РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Карлово, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320102304 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1, вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД, предявен от Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ №***,
представляван от адв. С. Г. против Б. Б. Б., ЕГН: **********, с поС.ен адрес:
гр. К., ул. „***“ №***, съдебен адрес: гр. В., ул. „***“ №***, чрез адв. М. Д..
Ищецът твърди, че дължал на ответника сумата от 2665 лева – разноски
по ВНЧХД 1148/21 г. на СГС. ПоС.ният адрес на ответника бил посочен от
самия него: гр. К., ул. ,***“ № ***в нотариално заверена декларация с рег.№
2208/03.05.2023 г. на нотариус Д. Н..
Твърди, че на 04.12.2021 г. добросъвестно изпълнил задължението си
към ответника чрез банков превод по негова сметка. По този начин
облигационното правоотношение между тях приключило чрез доброволно
изпълнение. На 04.04.2022 г., след негово искане, в полза на ответника за
същата сума и на същото основание бил издаден изпълнителен лист от
първоинстанционния CPC, НО, 116 състав по НЧХД 11907/2018 г. Независимо
от издължаването от страна на ищеца и получаване на сумата от ответника,
последният, недобросъвестно, в нарушение на чл. 3 от ГПК, с цел да му
навреди, образувал изпълнително дело по така издадения изпълнителен лист с
1
№ 20227580400083. На 14.04.2022 г. ищецът получил на домашния си адрес
покана за доброволно изпълнение по изп. д. 20227580400083 за следните
посочени в нея суми: 2665 лева – неолихвяема сума; 252,44 лева – разноски по
и.д.; 279,84 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В така получената ПДИ ищецът
бил уведомен, че са наложени запори върху следните негови вземания: от
Община Сопот, където работел по трудов договор като заместник -кмет; в
„Търговска банка Д“; в Банка „ДСК“. По-нататък в ПДИ бил заплашван, че:
ако не заплати в двуседмичен срок посочените суми, ЧСИ ще пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК, чрез удръжки от банковите му
сметки, опис и продажба на негово движимо и недвижимо имущество; ако на
посочената дата възпрепятства изпълнението, ЧСИ ще се възползва от
правомощията си по чл. 431 от ГПК, като нареди да се отворят негови сгради,
да се претърсят вещите, жилището и др. помещения; при съпротива ще се
поиска съдействие от полицейските органи.
На 14.04.2022 г. по местоработата на ищеца с вх. № С-1781 било
получено запорно съобщение за запор на трудовото му възнаграждение
изпратено от съдебния изпълнител. В това запорно съобщение се сочел като
размер на дълга му сумата от 3197.28 лева, като в хода на принудителното
изпълнение сумата следвало да се увеличи със законна лихва върху
главницата, такси и разноски. Освен върху трудовото му възнаграждение с
това запорно съобщение бил наложен запор и върху всякакво друго
възнаграждение по граждански или други видове договори. Заплашено било
съответното длъжностно лице, че ще му се наложи глоба, ако не изпълни
указанията в запорното съобщение, както и че ще бъде сигнализирана
прокуратурата по чл. 227, ал. 2, чл. 283 и чл. 296 от НК. На следващо място –
заплашено било съответното длъжностно лице, както и касиерът, че ще
отговарят солидарно за неизплатените по запора суми към взискателя –
ответникът Б. Б.. Императивно било указано, че на основание чл. 512, ал. 5 от
ГПК запорът върху трудовото възнаграждение се вписва в трудовата книжка.
На 15.04.2022 г. чрез упълномощен процесуален представител ищецът
уведомил ЧСИ по изп. д. 20227580400083, че следва да прекрати
производството по делото, поради изпълнение преди издаването на ИЛ и
преди образуване на изпълнителното дело. Изложеното девиантно поведение
на ответника било последица от системно подигравателно, присмехулно и
ехидно негово отношение лично към ищеца чрез изявления в интеренет сайт с
2
наименование „Подбалкански новинар“. Например в заглавие „Б. Б.:
Предпочитам да се виждам насаме с жена, не с Н. Н.“. Неприязънта на
ответника към ищеца произтичала от това, че като заместник-кмет на община
Сопот защитил публичния интерес, като не се допуснало доказани от
Министерството на земеделието и храните неземеделска земя и сгради да
бъдат освободени в нарушение на ЗМДТ от дължимите данъци и такси.
Ответникът бил и член на съвета на директорите и на надзорния съвет на
фалиралото приватизирано АД „Винзавод Баня“ (винарска изба „Розова
долина“), чиито имоти се озовавали в собственост на дружество със
собственик офшорна фирма с неясен действителен собственик, за което
ответникът лобирал.
Едва на 24.06.2022 г. запорите, наложени по изп.д. 20227580400083 по
искането, волята и желанието на ответника върху трудовото възнаграждение
на ищеца и върху всякакво друго възнаграждение по граждански или други
видове договори по местоработата му, както и по сметките му в банките „Д“ и
„ДСК“ все пак били вдигнати, поради проявеното благоразумие от съответния
ЧСИ.
Първоначалната констатация за наложените запори станала по възможно
най-негативния за ищеца начин. Преди Великден, на Цветница, когато
поискал да изтегли пари от банкомат в присъствието на семейството си, за да
даде пари на детето си и пазарува за празника, се оказало, че не може да
изтегли собствените си пари. Обадил се на ръководителя на банковия клон,
който го обслужвал, но тъй като било неработен ден, му се обяснило, че най-
рано в първия работен ден ще може да разбере какво се случва. Дори си
помислил, че някой е присвоил парите му с фалшива карта. Принудил се на
момента да търси съвет от компютърни експерти, но те не можали да му
помогнат и останал в неведение. Негативните лични преживявания се
умножили по време на празника, тъй като реакцията на съпругата му била
изключително отрицателна и последвали няколко семейни скандала.
Заговорило се дори за развод. Имали договор за ипотечен банков кредит, по
който вноските се поставяли в опасност, с оглед неговата предсрочна
изискуемост и отнемане на придобитото жилище, необходимо за
образованието на децата на ищеца в град Пловдив. Бил обвинен от съпругата
си, че похарчил парите, на които семейството му разчитало.
3
В първия работен ден, когато отишъл на работа в Община Сопот, ищецът
разбрал, че е получено запорно съобщение за блокиране на трудовото му
възнаграждение. Мълвата се била разпространила сред общинските
служители по етажите и бил гледан с подозрение, като престъпник. Сериозно
се накърнил извоюваният от него авторитет и престиж. Независимо, че
обяснявал, че няма задължения към никого, освен тези по график към банката,
разбрал, че думите му нямали тежест пред запорното съобщение, получено в
Общината. Тъй като за разлика от много ръководители, за да е по-близо до
хората и проблемите в общината, ищецът ходел пеша в града, се оказало, че
информацията за блокираните му сметки и заплата се била разпространила и
сред жителите на С.. Отношението им към него охладняло, избягвали го по
улиците, не го поздравявали както преди, откровеното споделяне на
проблемите престанало. Било го срам да вижда хората и да ги гледа в очите.
Независимо от обясненията, че не бил длъжник с просрочени задължения,
никой не му повярвал.
Ищецът твърди, че пряката интервенция в правната, личната,
професионалната и социалната сфера на живота му от ответника по
предвидим от него начин, довело до непосредствени негативни последици.
Ищецът изживял тежки психически съС.ия – чувство на депресия и
безизходица, на човек с отнети средства, който не може да се издължава по
кредита за жилището на децата си. Човек, чието доверие в него, чиито
авторитет и достойнство се срутили за миг. За разлика от първоначалното
разпространение в малкия град на новината за неговите запори, след това
трябвало да мине много дълго време, за да може да затихне негативизмът от
това. Чувството на притеснение и несигурност засегнало освен личността му,
още и положението му в обществото, изградения от него авторитет, начина му
на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му.
Настъпили промени в семейните му отношения, засегнали се дълбоко
чувствата, честта и достойнството му, случаят се отразил изключително
отрицателно върху душевното му съС.ие.
Ищецът посочва, че съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, глава
Втора „Основни права и задължения на гражданите“, не се допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права
или законни интереси на други. Участващите в съдебните производства лица
4
и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината – чл.3 от
ГПК, част Първа „Общи правила“, глава Първа „Основни положения“,
относима и към изпълнителното производство.
Ответникът нарушил конституционните и процесуалните си задължения
и му нанесъл значителни и сериозни неимуществени вреди. С възлагането на
съдебния изпълнител да бъде образувано изпълнително дело против ищеца,
пристъпване към обезпечаване на несъществуващо негово вземане и към
принудително изпълнение, бил осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане и причиняване на значими неимуществени вреди.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение от общо 5100 лева за причинени
неимуществени вреди от неправомерно образувано срещу него изпълнително
дело № 20227580400083 по описа на ЧСИ М. О., с рег.№ 758, съгласно
изпълнителен лист от 04.04.2022 г. от СРС, НО, 116 състав по НЧХД
№11907/2018 г. и наложени по същото дело запори върху банковите му сметки
в „Търговска банка Д“, в Банка „ДСК“, върху трудовото му възнаграждение,
върху всички други възможни възнаграждения от местоработата му в Община
Сопот, както и законната лихва от 14.04.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска.
Посочва, че фактическият състав на непозволеното увреждане е
регламентиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. За да възникне отговорност за
вреди от непозволено увреждане трябвало да са налице четири предпоставки:
1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка
между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента. Само
при едновременното съществуване на посочените предпоставки било налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав
завършвал с настъпването на вредите. От този момент възниквало и правото
на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди
(Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2021 г. на ВКС,
ОСГТК).
5
Счита, че в случая отсъствали, както фактически, така и юридически
предпоставки за кумулативно наличие, които законът предпоставя относно
възникването на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, а именно –
противоправно действие или бездействие и вина на деликвента.
В случая противоправното поведение от негова страна, според ищеца, се
изразявало в образуване срещу последния на изпълнително дело по издаден на
ответника от съда изпълнителен лист. В съществуващата по въпроса
задължителна практика на ВКС обаче се приемало, че противоправността,
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, се основава
на предприемане на действие, въпреки нормативната забрана за извършването
му или при липса на необходимите за това предпоставки (Решение № 38 от
20.04,2022 г. по т. д. № 617 / 2021 г. на ВКС, II ТО). Безспорно било при това
положение, че образуването на изпълнително дело по издаден от съда
изпълнителен лист нито било нормативно забранено, нито било извършено
при липса на нормативните предпоставки за това (за които следял съдебният
изпълнител), поради което очевидно не представлявало противоправно деяние
от негова страна.
В случая не можело да се твърди и наличие на вина от страна на
ответника, в качеството му на „деликвент“. Така, както разбирал твърдението
на ищеца за негова вина, съобразно изложеното в исковата му молба, същата
се заключавала в това, че се бил снабдил с изпълнителен лист и образувал
изпълнително дело срещу него за дълг, който той вече бил платил по
банковата му сметка. Под вина в гражданското право най- често се разбирала
небрежността и нея имал предвид чл.45, ал.2 ЗЗД, когато прогласявал, че
вината се предполага. Небрежността в гражданското право се изразявала в
неполагане от страна на длъжника на дължимата грижа. А дължимата грижа
била тази на добрия стопанин. Това била грижата, която средният човек от
определена категория дейности полага към изпълнението на своите
задължения. Вината в гражданското право, схваната като небрежност, не
предполагала психично отношение, т. е. тя имала обективен мащаб. В
подкрепа на изложеното становище било и господстващото в българската
доктрина и съдебна практика разбиране, че при изпълнение на съответното
задължение, е необходимо не само длъжникът да положи усилия, но и да има
определени качества, т. е., за да се освободи от своето задължение не е
6
достатъчно той да докаже, че е положил достатъчно усилия, напрежение и пр.
(Решение № 54 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 876 / 2021 г. на ВКС, IV ГО).
Следователно, тъй като в случая не ставало въпрос за неизпълнение на
някакво конкретно задължение от страна на ответника, нямало как да се
твърди и някаква негова небрежност, изразяваща се в неполагане на
дължимата грижа при изпълнението му.
Що се отнася до твърденията на ищеца за нарушение от страна на
ответника спрямо него на общите правни принципи да не се вреди другиму и
да не се злоупотребява с права, като форма на противоправно поведение,
следвало да се отбележи, че в случая такова щяло да бъде налице, ако ищецът
вече е платил задълженията си към ответника, но въпреки това си „узнаване“
последният се снабдил с изпълнителен лист за вече издължените му суми и
бил образувал изпълнително дело по него. Т. е. трябвало да е бил налице
умисъл от страна на ответника да злоупотреби с правата си и да навреди по
този начин на ищеца. Според Решение № 54 от 12.08.2022 г. по гр. д. №
876/2021 г на ВКС, IV ГО общоприетото разбиране относно същността на
понятието за умисъл не се отклонява от използвано в гражданското и
наказателното право, т. е. че се касае за психично отношение на дееца, а не за
един обективен стандарт, на който трябва да отговаря поведението на лицето,
както е при небрежността в гражданското право. От друга страна, при иск за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, увреденото лице трябвало да
установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането,
с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът
следвало да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността
му или до ограничаване на обема й (Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023
г. по тълк. д. № 3 / 2021 г. на ВКС, ОСГТК).
Предвид въпросното разпределение на доказателствената тежест по
исковете за вреди от непозволено увреждане, ответникът представя
удостоверение от банката, в която притежавал сметка, от което било видно, че
по същата не се извършва електронно уведомяване за извършваните по нея
плащания и нареждания. Обстоятелство, което изключвало предварителното
му знание за извършеното в негова полза плащане от ищеца. Ако ищецът
твърдял такова негово знание и разполагал с безспорни доказателства,
удостоверяващи същото, същият следвало да ги представи по делото – нещо,
което обаче понастоящем същият не бил сторил. От друга страна, в случай, че
7
ищецът твърдял за наличие на някакво задължение на ответника да следи
непрекъснато движенията по банковите си сметки, то следвало да посочи
нормативното основание за това задължение и по този начин да го докаже. В
противен случай следвало да се приеме, твърденията му са голословни, с
които целял за пореден път да оклевети ответника и да накърни доброто му
име в обществото, а това неминуемо щяло да доведе до негови насрещни
претенции за репариране на произтичащите от това за него неимуществени
вреди по съдебен ред.
Не можело да бъдат споделени и съображенията на ищеца, изложени в
исковата му молба, третиращи съдържанието на изпратената му от съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, както
и предприетите от същия изпълнителни действия, като „заплашване“
предизвикало у него основателни притеснения и душевни несгоди. Ставало
въпрос за предприети в изпълнение на процесуалния закон /ГПК/ действия на
съдебния изпълнител, които, ако длъжникът по изпълнението счита за
незаконосъобразни и неправилни, то същият разполагал със съответните
процесуални възможности за защита срещу тях /тези по чл.435 - чл.441 от
ГПК/. Да се възприеме тезата на ищеца, че действията на съдебния изпълнител
в изпълнителното производство представляват противоправни действия
/заплахи/ срещу длъжника в него, ангажиращи деликтната отговорност на
взискателя, било правен абсурд, който би открил възможността за завеждане
на дела по чл.45 и сл. от ЗЗД от длъжниците срещу взискателите в
изпълнителното производство и до третиране на принудителното изпълнение
по ГПК като съвкупност от противоправни действия.
Предвид изложените фактически и правни съображения, ответникът
моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу него искове като
неоснователни и недоказани и да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие на изп. дело № 20227580400083 по описа
на ЧСИ М. О., с рег.№ 758, същото е образувано на 08.04.2022 г. по молба на
ответника Б. Б. за сума в размер на 2650 лева срещу ищеца Н. Н..
На 14.04.2022 г. е наложен запор върху върху банковите сметки на
ищеца в „Търговска банка Д“, в Банка „ДСК“, върху трудовото му
8
възнаграждение като заместник-кмет в Община Сопот и върху всички други
възможни възнаграждения от граждански или други видове договори.
На същата дата – 14.04.2022 г., по местоработата на ищеца е връчено
съобщение вх. № С-1781 за запор на трудовото му възнаграждение в Община
С..
Представена е с исковата молба покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 3535/13.04.2022 г. на ЧСИ № 758 М. О., с която се приканва ищецът в
двуседмичен срок да заплати по изп. д. № 20227580400083 сумата от общо
3197.28 лева, включваща: 2665 лева – неолихвяема сума; 252,44 лева –
разноски по изпълнителното дело; 279,84 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съобщава му се, че са наложени запори върху вземанията му в Община Сопот,
„Търговска банка Д“ и Банка „ДСК“. Ищецът е предупреден, че ако не погаси
задълженията си в дадения срок, съдебният изпълнител ще пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ГПК чрез удръжки от банковите му
сметки, опис и продажба на негово движимо и недвижимо имущество.
С молба вх. №3124/15.04.2022 г. длъжникът по изпълнителното дело Н.
Н. е поискал от ЧСИ О. производството да бъде прекратено, тъй като преди
образуването му – на 06.12.2021 г., е заплатил по банкова сметка на взискателя
сумата по изпълнителния лист. За доказване на твърденията си към молбата
ищецът е приложил операционна бележка за извършеното плащане.
С постановление на ЧСИ О. от 10.05.2022 г., влязло в законна сила на
24.06.2022 г., производството по изп. д. № 20227580400083 е прекратено на
основание чл.433, ал.1 т.1 ГПК и са вдигнати наложените обезпечителни
мерки.
Представено е съобщение изх. № 5753/24.06.2022 г. от ЧСИ О., от което
е видно, че Община С. е уведомена за вдигане на запора върху трудовото
възнаграждение на ищеца и върху всякакво друго възнаграждение по
граждански или други видове договори.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че през процесния период ищецът е заемал длъжността
заместник-кмет на община С., имал е сключен граждански брак с Е. С. Н., от
който брак са родени дъщеря им Н. Н. Н. – през ***г. и синът им П. Н. Н. –
през ***г.
9
Представено е копие от Договор № 9353/27.08.2020 г., от който е видно,
че ищецът изплаща ипотечен кредит в „Търговска банка Д“.
С исковата молба са представени писмени доказателства в
потвърждение на заявеното в нея, че отношенията между ищеца и ответника
са обтегнати още преди да бъде образувано изпълнителното дело – интервю в
сайта „Подбалкански новинар“ от 08.05.2018 г., съдебни актове,
документация, касаеща взаимоотношения между Община С. и фирми, в които
участва ответникът и др.
От представеното с отговора на исковата молба Удостоверение от „Банка
ДСК“, изх. № 3026-20-00268 от 04.04.2024 г. е видно, че по притежаваната от
ответника сметка в банката същият не е ползвал електронно банкиране в
периода 01.12.2021 г. – 01.06.2022 г. и не е имал заявени услуги по сметките
си. Съгласно подадено заявление от м. спетември 2021 г., Б. Б. има заявени
услуги за извършени транзакции с картите си.
Представено е по делото писмо изх. №14-ИСК-11449/1 от 17.07.2024 г.
на „Банка ДСК“ /л.210/, с приложена информация за наличностите и
операциите по сметки на Н. Н. в периода 01.12.2021 г. – 01.06.2022 г. От това
писмено доказателство се установява, че на 04.12.2021 г. ищецът е платил
задължението си от 2665 лева по банкова сметка на ответника. Видно е, че в
горепосочения период ответникът е извършил множество операции по
сметката си – внасяния, тегления, преводи и други, включително справка за
наличност на 05.01.2022 г.
От свидетелските показания на съпругата на ищеца – Е. С. Н., се
установява, че през м. април 2022 година, преди Цветница, със съпруга й
отишли да изтеглят парична сума. След като той изтеглил една част, оказало
се, че няма разполагаемата наличност. Съпругът й винаги си пазел бележките
от предишното теглене и се оказало, че нямало в неговата карта около 2200–
2300 лева. Останали много учудени. Помислили си, че имало някаква
манипулация на картата, поради което ищецът се обадил на шефа на банката,
за да разбере какво се е случило. Било му отговорено, че в момента няма как
да се провери, тъй като бил почивен ден и трябвало да изчакат до понеделник.
От този момент в свидетелката започнали да се прокрадват съмнения в
съпруга й. В отношенията им настъпила промяна, защото той не бил
споменавал да е теглил такава сума. Не били плащали нищо семейно на такава
10
стойност. В понеделник ответникът пак се обадил на шефа на банката, който
му казал, че въпросната сума била изтеглена по изпълнително дело.
Свидетелката веднага си спомнила, че такава сума – около 2200-2300 лева,
съпругът й бил изплатил преди близо половин година. Така че отново го
заподозряла, че имало нещо нередно и че я лъжел. Започнали семейни
скандали, включително и пред децата им, породили се дори съмнения в
изневяра. Настъпил разрив в техните взаимоотношения. Семейството имало
жилищен кредит, който изплащали все още. Възникнали опасения, че може да
не са в съС.ие да си платят вноската. В началото ответникът бил стъписан.
След това започнал да се притеснява, да моли съпругата си да не го укорява,
преди всичко да се е изяснило, но тя продължавала да настоява, че я лъжел, и
че не му вярвала повече. Основно притесненията й били, че няма да могат да
си изплатят кредита, тъй като разчитали на неговите доходи като заместник-
кмет. Около три месеца след това се разбрало, че била станала някаква грешка,
и че ответникът нямал вина за случилото се.
От свидетелските показания на Н. З. Т. се установява, че е работила с
ищеца осем години в Община С. – от ноември 2015 до декември 2023 година.
Тя била главен счетоводител, а той – заместник-кмет. През април 2022 година
в общината било получено запорно съобщение, насочено към нея, ТРЗ и
счетоводителя, отговарящ за заплатите, тъй като засягало трудовото
възнаграждение на Н.. Поради малкия състав на администрацията – около 25
души – информацията бързо се разпространила. Още същия ден станало ясно,
че заместник-кметът има запор, което предизвикало изненада, коментари и
дори насмешка сред служителите. До обед мълвата се разпространила в
общината, а следобед вече се говорело и из града. Тя лично не го попитала за
причината, но усетила промяна в отношението на колегите – настъпило
недоверие и известно злорадство. Преди този момент ищецът бил открит и
общителен човек – вратите му винаги били отворени, колегите често влизали
при него, обсъждали служебни въпроси, а в общината царяла оживена и
приятелска атмосфера. След случая обаче той рязко се затворил в себе си. Още
същия ден следобед спрял да допуска хора в кабинета си, а срещите между
него и счетоводството се ограничили до кратки служебни разговори.
Промяната в поведението му била очевидна – станал мълчалив, избягвал
общуването и стоял сам. Това продължило около два-три месеца, докато
запорът бил вдигнат. За разлика от други служители в общината, които имали
11
множество запори, това бил първият подобен случай за човек на такава
позиция, което допълнително засилило общественото внимание. Свидетелката
не знаела дали ищецът е приемал лекарства или посещавал терапия, но като
човек, който го познавал от дълги години, забелязала, че поведението му се
променило коренно – от открит и контактен се превърнал в затворен и
изолиран човек. Атмосферата в общината също се променила – смехът и
лекотата изчезнали, останали шушукания и дистанция, докато не станало
ясно, че запорното съобщение вече било вдигнато.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че
деликтът в настоящото производство е установен по категоричен начин с
обективните си характеристики, включително и от гледна точка на вида и
естеството на увреждането.
Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В настоящото
производство предмет на доказване са настъпилите от деликта неимуществени
вреди, техният интензитет и продължителност. Неимуществените вреди са
винаги свързани с психични преживявания и морални ценности – здравето,
психическата сфера, душевния мир, трудоспособността и др.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички кумулативно
изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за
ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане
на ищеца, а именно: деянието, вследствие на което са причинени вредите –
образувано изпълнителното производство, причинната връзка между деянието
и вредите, а също и че вредоносният резултат е пряка и непосредствена
последица от поведението на ответника.
Налице е злоупотреба с процесуално право, тъй като ответникът е
отправил искане до частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително
дело и изпълнение за суми, които вече са били заплатени от длъжника. Не
12
може да бъде споделено възражението в отговора на исковата молба, че
ответникът не носи отговорност, тъй като няма вина за образуваното
изпълнително дело и не е знаел за извършеното от ищеца плащане, т. е.
липсвал умисъл от негова страна да злоупотреби с правата си. Обезщетението
за вредите, причинени от незаконното принудително изпълнение лежи на
плоскостта на отговорността на непозволеното увреждане, като специфичното
е, че тя е безвиновна (Решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3137/2020 г., IV г. о., ГК). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по
правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право. Доказването на
деянието (подаване на молба за образуване на изпълнително дело) и неговата
противоправност (недобросъвестността), вредата и причинната връзка с
противоправното деяние е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с
право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа (Решение №189 от 20.06.2014 г. на ВКС
по гр.д. №5193/2013 г., IV г. о., ГК; Решение №758 от 11.02.2011 г. на ВКС по
гр.д. №1243/2009 г., IV г. о., ГК). В конкретния случай тази дължима грижа не
е положена, доколкото преди подаване на мобата пред ЧСИ, ответникът не си
е направил труда да провери дали задължението не е погасено. Процесното
парично задължение на ищеца е било погасено със заверяване сметката на
кредитора, както предвижда чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Законът не му вменява и
задължение да уведоми за това кредитора си, още повече че изпълнението е
осъществено четири месеца преди подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство – време, което с оглед полагане на дължимата
грижата, се явява достатъчно за проверка на банковата сметка и установяване
на постъпилото плащане, преди предприемане на действията по
принудителното изпълнение.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
действие на ответника и причинените неимуществени вреди. И без помощта
на специални знания на вещи лица-психолози, за съда е логично и житейски
оправдано, ищецът да е претърпял твърдяните негативни емоции и стрес при
получаването ПДИ и запорно съобщение от съдебен изпълнител, както и през
целия период на висящност на това изпълнително производство до датата на
13
неговото прекратяване – 24.06.2022 г. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели. Действително единият
свидетел е неговата съпруга, а другият – колега от работата, но следва да се
отбележи, че именно те най-добре са могли да възприемат и преценят
настъпилата негативна промяна в емоционалното и психическото му съС.ие.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, поради което не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на
обезщетението следва да бъдат отчетени характера и степента на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта и социалния статус на увреденото лице, отраженията в
психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.
Съдът, отчитайки социалния статус на ищеца към момента на делкикта –
заместник-кмет на община С., продължителния период, през който е търпял
тревожност, нервност и емоционална потиснатост, последствията върху
авторитета му в обществото, на работното му място и не на последно място –
отражението върху семейните отношения със съпругата и близките му,
намира, че искът следва да се уважи в пълния претендиран размер от 5100
лева.
Предвид основателността на главния иск, съдът счита, че се доказа
основателността и на акцесорния иск по чл.84, ал.3, във вр. с чл.86 ЗЗД, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане –
14.04.2022 г., до окончателното плащане на дължимата сума.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски и
с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, такива
му се полагат – общо 1904 лева, от които 204 лева за внесена държавна такса и
14
1700 лева за адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 04.07.2024 г. на основание чл.87, във вр.
чл.91, ал.1 от ГПК на ЧСИ М. О., рег. №758 е наложена глоба за за
неизпълнение на задължението й да представи поискани от съда документи в
размер на 200 лева, която следва да бъде присъдена по сметка на РС Карлово.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „***“
№***да заплати на Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ №***
сумата от общо 5100 лв. (пет хиляди и сто лева), представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от неправомерно образувано срещу него
изпълнително дело № 20227580400083 по описа на ЧСИ М. О., с рег.№ 758,
съгласно изпълнителен лист от 04.04.2022 г. от СРС, НО, 116 състав по НЧХД
№11907/2018 г. и наложени по същото дело запори върху банковите му сметки
в „Търговска банка Д“, в Банка „ДСК“, върху трудовото му възнаграждение,
върху всички други възможни възнаграждения от местоработата му в Община
Сопот, ведно със законната лихва от 14.04.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. К., ул. „***“
№***да заплати на Н. П. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ №***
сумата от общо 1904.00 лв. (хиляда деветстотин и четири лева),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЧСИ М. С. О., рег. №758, район на действие – ОС Пловдив,
адрес: гр. П., ул. „***“ №***, да заплати по сметка на РС Карлово в полза на
бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200.00 лв. (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦД
15