№ 34
гр. Сливен, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600574 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 111 / 14.09.2022г., постановена по НЧХД № 1028/2021г. по
описа на Районен съд – Сливен подс. М. С. Д. е призната за виновна в това, че
на 07.08.2021 г. в гр. Сливен, като майка на малолетното дете С. С.ов Г. не
изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019 г. по гр. дело № 6265/2018г. на
СлРС в частта му относно определения с решението режим на лични контакти
на бащата С. Г. Г. с детето С. С.ов Г. - престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
На основание чл.78А от НК подс. Д. е освободена от наказателна отговорност,
като й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на С. Г. Г. сумата от
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 12
лева, представляваща заплатена такса за образуване на НЧХД.
Така постановената присъда е обжалвана от подс. Д.. Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че на
07.08.2021г. тя не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019г. по гр. д. №
6265/2018г на СлPC. В хода на съдебното следствие не било доказано по
безспорен и категоричен начин, че тя извършила това деяние виновно. Били
събрани доказателства от медицинско естество за наличието на хронично
заболяване, в определени моменти и животозастрашаващо съС.ие по
отношение на общото им с частния тъжител дете. Счита, че цялото поведение
на тъжителя показвало желание за лично и отмъстително поведение спрямо
1
нея, използвайки детето. Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваната присъда като неправилна и да постанови нова
присъда, с която да я признае за невиновна по така повдигнатото й обвинение.
В допълнение към въззивната жалба, подадено от защитника на
подсъдимата се твърди, че били събрани доказателства в подкрепа на
твърденията на подсъдимата, че на конкретно визираната дата 07.08.2021г.
детето било болно и поради тази причина не можело да бъде предадено на
тъжителя, като на последния било предложено да вземе детето за 2-3 часа,
след което да го върне. Подсъдимата се постарала решението да бъде
изпълнено, но така, че да не навреди на детето и да бъде в интерес както за
оздравяване на детето, така и за запазване на отношения между него и баща
му. Тези твърдения на подс. Д. в хода на съдебното следствие били
подкрепени и от показанията на разпитания свидетел - неин баща. Нямало
основание и не се посочвало от първоинстанционния съд защо не бил
кредитирал тези показания. Абсолютно неоснователно било твърдението и
извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля и
обясненията на подсъдимата били неотносими към предмета на делото.
Неправилно първостепенният съд оценил доказателственият материал,
касаещ обективните предпоставки за нежеланието от страна на майката на
детето да предостави последното на бащата за осъществяване на режима на
лични контакти. Детето С. С.ов Г. страдало от хронично заболяване „асма“,
което се потвърдило и от разпитания като свидетел в хода на съдебното
следствие личен лекар на детето. Това заболяване изисквало поС.ни грижи и
наблюдения. Имунната система на детето била отслабена и най-малките
промени във времето, обстановката или грижите за детето се отразявали на
неговото здравословно съС.ие. Това било видно от множеството приложени
медицински документи от проведени амбулаторни прегледи преди и след
конкретната дата, наличието на множество епикризи от проведени
стационарни лечения, както и решение на ТЕЛК. Необосновани били изводите
на съда и че било без значение как точно бащата изпълнявал родителските си
задължения. Категорично това имало значение, тъй като при диагностицирано
дете със хронично заболяване, грижите и вниманието за него следвало да
бъдат от изключително значение както за майката, така и за бащата. Здравето
и благосъС.ието на детето в случая били водещи относно поведението на
подсъдимата Д., а не както съда приел, че умишлено не била изпълнила
съдебно решение относно режима на виждане на тъжителя с детето. Също
така, от гласните доказателства се извличали данни, че след предходни
осъществени режими на лични контакти между бащата и детето, същото се
връщало във влошено здравословно съС.ие, което мотивирало майката да
бъде особено притеснена в ситуации, в които детето следвало да бъде
взимано във влошено здравословно съС.ие. Твърди се още, че решаващият
съд излязъл извън допустимата доказателствена съвкупност при анализа на
която да обективира своя акт, което водело до допускане на сериозни
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимото
2
лице и поставяйки го в неравноправно положение като страна в процеса.
Съдът при постановяване на своя решаващ акт не бил ограничен само до
установяване на извършеното деяние за конкретната дата, а следвало да
изследва в цялост причините и условията за настъпването на конкретното
деяние – действие, което съда не направил. Извършеното от страна на подс.
Д. деяние, не можело да се квалифицира като умишлено Т. и същото не било
престъпно, а било изцяло в интерес на детето с оглед здравословното му
съС.ие и режим. Искането е за постановяване на нов съдебен акт, с който да
бъде отменена обжалваната присъда като неправилна и да бъде постановена
нова, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
Повереникът на частния тъжител е подал становище против въззивната
жалба, в което се твърди, че присъдата била максимално справедлива и
отговаряла на степента на обществена опасност на подсъдимата и на
характера на деянието й и механизма на неговото извършване, като съдът
отчел и обстоятелството, че същото се отличавало със съпътстващи го
допълнителни прояви на неизпълнение на съдебното решение. Подсъдимата
извършила състава на престъплението, за което й било повдигнато обвинение
и преценката на съда за това била изведена след обстоен анализ на всички
събрани доказателства по делото, от които по безспорен и непротиворечив
начин било видно, че в действителност тя имала умисъл за извършване на
престъпление и че направила всичко зависещо от нея, за да не бъде изпълнено
решението на съда, така, както повелявал закона. Това не бил единствения
случай, в който подсъдимата не изпълнявала съдебното решение за лични
контакти между детето и неговия баща. Били образувани четири дела, едно от
които с влязла в сила присъда. В хода на воденото съдебно следствие било
установено и доказано, че на 07.08.2021г. подсъдимата не осигурила
възможност на бащата да реализира режима на контакт с детето, под предлог
че детето било болно, причина, която подсъдимата ползвала във всички
случаи, когато възпрепятствала изпълнението на съдебното решение.
Подсъдимата не оспорвала правото на тъжителя да бъде с детето си, но в
същото време всячески възпрепятства изпълнението на този режим, като явно
не осъзнавала нуждите на своето дете, то да контактува с баща си. По делото
били събрани редица доказателства, че детето било емоционално привързано
към бащата, че същото се нуждаело от неговото присъствие и че то се
чувствало много добре с баща си. От свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители се установило, че подсъдимата възпрепятствала
предаването на детето на другия родител. Доказало се, че същата нямала
нагласа да изпълни решението на съда, като не осигурила присъствието на
детето в точния ден и час, въпреки че била в обективна възможност да го
предаде. Доказало се, че пред полицейските служители подсъдимата не
изявила желание да даде детето на бащата, както и че след надлежно
предупреждение от органите на реда, тя не изпълнила съдебното решение
дори в тяхно присъствие. При изслушването на подсъдимата, се установило,
3
че тя не направила нужното, за да предаде детето на бащата, позовавайки се
винаги на здравословните проблеми на детето и че в даден момент то можело
да получи пристъп, с който бащата да не се справи. В случая било установено
и доказано, че подсъдимата осъществила състава на инкриминираното деяние
от обективна и субективна страна, тъй като на 07.08.2021г. имала
задължението да предаде малолетното дете С., но не направила всичко
зависещо от нея, това да се случи. С действията си, тя лишила тъжителя от
възможността да поддържа лични отношения с детето, по реда, определен в
съдебното решение. Изцяло съобразявайки се с нейния интерес, а не с
интереса на детето и с постановеното съдебно решение, подсъдимата не
предоставила възможност на другия родител, неполагащ преки грижи за
детето, да упражни своето право на личен контакт и режим с него. Споделя се
становището съда, че в случая не бил налице маловажен случай по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касаело за нееднократно неизпълнение на
съдебното решение в частта му относно личните отношения между бащата и
малолетното му дете и съдът правилно отчел, че били засегнати много
съществени обществени отношения, пряко засягащи интереса на малолетното
дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с неговия
баща. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди
обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Претендират се
направените съдебни разноски по делото пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът - подс. М.
С. Д., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник, който
поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да ги уважи и да
отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди,че подсъдимата имала само една влязла в сила
присъда за период, близък до инкриминирания. От събраните по делото
писмени доказателства било видно, че детето на страните страдало от
хронично заболяване. За това заболяване майката разбрала в края на месец
май, началото на месец юни 2021г. и нормално й поведение един - два месеца,
след като е разбрала за заболяването било да се притеснява и при най -
малкото неразположение на детето, каквото имало в инкриминирания период.
Предложила на бащата, ако може да изчака и да не го взема. Не е имала
намерение да отчуждава детето от единия родител. Неправилно
първоинстанционният съд не кредитирал както обясненията на подсъдимата,
така и показанията на свидетеля - неин баща с единствения мотив, че те били
неотносими към предмета на делото. Не спорели, че подсъдимата не е
изпълнила съдебното решение, но тя умишлено не е съзнавала това деяние,
изхождайки от причините и условията, които са настъпили. Нормално било
като родител, като майка да се притеснява и водещото при нея в случая било
здравето и благосъС.ието на детето. Деянието от 07.08.21г. не можело да се
каже, че било умишлено. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
оправдаване на подсъдимата.
Въззиваемата страна - частният тъжител С. Г. Г., редовно призован, не се
4
явява. Повереникът му моли въззивния съд да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
Счита, че съдът е мотивирал своето решение, като се е обосновал въз основа
на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, че на
посочената дата действително подсъдимата е лишила тъжителя от
възможността да поддържа лични отношения с детето си. Счита, че
хроничното заболяване на детето, което изисквало определени грижи не било
основание майката да злоупотребява с това заболяване. Процесният случай
не бил единственият, при който подсъдимата лишила бащата от възможност
да упражнява лични контакти с детето си, поради това не бил налице
маловажен случай. Към момента, контактите вече се осъществявали. Бащата
вземал детето си в определения режим на лични контакти. Претендира
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Подсъдимата заявява, че иска да бъде оправдана.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея,
като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи
и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за
неоснователна. От събраните по делото доказателства и техния анализ се
установява, следната ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, която е изложена и
в мотивите към присъдата, а именно:
Подс. Д. е на 30 години, бълг. гражданин, с висше образование,
разведена, работи, неосъждана към инкриминираната дата.
Подс. Д. и частният тъжител С. Г. са бивши съпрузи, като от брака си
(сключен на 12.04.2017г. ) имат едно дете – малолетният С. С.ов Г., роден на
21.09.2017г. Отношенията между съпрузите се влошили и с влязло в сила на
04.06.2019г. решение № 45 от 16.01.2019г. по гр.дело № 6265/2018г. на
Районен съд- Сливен в сила от 03.06.2019г. гражданския брак между тях бил
прекратен с развод. Съгласно това решение, упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете, било предоставено на майката,
като бил определен и режим на лични контакти между бащата и детето. След
навършване на 3-годишна възраст на детето, жалбоподателят Г. имал право да
го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09:00ч. до 17:00ч. с преспиване при бащата, както и два пъти по 15 дни в
два месеца през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
В съботния ден на 07.08.2021г. частният тъжител Г., в съответствие с
определения му режим за контакти с детето трябвало да го вземе със себе си и
за целта отишъл пред дома на подс. Д.. След като подсъдимата не му отворила
вратата, тъжителят потърсил съдействие от полицията. На място пристигнал
полицейски екип със служители свид. Н. К. и свид. Г. С. Г.. При тяхното
идване подсъдимата излязла с детето, но заявила, че няма да го даде, защото е
5
болно и предложила тъжителят да го види за 2-3 часа, в парк, намиращ се
наблизо, в нейно присъствие. Тъжителят е отказал да вземе детето само за
няколко часа, като е заявил, че или ще го вземе с преспиване или въобще
няма да го вземе. Полицейските служители разяснили на подсъдимата, че
носи отговорност за това, че не изпълнява съдебното решение, изготвили
докладна записка и приключили работата си по сигнала.
Така изложената фактическата обстановка в мотивите към проверяваната
присъда подробно и последователно, по същество и по отношение на
основните обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените
по-горе фактически констатации. Изводите на районния съд по отношение на
преценката на доказателствените материали, напълно се споделят от
въззивния съд.
Така възприетите от въззивната инстанция фактически положения
съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически
констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз
основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата
по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Районният съд е положил процесуални усилия за попълване на
делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и е аргументирал кои от тях кредитира и защо.
Въззивният съд принципно възприема както тяхната преценка, така и
обоснованите в резултат на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите. Тази преценка е добре обоснована и мотивирана от съда по
отношение на обстоятелствата, които следва да се приемат като достоверни и
реално настъпили на инкриминираната дата и настоящата инстанция изцяло
споделя така материализираните в мотивите на първата инстанция
доказателствени преценки и изводи. Преценените и обсъдени
доказателствени материали са достатъчни с оглед изясняването на
релевантните в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка
фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена и напълно
кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства от
защитника на подсъдимата – съдебно медицинско удостоверение №
275/2022г.; заключителен социален доклад, касаещ детето С. С.ов Г. и
допълнение към междинен доклад от Центъра за социална рехабилитация и
интеграция и синя стая при община Сливен; копие от рецепта, етапна
епикриза от 23.11.2022г. и 2 бр. амбулаторни листове – от 03.10.2022г. и от
23.11.2022г. по никакъв начин не променят установената по–горе фактическа
обстановка. Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционният съд
6
правилно е преценил всички гласни и писмени доказателствени материали.
Правилна е преценката на първата инстанция по отношение показанията
на свидетелите - очевидци Н. К. и Г. С. Г., че същите са относими към
предмета на делото и от тях безспорно се установява, че на инкриминираната
дата подсъдимата не е предала детето на бащата. Те са полицейски
служители, изпълнявали са служебните си задължения и по никакъв начин не
са заинтересувани от изхода на делото.
Въззивната инстанция констатира, че първоинстанционния съд
правилно е преценил показанията на свид. П. - лекар със специалност
педиатрия и детска пулмология и фтизиатрия, лекуващ лекар на детето С.
С.ов Г. и показанията на свид. С. Т. И. личен лекар на детето, установяващи
здравословното му съС.ие и възможността необходимото лечение за
установеното хронично заболяване – астма да се прилага и от баща му, които
се е интересувал от заболяването му.
Няма причина да не бъдат кредитирани и показанията на свид. С. и
свид. Г., изготвили социален доклад по работата си с подсъдимата, детето и
бащата, от които се установява каква услуга е била предоставена на
семейството, изпълнението от страна на подсъдимата, както и
обстоятелството, че тъжителят по никакъв начин не е непригоден да
изпълнява задълженията си на баща и не застрашава детето.
Правилна е преценката на първата инстанция относно обясненията на
подс. Д. и показанията на бащата й - свид. С. Д. относно здравословното
съС.ие на детето вечерта срещу 07.08.2021г., за което освен твърденията им
като защитна теза на подсъдимата, няма доказателства. Вечерта преди деня за
лични контакти на бащата не е била търсена лекарска помощ за детето.
Действително видно от приложения амбулаторен лист за медицински
преглед, детето е посетило лекар на 04.08.2022г. явно по повод заболяване в
предходен период, доколкото в амбулаторния лист е отразено, че хремата е
отшумяла и детето не кашля. Посочено е, че детето е в добро общо съС.ие,
т.е. подсъдимата е посетила лекуващия лекар без сериозни симптоми у детето,
освен обрив по кожата (който не е от специалността на д-р П., доколкото
същата е детски пулмолог), но нито на 06.08.2021г. нито на следващия ден не
е посещавала лекар, въпреки твърденията й, че детето е било толкова зле, че
се е наложило да вика баща си за помощ. На 07.08.2021г. подсъдимата е
посетила личния лекар на детето, но видно от рецептурната книжка, само за
да бъдат отпуснати лекарствата, които детето приема за установената астма.
От друга страна, съдът правилно е кредитирал обясненията на
подсъдимата в частта, че на 07.08.2021г. не е предала детето на бащата. В тази
им част те кореспондират освен с показанията на посочените по - горе
полицейски служители, но и с показанията на бащата на тъжителя - свид. Г.
С.ов Г., от които се установява, че през м. Август 2021г., когато тъжителят е
ходил да взема детето, подсъдимата не му го е давала. Без значение е дали
подсъдимата е предлагала друг вариант за предаване на детето на бащата,
7
след като той е различен от определения със съдебното решение.
Обосновано районният съд не се е доверил на показанията на сестрата
на подсъдимата - свид. Д. Д., като неотносими към предмета на доказване по
делото, тъй като свидетелката в показанията си не излага конкретна
информация по отношение на инкриминираната дата, а свидетелства общо за
здравословното съС.ие на детето и за други случаи във връзка с изпълнението
на съдебното решение за лични контакти между детето и баща му.
Показанията на свид. И. М. с когото подсъдимата живее на съпружески
начала също са неотносими към конкретния случай.
По делото са приобщени като писмени доказателства множеството
документи, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по надлежния процесуален ред и неоспорени от страните. От
приложените по делото медицински документи се установява, че детето има
установено хронично заболяване астма. Приложени са и документите от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен по случая на детето С. С.ов Г. и
работата с двамата му родители, от които е видно, че в хода на социалната
работа родителите са консултирани относно негативното влияние от
въвличането на детето в конфликта помежду им.
Представените в хода на съдебното следствие пред настоящата
инстанция писмени доказателства са неотносими към делото, тъй като касаят
времеви период повече от една година след процесното деяние.
При така възприетата фактическа обстановка и изложения
доказателствен анализ настоящият въззивен състав намира за правилен и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че подс. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 182, ал. 2 от НК, а именно, че на 07.08.2021г. в гр. Сливен като майка на
малолетното дете С. С.ов Г. не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019 г.
по гр.д. № 6265/2018 г. в частта му относно определения режим на лични
контакти на бащата С. Г. Г. с детето С. С.ов Г..
Доводите, развити във въззивната жалба и допълнението към нея и
поддържани в пледоарията на защитника на подсъдимата пред настоящата
инстанция са неоснователни.
Достигнатият от първоинстанционния съд извод, за доказаност на
частното обвинение, в чиято тежест е възложено категоричното и
недвусмислено установяване на всички съставомерни признаци е правилен.
Той е основан на прецизна и подробна оценка на събрания доказателствен
материал. Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимата не е
предоставила детето на бащата за реализиране от негова страна на режима на
лични контакти и по този начин е възпрепятствала осъществяването на
правата по съдебното решение. Не е доказано да са били налице обективни
8
причини за това, а именно твърдяното от подсъдимата влошено здравословно
съС.ие, непозволяващо то да бъде предадено на бащата.
Деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна
страна. Липсват основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в какъвто
смисъл са били наведени доводи пред първоинстанционния съд. Настоящата
инстанция не споделя и довода на защитата за несъставомерност на деянието
от субективна страна. Подс. Д. е действала с пряк умисъл – тя е съзнавала, че
правото на лични контакти на бащата с детето са уредени със съдебно
решение, предвиждала е и е искала неизпълнението на това решение като
съзнателно е направила невъзможен контакта на бащата с детето му.
С оглед на горните съображения, правилно и законосъобразно подс.
Д. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от
НК. Предвид това, че за извършеното от подс. Д. деяние по чл. 182 ал.2 от НК
законът предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева; от
деянието не са причинени имуществени вреди, които да са предмет на
настоящото наказателно производство; от свидетелството за съдимост на
подс. Д. е видно, подсъдимата не е осъждана и до настоящия момент не е била
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава 8 от
НК; е се касае и за множество престъпления, на основание чл. 78а от НК
законосъобразно районният съд я е освободил от наказателна отговорност,
като й е наложил административно наказание глоба в минималния, предвиден
в закона размер, а именно 1 000лв.
По реда на служебната проверка относно процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, не се установи в хода на
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване на
процесуалните права на страните.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно
правилността на съдебния акт не се установиха основания налагащи
изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло, включително и в частта относно осъждането на
подсъдимата да заплати на частния тъжител направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
С оглед на резултата от въззивното обжалване на присъдата на РС –
Сливен, следва в тежест на подсъдимата да се възложат направените от
тъжителя разноски за адвокатски хонорар пред тази инстанция, т. е. подс. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на частния тъжител С. Г. Г. сумата от 500
9
лв., представляваща направените от него разноски за адвокатски хонорар по
въззивното дело.
По изложените съображения, след като въззивният съд прецени, че не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата
следва да бъде потвърдена, на основание чл. 334, т. 6 и чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 111/14.09.2022г. по НЧХД № 1028/2021г.
на Районен съд – гр. Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимата М. С. Д., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.
Г. Г., с ЕГН **********, сумата от 500 лв. /петстотин лв./, представляваща
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10