широк
кръг лица и изобщо не може да става дума за обмен на информация само сред
автоконтрольори, служители на МВР, каквито твърдения се правят от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въз основа на всичко изложено дотук съдът приема за
установено, че с гореописаните действия жалбоподателят е извършил виновно
вмененото му нарушение на служебната дисциплина, съставляващо нарушение на чл.
71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР –
предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от
закона ред. Поведението на Д.П. дава основание за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което законосъобразно на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6
месеца. Последното е съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и
е в законовия минимум по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията, че, тъй като в ЗМВР и в
Етичния кодекс не било дефинирано понятието „служебна информация“ /но в §1, т. 15 от ДР на Етичния кодекс има
такова/, органът недопустимо е възприел това понятие така, както е дадено в
други нормативни актове. Дори да липсва дефиниция на „служебна информация“ в ЗМВР, понятието следва да се тълкува в
съответствие с целите, за което е използвано. Видно от Раздел VI „Държавният
служител и служебната информация“ на Етичния кодекс, в него са регламентирани
обработването на лични данни, използването на служебната информация, събирането
и достъпът до информация, предоставянето на информация на обществеността и т.н.
Правилата за описаните действия се съдържат в относимите закони – Закон за защита
на личните данни, Закон за достъп до обществена информация, Закон за защита на
класифицираната информация и др. Следователно легалната дефиниция на „служебна информация“, дадена в чл.11 от
ЗДОИ, е относима и към дейността на служителите в МВР и правилата за поведение,
регламентирани в Етичния кодекс. В случая публикуваната от П. в групата в
приложението „Вайбър“ информация се отнася до времето и мястото на разположение
на техническото средство за контрол на скоростта на МПС на дати, на които П. е
бил наряд и е ползвал тези АТСС, разполагал е с нея и е бил служител на МВР,
т.е. безспорно тази информация попада в дефиницията за служебна такава –
създадена е по повод дейността на органите на МВР, осъществяващи контрол на
скоростта и отговарящи за безопасността на движението на МПС. В Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР дори не се прави разграничение на
информацията по начина на достъп до нея на служителя. Посочено е „Служебната информация, с която разполага
държавният служител…“ – чл. 71. Т.е. забраната е за каквато и да е служебна
информация, а не само тази, до която има пряк достъп поради заеманата конкретна
длъжност.
В чл. 22, ал. 2 от ЗМВР законодателят е разписал
изрична забрана за предоставянето на информация на държавни органи,
организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от
закона ред: „Забранява се предоставянето
на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от
служители на МВР извън посочения от закона ред.“ – не само служебна, а
всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“
група с достъп на всякакви лица (включително физически и юридически лица извън
системата на МВР, както е установено по делото, противно на твърденията на
жалбоподателя) не само, че не е разписан законов ред, напротив – съществува
изричната забрана по чл. 22, ал. 2 от ЗМВР и чл.71, предл. 2 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Дори и между служители на МВР има
установен ред за предоставяне и движение на информацията. Следователно всяко
предоставяне на информация не по предвиден изрично ред, е нарушение на
забраните. Дори ако такъв изрично предвиден ред не съществува, това не
означава, че служителите могат по свое усмотрение свободно да я споделят, тъй
като са налице изричните забрани за това. Дори и тази информация да е била
предоставяна от специално упълномощени за това служители на МВР на трети лица
по специално предвиден ред в предходен времеви период, който ред е бил отменен
след това, жалбоподателят очевидно не е сред лицата, изрично упълномощени да
предоставят такава информация чрез приложението „Вайбър“ към датата на
нарушенията.
При издаване на оспорената заповед е спазен принципът
за съразмерност. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са
регламентирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като четвъртото от тях е „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“. В чл. 150, ал. 2 от ЗМВР изрично
е регламентирано задължение за държавните служители в системата на МВР да
спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в закона,
като в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни
наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя (нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР), относимото дисциплинарно
наказание е „порицание“, като при отчитане на обстоятелствата по чл.206, ал.2
от ЗМВР на П. е наложено наказание в минималния законов срок.
Спазена е целта на закона – при извършени
дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за
спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат
дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
По изложените мотиви съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, съобразена е с материално-правните
разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
се дължат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
с вх.№ 4691/18.12.2020 г. подадена от младши инспектор Д.П.П., ЕГН**********,
младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР Ловеч, срещу Заповед № 295з-2368/27.11.2020 г. издадена от
Директора на ОД на МВР Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на
основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: