№ 19357
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110130237 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“
АД, чрез адв. С. М., срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 750,72 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2020 г., около 13:30 часа в к.к. „Пампорово“
водачът Васил Рушанов, управляващ лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Витара“, с рег.
№ ............... и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/06/119003113418, поради
недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС ударил в странична дясна част
изпреварващия го от ляво лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. №
................., застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с
полица № ******************, със срок на застрахователното покритие от 16.05.2019 г. до
15.05.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена
застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № *****************.
Ремонтът на увредения автомобил бил извършен в доверен сервиз на „Автомотор“ АД, за
което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 2214,55 лева, изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно
нареждане от 21.04.2020 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
1
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски в
размер на 25 лева или всичко общо в размер на 2239,55 лева, но ответникът признал и
възстановил сумата в размер на 1478,83 лева. Разликата от 750,72 лева не била погасена от
ответното дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на „ДЗИ – Общо Застраховане“
ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.
Л.С.. Процесуалният представител оспорва предявения иск само по размер. Твърди, че с
изплащането на сумата 1478,83 лева по регресната претенция на ищеца били обезщетени
напълно причинените от процесното ПТП вреди. Предявеният иск бил завишен по размер и
не отговарял на действителната стойност на вредите по автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба от адв. М., в която заявява, че поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск
като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, редовно призован,
не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К., в която заявява, че оспорва
исковата молба и поддържа депозирания отговор. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие
е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Сузуки”, модел „Витара“, с рег. № ...............; че към датата на процесното ПТП е имало
валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № ................., собственост на
„Девин“ АД; че са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; че по процесната щета ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 2214,55 лева, към което
били начислени 25 лева ликвидационни разходи, както и че по регресната претенция на
2
ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 1478,83 лева. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като
ненуждаещи се от доказване.
Видно от застрахователна полица № ******************, сключена на 24.04.2019 г.,
увреденият лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № .................,
собственост на „Девин“ АД, бил произведен през 2016 г., като била уговорена клауза
„Пълно Каско“ с право на ползване на официален сервиз на марката за страната.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция се установява, че
ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № *****************
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 2239,55 лева.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил бил в експлоатация 3 години и 8 месеца,
считано от датата на първоначалната регистрация – 13.05.2016 г. Вещото лице изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния товарен
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизала на 1961,35
лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
3
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност в размер на 1961,35 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие увреденият лек автомобил е бил на 3 години и 8
месеца. По делото няма каквито и да било данни, нито твърдения същият да е бил в
гаранция или да е бил обект на договор за лизинг, което да е налагало ремонтирането му в
официален за марката сервиз. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
при определяне на дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да бъде
4
взета предвид изчислената от вещото лице средна пазарна стойност на ремонта за
възстановяване на автомобила. Към сумата 1961,35 лева следва да бъдат добавени и 25 лева
за ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по
щетата, доколкото не са установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата
на ищцовото дружество сума по регресната претенция възлиза общо на 1986,35 лева. Не се
спори между страните, че ответникът е заплатил частично регресно предявената сума в
размер на 1478,83 лева. Ето защо остатъкът от регресното вземане на ищеца възлиза на
507,52 лева, до който размер искът по чл. 411 КЗ се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от
507,52 лева до пълния предявен размер от 750,72 лева искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 360 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
В списъка с разноските е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС, но с исковата молба е представена фактура № **********/02.06.2022 г., от
която е видно, че договореното адвокатско възнаграждение по процесната щета е в размер
на 360 лева с ДДС. Доколкото същото е в минимален размер, съдът намира, че не следва да
бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца „ЗАД „Алианц България“ АД направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 428,58 лева за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „ЗАД
„Алианц България“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД сумата в размер на 32,40 лева, представляваща дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от иска.
С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца в негова молба от
14.11.2023 г. искане за присъждане на разноски по компенсация, ответникът „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ЗАД „Алианц България“ АД
разноски в общ размер на 396,18 лева съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, съдът:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителния директор Б.А.В., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, да заплати на
„ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.Б.А. и П.Д. П., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, по иска с правно основание чл. 411 КЗ сумата 507,52
(петстотин и седем лева и 52 ст.) лева, представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско” по щета № *****************, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 507,52 лева
до пълния предявен размер от 750,72 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и изпълнителния
директор Б.А.В., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89Б, да заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.Б.А. и П.Д. П., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна“ № 16, сумата 396,18 (триста
деветдесет и шест лева и 18 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6