Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
намира следното: Производството е по реда на чл.435 ал. 2 и сл. ГПК. Постъпила е жалба на С. „Н гр. С. срещу Постановление от 13.07.2015 г. за разноските, с което е оставил без уважение възражението за недължимост на разноските по изп. дело № 369/ 2015 г. на ЧСИ Диана Колева с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че е длъжник по делото, К. взискателите не са му предоставили възможност да плати доброволно въпреки многократно изразено желание и намерение в тази насока, а директно е пристъпил към принудително изпълнение. Счита, че доколкото с поведението си не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело, то не дължи направените във връзка с него разноски. Извън това съображение оспорва дължимостта на начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с мотив, че е платил в срока за доброволно изпълнение, при което ЧСИ не е извършил действия по принудително изпълнение и няма „събрана сума” по изп. дело, К. се позовава на влязлата в сила от 01.08.2015 г. забележката на т.6 на т.26, съгласно която върху погасената в срока за доброволно изпълнение сума не се събира таксата по т.26. Сочи, че в момента е висящо производство пред ВАС срещу подзаконовия нормативен акт в частта за забележката по т.6 и действието й е спряно, поради което евентуално прави искане производството по делото да бъде спряно до приключване на производството пред ВАС с влязъл в сила акт. Заема становище, че по конкретното дело евентуално се дължат единствено обикновените такси – за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Жалбоподателят оспорва и дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение на А. Й. излагайки, че не може да има упълномощаване на процесуалния представител за заплащане на адвокатското възнаграждение, което практически означавало, че той сам е платил на себе си от името на взискателя. Счита, че при плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение единствено се дължи възнаграждение на адвоката за образуване на изп. дело в размера по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, К. такова се дължи общо за В. В.поради образуване само на едно изп. дело, а не на всеки един от взискателите. Последният не бил извършил никакви други действия по изпълнителното производство, насочени към удовлетворяване на взискателя, които да обосноват възнаграждение по т.2 на цитираната норма в размер на 150 лв., каквото било начислено в тежест на длъжника. Самото изп. дело не се отличавало с правна и фактическа сложност. Моли съдът да отмени Постановлението на ЧСИ за разноските или при условията на евентуалност да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновените такси за образуване на изп. дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение. Претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят прави искане за отвод на В. съдии на ВТОС, мотивирайки се, че съдът вече си е изградил убеждения по спорния въпрос и с оглед обстоятелството, че ЧСИ Диана Колева, чиито действия се обжалват, е съпруга на член на състава на ВТОС. Взискателите оспорват жалбата, К. заемат становище за неоснователност на същата. Излагат подробни съображения в смисъл, че длъжникът не се е възползвал от предоставената му законова възможност да се освободи от задължението си при забава на кредитора чрез депозиране на присъдените в негова тежест суми в банка, при което той дължи направените за принудително събиране на сумите разноски. Поддържат, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от клиента взискател, а е внесено по банкова сметка от процесуалния представител. Считат, че то е дължимо в пълния договорен и внесен размер, тъй К. освен образуване на изп. дело, процесуалният представител е извършвал процесуални действия, изразяващи се в справки, получаване на съобщения, депозиране на писмени становища, получаване на плащания и впоследствие е изплащал суми на възложителя - взискател и др. Сочат, че начисленият и заплатен адвокатски хонорар е в рамките на минималните размери по Наредбата с начислен ДДС. Оспорват дължимостта на разноски на дружеството жалбоподател в производството по обжалване на действията на ЧСИ. Молят съда да остави без уважение жалбата и исканията за отвод и спиране на изпълнителното дело. В писмените мотиви ЧСИ Диана Колева поддържа, че предприетите изпълнителни действия са правилни и законосъобразни, а изчислените и присъдени разноски са дължими в пълен размер. Сочи, че не е налице предвидена от закона хипотеза, при която не се ангажира отговорността на длъжника за разноски. По отношение на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ заема становище, че доколкото действието на подзаконовия нормативен акт по отношение на т.26 забележка 6 е спряно по решение на ВАС, приложение намира нормата в редакцията й преди изменението и трайната практика на съдилищата при действието й е, че тази такса се дължи дори и длъжникът да е реализирал плащането в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, за дължимостта на разноските и възлагането им в тежест на длъжника. Относно адвокатското възнаграждение счита, че то е договорено в минималните размери по Наредбата и е изцяло дължимо. Съдът, К. взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнителното дело, действията на ЧСИ по което са предмет на настоящото производство е образувано пред ЧСИ Дияна Колева по молба на шестима В., депозирана чрез процесуалния им представител А. Й. Йоранов от ВТАК, въз основа на изп.лист, издаден в полза на взискателите срещу С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” гр. С.. Длъжникът е осъден да заплати на всеки един от взискателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното изплащане на вземането, както и направените пред първата и пред въззивната инстанция разноски за исковото производство. Към молбата за образуване на изп. дело са приложени договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че адвокатското възнаграждение е платимо по банкова сметка съобразно фактура. Видно от фактурите, възнаграждението е начислено както следва: хонорар за образуване на изп. дело по чл.10 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - 200 лв. и хонорар за процесуално представителство по делото по чл.10 т.2 от Наредбата - 150 лв. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите от него суми, в това число по 420 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за всеки един от взискателите - общо сумата 2520 лв. и 1066.29 лв. - такси по ЗЧСИ, в това число и пропорционална такса по т.26 в размер на 983.09 лв. с ДДС. Видно от приложеното платежно нареждане, в рамките на срока за доброволно изпълнение той е погасил задължението. Същевременно той е подал възражение до ЧСИ срещу размера на възложените му разноски, излагайки съображения общо срещу дължимостта им, в частност срещу адвокатското възнаграждение и таксата по т.26, аналогични на тези, с които е мотивирал жалбата си по чл.435 ГПК - предмет на настоящото производство. Това възражение е оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното постановление. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435 ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по основателността на подадената жалба срещу действията на ЧСИ, съдът дължи произнасяне по направеното в нея искане за отвод на В. съдии от състава на ВТОС. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.22 ал. 1 ГПК за искания отвод – членовете на състава нито са заинтересовани от изхода на делото, нито се намират в особени отношения със страните по делото или с ЧСИ Диана Колева, чиито действия се обжалват, при което изразените съмнения в безпристрастността им са необосновани. К. неоснователно, искането за отстраняване на съдиите следва да бъде оставено без уважение. Искането за спиране се явява също неоснователно, тъй К. доколкото се иска спиране на изпълнителното производство К. вид обезпечителна мярка, същата е безпредметна, с оглед произнасянето по същество с настоящото решение. Същевременно не са и налице основанията за спиране на висящото въззивно гражданско дело, съобразно разясненията, дадени с ТР 2/19.11.2014 г., според които висящото дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229 ал.1 т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане за неговата отмяна. С оглед на горното, съдът следва да пристъпи към разглеждане на жалбата по същество. Съдът намира същата за частично основателна по следните съображения: Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, К. при изпълнителното производство отговорността е уредена в чл.79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл.78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство чл.78 ал.2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена в чл.79 ГПК, където единствената възможност на длъжника да бъде освободен от отговорност за разноски е да е платил преди започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във В. останали случаи разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от данните по изпълнителното дело в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки - съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително производство, пред същия не е направено възражение от длъжника за плащане преди образуването му, поради което за него не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника, независимо от декларираното намерение за доброволно плащане. Други обстоятелства К. например опити за съдействие за доброволно плащане, разменена кореспонденция между страните и пр. се явяват ирелевантни и не подлежат на проверка от съдебния изпълнител при определяне на разноските, тъй К. той не разполага с правомощия да изяснява, дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от възлагане на разноските по делото. Настоящият състав приема, че възраженията в жалбата, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, са основателни. Съгласно чл.78 ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, К. същите се дължат авансово от взискателя с изключение на таксата по т.26 от Тарифата - чл.29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т.26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, К. това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/ услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника в срока за доброволно изпълнение и с това вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл.78 ал.1 т.1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането чрез някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", който предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе и от нормата на чл.79 ал.3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл.428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по чл.5 ал.2 от Конституцията на Р България /ср. с чл.53 ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, към т.26 от Тарифата е извършено допълнение в смисъл, че при погасяване от страна на длъжника на задължението в срока за доброволно изпълнение, тази пропорционална такса не се събира. Действието на тази норма е спряно понастоящем и съдът не може да я приложи, но напълно споделя аргументите, изложени при обжалването й в Решение № 15565/18.12.2014 г. по Адм.д. № 10545/2014 г. на ВАС. По така изложените съображения настоящият състав приема, че таксата по т.26 от Тарифата в размер на 983.09 лв. е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отношение на възражението за недължимост на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: От приложените по делото данни се установява наличие на пълномощно от страна на кредитора в полза на адвоката, договорена е сума по издадена фактура, по която е извършен банков превод. Вписването на А. Йорданов К. вносител на банковите документи не влияе на факта, че съответните разноски са реално направени в полза на процесуалните представители, съобразно с уговорената представителна власт и за внасяне на дължимите разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, К. в банковия документ ясно е обозначено лицето, което се ползва от разноските. Изпълнението на едно задължение от трето лице е законово допустимо както по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, така и по арг. от чл.73 ЗЗД и отношенията между вносителя и съответния ищец са ирелевантни за случая. С оглед обстоятелството, че плащането формално е удостоверено по надлежния ред, възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение на това основание се явява неоснователно. Не така стои въпроса с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая възнаграждението е определено с фактури, издадени след сключване на договора за правна защита и съдействие, в които е описано К. дължимо възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл.10 т. 1 и в чл.10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която според жалбоподателя се изразява не в завишаване на възнаграждението над минималния размер, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в договаряне на възнаграждение за образуване на изп. дело с всеки един от взискателите, независимо, че е образувано само едно изп. дело, както и в определяне на възнаграждение в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. Съдебният изпълнител необосновано е приел, че на В. В. се дължи заплатеното от всеки един от тях възнаграждение за образуване на изпълнително дело. По отношение на тях е издаден един изп. лист и изп. дело е образувано по обща молба на В. тях К. В., при което адвокатът е изпълнил задължението си по договорите за правна помощ да образува изп. производство с изготвянето и депозирането на една единствена молба. При това положение на него не му се дължи възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредбата от всеки един от взискателите, а общо от В. тях възнаграждение в размер на 200 лв. или с начисления ДДС - 240 лв. По отношение на другото възражение - от разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, К. в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл.18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл.10 от Наредба № 1 К. възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания /т. 2 и 3/. При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. С плащането в срока за доброволно изпълнение очевидно е, че изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения настоящият състав приема възражението за основателно, К. адвокатското възнаграждение за конкретното изп. дело следва да бъде редуцирано само до размера, дължим на основание чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. По искането за разноски в настоящото производство съдът счита, че такива не се дължат, предвид липсата на изрична правна норма, предоставяща право на жалбоподателя да дири разноски срещу насрещната страна по изпълнителното производство в процедура по обжалване действия на съдебен изпълнител. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н” гр. С. за отстраняване на съдиите от състава на съда - Татяна Събева, Мая Пеева и Искра Пенчева, К. неоснователно. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. „Н” гр. С. за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № *0369 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС до приключване с влязъл в сила акт на Адм. дело № 10545/ 2014 г. по описа на ВАС. ОТМЕНЯ постановление от 13.07.2015 г. по изпълнително дело № *0369 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС в частта, в която е оставено без уважение възражението на С. „Н гр. С. срещу дължимите за изпълнителното производство разноски, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение, представляващи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 983.09 лв. и адвокатско възнаграждение над 240 лв. с ДДС до приетия размер от 2520 лв., К. оставя без уважение жалбата в останалата й част, К. неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |