Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 25.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 409/2018г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от
„***" ЕООД, с ЕИК ***с адрес и седалище на управление: ***,
представлявано от управителя С.К.У. чрез адв.М. и съдебен адрес ***, ***, чрез
адвокат Е.М.М. ***, против „***“ ЕООД с ЕИК *** и адрес: ***, представлявано от
управителя А.С.Ч.. С исковата
молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ,
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 294 ал.1 от ТЗ, вр. 86
от ЗЗД.
Ищецът „***" ЕООД твърди, че
през периода от месец юли 2015г. до месец септември 2017г. е извършил продажба
и доставка на продукция от собствено производство /изворна вода „Бачково",
газирани напитки „Дерби", плодови напитки „Виктория" и други/ на ответника „***" ЕООД. Посочва, че продажбите
и доставките са били извършени, съобразно изискванията и в сроковете, поставени
от ответника „***" ЕООД и са били приети без възражения. Във връзка с
извършените продажби от страна на „***" ЕООД, са били издадени фактури и
експедиционни бележки, а именно:
1. Фактура
№***. на стойност 3 927,47лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 03.08.2015г.,
ведно с Експедиционна бележка №***.;
2. Фактура
№***. на стойност 10,20лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 01.09.2015г.,
ведно с Експедиционна бележка №***.;
3. Фактура
№***. на стойност 3 340,96лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.,
ведно с Експедиционна бележка №***.;
4. Фактура
№***. на стойност 170,22лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.,
ведно с Експедиционна бележка №***.;
5. Фактура
№***. на стойност 1 642,48лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.,
ведно с Експедиционна бележка №***.;
6. Фактура
№***. на стойност 2 032,32лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 06.06.2017г.;
7. Фактура
№***. на стойност 75,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 07.06.2017г.;
8. Фактура
№***. на стойност 334,80лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 28.06.2017г.;
9. Фактура
№***. на стойност 1400,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 12.07.2017г.;
10. Фактура
№***. на стойност 885,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 28.07.2017г.;
11. Фактура
№***. на стойност 191,16лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 07.09.2017г.
Заявява, че във връзка с издадените
фактури от „***” ЕООД, от страна на „***” ЕООД са били извършени частични
плащания по две от тях, както следва:
1/По Фактура №***. на стойност 3
927,47лв., с включен ДДС, от страна на ответното дружество постъпили плащания,
както следва: на 01.09.2016г. сумата в размер на 1 351,79лв. /хиляда триста петдесет
и един лева и 79 стотинки/ и на 24.01.2018г. сумата в размер на 1 000лв.
/хиляда лева/. Твърди, че след извършените частични плащания неизплатеният
остатък, дължим от „***" ЕООД по Фактура №***., възлизал на 1 575,68лв.
/хиляда петстотин седемдесет и пет лева и 68 стотинки/.
2/По Фактура №***. на стойност 3
340,96лв., с включен ДДС, от страна на „***” ЕООД постъпили плащания, както следва: на
15.12.2016г. сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/.Твърди, че остатъкът,
който следва да заплати ответното дружество до пълния размер на дължимата по
Фактура №***. сума е в размер на 2 840,96лв. /две хиляди осемстотин и
четиридесет лева и 96 стотинки/.
Твърди, че след извършените частични
плащания от страна „***” ЕООД, задълженията на ответното дружество към „***”
ЕООД по процесните 11 броя фактури възлизат на сумата в общ размер на 11 159.62лв.
/единадесет хиляди сто петдесет и девет лева и 62 стотинки/.
Сочи, че във връзка със задълженията
на ответното дружество, на 28.05.2018г. е била изпратена покана за доброволно
плащане до „***" ЕООД на електронната поща, посочена в търговския
регистър. Отделно от това, на 29.05.2018г. същата покана за доброволно плащане
е била изпратена до „***” ЕООД чрез писмо с известие за доставяне на „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ” ЕАД. Поканата била получена лично от Р. Ч..
Твърди, че въпреки получената покана
за плащане и разговорите, проведени между страните за уреждане на отношенията
им, във връзка с извършените продажби и доставки на стоки, до настоящия момент
ответникът „***” ЕООД не е извършил плащане на сумата по горепосочените фактури
в общ размер на 11 159,62лв.
Твърди, че отделно от това, освен
дължимите главници по посочените фактури, ответникът дължи и обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на молбата в Съда -
03.09.2018г., което възлиза на сумата в общ размер на 2 337,51лв. /две хиляди триста
тридесет и седем лева и 51 стотинки/.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото дружество следните
суми:
1. Сумата
1 575,68лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева и 68 стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от главница по Фактура №***., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
2. Сумата
10,20лв. /десет лева и 20 стотинки/, представляваща неизплатена главница по
Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
3. Сумата
2 840,96лв. /две хиляди осемстотин и четиридесет лева и 96 стотинки/,
представляваща неизплатен остатък от главница по Фактура №***., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
4. Сумата
170,22лв. /сто и седемдесет лева и 22 стотинки/, представляваща неизплатена
главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
5. Сумата
1642,48лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева и 48 стотинки/,
представляваща неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
6. Сумата
2 032,32лв. /две хиляди и тридесет и два лева и 32 стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
7. Сумата
75,60лв. /седемдесет и пет лева и 60 стотинки/, представляваща неизплатена
главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
8. Сумата
334,80лв. /триста тридесет и четири лева и 80 стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
9. Сумата
1400,60лв. /хиляда и четиристотин лева и 60 стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
10. Сумата
885,60лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и 60 стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата;
11. Сумата
191.16лв. /сто деветдесет и един лева и 16 стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Фактура №***., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата;
12. Сумата
886,45лв. /осемстотин осемдесет и шест лева и 45 стотинки/, представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано
от датата на извършените частични плащания по Фактура №***., до датата на
предявяване на молбата в Съда - 03.09.2018г.;
13. Сумата
606,90лв. /шестстотин и шест лева и 90 стотинки/, представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на извършените частични плащания по Фактура №***., до датата на
предявяване на молбата в Съда - 03.09.2018г.;
14. Сумата
340,81лв. /триста и четиридесет лева и 81 стотинки/, представляваща обезщетение
за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на Фактура №***., до датата на предявяване на молбата в Съда -
03.09.2018г.;
15. Сумата
249,52лв. /двеста четиридесет и девет лева и 52 стотинки/, представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на Фактура №***., до датата на предявяване на
молбата в Съда - 03.09.2018г.;
16. Сумата
157,89лв. /сто петдесет и седем лева и 89 стотинки/, представляваща обезщетение
за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на Фактура №***., до датата на предявяване на молбата в Съда -
03.09.2018г.;
17. Сумата
95,94лв. /деветдесет и пет лева и 94 стотинки/, представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на Фактура №***., до датата на предявяване на молбата в Съда -
03.09.2018г.
Ангажира доказателства. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК в
деловодството на съда е депозиран писмен отговор от ответното дружество „***“
ЕООД, с който взема становище, че искът е недопустим и неоснователен, като
заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че
задълженията, произтичащи от процесните фактури, са платени изцяло от ответника
по банковата сметка на ищеца. Твърди се, че
на 11.09.2018г. „***“ ЕООД е извършило надплащане в размер на 9000 лева в
полза на ищцовото дружество „***" ЕООД, и това надплащане представлявало
неоснователно обогатяване и подлежало на връщане ведно със законната лихва,
поради което предявява в настоящето производство насрещен иск с правно
основание чл.55 срещу ищцовото дружество за заплащане на сумата от 9000 лева.
С разпореждане №***. съдът е приел
за съвместно разглеждане в настоящето производство предявения от ответника „***“
ЕООД срещу ищеца „***" ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата от 9000
лева, като е разпоредил препис от същия ведно с доказателствата да се връчи на
ищеца за писмен отговор. Ангажира доказателства. Претендира разноските по
делото.
В срока за отговор ищецът взема становище по предявения насрещен иск, че
същият е неоснователен и недоказан, за което излага подробни доводи и
съображения. Признава, че на 11.09.2018г. „***“ ЕООД му е заплатило сумата в
размер на 9000 лева, като подчертава, че плащането е извършено след датата на
предявяването на исковата молба в съда – 04.09.2018г. Посочва, че освен
дължимите главници по процесните фактури, „***“ ЕООД му дължи обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на
всяка фактура до датата на предявяването на исковата молба в съда, както и
законна лихва върху всяка една главница от процесните фактури, считано от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Заявява, че
във връзка с дължимите от „***“ ЕООД лихви за забава е издал фактура №***. на
стойност 2 337.51 лева,
представляващи дължими лихви за забава по процесните фактури. Признава, че в действителност „***“ ЕООД е извършило плащане по процесните фактури ,
като е надвнесло сумата от 4 816.93 лева, като твърди, че във връзка с
това на 12.10.2018г. е заплатило по банковата сметка на „***“ ЕООД сумата от 4 816.93 лева, представляваща
размера на надвнесената от „***“ ЕООД сума. Твърди, че „***“ ЕООД му дължи и суми
по фактура №*** на стойност 1 204.20 лева, която фактура не е предмет на
главния иск. Твърди, че общия размер на дължимата сума по фактура №***, ведно с
лихвите за забава, начислени с фактура №***. възлизат на 3 541.71 лева,
като освен тази сума „***“ ЕООД дължи лихви за забава по фактури за 3 години
назад, извън лихвите за забава, начислени по фактура №1***. При условията на
евентуалност прави изрично изявление за
прихващане по чл.103 ал.1 от ЗЗД на задълженията на ищеца към ответника в
размер на 9000 лева със задълженията на ответника към ищеца в размер на 3541.71
лева, ведно с лихви за забава, считано три години назад от датата на
завеждането на иска -12.10.2018г., по фактури, извън претендираните по главния
иск.
С нарочна молба от 08.11.2018г.
ответникът „***“ ЕООД заявява, че в хода на делото ищецът му е върнал надвнесената
сума от 4 816.93 лева, поради което редуцират размера на насрещната
претенция с тази сума и насрещният иск да се счита за предявен за сумата от
4 183.07 лева.
В с.з. процесуалните представители
на ищцовото дружество не се явяват, същите са депозирали нарочни молби с които
заявяват, че поддържат исковите претенции.
В с.з. процесуалният представител на ответното
дружество поддържа писмения отговор и предявения насрещен иск, като преди
приключване на съдебното дирене в с.з. на 29.05.2019г., е направил изменение на
размера на предявения насрещен иск, като същият се счита за предявен за сумата 1606.40
лева.
По делото е назначена и изслушана
СИЕ, като заключението на вещото лице, допълнено и уточнено в с.з. от
29.05.2019г., е прието от съда и неоспорено от страните.
Съдът, съобразявайки доводите и
процесуалните действия на страните и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа следното:
По делото се установи безспорно, че
страните са били в търговски отношения, като ищецът „***" ЕООД е извършил
продажба и доставка на продукция от собствено производство /изворна вода „Бачково",
газирани напитки „Дерби", плодови напитки „Виктория" и други/ на ответника „***" ЕООД. Във връзка с извършените продажби и доставки от
страна на „***" ЕООД към „***" ЕООД, в периода от 27.07.2015г. до
07.09.2017г. са били издадени 11 броя
фактури на обща стойност 14 011.41
лева, както следва:
1. Фактура
№***. на стойност 3 927,47лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 03.08.2015г.
2. Фактура
№***. на стойност 10,20лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 01.09.2015г.
3. Фактура
№***. на стойност 3 340,96лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.
4. Фактура
№***. на стойност 170,22лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.
5. Фактура
№***. на стойност 1 642,48лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 05.08.2016г.
6. Фактура
№***. на стойност 2 032,32лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 06.06.2017г.;
7. Фактура
№***. на стойност 75,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 07.06.2017г.;
8. Фактура
№***. на стойност 334,80лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 28.06.2017г.;
9. Фактура
№***. на стойност 1400,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 12.07.2017г.;
10. Фактура
№***. на стойност 885,60лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 28.07.2017г.;
11. Фактура
№***. на стойност 191,16лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 07.09.2017г.
По делото не се спори, а и от
приетата по делото ССЕ се установява, че в периода от 01.09.2016г. до
24.01.2018г. ответното дружество „***" ЕООД е извършило в полза на
ищцовото дружество „***" ЕООД три превода на обща стойност 2851.79 лева, както следва: на
01.09.2016 г. - 1 351,79 лева; на 15.12.2016 г. -500,00 лева и на 24.01.2018 г. - 1 000,00 лева, с които е
погасило частично задълженията си по процесните фактури.
От приложените по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответното дружество, се установява, че във връзка
със задълженията на ответното дружество, на 28.05.2018г. ищцовото дружество е
изпратило покана за доброволно плащане на сумата от 11 159.62 лева представляваща
главница по процесните 11 броя фактури, до „***" ЕООД на електронната
поща, посочена в търговския регистър, в 7-дневен срок от получаването на
съобщението.
Отделно от това, на 29.05.2018г. ищцовото
дружество е изпратило същата покана за доброволно плащане в 7-дневен срок от
съобщаването на сумата от 11 159.62 лева, представляваща главница по процесните
11 броя фактури, до „***” ЕООД чрез писмо с известие за доставяне на „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ” ЕАД, като поканата е получена от ответното дружество на 30.05.2018.,
видно от пощенското клеймо на известието за доставяне.
Във връзка с извършена
продажба и доставка от страна на „***" ЕООД към „***" ЕООД е издадена фактура № *** г. на стойност 1204.20
лв., която не е оспорена от ответното дружество. Посочената фактура не е
предмет на главния иск и е представена от ищцовото дружество във връзка с предявения срещу него насрещен иск.
От представените от ответника
платежни нареждания и от заключението на вещото лице по назначената по делото
ССЕ се установява, че в периода от 26.06.2018г.
до 21.08.2018г. /преди датата на
предявяването на исковата молба/ ответникът „***” – ЕООД е направил в полза на
ищеца „***” ЕООД 8 броя парични преводи на
обща стойност 9 000.00 лева, както следва :
- на
26.06.2018 г. - 2 000,00 лева ;
- на
30.07.2018 г. - 1 000,00 лева ;
- на
02.07.2018 г. - 1 000,00 лева ;
- на
09.07.2018 г. - 1 000,00 лева ;
- на
18.07.2018 г. - 1 000,00 лева ;
- на
24.07.2018 г. - 1 000,00 лева
- на
13.08.2018 г. - 1 000,00 лева ;
- на
21.08.2018 г. - 1 000,00 лева ;
В платежните нареждания, с които са направени
горепосочените 8 броя плащания в периода 26.06.2018 г. до 21.08.2018г. /преди предявяването на
исковата молба/ на обща стойност
9 000.00 лева , не е уточнено кой превод за коя точно фактура е, като е
посочено основание на плащането -„по фактури”.
От представените от ответника
платежни нареждания и от заключението на вещото лице се установява, че в периода от 11.09.2018г. до 12.09.2018г.,
ответното дружество е направило в полза на ищцовото дружество два парични
превода, съответно на 11.09.2018г. -за
сумата от 10 000,00 лева и на 12.09.2018 г. -
за сумата от 518,26 лева /, които са на обща стойност 10 518.26 лева. Тези преводи са направени от ответното дружество в хода на
съдебното производство след датата
04.09.2018г. /датата на завеждането на исковата молба/. В платежните
нареждания, с които са направени тези два превода, не е уточнено кой превод за коя точно фактура е,
като е посочено основание на плащането -„по фактури”.
От заключението на вещото лице се
установява, че дължимото от ответника обезщетение за неизпълнение на паричното
задължение по процесните 11 броя фактури в размер на законната лихва (изчислено
от датата, следваща датата на падежа по всяка от процесните фактури до датата
на поредното плащане, с което се погасява задължението по съответната фактура) е в размер на 2 420,97 лв.
От заключението на вещото лице се
установява, че на 13.09.2018г. „***”
ЕООД е издала на „***” ЕООД Фактура № ***г. на стойност 2 337,51 лв. за дължимите лихви за забава по процесните
11 броя фактури, която фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество.
Въз основа на горното, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са от ищцовото дружество обективно
съединени искове с правно основание чл. 318 и сл. от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 294,ал.1 ТЗ, вр. 86
от ЗЗД.
Ответното дружество е предявило
насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Безспорно между страните и видно от
представените писмени доказателства, че са били обвързани от валидно търговско
правоотношение, по силата на което са сключили неформален договор за покупко –
продажба и доставка на напитки, доставени на ответника от ищцовото дружество на
посочените в процесните фактури дати. Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, в момента
на предаването на стоката по фактурата, за ответното дружество е възникнало задължението за заплащане на
нейната цена. Установи се от заключението на вещото лице, че ответното
дружество не е заплатило в срока на падежа дължимите по фактурите суми, като е
извършвало частични плащания по тях със забава.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му
/чл.84, ал.1 ЗЗД/.
Нормата на чл. 76 от ЗЗД гласи:
„Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата“.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019
г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., от Общото събрание на
Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и
лихви. В тълкувателното решение се подчертава, че правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно
да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил
кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и
на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло
най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно
– всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай, при
осъществените от ответника 8 броя плащания в периода от 26.06.2018г. до 21.08.2018г. на
обща стойност 9000 лева, ответникът не е посочил изрично кое от задълженията по
процесните фактури погасява, имал е към ищеца няколко еднородни задължения и
изпълнението не е било достатъчно да погаси всичките, то следва да се приеме, че с извършените плащания ответникът е
осъществил погасяване най-напред на лихвите, дължими към датите на плащанията,
а след това е погасил и частично главницата по най –старите си задължения по процесни фактури, съгласно разпоредбата на чл.
76 ал.2 от ЗЗД и Тълкувателно решение №
3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., от Общото
събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен
съд (ВКС). Доколкото длъжникът е извършил първото от горепосочените осем
плащания на 26.06.2018г., към която дата не е изтекъл давностния срок на
дължимата по процесната фактура №***. лихва в размер на 430.36 лева, начислена
за периода от 04.08.2016г. до 31.08.2016г., то с това плащане е било извършено
погасяване на посочената лихва съгласно разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД, поради
което възражението на защитата за
изтекла погасителна давност по отношение на тази лихва, направено в с.з., е неоснователно.
Така от заключението на вещото лице
по приетата ССЕ се установява, че след извършените плащания в периода 26.06.2018
г. до 21.08.2018г. на обща стойност 9
000.00 лева, към датата на входиране на
исковата молба - 04.09.2018г., ответното дружество „***” ЕООД е погасило
дължимите лихви и част от дължимата главница по най-старите фактури в общ
размер на 9000 лева, като към датата на
предявявянаето на исковата молба – 04.09.2018г. са останали неизплатени суми в размер общо на 4 497,13 лева, представляващи
главница по фактури, както следва:
- неразплатен остатък от 1609,37 лв.
по ф-ра № ***. ;
- неразплатен остатък от 75,60лв. по
ф-ра **********/07.06.2017 г. .;
- неразплатен остатък от 334,80лв. по
ф-ра ***.,
- неразплатен остатък от 1400,60лв. по
ф-ра **********/12.06.2017 г.
- неразплатен остатък от 885,60 лв. по
ф-ра **********/28.06.2017 г.
- неразплатен остатък от 191,16 лв.по
ф-ра **********/07.09.2017 г.
След осъществените в хода на делото от
ответника два парични превода в периода 11.09.18-12.09.2018г. в размер общо на
10 518.26 лева, ответното дружество „***” ЕООД е погасило изцяло дължимия остатък по процесните фактури в размер
на 4 497.13 лева, като е надвнесло
по сметката на ищцовото дружество сумата в
размер на 6 021.13 лева.
От така надвнесената по сметката на
ищеца от ответника„***” ЕООД сума в размер на 6 021.13 лева, ищцовото дружество „***” ЕООД е извършило в хода на процеса прихващане
на основание чл.103 от ЗЗД на дължимата от ответника „***” ЕООД сума на стойност 1204.20 лв. по фактура № ***., която фактура е представена
с отговора си на насрещния иск, в резултат на което след прихващането е
останала надвесена от ответника сума в размер на 4 816.93 лева. Тази сума от 4 816,93 лева, която се явява
надплатена в хода на делото от „***” ЕООД, е
върната от „***” ЕООД на ответника с
платежно нареждане на 12.10.2018 г., т.е.
преди ищцовото дружество да получи препис от предявения срещу него насрещен иск
/ получен на 28.11.2018г./,.
Така след извършените в хода на
процеса плащания, а именно: заплащане от ответника на ищеца на сумата от 4
497.13 лева / дължим остатък по процесните фактури/, извършеното от ищеца прихващане
на дължимата от ответника сума от
1 204.20 лева по фактура № ***. и
връщането от ищеца на ответника
на надвнесената от последния сума от 4 816,93 лева, между страните по делото „***” ЕООД и „***”
ЕООД няма дължим остатък от неразплатени
суми, съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
С оглед на извършените плащания от
ответното дружество в периода 26.06.2018
г. до 21.08.2018г. на обща стойност 9
000.00 лева, с които са погасени частично исковите претенции за главница и лихви до
размера общо от 9000 лева, и като съобрази извършеното в хода на делото плащане
от ответното дружество на дължимия остатък
от главници по процесните фактури в размер на 4 497,13 лева, както и на
дължимите лихви върху остатъка от главницата, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съгласно разпоредбата на чл. 235
ал.3 от ГПК, съдът намира, че исковите претенции за заплащане на сумата от 11
159.62 лева, представляваща главница по процесните фактури, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и за заплащането на сумата от 2 337.51 лева,
представляваща мораторни лихви върху тази главница, следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед на извършеното в хода на
делото от ищеца прихващане на сумата от 1204.20 лева, представляваща дължима от
ответника главница по фактура № ***.
и връщането от ищеца на ответника на надвнесената от последния сума от 4 816,93 лева, които се явяват правопогасяващи вземането факти,
релевантни за спорното право, съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че предявения от ответника срещу ищеца насрещен
иск на основание чл.55 от ЗЗД за сумата
от 1606.40 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
В настоящия случай, предвид извършеното
в хода на процеса плащане от ответника на дължимия остатък в размер на
4 497.13 лева по претендираната главницата и лихви върху нея, както и
извършеното в хода на процеса прихващане от ищеца на дължимата от ответника сума
в размер на 1 204.20 лева, представляваща главница по фактура №***., съдът преценява, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, и счита, че последния следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца разноските за настоящата инстанция в
размер, съобразен с размера на отхвърлената част на исковите претенции като заплатени
в хода на процеса, а именно: разноски в
размер на 800 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева и заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
Предвид обстоятелството, че предявения
от ответника срещу ищеца насрещен иск е отхвърлен изцяло като неоснователен и
ищецът не е дал с поведението си повод за завеждането му, като е върнал
надвнесената сума преди да получи препис от насрещния иск, то в полза на
ответното дружество не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„***" ЕООД, с ЕИК ***с адрес и седалище на управление: ***, против „***“
ЕООД с ЕИК *** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер общо
на 11 159.62 лева, представляваща главница
по Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура
№***.; Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура №***.; Фактура №*** и Фактура №***., ведно със
законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и иска по чл. 294 ал.1 от ТЗ, вр. 86
от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер на 2337.51 лева, като
неоснователни до размера общо от 9000 лева, а над размера от 9000 лева до
размера от 13 497.13 лева - поради
извършено от ответника в хода на делото плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„***“ ЕООД с ЕИК *** и адрес: *** против „***" ЕООД, с ЕИК ***с адрес и
седалище на управление: ***, насрещен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата от 1606.40 лева като
неоснователен поради извършено от ищеца в хода на делото прихващане и плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД
с ЕИК *** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***" ЕООД, с ЕИК ***с
адрес и седалище на управление: ***, сумата
от 800.00лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: