Решение по КНАХД №1600/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. А., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. Т. Д.-М., срещу Решение № 572/26.05.32025 г., постановено по АНД № 1373/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив).

Поддържат се оплаквания за неправилност на въззивното решение. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за необоснованост на изводите на съда за осъществяване на нарушението, квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Счита, че събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства не са годни да обусловят този извод. Сочи, че от доклада и свидетелските показания на констатиралите нарушението служители се достига до извода, че в момента, в който същите са пристигнали при автомобила, той не е бил в движение. В тази връзка счита, че съдът е извършил разширително тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 25, предл. 1 ЗДвП и не е установено качеството „водач“ на касатора, а доколкото автомобилът не е бил в движение в момента на проверката, то не може да се приеме, че същият е бил управляван от А. А.. Сочи, че не е извършено описание на извършеното нарушение, не са изложени обстоятелствата, при които е извършено, а същото се свежда до дословно повторение на текста на нормата, създаваща конкретно задължение за адресата си.

Тезата си касаторът допълва с твърдението за допуснати съществени нарушения на правилата за провеждане на административнонаказателното производство, тъй като административнонаказващият орган (АНО) не е взел предвид образуваното още на 29.10.2023 г. БП № 378/2023 г. по описа на 05 РУ на ОДМВР – Пловдив. При наличието на образувано досъдебно производство е следвало административнонаказателното такова да бъде прекратено, тъй като наказателната отговорност поглъща тази за извършено административно нарушение и лицето не може да бъде два пъти наказано по различен ред.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение на РС – Пловдив и решаване на спора по същество с отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява се от адв. Д.-М., която поддържа жалбата и претенцията за разноски за две съдебни инстанции, представя писмено становище, в което подробно са развити доводите в касационната жалба. Като доказателство, свързано с наведените в жалбата касационни основания, представя трудов договор на А. А. с „Аста Груп“ ООД.

Ответникът - началник сектор в 05 РУ на ОДМВР – Пловдив, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Иска решението да се остави в сила. В условията на евентуалност, при уважаване на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0444-000650/11.12.2023 г. на началник сектор в 05 РУ на ОДМВР – Пловдив, с което на А. Д. А. са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 (двадесет и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 с.з.

За да постанови този правен резултат, съдът приема от фактическа страна следното:

Около 06:00 часа на 29.10.2023 година в Оперативно-дежурната част (ОДЧ) на 05 РУ на МВР - Пловдив е получен сигнал от И. Б. К. за спрял на пътното платно лек автомобил (л.а.) с работещ двигател и включени фарове, препречва пътя, като на шофьорското място седи спящ зад волана мъж. На място е изпратен автопатрул в екип младши инспектор патрулно-постова дейност В. Б. Д. (актосъставител) и колегата му М. Ю. М. – полицейски служители от Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, които от 19:00 ч. на 28.10.2023 г. до 07:00 ч. на 29.10.2023 г. са дежурен патрул. След като полицаите пристигат на адреса: [населено място], [улица]пред блок 207, установяват л.а. с работещ двигател и включените фарове – „Ситроен С4“ с рег. № [рег. номер], спрян по средата на пътното платно, а на предната лява седалка – спящ мъж, който е сам в автомобила. След многократни опити служителите на реда успяват да събудят лицето, представят му се и му разпореждат да слезе от леката кола, в която им прави впечатление, че силно мирише на алкохол. Констатират, че моторното превозно средство (МПС) е собственост на „Астра Груп“ ООД, [ЕИК], а човекът зад волана е А. Д. А. – настоящ касатор. Последният обяснява, че дошъл на дискотека в Пловдив със служебния л.а. В. Д. докладва на ОДЧ за случая, откъдето му е разпоредено да тества лицето за алкохолно съдържание в кръвта му и за употреба на наркотични вещества.

На място лицето отказва да бъде тествано, като впоследствие е отведен от полицаите в 03 РУ на МВР - Пловдив за проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARKF - 0023, с касета с ЛОТ ARSE-0061, тъй като 05 РУ на МВР - Пловдив не разполага с такова устройство. Т. А. А. също отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Съставен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 29.10.2023 година, в който е вписан отказът на лицето да бъде тествано, както и отказът му да подпише документа, удостоверено с подпис на свидетел.

На А. А. е издаден Талон № 0146512/29.10.2023 г. за медицинско и химическо изследване във връзка с отказа му да бъде тестван за употреба на наркотици. Отделно му е издаден Талон № 0182684/29.10.2023 г. за медицинско и химическо изследване, заради отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказва да подпише и получи и двата документа (отново удостоверено с подпис на свидетел), след което е отведен от органите на реда в УМБАЛ „Свети Георги“ за даване на проби за изследване. В болничното заведение А. А. отказва да даде както кръв за алкохол, така и кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози – обстоятелство, отразено от медицински специалист в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 29.10.2023 година и в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 29.10.2023 г.

За отказа на А. Д. А. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози в негово присъствие от В. Б. Д. му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 929389 / 29.10.2024 г. за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.

Въззивният съд установява, че по реда на чл. 356, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е образувано Бързо производство (БП) № 378/2023 г. по описа на 05 РУ на ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), в чийто ход на разследване по отправено искане на основание чл. 146, ал. 3 НПК с Разпореждане № 6294/29.10.2023 г. по ЧНД № 5975/2023 г. по описа на РС - Пловдив е разрешено принудително вземане на образци за сравнително изследване (кръвна проба) спрямо А. А.. Кръвната проба е иззета на 29.10.2023 г. в 15:00 ч., като съгласно даденото заключение от назначената във Военномедицинска академия - София експертиза е установено наличие на 0,8 g/L концентрация на алкохол в кръвта и в урина – 1,5 g/L, без установено наличие на наркотични вещества.

На 11.12.2023 г. от началника на 05 РУ на ОДМВР - Пловдив е издадено потвърденото с понастоящем обжалваното решение на РС – Пловдив НП № 24-0444-000650/11.12.2023 г.

В хода на въззивното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – мл. инспектор – патрулно постова дейност в сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ на ОДМВР – Пловдив В. Д., който потвърждава изложените в АУАН обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, районният съд приема от правна страна, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, текстът на който инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция. Съдът приема за безспорно установено, че лицето има качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предл. 1 от ДР на ЗДвП в момента на установяване на нарушението, тъй като е намерен заспал зад волана на МПС, т.е. на шофьорското място, МПС е с работещ двигател и запалени фарове, спряло в средата на пътя, и в автомобила не е имало други пътници. Позовава се разяснения в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/83 г., съгласно които понятието „управление на МПС“ включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на моторното превозно средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали моторното превозно средство е в покой, или не. Следователно, след като е запален двигателят на процесния лек автомобил и е възможно потеглянето на същия, като така е налице опасност за настъпване на вредни последици, то несъмнено е налице и управление на МПС.

За безспорно доказано въззивният съд приема и че лицето е отказало да бъде тествано с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARKF – 0023, доколкото състоянието му обективно е сочело на необходимост да му бъде направено изследване за наличие или липса на наркотични вещества към момента на проверката. В. А. отказва да се подложи и на медицинско изследване (химико-токсикологично лабораторно изследване) и не дава доброволно кръвна проба в болничното заведение, за да бъде установена употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът категорично отхвърля възраженията на жалбоподателя, че не са налице доказателства А. да не е изпълнил предписанията за химико-токсикологично лабораторно изследване за наркотични вещества и техни аналози, тъй като този факт се подкрепя от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в които медицински специалист от лечебното заведение е отразил причината да не се извърши медицинското изследване – отказа на санкционираното лице да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества, както и да подпише документите.

Съдът формира извод, че с отказа си да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози както чрез техническото средство, така и чрез извършване медицинско и химическо лабораторно изследване, А. осъществява от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Сочи, че нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е формално, като е без значение дали водачът е употребил или не наркотични вещества, защото предмет на санкциониране е именно отказът му да бъде изпробван.

Съдът приема за ирелевантни обстоятелствата, че впоследствие на А. е извършено медицинско изследване след принудително вземане на кръвни проби по реда на чл. 146, ал. 3 НПК въз основа на издадено разрешение от РС – Пловдив във връзка с образувано срещу него бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - управление на МПС след употреба на алкохол, доколкото предмет на административнонаказателното производство, заключителният акт по което е бил предмет на проверка във въззивното производство, е за отказ на водача да бъде установено наличието на наркотични вещества или техни аналози с някой от способите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това и съдът приема, че няма отношение установената липса на такива вещества в кръвта на А..

Съдът приема, че от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнава задължението си да бъде изпробван за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или да даде проба от кръв и урина за медицинско и химическо изследване, но въпреки това съзнателно и целенасочено решава да осуети извършването на тази проверка. Тъй като се касае за нарушение на просто извършване – самият отказ и предвидените в закона наказания за него са кумулативни и определени в абсолютен размер, то съдът не изследва справедливостта на наложените санкции с НП.

Съдът излага мотиви и за извода си, че не се касае за маловажен случай по смисъла на § 6, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – поведението на лицето не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, съдът приема, че се с оглед установените по случая обстоятелства – спряло на пътя с работещ двигател МПС, със спящ в него водач, което създава предпоставки за пътни произшествия, застрашаващи живота и здравето на останалите участници в движението, то се касае за поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. В допълнение съдът взема предвид и налаганите на А. наказания за предишни нарушения на правилата за движение поотворените за обществено ползване пътища, съгласно приетата по делото Справка за нарушител/водач.

Въззивният съд формира извод, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на санкционираното лице, каквато защитна теза поддържа жалбоподателят и настоящ касатор. Сочи, че както актът, така и НАП са конкретизирани по време, място, извършител, в съответствие са с изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи, съгласно приложените по делото Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. и Заповед № 317з-11675 / 31.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че от страна на органите на МВР са спазени изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и в хипотеза на отказ. Съдът отхвърля като неоснователно възражението, че в АУАН и НП липсва излагане на факти по отношение другия елемент от обективната страна на нарушението – че А. не е изпълнил предписанията за медицинско изследване за концентрация на наркотични вещества и техни аналози, като сочи, че ясно е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване с № 0146512 и 8 стикера за сигурност и поверителност и жалбоподателят не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради това несъстоятелно е твърдението му за нарушаване правото му на защита, поради неяснота на вмененото му нарушение. По изложените съображения, съдът формира извод за законосъобразност на обжалваното пред него НП № 24-0444-000650/11.12.2023 г. на началник сектор в РУ на ОДМВР – Пловдив.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При извършената проверка на въззивното решение не се установиха релевираните от касационния жалбоподател пороци. Въззивният съд се е произнесъл въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 14, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, които е установил чрез редовно събрани съгласно чл. 107, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН допустими доказателствени средства по чл. 105, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Така е решил спора въз основа на надлежна доказателствена съвкупност, без при нейното формиране и/или преценката й по чл. 107, ал. 5 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, да са допуснати съществени процесуални нарушения и/или да са останали неизяснени спорни обстоятелства. Формирал е обоснован правен извод, като е приел за осъществен състава на визираното в НП нарушение, за което на касатора са наложени предвидените в закона административни наказания, при правилно приложение на материалния закон.

Действащата към датата на процесното деяние - 29.10.2023 г. редакция на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) предвижда, че „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Разпоредбата е формулирана така, че да обхваща в хипотезата си няколко алтернативни нарушения, диференцирани помежду си с различните свои субекти и изпълнителни деяния, за които кумулативно са предвидени две административни наказания, еднакви по видове и размери за всички тези нарушения.

Отказът да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е съставомерен по чл. 174, ал. 3, предл.2 ЗДвП. Законовата разпоредба е императивна и не урежда изключения или възможни хипотези на законосъобразен отказ. Казано с други думи - отказът винаги осъществява състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Санкцията за това противоправно поведение е в законоустановен размер съгласно същата норма - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Единствената възможност за водача да докаже, че не е извършил нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е като бъде подложен на тест, резултатите от които се проверяват чрез допълнителни медицински и химически изследвания. Употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява по предвидения в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) ред - или чрез съответните технически средства, или чрез тестове, или чрез медицински и лабораторни изследвания (химико-токсикологични). В настоящия случай, безспорно е установено, че лицето е отказало да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ и този отказ е надлежно документиран. Употребата на наркотични вещества или техни аналози се проверява и установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест (чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба). В тази връзка, както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че е издаден талон за медицинско изследване № 0146512 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност, като от приобщените по делото доказателства се установява, че А. А. е отказал даването на проби и извършването на тези медицински и химико-токсикологични изследвания. Дори да се приеме, че в АУАН и НП не са описани обстоятелства, които да водят до извода, че А. е отказал извършването на медицинското изследване, поради което за него е неясно в какво точно нарушение е обвинен, това е без значение за доказаната съставомерност на деянието, представляващо отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът бъде изпробван и с техническо средство/тест и чрез медицинско изследване, за меродавни се приемат резултатите от медицинското изследване, които са по-точни. За да бъде наложено наказание по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, следва да е установено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за наличие наркотични вещества или техни аналози, без значение по кой от двата способа - чрез техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е съставомерно при установяване на която и да е от посочените хипотези на законовата норма или и на двете алтернативни възможности (откаже да му бъде извършена проверка чрез тест или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози). По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества. В тази връзка, като е приел за безспорно установено, че освен отказа да му бъде извършена проверка с тест, А. е отказал да се подложи и на медицинско изследване, поради което е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, въззивният съд не е изградил извода си върху факти, извън предмета на правния спор, както се твърди от касатора. А. е отказал както да се подложи на проверка с тест, така и на медицинско изследване, за което по надлежния ред му е издаден талон, и в който смисъл е описано нарушението както в АУАН, така и в НП. В случая се касае за едно нарушение, а не за отделни нарушения. От обективна страна това нарушение е безспорно доказано, а от субективна - виновно извършено, доколкото с отказа си да бъде проверен за употребата на наркотични вещества и техните аналози, касаторът е извършил вмененото му нарушение, поради което законосъобразно е санкциониран с предвидените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП наказания в съвкупност. Допълнителен аргумент, че за съставомерността на нарушението е достатъчно установяването по безспорен начин, какъвто е настоящият случай, на факта на отказ от извършване на проверка, е липсата на логика, ако лицето изпълни предписанието за медицинско изследване, да бъде санкциониран за отказа си да се подложи на проверка с техническо средство/тест. Това не би съответствало на целта на закона (в горния смисъл Решение № 2760/20.12.2018 г. по КАНД № 3250/2018 г. по описа на АС – Пловдив; Решение от 08.11.2019 г. по КАНД № 320/2019 г. по описа на АС – Стара Загора и др.).

Несъответни на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства са твърденията, че не е безспорно установено качеството „водач“ на А. А.. Фактическата обстановка е безпротиворечиво пресъздадена както в АУАН, така и в НП, и се подкрепя от свидетелските показания на актосъставителя В. Д.. При пристигането си на място след подадения в ОДЧ сигнал за спряло на пътя МПС, с работещ двигател и включени светлини, и спящ зад волана мъж, полицейските служители констатират именно тази обстановка: лекият автомобил, в който се е намирал единствено А., е стоял с работещ двигател и включени светлини в средата на пътното платно, като е препречвал движението. На шофьорската седалка е установено да се намира именно А., заспал. След неколкократните опити да бъде събуден и при излизането на лицето от автомобила за да му бъде извършена проверка, полицейските служители са възприели силна миризма на алкохол, лъхаща от лицето, същото е говорело неадекватно и е било нестабилно. Тези факти не са опровергани от жалбоподателя и настоящ касатор нито пред АНО, нито пред въззивния съд. Твърдението е само, че актосъставителят и свидетелят не са възприели кое лице, управлявало автомобила преди тяхната поява на място, следва да бъде подложено на проверка като водач. Тези твърдения излизат извън както правната, така и житейската логика. „Най-простото обяснение е най-вероятно да е вярно“ – този принцип се нарича "Бръсначът на Окам". Този принцип предполага, че при няколко обяснения за едно явление - а следва дебело да се подчертае, че касаторът не привежда никакви такива - най-простото и това, което изисква най-малко предположения, е най-вероятно да е истина. В конкретния случай звучи напълно нелогично предположението, че друго лице, различно от А. А., който е намерен дълбоко заспал зад волана, на шофьорската седалка, е привело МПС в движение до мястото, където е намерено – първо, от лицето, което е подало сигнал в ОДЧ, и второ – от полицейските служители Дуков и М.. Още по-невероятно звучи А. да е избрал за място на почивката си след посещението си на нощно заведение (дискотека, каквото обяснение е дал А. на полицейските служители при проверката) именно лек автомобил, стоящ с работещ двигател и запалени светлини, в средата на пътно платно. Правилно в тази връзка въззивният съд е приел, че именно А. е бил „водач“, т.е. налице е съвпадение между лицето и субекта на нарушението.

Несъответно на закона е разбирането на касатора, че след като автомобилът не е бил в движение, то този факт изключва качеството „водач“ на стоящия зад волана А.. В съдебната практика и теория е утвърдено разбирането, че под понятието „управление“ следва да се разбират всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение (така в ППВС № 1/1983 г., на което се позовава въззивният съд; Решение № 178/28.02.2020 г. по н.д. № 2652/2019 г. по описа на СГС и др.). Следователно под „управление“ следва да се разбират всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство (като подаване на газ, въртене на волана, натискане на спирачка, ползване на прибори за управление), без да е необходимо превозното средство да е в движение – важи и за хипотези, в които то е „в покой“, но е под контрол или управление. Макар глаголът "управлявам" да предполага активност, действие, в практиката, свързана с транспортните нарушения той се тълкува в широк смисъл, като се обхваща и времето, през което автомобилът е в покой, както и преотстъпването му на трето лице. Това е така, защото водачът има задължения и през времето, когато автомобилът е в покой (например да изгаси двигателя; да остави превозното средство по начин, че то да не се премести на самоход). Дейността, която водачът осъществява, както след спиране, така и преди привеждане в движение на превозното средство е правно регламентирана и с повишена степен на обществена опасност, и макар да се извършва, когато МПС се намира в състояние на покой, тя представлява също "управление" по смисъла на закона. Ето защо и "водач" по смисъла на § 6, т. 25 ЗДвП е не само лице, което привежда в движение МПС, но и всяко лице, което извършва манипулации с механизмите на превозното средство в покой след спирането му или преди потеглянето му. Горното води до неоснователност на доводите на касатора.

Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на производствените правила, тъй като НП е издадено при наличието на образувано бързо производство за престъпление, при същите фактически обстоятелства и същите доказателства. Както правилно е установил въззивният съд, БП има за предмет извършено от А. А. престъпление по чл. 343б НК - управление на МПС след употреба на алкохол, концентрация на който над 0,5 промила е установена след направеното на лицето изследване при условията на чл. 146, ал. 3 НПК. С Постановление за привличане на обвиняем от 29.10.2023 г., А. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. От обективна страна няма припокриване на елементи от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на отказ от извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и престъплението по посочения член от Наказателния кодекс, по отношение предмета на употребата, тъй като управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, е самостоятелен състав на престъпление, съгласно чл. 343б, ал. 3 НК. Поради това и административнонаказателната отговорност на А. в случая, не се поглъща от наказателната отговорност на лицето за престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Няма нарушение на принципа „non bis in idem“, тъй като не се касае за едно и също правонарушение от обективна страна.

В обобщение на гореизложеното, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на РС – Пловдив, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено изискването на правната норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно са приложени санкционните й последици. Не се констатираха противоречия. По идентичен начин нарушението е описано в оспореното пред въззивния съд наказателно постановление.

С оглед гореизложеното, решението на РС – Пловдив като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на касатора не се следват разноски. От ответника такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 572/26.05.2025 г., постановено по АНД № 1373/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.