Решение по дело №3815/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Велико Търново , 29.06.2020 г.

Великотърновски районен съд,  осми състав  в публично заседание на  19.06.2020 г.  година в състав: 

   

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Радева

 

при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д.  № 3815 по описа на съда за 2019  година, за да се произнесе, взема предвид:

 

           Обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 232 ,ал.2 от ЗЗД  и чл.86 от  ЗЗД .  

 

           Ищецът Н.Й.А.  твърди, че по силата на сключени между него и ответника договори за наем на земеделски земи, вписани в Служба по вписванията гр.Велико Търново и Служба по вписванията гр.Горна Оряховица е отдавал за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цени свои недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на с.Миндя и с.Мерданя. Заявява, че по договор за наем от 16.07.2014 г. е отдал осем земеделски земи, подробно описани в молбата срещу цена от 25 лева на декар за пет от тях и наемна цена от по 50 лева на декар за останалите три имота. По  този договор ответникът не е платил наемна цена по 882,13 лева за всяка година, или общо 2646,39 лева за стопанските 2016 -2017 г.; 2017 -2018 г.; 2018-2019 г. По договор за наем от 10.02.2014 г. е отдал три земеделски земи срещу 40 лева на декар, като за стопанските 2016-2017 г.; 2017-2018 г.; 2018-2019 г. не е платена общо наемна цена от 1740,24 лева, или по 580,08 лева на година. По договор за наем от 10.02.2014 г. са отдадени четири броя ниви, срещу наемна цена от 40 лева на декар, като за 2016-2017 г.; 2017-2018 г.; 2018-2019 г. не е платена общо сумата от 2707,20 лева или по 902,40 лева на година. По договор за наем от 19.11.2013 г. е отдаден един имот, срещу цена от 40 лева на декар , като за стопанските 2016-2017 г.; 2017-2018 г.; 2018-2019 г. не е платена общо цена от 934,44 лева, или по 311,48 лева на година. Излага, че многократно е канил ответника да заплати дължимите суми, включително чрез връчена нотариална покана от 13.12.2019 г., но плащане не последвало. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 8028,27 лева, представляваща неплатена наемна цена за отдадените под наем недвижими имоти описани в отделните договори за наем за стопанските 2016-2017 г.; 2017-2018 г. и 2018-2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.    В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК поддържа предявения иск . 

            В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът  К.Р.И.  не  е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска. В съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща представител, не взема становище по иска. 

Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение  по чл. 238 от ГПК  намира същото  за основателно. Ответникът е бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е взел становище по иска; в първото по делото заседание, редовно призован  не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.  От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че предявените обективно съединени искове са  вероятно основателни,  поради което следва да бъдат уважени така, както са предявени, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се осъди  ответника да заплати на ищеца  сумата от общо 8028,27 лева, представляваща неплатена наемна цена за отдадените под наем недвижими имоти описани в отделните договори за наем за стопанските 2016-2017 г.; 2017-2018 г. и 2018-2019 г. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба- 19.12.2019  г. до окончателното изплащане .

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 333,73  лева и  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

    Водим от горното  и на основание чл.239, ал.1 от ГПК  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

             ОСЪЖДА К.Р.И. с                  ЕГН ********** ***  по  иск с правно основание     чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 232 ,ал.2 от ЗЗД  и чл.86 от  ЗЗД  ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.А. с ЕГН ********** ***  сумата от 8028,27 / осем хиляди двадесет и осем лева и 27 ст./ , представляваща неплатена наемна цена за отдадените под наем недвижими имоти описани в отделните договори за наем  от 16.07.2014 г. , от 10.02.2014 г. и от 19.11.2013 г.,  за стопанските    2016-2017 г.; 2017-2018 г. и 2018-2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 19.12.2019 г.  до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА К.Р.И. с ЕГН ********** ***  да заплати на  Н.Й.А. с ЕГН ********** ***  сумата от общо 1033,73 / хиляда тридесет и три лева и 73 ст./  направени по делото разноски. 

 

На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение  не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да бъде връчен страните, като  ответника            при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: