Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 07.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., изслуша докладваното от съдията административнонаказателно дело N 204 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН
С
наказателно постановление №./29.05.2020 г. на К. М. В. – заместник -
председател на Д.а.з.м.и т.н. оправомощен със заповед №.02.01.2018 г. на Председателя
на Д.а.з.м.и т.н. на жалбоподателя - „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С. Д. Д. – Изпълнителен директор, на
основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лева/ за осъществяване на фактическия
състав на чл. 190а, ал.2, която задължава собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл. 190а, ал. 1, т.З от Закона за водите.
Наказателното
постановление е обжалвано в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от „Н.с.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. П.
П., упълномощен с пълномощно №П – ./09.03.2017 г. от С. Д. – изпълнителен
директор и по изложените в жалбата от пълномощника обстоятелства и съображения,
моли
съда да го отмени.
Административнонаказващият
орган е подал в законоустановения срок писмено становище чрез Ф. Г. Г.- старши експерт,
юрист към Д.а.з.м.и т.н. упълномощен с
пълномощно №./13.03.2018 г. от К. М. Войнов– заместник- председател на
ДАМТН, с което моли съда, жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана, като наказателното постановление бъде оставено в сила.
Районна
прокуратура- П.к, редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно
заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 03.12.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите, контролни
органи към ГД – НЯСС към ДАМТН извършили проверка на язовир „Долна Д.“, находящ се в
поземлени имоти № ., № ., ., № и № в землището на с. Д. Д. и с. . Д., община Р..
Процесният язовир е собственост на Н.с. ЕАД, ЕИК .8, за което е съставен Акт за
частна държавна собственост № ./21.01.2004 г., доказващ собствеността. В
резултат от проверката бил съставен констативен протокол № ./03.12.2019 г.
Проверката била извършена от свидетеля инж. И.М.С.,
на длъжност началник Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН и свидетеля и
актосъставител - инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“
към ДАМТН, като същата впоследствие съставила акт за установяване на
административно нарушение №.15.01.2020 г. за нарушение на чл.190а, ал.2 от
Закона за водите.
Видно от материалите по делото жалбоподателя „Н.с.“
ЕАД е поканен с писмо изх. № 18.12.2019
г. от Главна дирекция НЯСС към ДАМТН да се яви на 15.01.2019 г. в 11.00 ч. за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение във
връзка с констатирано нарушение подробно описано в констативен протокол №/03.12.2019
г.
На 15.01.2019 г. АУАН е съставен от инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши инспектор“ в Регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна
България“, оправомощена със заповед №./18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН в
присъствието на упълномощен представител на „Н.с.“ ЕАД, а именно – юрисконсулт
А .П.П., упълномощен с нотариално заверено пълномощно №П-./21.09.2017 г. на
нотариус П. П., с рег. №. на НК и в присъствието на свидетеля при установяване
на нарушението – инж. И.С.. Актът е надлежно връчен на юк. Петков на 15.01.2019 г. Видно от
документите по делото в законоустановения срок, жалбоподателят е депозирал писмено
възражение с вх. № ./22.01.2020 г. по описа на ГД – НЯСС към ДАМТН, което било намерено за неоснователно от
административнонаказващия орган.
В следствие
на проверката, чрез обход и оглед на голямата язовирна стена и съоръженията към
нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че има
изградена пиезометрична система, състояща се от двадесет и два броя пиезометри,
като пет броя от тях са запушени, неизправни са и не се извършват с тях
измервания. Установено е, че не е изпълнено от собственика на язовир „Д. Д.“
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № .28.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се приведат в
работоспособно състояние запушените пиезометри, които са пет броя с № 2, №., №.,
№ .и №., със срок за изпълнение 30.11.2019 г. Предписанието дадено от контролните органи в КП№ 02-03-6/28.02.2019 г. е надлежно връчено на
присъствалия по време на проверката, представител на собственика на процесния
язовир - инж. В.К. С.- специалист ВЯН – ХТР към „Н.с.“
ЕАД.
След
изтичане на дадения срок за изпълнение на задължителното предписание,
обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г. е извършена проверка от контролните органи на 03.12.2019
г., като при съставянето на констативен протокол
№ ./03.12.2019 г., от извършената проверка, освен инж. И.М.С.,
на длъжност началник Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях- Западна централна България“ и инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши
инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях- Западна централна България“, присъствал и представител на собственика -
инж. В. К.С.- специалист ВЯН – ХТР към „Н.с.“ ЕАД, на която надлежно е връчен констативен протокол
№ ./03.12.2019 г. от извършената проверка.
Въз
основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната
преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По делото са разпитани като свидетели,
актосъставителят инж. Ж.Г.С. и свидетелят по акта инж. И.М.С..
Свидетелката С., на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН, на проведеното съдебно заседание на 29.09.2020 г.,
твърди, че с констативен протокол на 28.02.2019 г. е дадено задължително
предписание да се преведат в работоспособно състояние запушените пиезометри.
Същите служели за следене на водното ниво в язовирната стена, като чрез тях се
извършвали измервания за следене на филтрацията и съответно се водели в
дневника и журнали, в които се записват показанията. На база на тези показания
се изготвял анализ и тези уреди влизали в изготвянето на анализа. Били са 22
бр. общо, 4 били унищожени, 5 били запушени и с тях не се извършвали никакви
измервания. Свидетелката твърди, че за съставянето на акта са изпратили покана до собственика, в която
са определили ден и час, като при съставянето на акта е присъствал
юрисконсулта, който е бил упълномощен.
Свидетелят инж. И.С. на длъжност началник Регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна
България“ към ДАМТН, твърди, че си спомня за случая за пиезометрите. Твърди, че предписанието
е да се възстановят пиезометрите на язовирната стена, което не е изпълнено,
като затова е съставен АУАН. Пиезометрите били част от системата и са основен
показател за състоянието на стената и процесите и явленията, които се развиват
в нея. Били установили това на място. Проверката се извършвала чрез обхождане и
оглед. Пиезометрите били в стената и можело да се види дали са изправни. След
това досието се вземало, което
собственикът бил длъжен да
поддържа и се правело измерване. Свидетелят твърди, че мократа и сухата част трябвало
да са в баланс, като се сравнявало дали е измервано и дали е възможно да се
измерва. Свидетелят твърди, че пиезометрите били запушени и с тях не могло да
се правят измервания.
Съдът
намира показанията на свидетеля Ж.С. и свидетеля И.С. за
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях те възпроизвеждат
обстоятелства, които непосредствено са възприели като
очевидци в хода на извършената проверка. Показанията на свидетелите изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.
Не се установяват и основания, по които свидетелите да се смятат
за заинтересовани или предубедени. По тези
съображения настоящият съдебен състав кредитира показанията на горепосочените
свидетели.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
частично основателна, по следните съображения:
При
съставянето на акт за установяване на административно нарушение №02-008/15.01.2020 г и издаването на процесното наказателно постановление, съдът намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното
постановление.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и
му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери
и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
наказателното постановление.
Видно от жалбата, жалбоподателят
навежда съображения за допуснато процесуално нарушение, а именно – неспазване
на срока по чл.34 ЗАНН за съставянето на АУАН, като се аргументира, че първоначалната проверка, обективирана в констативен
протокол № ./28.02.2019 г. е от 28.02.2019 г. като от своя страна АУАН е
съставен на 15.01.2020 г., а именно след предвидения тримесечен преклузивен
срок.
Съдът намира, че
наведените в жалбата съображения относно изтичането на срока по чл.34 ЗАНН за
съставянето на АУАН са неоснователни поради следното:
От обективна страна, по делото по
категоричен начин се установява, че жалбоподателят „Н.с.“ ЕАД е собственик на
процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи язовир „Д. Д.“,
находящ се в поземлени имоти № .2, № ., . № . и № . в землището на
с. Д. Д. и с. Г. Д., община Р., за което има издаден акт за частна държавна собственост №./21.01.2004
г. На
следващо място по категоричен начин се установява и фактът на даденото задължително предписание, обективирано в
констативен протокол № ./28.02.2019 г. на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, както и
неговото съдържание: „Да се приведат в работоспособно състояние запушените пиезометри, които са
пет броя с № ., № ., . № .и № ., със срок за изпълнение 30.11.2019 г.“ Така даденото
предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено
от длъжностни лица, оправомощени от председателя на ДАМТН, съобразено е с
правомощията им по ЗВ, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната
техническа експлоатация на контролирания обект. Следователно предписанието, обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ се ползва
със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Срокът
за изпълнение на същото се установи, че е до 30.11.2019 г., следователно
жалбоподателят е бил своевременно уведомен за съдържанието на предписанието и
преди изтичането на срока за неговото изпълнение.
Установяването на такова нарушение
се извършва чрез проверка, за което се съставя констативен протокол. В
настоящия казус, безспорно е доказано от материалите по делото, както и от
свидетелските показания, че контролните органи са извършили проверка,
обективирана в констативен протокол №./03.12.2019 г., с който са установили, че
жалбоподателят не е извършил действията по задължителните предписания дадени с констативен протокол № ./28.02.2019 г. съставен
от длъжностните лица при ГД на НЯСС. Съдът намира, че
нарушението е извършено чрез бездействие, липса на дължимо по закон поведение.
Такъв вид нарушение продължава непрекъснато във времето докато бъде
преустановено. Следователно тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, започва да тече от
момента на фактическото установяване на административното нарушение, което в случая
е станало на 03.12.2019 г. Актосъставителят е узнал за нарушението на
03.12.2019 г., когато е извършил проверка на язовир “ Д. Д.“, собственост на “ Н.с.
“ ЕАД, при която е установено, че собственикът не е изпълнил даденото
задължително предписание, обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г.
В конкретната хипотеза актосъставителят е участвал в извършването на проверката и на
03.12.2019 г. е открил нарушителя. Налице е хипотезата на паралелно действащи
контролни органи, при която контролният орган, участвал в проверката, е и
актосъставител. Според Тълкувателно решение № .от
28.12.1981 г. по н.д. .1981 Г., ОСНК на ВС, при паралелно действуващите контролни органи трябва да се изхожда от
принципа, че нарушителят е субект на права в административнонаказателното
правоотношение, поради което е недопустимо да функционират две паралелни
правоотношения по повод на едно и също нарушение. С откриване на нарушителя от
който и да е контролен орган, възниква административно наказателното
правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за
първи път е открит нарушителят от единия от паралелно действуващите контролни
органи. Нарушението и нарушителят са открити, а това е основание за съставяне
на акта. Несъставянето на такъв в срока по чл.34, ал.1, предл.2 ЗАНН, което може да се
получи както от бездействието на първия, така и от бездействието на втория
контролен орган, ще доведе до отпадане отговорността на нарушителя. Недопустимо
е след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1, предл.2 ЗАНН паралелно
действуващият контролен орган при открито вече нарушение да съставя акт, който
да има за последица създаване на административнонаказателно правоотношение за
нарушението, открито вече от надлежните контролни органи. В случая срокът е
спазен, както се изясни по-горе.
Във връзка с горното, съдът намира, че сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (три месеца от откриване на нарушителя и една година от
извършване на нарушението) за образуване на административнонаказателно
производство са спазени и не е налице процесуално нарушение.
На основание на АУАН № ./15.01.2020 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП, съдът намира,
че са спазени елементите от състава на нормата, наличието на които сочи за
съставомерност на деянието и са описани, като
и в АУАН и в НК е посочено, че е осъществен съставът на чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съдът намира, че с
тези си действия и при спазване на законовите изисквания АНО е доказал, че е
налице извършено административно нарушение от страна на наказаното лице и че е
осъществен процесният състав. Посочена е датата на извършване на нарушението, а
именно: 01.12.2019 г. В тази връзка съдът констатира, че наказващият орган
недокрай прецизно е посочил датата на нарушението. Както съдът изясни по-горе,
нарушението е извършено чрез бездействие, като периодът на бездействието се
характеризира с начален момент. В случая датата 01.12.2019 г. представлява началния момент на периода на
нарушението. При все това процесното наказателно постановление не е
незаконосъобразно, защото привлеченото лице е разбрало за какъв период от време
/бездействие/ му се търси отговорност. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно
време да изпълни задължителните предписания, дадени с констативен протокол №02-03-6/28.02.2019 г. Описано е
мястото на нарушението - наименование на язовира, местоположението му и
идентификационните му белези. Предвид горепосоченото, съдът намира, че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно, административнонаказващият
орган е приложил материалноправната норма на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите при издаване на обжалваното наказателно постановление.
С НП е ангажирана имуществената отговорност на „Н.с.“ ЕАД, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, която предвижда, че се наказва с
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а,ал.3,т.5 или задължение по чл.190а,ал.2.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ: Собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и
по чл.138а, ал.3, т.5. В разпоредбата на чл.190а,ал.1,т.3 ЗВ е предвидено, че Председателят
на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл.190а, ал.4 имат право: да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
От посочените разпоредби следва извода, че собственикът на язовирната стена е задължен
да изпълнява предписанията на контролните органи, като тези предписания следва
да бъдат изпълнени в срок.
Релевантни за съставомерността на нарушението по чл.200, ал.1, т.39 ЗВ
факти са два: наличието на дадени по надлежния ред предписания и тяхното
неизпълнение в указания срок от адресата им. При извършване на преценка за
съответствието на издаденото НП с материалния закон съдът изследва единствено
посочените два факта и ако установи, че са налице следва да констатира
съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон. Безспорен,
според съда, е фактът, че предписанието дадено с констативен протокол №02-03-6/28.02.2019 г. не е било изпълнено.
С оглед на изложените по-горе съображения съдът достигна до извод за
основателност при ангажиране на административно-наказателната отговорност на „Н.с.“
ЕАД.
При доказано извършване на нарушението, за
което е ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде деянието маловажен случай, трябва
да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от подобен вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде
установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява
върху степента на обществена опасност.
Съдът споделя
становището, че задължителните предписания, дадени с КП№ ./28.02.2019
г. на “ Н.с.“ ЕАД, са свързани с безопасната
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея и неспазването им би могло да доведе до евентуални аварии
и злополуки с непредвидими и непоправими последици. Съгласно чл.2, ал. 1, изр.1 от
Закона за водите, целта на закона е да осигури интегрирано управление на
водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението. Съгласно
чл.2, ал.1, т.7 от
Закона за водите се защитават обществените отношения визирани в същата
разпоредба. За постигането на тази цел е посочено в чл. 2, ал.2, т.8 от ЗВ, че става
чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях“. Ето защо, съдът намира, че предписанието,
което е дадено на “ Н.с.“ ЕАД е
свързано с безопасната експлоатация на
язовирната стена и
съоръженията към нея. Следователно преценката дали едно
административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни нарушения. В тази връзка следва да се
посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от извършеното
нарушение, чрез бездействие не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък
интензитет на обществената опасност.
По отношение на определяне на наказанието. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ предвижда наказание глоба, респ.
имуществена санкция в резмир от 1000 до
20 000 лв. Наказанието имуществена санкция е определено на 2 000 лв. Съдът
намира, че наказващият орган не е обосновал наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.3 ЗАНН. В този смисъл, съобразявайки се с
разпоредбите на чл.27, ал.2 ЗАНН, според който при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта за наказанието,
като бъде определено такова към предвидения минимум, а именно- 1 000 лв.
Предвид
горното и на основание чл.63, ал.1, изречение
първо, предложение второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ ./29.05.2020 г. на К. М. В.– заместник - председател на Д.а.з.м.и т.н.
оправомощен със заповед №./02.01.2018 г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с
което на жалбоподателя - „Н.с.“ ЕАД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Д. Д. – Изпълнителен
директор, на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за осъществяване на фактическия
състав на чл. 190а, ал.2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т.З от Закона за водите,
КАТО НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО „имуществена санкция“ на 1 000 лв. /хилядА лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд- Перник на основанията,
предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Районен съдия:
.