№ 18245
гр. София, 23.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110150964 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№48112/31.08.2021 г. на У.Б. АД за издаване срещу С. С. И.
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с което се
претендират и следните суми: 72,00 лв.-разходи за уведомяване според извлечението от
сметка (наречени в заявлението „такси и разходи“).
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
Клаузата за дължимостта на такса разходи за уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на дълга, е нищожна.
1) Тази претенция се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът
следва да заплати допълнителни суми за забава, различни от претендираното със
заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговарянето в договора на
такси, които се дължат при забава всъщност представлява забранено от чл.33, ал.1 ЗПК
уговаряне на мораторна неустойка (в същия смисъл-Определение от 18.01.2021 г. по ч.гр.д.
№440/2021 г. на СГС-VІ отд., Определение №1393/24.07.2021 г. по ч.гр.д.№5821/2021 г. на
СГС, І-М с-в, Определение №1689/11.08.2021 г. по ч.гр.д.№9751/2021 г. на СГС-VІ-А с-в. и
мн.др.).
1
Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“-от ясния текст на нормата
(„при забава…“) безпротиворечиво следва, че в предметния й обхват попадат всякакви
вземания на кредитора, който той претендира от потребителя в хипотезата на забава на
последния по договора-независимо дали се касае за мораторна неустойка или пък за
разноски по договора по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД, които са уговорени като задължение на
потребителя при или поради изпадането му в забава.
2) Следва да се посочи за пълнота, че посоченото вземане се претендира в размер на 72,00
лв., за който размер няма данни да представлява разход за уведомяване на длъжника-по
делото няма доказателства той да е уведомяван за каквото и да е, още повече, че подаденото
заявление се основава не на предсрочна изискуемост на кредита, а на изтичане на срока на
договора.
Заявлението следва да се отхвърли и частично относно претендираните държавна такса и
адв.възнаграждение-за част, съответна на отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№48112/31.08.2021 г. на У.Б. АД за издаване срещу С. С. И. на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, за следните суми: 72,00 лв.-
разходи за уведомяване според извлечението от сметка (наречени в заявлението „такси и
разходи“), както в частта му относно искането за присъждане на държавна такса от 3,32 лв.
(над дължимата държавна такса от 21,68 лв. до пълния претендиран размер от 25,00 лв.) и за
присъждане на адв.възнаграждение по делото в размер на 7,96 лв. (над дължимото
адв.възнаграждение от 52,04 лв. до пълния заявен размер-60,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2